Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр.ПАЗАРДЖИК         08.10.2008 г

 

В  И М Е ТО Н А  Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ НА 30.09.2008ГОД. В СЪСТАВ:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.                                                         ЧЛЕНОВЕ:В.М.

К.С.

                                                                  

ПРИ УЧАСТИЕТО НА СЕКРЕТАРЯ С.П. КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ ЧЛЕН СЪДИЯТА С.  ВНЧХД№650 ПО ОПИСА ЗА 2008ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО

Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.

С присъда № 363 от 27.06.08г по НДЧХ№2364/07г на Пазарджишкият РС подсъдимата Н.Д. ***  е  призната за невиновна за това, че  на 22.08.2006 г. в гр.Пазарджик е причинила лека телесна повреда на Х.Д.Д. ***, изразяваща се в претърпени болки и страдания,поради което е оправдана по обвинението в престъление по чл.130 ал.2 от НК.

Със същата присъда отхвърлил предявеният граждански иск от на Х.Д.Д. против подсъдимата за сумата от 500лева представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди,като неоснователен.

Осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски в размер на 45лв,като и ДТ върху отхвърленият гр.иск в размер на 20лв платима в полза на държавата.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба  на повреника на частният тъжител Х.Д.Д., в която се навеждат оплаквания за нейната неправилност и незаконосъобразност.Иска се нейната отмяна и постановяване на нова такава осъдителна по чл.130 ал.2 от НК.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав жалбата е подържана със заявеното в нея искане .

Защитникът на подсъдимата  пред настоящата инстанция поддържа, че е невинна и не е извършила престъплението, в което е обвинена.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Жалбата е неосноветелна.

Присъдата на Пазарджишкият районен съд е постановена при вярно изяснена фактическата обстановка по делото.Тя се споделя от настоящата инстанция.

Фактите по делото  са правилно установени от ПазарджишкиятРС,а те не сочат на извършено от подсъдимата престъпление по чл.130 ал.2 от НК.Заключението на първата инстанция за несъставомерност на деянието са основани на обективен,пълен и точен анализ на доказателствените материали.

Твърдението че съдът   е  обсъдил доказателствата едностранчиво игнорирайки установените обстоятелства доказващи обвинението не намира опора в данните по делото.В мотивите на присъдата се съдържат съображенията на решаващият съд по оценка на събраните доказателства,както и на противоречивите такива.Не се установява доказателствата да са изопачени или превратно ценени.

За да постанови оправдателна присъда правилно съдът е анализирал доказателствата по делото.

Страните по делото са развили две тези. Според частното обвинение  подсъдимата на 22.08.06г,около 08,10-08,15ч настигнала тъжителката и с едната си ръка изотзад я хванала за косата, а с другата си ръка, свита в юмрук започнала да я удря.  В това време при тях спрял автомобил наРадио СОТ”. Единият от служителите, който слязъл от автомобила, хванал ръцете на тъжителката и докато Д. викала към него да я пусне, подсъдимата продължавала да я удря по цялото тяло и да я рита,в резултат на което и получила нараняванията подробно описани в приложеният по делото амбулараторен лист.

Според защитата  подсъдимата не е нанасяла каквито и да е удари върху тъжителката,така че няма как да е причинила и описаните във амб.лист наранявания.

          По фактическия спор на съдебното следствие пред първата инстанция са били събрани противоречиви гласни доказателства. В подкрепа на обвинението са били показанията на св.В. А. и В. Г.,, а в подкрепа на защитата са били  показанията на св.Г. Г.,Н. Т.,Б. Б., Г. Г.

          По принцип при установено противоречие няма пречка съдът да кредитира едни доказателствени материали и да отхвърли други. При всяко положение обаче е длъжен да се мотивира. Това негово задължение произтича непосредствено от чл. 121, ал. 4 от Конституцията и е възпроизведено в редица норми на процесуалния закон. Смисълът на мотивирането е да предостави на спорещите страни защита срещу произволни съдебни решения, които биха могли в сериозна степен да накърнят интересите им. В случая първата инстанция, постановила оправдателна присъда не се е задоволила само да констатира наличието на противоречиви доказателствени материали, но  е изпълнила задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК да посочи надлежно защо едни от тях приема, а другиотхвърля.

  Правилно съдът не е дал кредит показанията на св. св.В. А. и В. Г.Първата от които твърди че е очевидец на сличилото се и  депозира показания,в смисъл такъв че  около 8,10-8,15 часа на посочената от обвинението дата часа видяла тъжителката която познавала пред себе си и ускорила хода, за да я настигне. В това време я изпреварила млада жена, която била подсъдимата Т.. Жената настигнала тъжителката и с едната си ръка изотзад я хванала за косата, а с другата си ръка, свита в юмрук започнала да я удря.  В това време при тях спрял автомобил на „Радио СОТ”. Единият от служителите, който слязъл от автомобила, хванал ръцете на тъжителката и докато Д. викала към него да я пусне, подсъдимата продължавала да я удря по цялото тяло и да я рита.  Свидетелката се изплашила и си тръгнала. На другия ден срещнала тъжителката, която й показала, че на дясното бедро има синини.

В показанията си дадени при предишното разглеждане на делото, приобщени към доказателствения материал същата свидетелката е твърдяла, че инцидента между подсъдимата и тъжителката, който е наблюдавала е станал около 8,30 часа. Видяла подсъдимата да „налага жестоко” тъжителката. На другия ден видяла, че тъжителката бел „цялата в синини, по главата имала даже белези”.

Втората свидетелка василка Г. пък твърди че подсъдимата й се обадила по телефона около 08,55 часа на инкриминираната дата и й казала, че „набила баба Т.”, имайки предвид тъжителката Х.Д. 

Правилно съдът е отчел че тези показания седят изолирани от събраният по делото доказателствен материал, които в своята съвкупност и логическа връзка изключват достоверността им .Поради това е и правилен отказът на кредит,в предвид факта че те се опровергават изцяло от показанията на разпитаните по делото очевидци Г. и Г. служители на СОТ ,които установяват независимо един от друг че при получаване на сигнала около 7,20 часа се намирали на бул.”Христо Ботев”. До обекта на свидетелката Токова пристигнали за около 1-2 мин. След като разбрали за скандала предизвикан от тъжителката, тръгнали в нейната посоката. Настигнали тъжителката на около 100-200 м от магазина.и Двамата слезли от автомобила и отишли при тъжителката, при която вече се била приближила на около 3-4 м подсъдимата Т.. Свидетелят Г. застанал между двете, когато те били на разстояние една от друга на около 1,5 м. Тъжителката отправяла обидни думи насочени към майката на подсъдимата, затова я предупредили да не се връща в магазина. Свидетелят Г. хванал подсъдимата и й казал да си тръгва без да се разправя повече. Двамата свидетели са единодушни, че никой от тях не е хващал и държал тъжителката за ръцете, както и че подсъдимата не е нанасяла каквито и където и да е удари върху тъжителката.Тези техни показания са подкрепени от писмените доказателства по делото от писмо №230/22.03.2007 от Радио СОТ ООД, че на инкриминираната дата 22.08.2006 г. на смяна в охранителната фирма, обслужваща и обекта стопанисван от сем.Т. са били свидетелите С. Г. А. Г. с работно време о 20,00 часа на 21.08.2006 г. до 08,00 часа на 22.08.2006 г.

Именно тези свидетели, което също не се оспорва, са се отзовали на сигнала за възникнал конфликт в магазин на ул.”Ал.Стамболийски” №70 подаден с „паник бутонот свидетелката Н. Т.. Видно от всички писмени доказателства представени от охранителната фирмаизвлечение от дневник за събитията в охраняваните обекти, разпечатка от архив на събитията, че сигналът отпаник бутонот обект с код №1129А е подаден в 7,20 часа на 22.08.2006 г.  От компютърните разпечатки от Джипиес система в автомобила на охранителите, отчитаща данни за маршрута, времето за придвижване и престоя на обектите се установи, че автомобила с водач свидетеля Г. след сигнала е тръгнал от бул.”Христо Ботев” в 07.23 часа и е пристигнал на ул.Ал.Стамболийски” в 07,24 часа, където е престоял 12,39 мин.

Показанията на св.Г. и А. се ороврегават и от писмените доказателства по делото,от показанията на св.Б. Б.,личен лекар на тъжителката който на 25.05.08г е издал амбулаторен лист на тъжителката за налични ехимози по кожата на лявото бедро и по гърдите на тъжителката.

За оток или други леки по вид наранявания или по главата на Д. липсва отбелязване. Напротив в листа е записано, че главата и шията са без особености. Това е напълно в разрез с показанията на свидетелките А. и Г., които твърдят, че ден след инцидента тъжителката имала „подутина”, а според свидетелката А. „даже белези” по главата, които логично не би следвало да са преминали и на третия тен.

Още по-малко биха могли да бъдат пропуснати от лекаря, ако са налични сините по мишниците и предмишниците на двете ръце на тъжителката, които, както отбелязва в показанията си свидетелката Г. били „станали жълти” или тези по продължение от горните стави до коленете по вътрешната част на бедрата, които според Г. били „черни , като джегер.

  От допусната и приета от съда СМЕ изготвена от д.р П. става ясно че между записаното в амбулаторния лист и показанията на свидетеля Б. е налице противоречие, тъй като ехимозите описани в листа, представляват точковидно кръвоизливи с големина на главичка на топлийка – 1х1 мм, а  в показанията си свидетелят говори за лентовидни кръвонасядания. Вещото лице дава заключение, че описаните лентовидни кръвонасядания могат да бъдат получени при драскане или удари с предмети, чиито надлъжен размер преобладава над напречния. Твърденията, че Д. е удряна с юмруци и ритници означават, че травматичните увреждания трябва да бъдат с по-окръглена форма. В крайна сметка заключението е, че травматичните увреждания по медицински критерий са причинили на пострадалата болка и страдание за около 3-5 дни от дата на травмата.  В този смиксъл е превилно и заключението на съда че отчетените от свидетеля Б. травматични наранявания не са в причинна връзка с действията на подсъдимата Т.,тъй като не се установява пък тя да ги е причинила.

В резултат на всичко това обосновано съдът е приел,че подсъдимата не е осъществила деянието,както от обективна така и от субективна страна,поради което и правилно я е оправдал по  предявеното й обвинение ,в резултат на което и отхвърлил предявеният срещу нея граждански иск ,като неоснователен.

В този смисъл  и не са налице основанията за намесата на въззивната инстанция при условията на чл.336 ал.1 т.2 от НПК и поради това, присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена.

      Същата е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което и на основание чл. 338 от НПК Пазарджишкия окръжен съд

                                                    Р   Е       Ш      И       :

         ПОТВЪРЖДАВА присъда № 363 от 27.06.08г по НДЧХ№2364/07г на Пазарджишкият РС.

           Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

ЧЛЕНОВЕ: