Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр.ПАЗАРДЖИК 08 .10.2008 г

 

В  И М Е ТО Н А  Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ НА 23.09.2008ГОД. В СЪСТАВ:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

                                                          ЧЛЕНОВЕ: К.С.

                                                                   К.П.

ПРИ УЧАСТИЕТО НА СЕКРЕТАРЯ К.К. И ПРОКУРОР В ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА А.П. КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ ЧЛЕН СЪДИЯТА С.  ВНОХД№663 ПО ОПИСА ЗА 2008ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО

Пазарджишкият окръжен съд е втора истанция по делото ,образувано пред нея по жалба на подс.М.Р.Б. *** подадена против присъда №367 от 26.06.08г по НОХД№1087/08г на Пазарджишкият РС.

РС с присъда си го е признал за виновен в това че на на 20.12.2007г. в с. Братаница на главна улица - част от път II-84, при управление на МПС - лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН” модел „ГОЛФ” с рег.№ , е нарушил правилата за движение, както следва: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.5 ал.2, т.1 от ЗДв.П, чл.6, т.1  от ЗДв.П във вр. с чл.42, ал.2 и чл.43, ал.3 от ППЗДв.П, чл.20, ал.1 от ЗДв.П, чл.20, ал.2 от ЗДв.П, чл.116 от ЗДв.П, чл.117 от ЗДв.П и по непредпазливост е причинил на непълнолетната А.С. от с. Варвара, обл. Пазарджик средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния кондил на голямопищялната кост на левия крак, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за около 4 - 5 месеца от датата на травмата; както и счупване на вътрешния и външния глезен на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник за около 3,5 – 4 месеца от датата на травмата,поради което на основание чл.78 а ал.1 от НК го освободил от наказателна онговорност за извършеното от него пресдтъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”б”, предложение 2, вр. с чл. 342, ал. 1, от НК, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, вр. с чл. 6, т. 1, от ЗДвП във вр. с чл. 42, ал. 2 и вр. с чл. 43, ал. 3 от ППЗДв.П във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 116 и с чл. 117 от ЗДв.П и му наложил административно наказание глоба в размер на 500лв платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

На основание чл.78 а ал.4 във връзка с чл.343 Г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В тежест на подсъдимият са възложени и направените по делото разноски в размер на 317лв.

Във въззивната жалба на подсъдимият се развиват оплаквания за нейната неправилност,необоснованост и незаконосъобразност,че е постановена в нарушение на материалният закон.Иска се нейната отмяна и постановяване на нова оправдателна.

Прокурор във възивната истанция не подкрепя жалбата,против уважаването й е . Съдът като взе в предвид доводите на страните и провери изцяло така атакуваната присъда направи следните изводи:

                   Жалбата е  неоснователна.

Делото е разгледано по реда на Глава 28-ма от НПК.

          Първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.Б. *** е правоспособен водач, притежава свидетелство за управление на МПС с категории ”В” и “М”.

А.С.е ученичка в осми клас. Тя живеела в с. Варвара и учила в гр. Пазарджик. 20.12.2007 г. А.С. била втора смяна на училище, след което се качила на автобуса да се прибира. На спирката на главния път в с. Братаница автобусът се развалил. Тъй като бащата на свидетелката - св. Васил Спасов също работел като шофьор на автобус, тя му се обадила по телефона и се разбрали пътниците да изчакат на спирката св. Спасов, който с управлявания от него автобус щял да дойде и да ги извози. Било около 20.15 часа. А.С. чакала на спирката.

На 20.12.2007 год. по същото време подс.Б. пътувал с личния си автомобил марка “Фолксваген Голф” с рег. № РВ 5630 ТМ  от гр. Пловдив към гр. Банско. Времето било студено, сухо и тъмно. Б. не се чувствал изморен.

Той се движел от с. Звъничево към гр. Велинград и навлязъл в с. Братаница. Преди първия десен завой в селото / сн. 2 от допълнителен фотоалбум / в посоката на движение на автомобила имало поставен пътен знак № “А-19”-“Деца”, който предупреждава за  внезапна поява на деца на платното за движение. След излизане от завоя подс.Б. видял от дясно авариралия автобус, който бил спрял на спирката на пътя. Виждал се навеса на спирката. Автобусът бил осветен, но подс.Б. не видял хора в него и около него. Мястото било осветено и подс.Б. превключил на къси светлини, след което започнал да заобикаля спрелия автобус. Отляво видял разклонение на пътя с намиращ се в разклонението друг автобус и хора около него.

Именно този автобус пострадалата сметнала, че е на нейният баща и решила да пресече пътя и да отиде натам. Тя се огледала, видяла задаващият се от с. Звъничево автомобил на обв. Б., но преценила, че автомобилът е още далече и тръгнала да пресича.

Подс.Б. продължавал да се движи и едва в последния момент видял пресичащото момиче. Реагирал за спиране, но било твърде късно. Последвал удар между автомобила на подс.Б. и пострадалата. След удара А.С. била подхвърлена върху предния капак и когато автомобилът спрял напълно инерционните сили го отхвърлили пред автомобила.

Видно от заключението на СМЕ, на пострадалата А. С. е получила счупване на външния кондил на голямопищялната кост на левия крак, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за около 4 - 5 месеца от датата на травмата; както и счупване на вътрешния и външния глезен на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник за около 3,5 – 4 месеца от датата на травмата.

Останалите наранявания – контузия на главата със сътресение на мозъка без загуба на съзнание представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота .

Видно от приложеният протокол № 1875 / 21.12.07г. за химическа експертиза, в кръвта на подс.Б. не се установило наличие на алкохол.

По делото са назначени автотехническа и допълнителна автотехническа експертиза за установяване на механизма на ПТП, техническото състояние на автомобила, изчисляване на скоростта на движение, опасната зона и др. обстоятелства.

Съгласно заключенията на експертите процесът на настъпване на ПТП е следният:

Техническото състояние на автомобила е било изправно и не може да бъде причина за станалото ПТП. Скоростта на автомобила преди настъпването на ПТП е била в рамките на около 40 км./ч, а в момента на самия удар – около 35 км. в час.

Движението се е извършвало в тъмната част на денонощието, в ясно сухо време с ограничена от светлините на фаровете видимост. Лекият автомобил, управляван от обвиняемия, предприел заобикаляне на спрял на спирката автобус. Видимостта напред за водача преди да изпълни маневрата е била 47 м. спрямо намиращите се в дясно на платното за движение обекти. Преди намиращата се вдясно спирка, автомобилът напуснал собствената лента за движение и заобикаляйки автобуса, заел част от лявата лента. Когато автомобилът наближил задната част на автобуса, видимостта на водача Б. се е ограничила от местоположението му и от фронта на късите светлини на фаровете и така се е образувала невидима зона за водача.

Експертизата счита, че пешеходката в този момент се е намирала в невидимата за водача Б. *** спрелия автобус в разширението на спирката. Тя възприела идващият автомобил на Б., но навлязла в лентата за движение на автомобила тичайки. Когато тя е попаднала във видимата зона за водача, автомобилът се е намирал с предната си част на около 21,6 м. от линията на пресичане на пешеходката. Пешеходката се движила тичешком със скорост около 9,5 км./ч. и до момента на сблъсъка е изминала 4,3 м. Възприел опасността, Б. е реагирал за спиране с навлизането на пешеходката във видимата му зона, но не е осъществил спиране с блокиране на колелата и без оставяне на следи по асфалта от спирачен път.

Между двамата участници настъпил удар, който за автомобила бил челен – ексцентричен в областта около левия фар, а за пострадалата – под центъра на тежестта на тялото й, поради което то се подхвърля върху предната част на капака над двигателя и предния калник. След удара лекият автомобил продължил движението си в режим на спиране около 3 метра, като носел А.С. върху предната си част и след рязкото намаляване на скоростта, пострадалата е изхвърлена на около 5 метра напред върху пътя пред автомобила.

Мястото на удара се намира 0,7 м. по ширината на пътното платно преди линията на приетия ориентир в лентата за движение с. Ветрен дол – с. Звъничево или на около 5, 30 метра южно от Ориентир 1.

Според експертизата, водачът на автомобила е реагирал без закъснение за спиране, но при така определената скорост от 40 км. в час е било невъзможно да избегне  настъпването на ПТП с пешеходката.

От момента на реагиране за спиране и възприемане на опасността на пътя до сблъсъка водачът на автомобила е имал време 2,08 секунди. Пешеходката е попадала в опасната зона за спиране на автомобила, която е била 32,3 м. Общото време за спиране е 4,2 секунди. При тези параметри и при скорост на движение около 40 км. в час ударът е бил непредотвратим.

При управление със скорост около 29 км. в час, обаче, водачът би имал техническата възможност да спре преди мястото на удара при своевременно възприемане на опасността от навлязлата вече в неговата лента за движение пешеходка.

Приетата за установена фактическа обстановка е подкрепена  от доказателствата по делото -обясненията на подсъдимия М.Б. в частта им, в която същия не отрича, че е блъснал с управлявания от него автомобил пострадалата свидетелка, вследствие на което същата е получила наранявания, показанията на св.А. С., В. С., С. Б., П. Т., заключенията на авто-техническите експертизи, заключението на съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства по делото.

          Като е анализирал доказателствените материали,включително и на направените от подсъдимият обяснения съдът е направил вярни прави изводи относно съставомерните признаци на деяниято  по чл. 343, ал. 1, б. ”б”, предложение 2, вр. с чл. 342, ал. 1, от НК, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, вр. с чл. 6, т. 1, от ЗДвП във вр. с чл. 42, ал. 2 и вр. с чл. 43, ал. 3 от ППЗДв.П във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 116 и с чл. 117 от ЗДв    Вярен е и изводът че подсъдимият не е съзнавал обществено опасния характер на деянието си и не е предвиждал настъпване на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди

Основният довод който се прави от защитата на подсъдимият, е че той няма вина за настъпилото ПТП, тъй като същото е било предизвикано от неправомерното поведение на пострадалата свидетелка.Такъв е навеждан и пред първата инстанция,на който е получен и убедителен отговор.Вярно е че с поведението си постарадалата свидетелка е допринесла за настъпването на вредоносният противоправен резултат,но това в никакъв случай не може да изключи отговорстта на подсъдимият при положение че той като водач на ППС е бил длъжен да съобрази скоростта на движение на МПС, така, че да може да реагира и да спре при появата на пешеходец минавайки в близост до спрелия автобус. Както е посочено в заключението на авто-техническата експертиза ако подсъдимия е управлявал МПС със скорост 29 км.ч е можело да спре и да избегне удара с пешеходката.

Като е отчел че  подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII , раздел IV от общата част на НК , както и , че за извършеното от него по непредпазливост престъпление  се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години,,а съставомерни и подлежащи на възстановяване имуществени щети няма -,правилно съгласно разпоредбата на чл.78 а ал.1 от НК съдът е освободил подсъдимият от наказателна отговорност по чл. 343, ал. 1, б. ”б”, предложение 2, вр. с чл. 342, ал. 1, от НК, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, вр. с чл. 6, т. 1, от ЗДвП във вр. с чл. 42, ал. 2 и вр. с чл. 43, ал. 3 от ППЗДв.П във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 116 и с чл. 117 от ЗДв.П.

Наложеното на подсъдимият административно наказание глоба,както и лишаване от правоуправление  е справедливо,то ще възпита както него така и обществото,а при определянето на неговият размер съдът е изходил от степента на вината му,като е съобразена и разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

                   Оплакванията за допуснато  съществено нарушение на процесуалните правила не се правят.

Но в тази насока следва да се отбележи че както досъдебното производство и производството пред първата истанция са проведени при спазване на процесуалните правила без да са допуснати съществени нарушения от категорията на посочените в чл.348 ал.3 от НПК,за които въззивната истанция следи служебно

          Разноски по делото са правилно изчислени,а в тази инстанция разноски няма направени

По изложените съображения и на основание чл.338 от НКП съдът

                                                Р       Е       Ш      И

ПОТВЪРЖДАВА присъда №367 от 26.06.08г по НОХД№1087/08г на Пазарджишкият РС.

          Решението е окончателно.

                                                         

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                

                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.              2.