Р Е Ш Е Н И Е № 104

 

гр. Пазарджик, 19.06.2012 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият   окръжен   съд,  втори състав /търговски/,                     в открито  заседание на двайсет и седми април две хиляди и дванайста година  в състав:

Окръжен съдия: Илиана Димитрова

при секретаря Г. М., разгледа докладваното                                     от съдия Димитрова т. д. N 184 по описа за 2011 година и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

          Делото се разглежда по реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.

          Предявен е иск по чл. 29 от ЗТР за обявяване на вписани в Търговския регистър обстоятелства за несъществуващи. Искът е предявен от прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик против търговското дружество, по чиято партида са вписани обстоятелствата - „Тролейбусен транспорт – Пазарджик“ АД със седалище гр. Пазарджик.

Искът е подсъден на Пазарджишкия окръжен съд на основание специалната разпоредба на чл. 29 от ЗТР. В нея прокурорът изрично е посочен сред активно легитимираните да предявят този род искове, поради което няма съмнение относно съществуването на тази положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Възраженията за недопустимост, които ответникът извлича от съдържанието на исковата молба, като твърди, че искът по чл. 29 не може да се основава на твърдението за незаконосъобразност на взети решения от управителните органи на дружеството, са неоснователни. Съображения в тази насока съдът изложи още в определението си по чл. 374 от ГПК и в устния доклад в първото съдебно заседание. Следва да се добави само, че становището на съда за допустимост на така предявения иск, е съобразено с практиката на ВКС /напр. Решение № 321 по т. д. № 723/2007 г./, по въпроса, дали ако доводите за нищожност, недопустимост или несъществуване на вписаното обстоятелство са свързани с незаконосъобразност на актовете на управителните органи, съдът е длъжен по същество да преценява дали са налице сочените пороци на вписванията. Отговорът е положителен – съдът е длъжен да прецени дали са налице именно тези пороци на вписванията, които ищецът свързва с конкретни закононарушения, невзети предвид в  регистърното производство.

Точно такъв е конкретния случай, тъй като прокурорът твърди, че макар формално да има взети решения от управителните органи на дружеството относно вписаните обстоятелствата /увеличение на капитала, преобразуване на дружеството от ЕАД в АД, поради придобиването на акции от нов акционер и последващите: промяна в състава на съвета на директорите и на лицето, което ще упражнява представителна власт/, то тези обстоятелства не са възникнали валидно. Тук акцента се поставя именно на въпроса валидно ли са възникнали тези обстоятелства, отговорът на който зависи от преценката, дали решенията, на които ответника се позовава са достатъчни сами по себе си да ги породят. Тезата на ищеца не влиза в противоречие с задължителните тълкувания на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, защото именно там, в т. 3-та се казва, че вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Преценката за валидното възникване на всяка едно вписано обстоятелство следва да се прави от съда с оглед естеството на самото обстоятелство и юридическите факти, с които законът свърза неговото осъществяване. Не може да бъде приет за правилен предлагания от ответника формалистичен подход, според който щом има взети решения от органите на дружеството относно едно или друго обстоятелство, то не може да се поставя под съмнение неговото възникване в правния мир. Този подход е неприложим, когато става дума за вписване на обстоятелство, чието валидно възникване законодателят свързва с поредица от юридически факти, т. е. със сложен фактически състав, от който вземането на решение от общото събрание или друг орган на дружеството се явява само един от нужните елементи.

Точно такъв е случаят с вписаното „преобразуване“ на дружеството, в смисъл на промяна на правно-организационната му форма от ЕАД в АД. За да е осъществена в действителност тази промяна, следва валидно да е извършено прехвърлянето на акции от капитала на дружеството, който  принадлежи изцяло на Община – гр. Пазарджик , в полза на юридическото лице, което се сочи като нов акционер в представените в регистърното производство документи. Този нов акционер е търговското дружество „Транспорт инвестмънт“ АД, чийто капитал, след дадени от съда указания, ищецът установи, че принадлежи изцяло на частни лица. Т. е. в това дружество няма нито един процент държавно или общинско участие. Установяването на този факт беше от значение, за да се прецени дали въпросното дружество попада в кръга от субекти, които биха могли да придобият чрез продажба акции от капитала на общинското „Тролейбусен транспорт“ ЕАД, без да се спазва предвидения в ЗПСК ред. Оказа се, че не е така, тъй като чл.1, ал.2 определя като приватизация прехвърлянето чрез продажба на акции от капитала на търговско дружество, собственост на общината или държавата в полза както на физически лица, така и на всяка юридическо лице с под 50 процента държавно или общинско участие. А за всяко едно прехвърляне, определено от закона като приватизация, се предвиждат специални условия и ред.

Безспорно се установи, че условията и редът за прехвърляне на акции от собствения на общината капитал на ответното дружество в полза на новия акционер не е било извършено при условията и по реда на ЗПСК. На ответника бяха дадени указания, че в негова тежест е  да представи доказателства за това: взето ли е решение от Общинския съвет по чл.2, ал.3 за обявяване на общинското участие в капитала на „Тролейбусен транспорт“ ЕАД за приватизация, както и вземани ли са решения за определяне на метода, по който да се извърши приватизацията, като се има предвид че възможните методи са строго регламентирани в закона. Все в тази връзка му бяха дадени указания, че не сочи доказателства за вземане на подобни решения от Общинския съвет, както и за извършване на други действия в изпълнение на условията и реда за осъществяване на приватизацията на част от капитала на дружеството. В следващото съдебно заседание пълномощникът на ответника заяви, че няма да представя други доказателства, като счита че относимите към спора са представени. Призна, че общината не е провеждала процедура по приватизация на част от акциите от капитала на ответното дружество, като заяви, че по същество ще изложи съображения относно начина, по който акциите са придобити от „Транспорт инвестъмънт“ АД. Цялостния прочит на писмената защита, представена от ответната страна в дадения от съда срок, оставя впечатлението за пълно игнориране на обстоятелствата, на които ищецът се позовава и на тези, за които съдът даде указания в доклади си, като подлежащи на установяване от ответника. Смесвайки понятия като нищожност и несъществуване на вписано обстоятелство, разсъждавайки върху последиците от евентуална незаконосъобразност на взетите решения и за това, че прокурорът не бил легитимиран да иска отмята им, пълномощникът на ищеца стига до извода, че „нелогично звучи искането да се обявят за несъществуващи решения, които безспорно са взети“.

          Искането на прокурора не е нито за нищожност на вписаните обстоятелства, нито за отмяна на решения на управителните органи на дружество, още по-малко – за обявяване на тези взети решения за несъществуващи. Последната възможност изобщо не е предвидена в  нашето законодателство и в този смисъл само можем да се съгласим чисто теоретично, че такова едно искане /ако беше предявено/  би било наистина нелогично. Всичко това беше нужно да се спомене, за да стане ясно, че в по-голямата си част доводите, изложени в писмената защита, няма как се отнесат към обстоятелствата, които са от значение за съществото на спора. За това и не следва да се обсъждат детайлно в мотивите на съда. Ищецът остава на становището си от писмения отговор, че искът е по-скоро недопустим, или най-малко - неоснователен, защото прокурорът се позовавал на незаконосъобразност на взети решения от органи на дружеството, а съдът не следвало да навлиза в проверка за тяхната законосъобразност, разглеждайки иск по чл. 29 от ЗТР. Твърди се, че „материалното условие за вземане на иска е едно: вписаното дружествено решение да не взето към датата на вписването…“. Отново не се прави разлика между обстоятелство, подлежащо на вписване и взето решение, касаещо неговото възникване решение, като се твърди, че само обстоятелство, което е вписано въз основа на липсващо решение, би могло са се приеме за несъществуващо.

          Принципно това е така, но се отнася за случаите, в които вземането на определено решение от управителен орган на дружеството е само по себе си достатъчно като правопораждащ факт за вписаното обстоятелство. В конкретния случай обаче се оказа, че въз основа на взети решения от общински съвет, а в последствие - от общо събрание на АД и на избрания от него нов Съвет на директорите са вписани обстоятелства, които не са били валидно възникнали. И това е така, защото формалното вземане на решения в един или друг смисъл в конкретния случай не е било достатъчно условие за възникване на съответното обстоятелство.

 

          Относно вписаното обстоятелство „преобразуване“ на дружеството от ЕАД в АД:

По-горе бяха изложени обстоятелствата, които ищецът доказа и тези, за които ответникът не представи доказателства, като призна изрично, че процедура по приватизация изобщо не е започвана и не са изпълнени условията и не е спазен редът за прехвърляне на акции от капитала – общинска собственост. Представените доказателства сочат, че вместо да обяви съответната част от общинското участие в този капитал за приватизация,  да определи метода, по който тя да се извърши, да избере купувач и да сключи договор с него по законния ред, Общинският съвет е избрал, неясно по какви критерии, едно юридическо лице, което да закупи новоемитираните акции на определена цена. По тази начин се е целяло не само увеличението на капитала, за което е било взето решение да стане под условие по реда на чл. 195 от ТЗ, но така също и придобиването на акции от капитала на общинското дружество от въпросното лице, посредством заобикалянето на ЗПСК. Макар самото увеличение на капитала да е решено да стане чрез способ, предвиден в закона, целта, която се е преследвала е промяната в собствеността на част от капитала на „Тролейбусен транспорт“ ЕАД и неговото преобразуване в АД – логична последица от появата на новия акционер. Тази промяна в правната форма на дружеството е факт със самостоятелно значение, който подлежи на вписване и е вписан фактически. Въпросът обаче е дали е възникнал валидно и отговорът, според съда, е че това не е станало, тъй като би било възможно единствено ако се спазят условията и реда за приватизация. Осъществен е един опит за скрита приватизация или „дисимулирано приватизиране“, според терминологияга използвана в Решение на ВКС             № Ф-131 по ф. д. № 91/1997 г. Възмездното придобиване на акции от капитала на търговско дружество, което е общинска собственост, а от там – вписаното преобразуване на ЕАД в АД, не би могло да се осъществи валидно по начина, по  който е взел решение Общинския съвет – чрез способа за увеличение на капитала под условие /чл. 195 ТЗ/. Да се приеме обратното, би означавало да се пренебрегне целта на ЗПСК, ясно прокламирана в чл.2, аб.1 от ЗПСК, която е: „да създаде условия за прозрачна и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите“. Очевидно е, че тази цел няма как да бъде осъществена, ако се избере един субект, който да закупи акции от общинското дружество, без то да е обявено за приватизация и без да е била проведена процедура, в която да получат възможност за участие неограничен кръг субекти, при равни условия. Отклонявайки се съществено от целта на ЗПСК и неспазвайки условията и реда, предвидени в него Общински съвет е решил да прехвърли акции от капитала на „Троелейбусен транспорт“ ЕАД на избрано от него юридическо лице. Не бива да се забравя, че новите акции, с емитирането на които се е целяло увеличение на капитала, също са общинска собственост. Няма как да бъде иначе, при положение, че общината е единствения акционер, до момента, в който част от акциите не бъдат придобити от друго лице. Именно това придобиване не е станало валидно в случая, следователно вписваното преобразуване на дружеството от ЕАД в АД се оказва несъществуващо обстоятелство, по смисъла вложен в чл. 29 ЗТР. Без значение е, че избрания не по установения ред купувач бил платил определената, също не по установения ред, цена. Решението прехвърлянето на акции да стане по този противоречащ на закона ред формално съществува и това е единствения аргумент на ищеца в подкрепа на възражението му за неоснователност на иска – взето решение и осъществените последващи действия, в изпълнение на същото. Проблемът обаче е в липсващите актове, които би следвало да предшестват осъществяването на самото прехвърляне на акции от капитала на „Тролейбусен транспорт“ ЕАД в полза на субект от кръга на изброените в чл. 1, ал.2 от ЗПСК, за да може това прехвърляне от своя страна да породи като последица преобразуването на ЕАД в АД. Това са всички онези елементи от процедурата по приватизация, които са подробно описани в закона и бяха споменати по-горе в мотивите. Липсата на тези актове на Общинския съвет, който според закона е компетентния орган да вземе решение за приватизация и да осъществи процедурата по ЗПСК, води до извода, че преобразуването на дружество не е осъществено валидно, което е основание за уважаване на предявения иск по чл. 29 ЗТР по отношение на това вписано обстоятелство. Известна е практика на ВКС, според която за несъществуващо обстоятелство се приема например продажбата на дялове от капитала на ЕООД, само защото липса решение на едноличния собственик за това /макар да е представен договор за продажба на дяловете/. С още по-голяма сила липсата на актове, които са част от сложния фактически състав на приватизацията, би следвало да доведат до извода за несъществуване на оспореното от ищеца обстоятелство – преобразуването на дружеството от ЕАД в АД.

Относно вписаното обстоятелство „увеличение на капитала“:

Вписването е извършено въз основа на представеното в регистърното производство решение на Общински съвет – Пазарджик № 93 от 26.05.2011 г. /л.23-24 от делото/, точка 1-ва от което гласи: „Увеличава под условие капитала на „Тролейбусен транспорт“ ЕАД …под условието, че всички акции от увеличението се запишат по посочената номинална стойност в размер на 1 лев за всяка новоиздадена акция от „Транспорт инвестмънт“ АД. Определен е срок за упражняване на правото да се запишат акции и внасяне на цялата сума по сметка на дружество, като е прието, че при невнасянето й в срок, решението се обезсилва. Налични са и доказателства за извършеното плащане на стойността на акциите по определената номинална стойност. Както стана ясно обаче, това не е достатъчно, за да породи като последица валидното прехвърляне на собствеността на акциите от капитала на дружеството, , представляващо по своята правна същност приватизиране на общинска собственост. И макар увеличението на капитала да е факт със самостоятелно правно значение, в конкретния случай настъпването му е било обвързано /поставено под условие/ от това акциите да се закупят по определена цена от определено лице. Взетото решение от Общински съвет и заплащането на цената, биха могли да се разгледат само като едно намерение това да се случи, но възмездното прехвърляне на акции от капитала на „Тролейбусен транспорт“ ЕАД /общинска собственост/, пък били те и новоемитирани, не е могло да се осъществи валидно без спазване на условията и реда за извършване на приватизация. След като условието за увеличението на капитала не е валидно възникнало, това рефлектира и върху осъществяването на самото увеличение на капитала, като обстоятелство, подлежащо на вписване. Следователно искът по чл. 29 от ЗТР е основателен и по отношение на вписаното увеличени на капитала – и това обстоятелство следва да се обяви за несъществуващо.

Относно вписването на новия състав на Съвета на директорите, избран от общо събрание на акционерите, с участието на „Транспорт инвестмънт“ АД:

 Основателни са доводите на ищеца, че промяната в броя на членовете на Съвета на директорите, мандата и избора на новия персонален състав на този колективен орган, които са вписани въз основа на решение на Общо събрание на акционерите на дружеството от 01.06.2011 г. следва да се приемат за несъществуващи.  В основата на този извод стои отново приетото за установено, че реално не е осъществено преобразуване на дружеството от ЕАД в АД. Едноличното дружество не формира общо събрание, а решенията от компетентността на този орган се вземат от единствения му акционер. Когато това е общината, тези правомощия се осъществяват от Общинския съвет или от изрично упълномощено от него лице. Следователно, поради неосъществената валидно продажба на акции и свързаното с нея преобразуване на дружеството, промяна в състава на съвета на директорите е могла да се осъществи с решение на органа,  упражняващ правата на общината, като единствен акционер в дружеството. Такова решение липсва, поради което вписаните обстоятелства – промяна в броя на членовете на Съвета на директорите, срока на мандата му и нов персонален състав на този орган, следва да се приемат за несъществуващи.

Относно вписването на юридическото лице „Транспорт инвестмънт“ АД като представител на дружеството и на Р. П. М., като лице, което ще осъществява неговите правомощия:

Посоченото юридическо лице е избрано да представлява дружеството от нелигитимен Съвет на директорите. Липсващото решение в този смисъл на стария съвет на директорите, който не е бил валидно сменен, води до извода, че така вписаните обстоятелства са несъществуващи.

Относно вписаната промяна на лицето, чрез което „Транспорт инвестмънт“ АД да осъществява правомощията си на представител на „Тролейбусен транспорт“, /предмет на предявения с допълнителната искова молба иск:

След като въпросното юридическо лице не е било валидно избрано за представител на „Тролейбусен транспорт“, то очевидно, че каквото и да било последващо вписване на лице, чрез което този „представител“ ще осъществява своите правомощия, се отнася до обстоятелство, което не е било осъществено валидно в действителност.

От справката в Търговския регистър се установи вписването на всички гореизброени обстоятелства и съответната дата, на която това е станало, както и прилагането на Устав, с измененията, приети от Общо събрание на акционерите, каквото се установи, че дружеството, като еднолично няма как да формира. Всички тези обстоятелства съдът приема за несъществуващи, поради което исковете на по чл. 29 от ЗТР следва да бъдат уважени. След влизане в сила на решението, с което се установяват вписаните обстоятелства за несъществуващи, следва да се изпрати препис от него в Агенцията по вписвания, Търговски регистър, за служебното им заличаване на основание чл. 30, ал.1 във вр. с чл. 14 от ЗТР.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

 

Р  Е Ш И :

 

Приема за установено, че в Търговския регистър по партидата на „Тролейбусен транспорт - Пазарджик“ ЕАД /променено на АД с вписване от 06.06.2011 г./– гр. Пазарджик, ЕИК 201552200, са вписани следните несъществуващи обстоятелства:  

1.              Преобразуване на дружеството от ЕАД в АД /вписано на 06.06.2011 г./

2.              Увеличение на капитала от 1 589 370 лв. на 3 178 740 лв. /вписано на 06.06.2011 г./

3.            Относно Съвета на директорите: начин по който се определя мандатът – 5 години от вписването и състав:    “Транспорт инвестмънт“ АД,  „Клиник инвест“ ЕООД,  Г. К. Г. и  Г.Х.П. /вписани на 06.06.2011 г./

4.              Представител на дружеството: юридическото лице „Транспорт инвестмънт“ АД  и лице, осъществяващо правомощията на юридическото лице-представител: Р. П. М. /вписани на 06.06.2011 г./

5.              Промяна на лицето, чрез което представителя на дружеството„Транспорт инвестмънт“ АД да упражнява правомощията си /вписана на 21.11. 2011 г./, изразяваща се в заличаването на Р. П. М. и вписването на Н. М. Т..

 

6.    Актуален устав /обявен на 07.06.2011 г./съдържащ промени в чл. 27 и чл. 28 относно броя на членовете на Съвета на директорите и срока на мандата му.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на преписи от страните.

 

След влизане в сила на решението, с което се установяват вписани обстоятелства за несъществуващи, следва да се изпрати препис от него в Агенцията по вписвания, Търговски регистър, за служебното им заличаване на основание чл. 30, ал.1 във вр. с чл. 14  ЗТР.

 

 

                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: