Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр.ПАЗАРДЖИК 06 .10.2008 г

 

В  И М Е ТО Н А  Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ НА 23.09.2008ГОД. В СЪСТАВ:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

                                                          ЧЛЕНОВЕ: И.Д.

К.С.

                                                                            

ПРИ УЧАСТИЕТО НА СЕКРЕТАРЯ К.К. И ПРОКУРОР В ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Н. П. КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ ЧЛЕН СЪДИЯТА С.  ВНОХД№466 ПО ОПИСА ЗА 2008ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО С присъда №120 от 12.05.08г по НДОХ№102/08г  Панагюрският РС е признал подсъдимият Г.Н.К. *** за виновен в това, че на 18.11. 2007г.около 02,30ч в с.Баня обл.Пазарджишка  причинил средна телесна повреда на И.С.Т. ***. изразяваща се в избиване на зъби без които се затруднява дъвченето и говоренето,поради което на основание чл.129 ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на десет месеца лишаване от свобода,чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от три години,считано от влизането на присъдата в сила.

Осъдил подсъдимият да заплати на И.С.Т. сумата от 2500лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва,считано от 18.11.07г до окончателното изплащане,като отхвърлил гр.иск до 5000лева като недоказан.

Осъдил подсъдимият да заплати в полза на държавата ДТ върху уважената част на иска в размер на 100лева.

Осъдил подсъдимият да заплати на И.С.Т. сумата от 662лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на иска 12.05.08г до окончателното изплащане

Осъдил подсъдимият да заплати в полза на държавата ДТ върху уважената част на иска в размер на 26,48лева.

 Осъдил подсъдимият да заплати на И.С.Т. направените от него разноски в размер на 250 лева.

 В тежест на подсъдимият са възложени и направените по делото разноски в размер на92 лева.

Недоволен от присъдата останал подсъдимият, който чрез защитникът си я обжалва в срок.

Във въззизвната жалба се развиват оплаквания за нейната неправилност,необоснованост и незаконосъобразност,че е постановена в нарушение на материалният и процесуален закон,алтернативно определеното наказание явно несправедливо.Иска се прилагането на закон  за по леко наказуемо престъпление,алтернативно приложение на чл.55 ал.1 от НК за друг вид наказание,а именно” пробация”.

В съдебно заседание жалбата е поддържана със заявеното в нея искане,като се навеждат и доводи за преквалификация на деянието по чл.132 от НК.

          Представител на Окръжна прокуратура е на заключение, че жалба е неоснователна.

          Частият обвинител и граждански ищец взема становище че жалба е неоснователна,а присъдата правилна и законосъобразна.

                   ПОС намери,че трябва да се потвърди обжалваната присъда.

          Липсват основания за нейната отменяне или изменяне.

Приетата за установена фактическа обстановка по делото се споделя и от настоящата истанция и тя сочи  на извършено от подсъдимият престъпление по чл.129 ал.1 от НК,което е извършил при пряк умисъл съгласно материално правната характеристика визирана в разпоредбата на чл.11 ал.2 от НК.

 Заключението на първата инстанция относно съставомерните признаци на деяниято  и участието на подсъдимият в него са основани на обективен,пълен и точен анализ на доказателствените материали,включително и на направените от него  обяснения.

          Обясненията на подсъдимият са обсъдени внимателно и детайлно,съпоставени са с останалите доказателствени източници,с което съдът е обективирал законосъобразното си разбиране,че от една страна същите са доказателствено средство,но от друга-представляват важен процесален инструмент за упражняване правото му на защита.

          Страните по делото са развили две тези. Според обвинението  подсъдимият умишлено ,чрез удар с юмрук по лицето е причинил средна телесна повреда на И.Т. изразяваща се в  избиване на първи горни в ляво и дясно зъби без които се затрудняване на дъвченето и говоренето от което настъпили съставомерните последици.

Според защитата това станало защото подсъдимият е бил провокиран от пострадалия с тежка обида/напсуван на майка/,предвид на което той в състояние на силно раздразнение нанесъл въпросното телесно увреждане.

          По фактическия спор на съдебното следствие пред първата инстанция са били събрани противоречиви гласни доказателства. В подкрепа на обвинението са били показанията на пострадалия,на св.Т.,С. и Ч.,, а в подкрепа на защитата са били собствените обяснения на  подсъдимият и показанията на св.У. и П.

          По принцип при установено противоречие няма пречка съдът да кредитира едни доказателствени материали и да отхвърли други. При всяко положение обаче е длъжен да се мотивира. Това негово задължение произтича непосредствено от чл. 121, ал. 4 от Конституцията и е възпроизведено в редица норми на процесуалния закон. Смисълът на мотивирането е да предостави на спорещите страни защита срещу произволни съдебни решения, които биха могли в сериозна степен да накърнят интересите им. В случая първата инстанция, постановила осъдителната присъда не се е задоволила само да констатира наличието на противоречиви доказателствени материали, но  е изпълнила задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК да посочи надлежно защо едни от тях приема, а другиотхвърля.

          Правилно съдът не е дал кредит на обясненията на  подсъдимият в частта им в която твърди,че е бил провокиран от пострадалия с тежка обида,в каквато насока са и показанията на св.У. и П.Последните двама пък за разлика от самият подсъдими,който не отрича да е причинил въпросното телесно увреждане,завяват че физическо съприкосновение въобще не е имало.

          Тези  обяснения и показания седят изолирани от събраният по делото доказателствен материал, които в своята съвкупност и логическа връзка изключват достоверността им .Поради това е и правилен отказът на кредит,в предвид факта че те се опровергават изцяло от показанията на разпитаните по делото очевидци показанията на пострадалия,на св.Т.,С. и Ч.,които установяват,че на инкриминираната дата,без да е предизвикан по какъвто и да е начин от пострадалия подсъдимият нанесъл удар с юмрук с дясната ръка в областта на устата в резултат на което му били избити два горни зъба.

          Наложеното наказание на подсъдимият и начин на изтърпяване  е справедливо и е в състояние да осъществи целите визирани в чл.36 от НК.Настоящата инстанция споделя съображенията на чиято основа е било наложено,тъй като съответстват на установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства и данните за личността на същият,а моногобройни или изключителни такива не се констатират.

Когато е уважил предявените гр.искове за имуществени и неимуществени вреди,правилно съдът се е съобразил както с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,с доказателствата по делото и в гражданската част няма основание за изменение.

Досъдебното производство и производството пред първата истанция са проведени при спазване на процесуалните правила без да са допуснати съществени нарушения от категорията на посочените в чл.348 ал.3 от НПК,за които въззивната истанция следи служебно.

ДТ и Разноските са правилно изчислени,а в тази инстанция други няма направени.

Ръководен от всичко казано и съобразно още с чл. 338 от НПК съставът на Пазарджишкия окръжен съд

 

                                                Р       Е       Ш      И       :

          ПОТВЪРЖДАВА присъда №120 от 12.05.08г по НДОХ№102/08г на  Панагюрският РС.

          Решението на съда е окончателно      

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

ЧЛЕНОВЕ:1.              2.