Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

08. 10 . 2008  .20062006

 

ПАЗАРДЖИК

 
 


          Номер                               Година                                            Град                                   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

НАКАЗАТЕЛЕН

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 
 


                                                                                   Съд                                                    състав                    

 

2008

 

8 октомври

 
 на                                                                                         Година                                      

 

И.П.

 
в публично заседание в следния състав:                                                                    

                                                         Председател:                                            

ИРИНА ДЖУНЕВА

 
 


                                                                               Членове:                                                   

КОСТА СТОЯНОВ

 
                                                                   

                                                                                                                     

                                                                                                                           

КАТЯ КЕНТОВА

 
 

Секретар                                                        

 

 

 
Прокурор                                                        

Съдия П.

 
 


като разгледа докладваното от                                                                                   

643

 

2008

 
 


ВЪЗЗИВНО ЧАСТЕН ХАРАКТЕР дело номер                 по описа за                        год.

 

Производството е въззивно от частен характер,по реда на Глава Двадесет и първа НПК.

Присъда № 371  от 03.07.2008 г. постановена по НЧХД № 757/2008 г. на Районен съд-Пазарджик се обжалва с въззивни жалби от пълномощника на  тъжителя и граждански ищец  К.Д.Н. *** и от защитника на подсъдимия Д.С.С.. 

            Във въззивната  жалба  на гражданския ищец Н. се твърди,че  присъдата е неправилна-незаконосъобразна в отхвърлителната част на предявения от него граждански иск.Иска изменение на присъдата  и уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.

          Във въззивната жалба на подсъдимия С. се развива оплакване за неправилност на присъдата,като се твърди,че е незаконосъобразна и необоснована.Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда.

          Окръжният съд като се  съобрази с доводите изложени в двете въззивни жалби и провери законността,обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда и при съобразяване с разпоредбите на чл.314 ал.І от НПК ,прие следното:

С  присъда №  371 от 03.07.2008 година постановена по НЧХД № 757/08 година подс. Д.С. е признат за виновен в това, че на 10.03.2008 година в гр. Пазарджик в жалба подадена в РПУ гр.- Пазарджик е нанесъл клевета на К.Д.Н. ***, като му е преписал извършено престъпление в качеството му на длъжностно лице в изпълнение на службата – престъпление по чл. 148 ал. 2 във връзка с ал. 1 т. 3 от НК като на осн.чл. 78 А ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил адм.наказание глоба в размер на 700 лева платима в полза на Държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт.

Подс. Д.С. е осъден да заплати на тъжителя К.Д.Н. сума в размер на 3500 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва считано от 10.03.2008 година до окончателното изплащане като е отхвърлил предявеният граждански иск за разликата до 30 000 хиляди лева. Подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя и сумата от 417 лева разноски по делото а на държавата ДТ в размер на 140 лева.

Тъжителят К.Д. Н е осъден да заплати ДТ върху отхвърлената част на гражданският иск в размер на 1600 лева платима в полза на Държавата по сметка на съдебната власт.

И двете въззивни жалби както на частният тъжител Н. така и на подс. С. са подадени в законния срок по чл. 319 ал. 1 от НПК и са допустими,но разгледани по същество са неоснователни.

По въззивната жалба на подс. Д.С.:

Първоинстанционният съд като е обсъдил доказателствата по делото е приел следната фактическа обстановка:

На 10.03.2008 година около 15.30 ч. лек автомобил „Ауди” модел А – 4,с ДК№ РА 32-12 АХ движещ се в посока хотел „Елбрус” – Община Пазарджик навлязъл в насрещната лента за движение и спрял от лявата страна на пътното платно на бул. „Генерал Гурко” ,в участък обозначен със знак В 27 – „Ззабранени престоят и паркирането”. От автомобила слязъл мъж, който се отправил в посока сградата на „Електроразпределение”, а в автомобилът останал водачът, подс. С. и още един мъж св. Кръстев, който седял на задната седалка.

 Неправилното паркиране на подсъдимия било забелязано от тъжителят К.Н.-мл.полицейски инспектор в РПУ Пазарджик. Същият заедно с колегите си свид. Ганчев и С. изпълнявали служебните си задължения като осъществявал контрол по ЗДвП в района на кръстовището на ул. „Завоя на черна и бул. „Генерал Гурко”. След като забелязали неправилно паркираният автомобил ,тъжителят и колегите му се отправили към автомобила, който бил с изгасен двигател, като през отвореният преден ляв прозорец тъжителят поискал за проверка документите на водача – подс. С.. При проверката на документите на автомобила и личните такива на подс. С., тъжителят Н. обяснил, че подс. С. е извършил административно нарушение по ЗДвП в зоната на забранителния знак В 27. След проверката на документите тъжителят започнал да съставя на подсъдимия акт за административно нарушение. Подсъдимият не бил съгласен да му се състави акт и попитал тъжителя къде се намира сградата на РПУ. След съставянето на акта, тъжителят направил  опит  да разясни съдържанието му и да му го предяви на подсъдимия,но той категорично отказал да изслуша тъжителя и да подпише акта.Взел документите си и рязко потеглил създавайки конфликтна ситуация на пътното платно.

 След известно време подсъдимия заедно с останалите двама негови спътници отишли в сградата на РПУ Пазарджик където подал жалба до началника на РПУ в която отразил че тъжителят Н. при проверка е дошъл сам при него и му е поискал пари.

По повод жалбата на подсъдимия с вх.№ Ж - 1 от 10.03.2008 година на РПУ Пазарджик била образувана проверка като тъжителят Н. бил извикан от Началника на група ТП 1 на РПУ Пазарджик, който го запознал с подадената жалба от подс. С.. Тъжителят и колегите му свид. С. и Г. присъствали до автомобила на подсъдимия по време на проверката дали обяснение по случая. Проверката завършила с решение на Началника на РПУ Пазарджик, с което жалбата на подс. С. била оставена без уважение поради липса на доказателства за извършено от служителя при изпълнение на служебните му задължения.

Първоинстанционният съд е обсъдил внимателно обясненията на подсъдимия, както и показанията на свид. Кръстев,който се е намирал в автомобила по време на проверката.

В обясненията си подс. С.  твърди, че след като тъжителят му е извършил проверка на документите се е отдалечил с тях на разстояние на 10 – 15 метра от автомобила, където се консултирал с колегите си. След това се върнал при автомобила, предал му документите и му поискал пари с жест ,разтърквайки палеца и показалеца на ръката си. Подсъдимият не реагирал на това, а попитал дали може да си тръгва при което тъжителят го уведомил, че му е съставил акт, който трябва да подпише и отново му поискал контролният талон.

В показанията си св.Кръстев е колеблив относно обстоятелства свързани с извършената проверка от тъжителя на подсъдимия.Отделно същия свидетел заявява, че е бил седнал на задната седалка на автомобила и не е видял направените жестове от тъжителя, тъй като нямал видимост от мястото където седял.С оглед на изложеното първоинстанционния съд правилно е преценил,че не следва да се кредитират показанията на този свидетел.

Обясненията на подсъдимия се опровергават от показанията на свид. Ганчев и С., които са присъствали заедно с тъжителя Н. при извършената проверка и които съдът е ценил като достоверни.Показанията на св.Ганчев и С. се подкрепят и от представените писмени доказателства по делото-акт за констатиране на нарушение,НП,преписка по жалбата на подс.С..

Въззивният съд намира, че първоинстанционния съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е направил обосновани изводи за виновността на подсъдимия.Фактическите обстоятелства по делото са установени с допустимите и относими доказателства.

С оглед изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че подс. С. е осъществил от субективна и обективна страна признаците на чл. 148 ал. 2 във връзка с ал. 1 т. 3 от НК.

Безспорно е, че тъжителят Н. е притежавал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”а” НК, тъй като при извършване на проверката е изпълнявал служебните си задължения по контрол на движението по пътищата в качеството си на мл.полицейски инспектор при РПУ Пазарджик.Подсъдимият е преписал престъплението „подкуп” на тъжителя Н.,като е написал в жалба до Началника на РПУ гр.Пазарджик,че тъжителя „му е поискал пари” при извършената проверка.По този начин подсъдимият С. е довел до знанието на трети лица преписаните на тъжителя неистински позорни обстоятелства – преписал му е престъпление което е от естеството да накърни доброто име на тъжителя в обществото. Посоченото в жалбата депозирана в РПУ Пазарджик от подсъдимия, че тъжителя при изпълнение на служебните си задължения му е поискал пари е станало достояние както на Началника на РПУ Пазарджик ,така и на колегите на тъжителя, което се е отразило на репутацията на тъжителя като полицейски служител и съдържат признаците на престъплението подкуп по смисъла на НК.

Въззивният съд намира за неоснователни доводите на защитника на подсъдимия,че е изпълнявал гражданския си дълг като е сигнализирал в РПУ Пазарджик,тъй като не е логично тъжителя да иска пари от подсъдимия и след това веднага да му предяви акта за нарушение.Ако  тъжителя е имал намерение да иска пари от подсъдимия,то тогава той не би трябвало да е съставил вече акта за констатиране на нарушение,а да започне да пише акта едва  след получения отказ от страна на нарушителя.

При определяне наказанието на подсъдимия първоинстанционния съд е преценил, че са налице условията предвидени в чл. 78 А ал. 1 от НК за освобождаване на подс. С. от наказателна отговорност. За извършеното престъпление клевета, което е включено в раздел VІІ на Глава ІІ от НК се предвижда наказание глоба до 15 000 лева и обществено порицание. Видно от свидетелството за съдимост подсъдимият е реабилитиран и се счита за неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

Първоистанционният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 78 А ал. 1 от НК и е определил на подс. С. административоно наказание глоба в размер на 700 лева,като е съобразил всички обстоятелства, които са от значение при индивидуализацията на глобата.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди които тъжителя е претърпял от противоправните действия на подсъдимия С. съдът е съобразил, че твърденията изложени от подсъдимия в жалбата до РПУ Пазарджик са оказали негативно отражение върху психическото и физическо състояние на тъжителяНекезов Същият се чувствал унижен и разтроен в продължение на месеци след случая. На 23 март 2008 година е направил криза от повишено кръвно налягане,за което има представена медицинска документация, поради което му е била оказана и медицинска помощ в МБАЛ Пазарджик. Семейството му също било разтроено от случилото се и отражението му върху тъжителя Н.. Съдът е приел, че по справедливост гражданският иск следва да се уважи за сумата от 3500 лева и въззивният съд намира, че тази сума е определена в справедлив размер с оглед изискванията на чл.52 ЗЗД  и е  достатъчна да възмезди тъжителя за претърпените от него болки и страдания.

Ето защо съдът намира, че въззивната жалба на тъжителя Н. в гражданско- осъдителната част ,с която иска да се увеличи предявеният от него граждански иск до размера на 30 000 лева е неоснователна.

Въззивният съд намира, че жалбата на тъжителя е основателна в частта , която същият е осъден да заплати на Държавата сумата в размер на 1060 лева представляваща ДТ върху отхвърлената част на гражданския иск. В наказателния процес не се събира държавна такса от гражданските ищци,поради което и  не следва да се присъжда държавна такса върху отхвърлителната част на предявения  граждански иск. В тази част присъдата на първоинстанционния съд като незаконосъобразна следва да се отмени.

По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Пазарджишкият окръжен съд

 

                             Р      Е      Ш     И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА  присъда № 371 от 03.07.2008 година постановена по НЧХД № 757/08 г. на Пазарджишкият районен съд .

ОТМЕНЯВА присъдата в частта с която тъжителя К.Д.Н. е осъден да заплати ДТ в размер на 1060 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                       ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                                                       2/