МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия Н.Г.Н. ***,с ЕГН **********-по чл. 343, ал.1, б”в” във връзка с чл. 342, ал.І от НК. Подсъдимият се обвинява в това,че 03.11.2007 година на АМ „Т.”-65-ти  километър, при управление на МПС- л.а. * е нарушил правилата за движение -  чл. 20 ал.І от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. В. Б. ***.

                Подсъдимият Н. не се признава за виновен по това обвинение,като обяснява,че не той,а св.С.Б. е управлявал МПС,цитирано по-горе,като веднага след настъпването на ПТП двамата са се разбрали подсъдимият да каже,че той е управлявал МПС,тъй като св.Б. нямал книжка.Иска да бъде оправдан.

По делото са конституирани като частни обвинители и граждански ищци И. Т.Б. и В.А.Б.-родители и законни наследници на починалата М. В. Б.,като са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от всеки един от тях двамата против подс.Н. граждански искове от по 150 000 лева-обезщетение за претърпените от всеки един от тях неимуществени вреди/болки и страдания/ от смъртта на дъщеря им М. Б.,вследствие настъпилото ПТП,ведно със законната лихва върху всяка една от тези две суми,считано от 03.11.2007 година до окончателното им изплащане,както и сторените разноски по делото.В хода на съдебните прения обвинението се поддържа,като се иска осъждане на подс.Н. по повдигнатото обвинение,като се уважат гражданските искове по справедливост.

Пазарджишкият окръжен съд,като обсъди всички събрани по делото доказателства и при съобразяване с  разпоредбата на чл. 301 от НПК,прие за установено следното:

Подс. Н.Н. притежава свидетелство за управление на МПС № *, издадено на 17.08.2004 година,издадено от МВР-София.  До настоящия момент е  санкциониран за следните нарушения на движението  по пътищата – по чл. 85,ал. 4 от ППЗДвП/13.01.1998 година/, чл.  48,ал. 4 от ЗДвП/02.02.1998 година/, чл. 183, ал.І, т. 1 и чл. 185 от ЗДвП/08.08.2007 година и 10.09.2007 година/.

          През месец ноември 2007 година подс.Н., св. С.Б. и пострадалата М. Б. се намирали в Република Италия.  На 01.11.2007 година/четвъртък/ вечерта при разходка в гр.М. подсъдимият Н.  паднал и ударил главата си на улицата.Дошла „Бърза помощ” и бил откаран в Бърза помощ  на Болницата на Д.,където престоял от 23,03 часа до 00,36 часа,когато бил изписан/видно от приетата по делото медицинска документация от горецитираната болница/.В болничното заведение била констатирана травма на черепа - некомоционна в пияно състояние. След прегледа от лекар,почистване и превързване на раната,извършване на антитетанова профилактика,,ендовенозна инфузия на водно-електролитен разтвор Рингер/500 мл-една банка/ и направени медицински изследвания, подс.Н.   заедно с приятеля си – св.Б., се прибрали в хотела.Това станало по настояване на подс.Н.,който искал да напусне болницата,въпреки че бил неколкократно предупреден за опасното си състояние. На следващия ден-02.11.2007 година/петък/ около обяд подс.Н.,св.Б. и пострадалата Б. тръгнали за България. Пътували с лек автомобил *, като зад волана бил подсъдимият, до него на предна дясна седалка била пострадалата Б.  и зад нея/на задната седалка,в дясно/ се возел св. Б.. Последният бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години,като свидетелството му за управление било отнето на 14.09.2006 година-Видно от Справка за нарушител,сектор КАТ,ОДП-К*,приета по делото. Пострадалата Б. не притежавала свидетелство за правоуправление.

          На път за Б. минали през В.,а после през град П*,където се срещнали с българин на име Т.,за да видят някакви коли.Пили четиримата кафе,след което подс.Н.,св.Б. и пострадалата Б. продължили пътя си към Б.,като автомобилът отново управлявал подс.Н..От И. до Б. спирали само за половин час в С.,след Б.,като след това продължили към Б. и подсъдимият продължил да управлява автомобила,като св.Б. седял на задната седалка вдясно,от ляво отзад имало багаж,а на предна дясна седалка била пострадалата Б..

На 03.11.2007 година/събота/ около 07,30 часа автомобилът вече се движел на българска територия и се намирал на Автомагистрала „Тракия” – 65-ти километър, посока град София–град Пловдив. След ляв завой  по посока на движението, при скорост на движение  120-130 км/ч,  автомобилът,управляван от подс.Н. се отклонил от правилната посока, преодолял бетонираната отводнителна канавка и последователно се „заорал” в насрещния бряг с десните и  с левите колела, след което се блъснал  челно в оградната мрежа на магистралата  и в няколко иглолистни дървета, като накрая се установил обратно на първоначалното си движение. При сблъсъка  в мрежата през предното стъкло навлязъл  бетонов кол и разбил главата на пострадалата Б.. Св.Б., който до този момент  спял на задната седалка се опитал да помогне на пострадалата, като издърпал бетоновия  кол от прозореца и срязал предпазния колан. За кратко време-в рамките на 10-20 минути след катастрофата на мястото пристигнали двама полицаи автоконтрольори-свидетелите  И.А. и С.И., както и  кола на „Спешна помощ”. Пред двамата  полицаи подс.Н. казал, че той е управлявал собствения си автомобил *. От своя страна св.Б. също заявил, че  колата се е управлявала от подсъдимия. Подс.Н. и св.Б. били извън колата, когато дошли полицаите,като подс.Н. ходел нормално, не залитал, не бил казал нещо да го боли или да има здравословни проблеми, бил адекватен и разговарял с тях, като отговарял на въпросите  им - обяснил на полицаите, че имат фирма със св.Б. и че се прибират от Италия. Пътували за селото на пострадалото момиче, което било приятелка на подс.Н. - били водили момичето да си хареса кола за нея. Подсъдимият бил управлявал автомобила, а св.Б. нямал книжка. Св.И. установява, че подс.Н. обяснил, че е заспал. Св.Б. обяснил, че се е возел на задната седалка и спял, като се събудил при настъпване на ПТП. Подсъдимият дал на полицаите личните си документи и документите на автомобила, бил изпробван с Дрегер за употреба на алкохол, като полицаите му издали и талон за медицинско изследване/за кръвна проба/, връчен му лично срещу подпис в 08,20 часа, с който бил уведомен, че до 10,00 часа на 03.11.2007 година следва да се яви в ЦСМП-град Пазарджик/лист 18 от досъдебното производство/. Подсъдимият Н. не отишъл в болницата в Пазарджик и не му била взета кръв за изследване. Подс.Н. бил разпитан в полицията в Пазарджик, след което двамата със св.Б. тръгнали с пътна помощ за Пловдив, катастрофиралата кола оставили на паркинг, а св.Б. оставил подс.Н. ***, където той живеел с пострадалата Б..

Пострадалата М. Б. ***, където по-късно, на 09.11.2007 година починала.

От заключението на съдебно медицинската експертиза на труп № 140/07 г. изготвена от д-р Ф. – съдебен лекар /л.20-22 вкл. от ДП/, е установено, че причината за смъртта на  М. Б. е тежката и несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, довела до развитието на мозъчен оток с притискане на жизненоважни мозъчни центрове. Травматичните увреждания отговарят по време и начин да са получени именно при станалото ПТП по механизма „Травма вътре в автомобила”.

          По делото е депозирана и автотехническа експертиза изготвена от инж.С. /л.39-45 вкл. от ДП/, неоспорена от страните, според която техническото състояние на л.а. * не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Скоростта на движение е определена в диапазона 120-130 км/ч. Движението  на автомобила след ляв завой  е продължило успоредно на оста на пътя, след което е последвал ударът в оградната мрежа с бетонни колове. Причината за  настъпилото ПТП е от субективен характер. В съдебно заседание вещото лице С. обясни, че на място не е констатирал спирачен път, автомобилът плавно е навлязъл в банкета, прехвърлил е бетоновата канавка и разкъсал оградната мрежа, като е навлязъл без никаква употреба на спирачки – със скоростта, с която се е движел до момента. Това навлизане е станало, тъй като автомобила е продължил пътя си направо, а не е завил по посока на завоя и не се е вписал в своята лента за движение.

          След като подс.Н. се прибрал в квартирата си в гр.Пловдив, същият бил посетен от св.П., като това станало около седмица след настъпилото ПТП. Два дни след настъпилото ПТП този свидетел разбрал за случилото се, а на следващия ден разговарял със св.Б., в следващите дни се опитал да намери подс.Н., като отишъл до квартирата му. След като никой не се обадил отвътре, св.П. потърсил ключар и в момента, когато ключарят се опитвал да отвори вратата, подс.Н. я отворил отвътре. Според св.П., подс.Н. се държал неадекватно, като казвал, че пострадалата М. Б. е на работа. В следващия момент пък казвал, че не знае къде е. Св.П. забелязал, че подсъдимият не се храни, говорел несвързано, имал нереални недействителни представи за действителността и му казал, че единственото, което си спомня е, че са вечеряли в хотел в Италия, като след това не си спомнял нищо. Казал на св.П., че тогава в Италия колата я бил карал св.Б. /С./, тъй като по пътя му било лошо. Св.П. описва състоянието на подс.Н. като изключително променливо: „в един момент си спомняше нещо, в друг момент не си спомняше…, меняха се нещата”. Св.П. установява, че подс.Н. бил с едни и същи дрехи, като не се преобличал и имал кръв по панталона, като не знаел от къде е тази кръв. Този свидетел установява, че по подс.Н. не бил забелязал външни рани. Преценил, че подсъдимия се нуждаел от лекарска помощ, опитал се да го заведе на лекар, но не успял. Не е водил лекар в дома на подсъдимия. Успял да се свърже със св.Р., като я е уведомил за състоянието на подсъдимия и я помолил да се погрижат за него, като го заведат на лекар. Св.Р. тръгнала за Пловдив заедно със своя брат – св.Р., като по пътя се срещнали със св.Б.. На път за Пловдив св.Р. помолила св.Б. да й покаже мястото на катастрофата, което той е сторил. След това св.Р. се срещнали със св.П., който ги завел в квартирата на подс.Н.. Св.Р. и Р. установяват, че заварили подс.Н. в неадекватно състояние. Същият бил с дрехите от катастрофата и имал кръв по дънките. Успели да го убедят да тръгне с тях за София, като по пътя не са коментирали с подсъдимия нищо за станалото ПТП. След като пристигнали в София двамата свидетели закарали подс.Н. в „Пирогов”. Видно от медицинско направление /на л.76 от ДП/ това е станало на 12.11.2007 година. На следващия ден – 13.11.2007 година, на подс.Н. във ВМА-София е било направено КТ-изследване.

          По делото е приета и съдебно-медицинска експертиза,изготвена от д-р П.-съдебен лекар/лист 93-100 включително от досъдебното производство/-за вида, характера и степента на телесната увреда на подс. Н.Н., получена при падането му на улицата в гр.М.-Република Италия.Това заключение е прието в съдебно заседание и не е било оспорено от страните. В здравното заведение в Италия му е поставена диагноза :”черепна травма с фрактура на челната кост”. На 12.11.2007 година подсъдимият е потърсил лекарска помощ в МБАЛСМ „Пирогов”-гр. София, където е установено състояние след черепно-мозъчна травма с линеарно счупване на челната кост, хематоми, травматични огнища в мозъка. В този смисъл медицинският експерт е посочил, че травмата получена в Италия на 01.11.2007 година, е с по-малка тежест от тази, описана в медицинската документация в България на 12 и 13.11.2007 година, което говори, че черепно-мозъчната травма е еволюирала в по-тежко състояние с течение на времето. Заключението на експерта е, че началните прояви на травмата не са давали значителни оплаквания /Н. отказал хоспитализация в Италия/, каквито са възникнали десет дни след  катастрофата на АМ „Тракия”. Макар и с леки оплаквания, той е могъл да управлява МПС.

          В съдебно заседание вещото лице П. обяснява, че подс.Н. не е бил в безсъзнание след получената черепно-мозъчна травма, не е бил в състояние да не може да се придвижва и не е бил в състояние да не може да управлява автомобил, като приема, че въпреки оплакванията си е могъл да управлява автомобил. Било е редно да постъпи в здравно заведение, което е отказал да направи. В заключението заявява, че в това си състояние е било възможно подсъдимият да управлява автомобила, въпреки, че не е трябвало.

          След представяне на допълнителна медицинска документация в съдебно заседание на 30.04.2008 година, която е приета от съда, е допусната комплексна медицинска експертиза от вещи лица – неврохирург, психиатър и анестезиолог-реаниматор. Заключението, изготвено от д-р П. – неврохирург, д-р П. – анестезиолог-реаниматор и д-р П. – психиатър-по допуснатата по-горе експертиза, е прието по делото като неоспорено от страните. Видно е от това заключение, че съгласно медицинската документация от Италия подс.Н. е претърпял черепно-мозъчна травма с фрактура на черепа на фронталната кост и наличието на субдурален хематом в дясно фронтопариатално. Състоянието му при постъпването му в болницата в Италия и един час след това е било стабилно, с нормални показатели, като по Глазгоу кома скалата стойностите за състоянието на подс.Н. са с показател 15 точки. Д-р П. – неврохирург обяснява в съдебно заседание, че 15 точки по тази скала означават, че това е състояние на нормален човек в нормално състояние, т.е. съгласно тази медицинска документация подс.Н. е бил изписан от болницата в Италия в такова състояние. Това е видно и от превода на документ, издаден от Отделението за Бърза помощ в Италия /л.83-84 от ДП/, където са посочени 15 точки за състоянието на подсъдимия по горната скала, като е посочено, че същият няма двигателен дефицит и жизнените му параметри са в норма.

          От заключението е видно, че при лабораторните кръвни изследвания направени в Италия, отклонение от нормата дава само съдържанието на алкохол в кръвта, което е значително над нормата – при норма 50, стойностите са около 200, което според д-р П. означава, че има трикратно или четирикратно завишение на алкохол в кръвта на подсъдимия. При направените КТ-изследвания в България е видно и се потвърждава диагнозата за фрактура на черепа със субдурален хематом.

          Вещите лица приемат от описанията на изследванията и резултатите от прегледа в Италия, че подс.Н. е бил адекватен, ориентиран, без данни за огнищна неврологична симптоматика, със стабилно кръвно налягане, с добра и нормална сърдечна дейност. Сомнолентността, констатирана при прегледа в Спешна помощ в Италия, е възможно да се е дължала както на претърпяната травма, така и на завишеното количество алкохол в кръвта. Според заключението фрактурата на черепа сама по себе си, без наличието на контузионни огнища, не пречи на лицето да се чувства здраво, да извършва ежедневни действия, както и да управлява автомобил.

Вещото лице П. обяснява в съдебно заседание развитието на острите, на подострите и на хроничните хематоми по дни, като обяснява, че е напълно възможно подсъдимият да е управлявал автомобила с това счупване на черепа, въпреки че не е било редно, както и не е било редно да напуска болницата. 

От заключението се установява също, че констатираният хематом при подс.Н. не е с такъв обем, с какъвто се характеризират острите хематоми, които настъпват до и след 24-тия час и при които е по-къс „светлия период”.  Тези остри хематоми се характеризират с изразена пареза към плегия за противоположната половина на тялото, изразена разширена зеница на същата страна и прогресиращо спадане на пулса, каквито симптоми не са  констатирани при подс.Н.. Според заключението при подострите хематоми, клиничната картина се развива след 48-я час и е налице по-дълъг „светъл период” в този смисъл, тъй като тази картина прогресира с по-бавни темпове. При това положение в заключението, което съдът кредитира като компетентно и добросъвестно изготвено, се приема, че подс.Н. в този период е бил в състояние да управлява автомобил от Италия до България-въпреки претърпяната травма и няма данни, клинична картина и симптоми, които биха му попречили, което не означава, че това е било редно да го прави и е трябвало да постъпи в болница на лечение. От заключението е видно, че на подс.Н. не е провеждано реанимационно и интензивно лечение.

Вещото лице д-р П. обяснява в съдебно заседание, че липсата на проведено реанимационно мероприятие и единствено вливането на водно- електролитен разтвор Рингер една банка от 500 мл, което нормално се прави при всякакъв вид травми, говори, че подсъдимият не е имал сериозни увреждания на жизнените функции. Липсват данни за нарушение също така на очния нерв, както и на нарушения на зоните на мозъка, които отговарят за зрителните възприятия.  

От заключението се установява, че контролният скенер, проведен на 13.11.2007 година, показва, че хематомът е преминал в хроничен стадий. Промените, които са констатирани при този контролен скенер, са последици от травмата, претърпяна в Италия, тъй като подс.Н. не е провеждал никакви лечебни процедури.

Според вещото лице д-р П. подсъдимият е трябвало да се лекува, вместо което той си е стоял в къщи, затова е настъпило и това развитие на травмата, тъй като не е предприел адекватно лечение.Възможно е промените от травмата да еволюират по начина,констатиран при прегледа на 13.11.2007 година,сами по себе си-при неправилно поведение и лечебно-охранителен режим,както и при липса на лечение.

Според заключението при направените контролни КТ-изследвания през април-юни 2008 година е видно обратно развитие на промените в главния мозък и черепната кутия.На подс.Н. е направен отново скенер и преди изготвяне на заключението,който показва според д-р Петров,че подс.Н. в момента е практически здрав.

Вещото лице д-р Петров заявява в съдебно заседание,че липсва медицинска документация и данни  след настъпилото ПТП на подс.Н. да е била оказана медицинска помощ,което явно говори,че той е бил в добро състояние.Според вещото лице д-р П.,ако подсъдимият е отговарял на въпроси след настъпилото ПТП,бил е изпробван с „Дрегер”,дал е документите си,означава,че е бил адекватен и в добро здравословно състояние към момента.

Вещото лице д-р П. обяснява,че дори и да е налице амнезия при подсъдимия,то тя обикновено е ретроградна,което означава,че той не трябва да има спомен за случилото се преди травмата в Италия,а не за събития след травмата,каквото е процесното ПТП.

По делото е прието и заключение,изготвено от вещото лице д-р Р.-очен лекар,по допусната СМЕ.Съдът кредитира това заключение като компетентно и добросъвестно изготвено,като същото не е и било оспорено от страните при приемането му.От същото се установява,че на подс.Н. след травмата са направени серия от изследвания,включително и на зеници и зенични реакции.При прегледа в Италия е установено,че подс.Н. е имал запазен зрителен анализатор/очите са без травматични наранявания, запазени зенични реакции,както и не е налице травматично увреждане на села турцика/турско седло/ на базата на черепа,през което преминават зрителните пътища.Черепната травма не е засегнала зрителния център,намиращ се в тилната област и началните прояви на ЧМТ не са дали нарушение на зрителната функция на подс.Н.,като той е могъл да управлява МПС и да възприема околната действителност.Вещото лице д-р П. е извършила очен преглед на подс.Н. *** 2008 година,като не е констатирала никакви отклонения на нормалната зрителна функция,както и на целия зрителен анализатор.В този смисъл са и данните от направените скенери на подсъдимия.

Тази фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите А. и И.,които не си противоречат и се допълват, показанията на свидетеля Б.,които кореспондират с показанията на горепосочените двама свидетели относно основните факти на обвинението, както и относно обстоятелството,че при настъпване на процесното ПТП автомобилът е бил управляван от подс.Н.-въпреки претърпяната от него преди това в Италия черепно-мозъчна травма, показанията на св.А.Б. и на св.П..Съдът кредитира отчасти показанията на свидетелите Б.Р. и Д.Р..Съдът не кредитира обясненията на подс.Н.,че не е управлявал автомобила при настъпването на процесното ПТП,а е спял на задната седалка.Съдът не кредитира и показанията на свидетелите В. и Т.Д..В голямата си част показанията на св.В.-баджанак на подс.Н., противоречат на показанията на св.П.,който е обективен и незаинтересован от изхода на делото свидетел.Св.В. твърди,че е знаел какво е състоянието на подс.Н. след настъпилото ПТП,след като е имал среща със св.П..Св.П.,чиито показания са последователни, заявява,че мисли,че познава лице с името Д.,но не е разговарял,нито се е виждал с него по горния повод или пък да ходят заедно при подс.Н..Показанията на св.Д. са ирелевантни,тъй като същият говори за събития,които предхождат настъпването на процесното ПТП,или говори за такива,които са настъпили след него.Този свидетел говори от една страна с категоричност за посещение при него от страна на подсъдимия заедно със свидетеля Б. и починалата Б.,което било в ден вторник или сряда през м.септември,при което посещение се качил да управлява автомобила св.Б.,защото подс.Н. повръщал и този свидетел останал с убеждението,че подсъдимият е препил,а от друга страна денят,предхождащ процесното ПТП,е петък-02 ноември 2007 година. Същевременно този свидетел заявява,че не е ставало въпрос и не се интересувал за самата катастрофа,като в този смисъл неговите показания са неотносими към основните факти,касаещи обвинението,в това число показанията на този свидетел не съдържат обстоятелства относно това кой е управлявал процесното МПС в момента на настъпване на процесното ПТП на територията на РБългария,на 65-ти км на АМ”Тракия”.

Показанията на свидетелите А.,И. и Б. относно обстоятелството,че подс.Н. е управлявал процесното МПС при настъпване на процесното ПТП,се подкрепят и кореспондират с приетата по делото и неоспорена АТЕ,с приетата и неоспорена СМЕ,изготвена от д-р Пеев относно здравословното състояние на подс.Н. и възможно ли е било той да управлява към момента на настъпване на процесното ПТП МПС,с приетата и неоспорена комплексна СМЕ от вещи лица неврохирург, анестезиолог-реаниматор и психиатър,която пък експертиза изцяло кореспондира с изводите,направени от д-р П.,че е било възможно подсъдимият да управлява МПС от Италия до България,включително и към момента на настъпване на процесното ПТП,с приетата СМЕ,изготвена от вещо лице-очен лекар,от която се установява,че подсъдимият не е имал вследствие претърпяната ЧМТ в нито един момент,включително и към момента на настъпване на процесното ПТП,каквито и да било нарушения на нормалните зрителни функции.

Показанията на кредитираните от съда свидетели се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства,в това число от цялата събрана и приета по делото медицинска документация,както и от Протокола за оглед на местопроизшествие от 03.11.2007 година,където на стр.2-ра,предпоследно изречение е посочено,че единствено по предна дясна врата от вътрешната част има петна с тъмно червен цвят,като не е описано никъде другаде да има такива петна в процесния автомобил-нито по задната седалка,нито по тавана,нито на задните врати.Показанията на кредитираните от съда свидетели кореспондират и с приетия по делото Албум с фотоснимки-12 броя/лист 10-17 вкл. от дос.производство/.Заснето на тези снимки от своя страна кореспондира изцяло с описаното в горецитирания протокол за оглед,включително и относно обстоятелството къде по автомобила има петна от кръв.

Горната фактическа обстановка съдът възприе и след проведени очни ставки при констатирани противоречия-между : подс.Н. и св.Б.; между свидетелите Б. и Р..Съдът кредитира изцяло и приетата по делото СМЕ на труп,изготвена от вещото лице д-р Фингаров-съдебен лекар-относно причината за смъртта на пострадалата Б..

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Н.,че има частични спомени за пътуването от Италия до България-и то само такива,които са свързани с твърдените от него обстоятелства.Съдът не кредитира и обясненията му,че не той,а св.Б. е управлявал процесното МПС към момента на настъпване на процесното ПТП на 03.11.2007 година на АМ”Тракия”.Самите обяснения на подс.Н. са вътрешно противоречиви,нелогични,за едни обстоятелства,които касаят твърдените от него факти, са конкретни,а за други,които биха опровергали тезата му, му липсват спомени.От друга страна обясненията му противоречат на показанията на свидетелите А. и И.,които са дошли като полицаи много бързо на местопроизшествието-в рамките на 10-20 минути,както и на показанията на единствения свидетел-очевидец-св.Б..Показанията на тези трима свидетели кореспондират и с всички приети по делото експертизи-АТЕ,две СМЕ,изготвени от съдебни лекари,една комплексна СМЕ, изготвена от невролог,анестезиолог-реаниматор и психиатър,една СМЕ, изготвена от очен лекар,както и с писмените доказателства,приети по делото-в това число Протокола за оглед на местопроизшествие,както и с фотоснимките към албума,посочен по-горе,и приет по делото.Горепосочените кредитирани доказателства се подкрепят отчасти и от показанията на свидетелите Р.,Р.,П.-относно обстоятелството,че подсъдимият Н. е имал кръв по дънките си,които не бил свалял от катастрофата,като същевременно св.П. установява,че подсъдимият от катастрофата до заминаването си за София бил с тези дрехи,не се бил къпал и нямал външни рани по себе си.В този смисъл тази кръв не би следвало да бъде кръв на самия подсъдим.

Съдът не кредитира обясненията на подс.Н.,че имал само спомени до момента,когато били вечеряли в Италия,като по-нататък имал само частични спомени за обстоятелства,свързани с пътуването.Вещото лице д-р П. обясни в съдебно заседание,че дори и да е налице амнезия при подсъдимия,то тя би следвало да е ретроградна-тоест той да не си спомня обстоятелства преди настъпване на ЧМТ в Италия,а не да не си спомня това,което се е случило след това,включително как е настъпило процесното ПТП и кой е управлявал това процесното МПС.Обясненията,които са свързани с тези частични спомени на подсъдимия,са противоречиви,като съдът не кредитира същите,тъй като самият подсъдим заявява,че почти всички неща,които ги знае,ги знае от неговите приятели и му се „губи” един месец-„Те ми разказаха всичко.”.При липса на очевидци на катастрофата освен подс.н. и св.Б. няма как приятелите на подс.Н. да са му разказали това,което се е случило тогава и то да е достоверно.В този смисъл тези обяснения на подс.Н. не се и базират на негови частични спомени,а на разкази на други лица.Видно е също така,че тези „спомени” са много избирателни,което от една страна противоречи на установеното за здравословното състояние на подсъдимия от медицинската документация от Италия и от България,както и на установеното от всички вещи лица-лекари,представили неоспорени по делото заключения.Обясненията на подс.Н. представляват поредица от конкретни „спомени”,които се базират на чужди разкази,и то за период от време,който от медицинска гледна точка не е следвало да бъде покрит от амнезия,а от друга страна се говори в тези обяснения за липса на спомени-пак през този период,и то за неизгодни за подсъдимия обстоятелства-например : от една страна обяснява: ”Не си спомням да са ме карали в болница”; от друга страна заявява : ”С. ми каза,че не мога да карам в това състояние.Това си спомням много добре.М. каза,че тя ще седне отпред,а аз да си легна отзад.” От една страна обяснява: „Спомени за катастрофата нямам.Преди това разбрах,че Милена ме е вдигала в колата,за да ми дава сандвичи и сок”, от друга страна заявява: „Сандвичите до последно си стояха непокътнати в колата.Моите приятели и познати/???/ ми казаха,че М. ме е будила да ми дава сандвичи и сок”. Впоследствие обяснява,че като били тръгнали от Италия пак бил „изгаснал”,тоест нямал никакви спомени и внезапно след това си спомня много ясно,че св.Б. бил казал,че не издържа повече и искал да спре да почине и да пие кафе,като веднага след тази привидна категоричност на спомените си подс.Н. заявява,че св.Б. ”искал е да пие кафе”-тоест той говори отново за  твърдяно от него обстоятелство по начин като да не е присъствал лично там,да не го е видял и да не го е преживял и възприел,което опровергава цялата категоричност на обяснението му преди това.Подс.Н. изобщо не си спомня за разговори със св.П. и че е ходил на лекар в Италия и в България,а си спомня,че св.Р. го е закара в София и казва: ”Те ми разказаха всичко”-при положение,че липсват други очевидци на настъпилото ПТП освен подсъдимия и св.Б..По-нататък в обясненията си подс.Н. заявява: „До последно,докато „влезна в час”,който ми е казвал да правя нещо,аз съм се съгласявал с всичко”.

Обясненията на подс.Н. и относно това кой е управлявал при настъпване на процесното ПТП са също крайно противоречиви. Първоначално подс.Н. обяснява,че използвал св.Б. главно за преводач от италиански,но когато ги били спирали за проверка св.Б. се правел,че не знае италиански.Интересно защо тогава подс.Н. е продължавал да го използва за преводач в продължение на 1-1,5 година,като всъщност по думите не му е вършел тази работа,за която е бил ангажиран.По-нататък в обясненията си подс.Н. заявява,че не си спомня да е давал на св.Б. да управлява кола,но в конкретния случай св.Б. му бил казал,че подсъдимият не може да управлява в това състояние и свидетелят щял да кара.Подс.Н. хем обяснява,че не бил давал на св.Б. да управлява кола,пък хем между него и св.Б. имало уговорка подс.Н. да казвал,че той е карал,защото била отнета книжката за алкохол на св.Б..От друга страна подс.Н. явно не знае докога е трябвало да казва това в случай на проверка,защото самият той веднага след това обяснява,че така и не бил разбрал за колко време била отнета книжката за алкохол на св.Б..Тези му объркани,нелогични и вътрешно противоречиви обяснения не следва да бъдат кредитирани,включително и относно твърдяното наличието на уговорка подс.Н. да казва,че той бил управлявал колата,а не св.Б..

Обясненията на подс.Н. стават още по-противоречиви и избирателни,когато обяснява какво си спомня от катастрофата:

От една страна той обяснява: „Спомням си,че бях зад колата.Не си спомням как съм излязъл от колата.Не си спомням къде беше Б..Не си спомням,че полицаи са идвали.Нямам спомени какво й беше състоянието/на пострадалата М. Б./”.

Заявява обаче,че смътно си спомнял линейката,а от показанията на свидетелите А.,И. и Б. се установява,че линейката е дошла на място заедно с полицаите.Неясно как тогава подс.Н. си спомня линейката „смътно”,а не си спомня полицаите-при положение,че те установяват,че са провели доста подробен разговор с него,цитиран по-горе-откъде идват катастрофиралите,на къде пътуват,коя е пострадалата,кой е управлявал колата,какви са отношенията между подс.Н. и св.Б.,както и това,че подс.Н. е обяснил,че е заспал и че той е управлявал при настъпване на процесното ПТП.Според тримата свидетели подс.Н. е реагирал адекватно към този момент,когато те са дошли на място,разговаряли са с него,изпробвали са го за алкохол,написали са му талон за изследване/кръвна проба/,който той е получил лично и срещу подпис,като са получили лично от него при поискване личните му документи и документите на колата,които самият подсъдим обясни в съдебно заседание,че държи в себе си,под дрехите си.Показанията на тези трима свидетели изцяло кореспондират с медицинската документация по делото за здравословното състояние на подс.Н.,както и на приетите по делото всички СМЕ.От тях се установява по категоричен начин,че подсъдимият е бил в състояние да управлява към момента на настъпване на процесното ПТП автомобил,въпреки че не е било редно-с оглед претърпяната от него преди това ЧМТ.

На фона на тази твърдяна липса на спомени за станалата катастрофа подс.Н. обаче много ясно си спомня,че със св.Б. се били разбрали подс.Н. да каже на полицаите/за които всъщност твърди,че няма спомен да са идвали/,че той е карал колата.Били се разбрали това там,на място.Липсва каквато и да било логика при липса на спомени за всичко останало,описано по-горе,подс.Н. да си спомня точно това обстоятелство за тази уговорка.Липсва логика отново да се прави такава уговорка между него и св.Б.-при положение,че такава имало отпреди.Липсва логика да се прави такава уговорка,тъй като самият подс.Н. заяви,че той не знаел докога била отнета книжката за алкохол на св.Б..Липсва логика и адекватност в поведението на подс.Н. да я прави-при положение,че същият е бил вече извън колата след катастрофата,видял е приятелката си М.,която лежала на предна дясна седалка и била полегнала към лявата шофьорска седалка-„…като че ли леко изглеждаше на пострадал човек…”,и в рамките на 10-20 минути от катастрофата до пристигането на полицаите на място подс.Н. и св.Б., вместо да търсят помощ и да помогнат на явно тежко пострадалата М. Б., да започнат да правят уговорки,че подс.Н. е управлявал,а не св.Б.-и то при принципното наличие на такава уговорка отпреди това помежду им/според обясненията на подс.Н./.От друга страна и двамата-и подс.Н.,и св.Б. заявиха в съдебно заседание,че добре знаят,че при настъпване на ПТП обикновено отговорността се носи при пострадало лице от този,който е управлявал процесното МПС.Липсва логика единствено заради отнетата книжка за алкохол на св.Б.,за която подс.Н. не би могъл и да знае със сигурност дали вече не е била върната,да поема отговорност за управление на процесното МПС,да прави такава уговорка в рамките на съвсем кратко време до пристигането на полицаите/които не си спомнял/,да не се погрижи за жената,с която към този момент е живеел заедно,и то с единствения мотив-да „спасява” св.Б.,за който обяснява,че не били в близки отношения,а само работели заедно.

Не може да се приеме,че и подс.Н. при настъпване на процесното ПТП е бил мотивиран да направи такава уговорка против волята си-за това липсват каквито и да било доказателства; твърди се от него,че поначало е имало такава уговорка и тя е била направена в явно адекватно състояние според подсъдимия,а и пристигналите полицаи в унисон с приетите СМЕ установяват,че подс.Н. се е държал адекватно.

В крайна сметка,след тези „сигурни” спомени на подс.Н.,същият заявява,че „не толкова ясно,но си спомнял”.Бил сигурен за тази уговорка,но пък не си спомнял как точно било станало въпрос,че той управлявал,а не св.Б. и как се било стигнало до уговорката.Не си спомня дали е бил сложен предпазния колан на пострадалата.Не си спомня да е имало бетонов кол.Нямал спомен какво й било състояние,но изглеждала като пострадал човек.Същевременно си спомня линейката и е наясно,че нито той,нито св.Б. са били откарани с нея,а именно приятелката му М..Няма спомен да е правил той опит да я измъкне от колата.

Същевременно полицаите И. и А. установяват,че подс.Н. и св.Б. са заявили в рамките на 10-20 минути след катастрофата,че подс.Н. е управлявал процесното МПС.Подсъдимият им е дал документите си и е бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта си,отговарял е на всички въпроси на полицаите.Тези двама свидетели,незаинтересовани от изхода на делото,установяват,че са заварили на място подсъдимият адекватен,движещ се нормално и отговарящ на въпроси.Подс.Н. е обяснил тогава на св.И.,че е управлявал той автомобила,заспал е и е станало процесното ПТП,което кореспондира и на приетата АТЕ.

Видно е от Протокола за оглед на местопроизшествие и от снимките във фотоалбума,че кръв в процесното МПС е имало само по предна дясна врата от вътрешната част-тоест върху врата,която е била в непосредствена близост до пострадалата Б..Свидетелите И.,А. и Б. установяват,че св.Б. е този,който е срязъл предпазния колан на пострадалата,а не подс.Н..Св.Б. е и този,който е извадил ударилия я бетонов кол.В този смисъл подс.Н. не е имал при тези действия допир до пострадалата,за да има кръв по себе си.Свидетелите П. Р. и Р. обаче установяват,че той е имал кръв по панталоните си от катастрофата,като същевременно не е имал външни рани.самият подсъдим обяснява,че пострадалата М. Б. след удара била полегнала към лявата шофьорска седалка.Ако подс.Н. би седял или лежал отзад-на задната седалка отдясно/както твърди/,при положение,че не е доближавал пострадалата и не е вадил бетоновия кол,и не е рязал колана,той не би могъл да има кръв по себе си-нито от кръвта на пострадалата,защото липсват данни при огледа да има изобщо кръв отзад или по тавана,за да достигне и отзад и да има той върху панталоните си,нито от себе си,защото св.П. установи,че подс.Н. не е имал никакви външни рани по себе си.Подс.Н. би имал кръв по себе си само в случай,че самият той е управлявал процесното МПС при настъпване на катастрофата и е седял на предната лява седалка,в непосредствена близост до пострадалата Б.,която е била полегнала след удара с кола в главата й в неговата посока-към лявата шофьорска седалка.В този смисъл съдът приема,че именно подс.Н. е управлявал към момента на настъпване на процесното ПТП автомобила,което се установява от показанията на тримата свидетели А.,И. и Б.,чиито показания се подкрепят частично от показанията на свидетелите Радев,Р. и П.,на приетите експертизи,както и на писмените доказателства,в това число и на протокола за оглед на местопроизшествие,както и на направените фотоснимки.

Обясненията на подс.Н. са нелогични и относно други обстоятелства:същият твърди,че един месец след катастрофата му се губел,виждал стоповете на колите размазани,но въпреки това тръгнал и самият той шофирал до Италия през м.декември 2007 година,за да си вземе отново медицинската документация,която според него била изчезнала.Твърди,че не бил пил прекалено много в Италия преди травмата,а същевременно количеството на алкохол в кръвта му видно от медицинската документация от болницата в Италия е завишено 3-4 пъти над нормалното.Твърди,че бил повръщал,когато били отишли при лице на  име Тошо след травмата,но това го бил разбрал в предишното съдебно заседание,като тогава приятелката му М. била обяснила на този Тошо за инцидента в хотела или около хотела,но всъщност „нещо такова било”.Св.Т.Д. същевременно заявява,че останал с впечатлението,че подс.Н. е пиян и пострадалата не му е обяснявала нищо такова за инцидент в Италия.

Съдът кредитира показанията на св.Б.,въпреки възраженията на защитата,че същият е заинтересован от изхода на делото,тъй като неговите показания кореспондират изцяло с казаното от свидетелите И. и А.,логични са,подкрепят се и от писмените доказателства по делото,от фотоалбума,както и от приетите по делото АТЕ и съдебно-медицински експертизи.За разлика от неговите показания обясненията на подс.Н. са объркани,нелогични,вътрешно противоречиви и противоречащи на доказателствата,които не си противоречат,и са цитирани по-горе.Св.Б. по време на цялото съдебно следствие беше категоричен,че той е седял при настъпване на процесното ПТП на задната седалка,зад пострадалата,отдясно и е спял в момента на настъпването му.Управлявал е автомобила подс.Н.,като състоянието на подс.Н. е било нормално,което се подкрепя от показанията на свидетелите И. и А. и от приетите СМЕ.Установява,че не е имало уговорка между него и подсъдимия подсъдимият да каже,че той е управлявал,а не св.Б.,защото му била взета книжката.Установява,че той е срязал колана на пострадалата и е извадил бетонния кол,което се подкрепя от показанията и на свидетелите А. и И..Тези си показания св.Б. поддържа и по време на направената между него и подсъдимия очна ставка.Не е необичайно и пътуването на св.Б. до Пловдив,въпреки че е от Кюстендил и живее в София-самият той обяснява,че и друг път е ходил в Пловдив при подсъдимия и пострадалата/описва подробно как изглежда жилището им/,живее сам и не е имал ангажименти към този момент в София.

Съдът кредитира показанията на св.Б. включително и относно обстоятелството,че не той,а подс.Н. е управлявал автомобила и в Италия-при тръгването им.Поначало това обстоятелство е ирелевантно, тъй като е от значение кой е управлявал автомобила към момента на настъпване на процесното ПТП. Но св.Д.,който твърди,че автомобилът е бил управляван от св.Б. говори,че това е станало през м.септември,ден вторник или сряда,а не за 02 ноември 2007 година,ден петък.Тоест от показанията на св.Д. не се установи,че на 02 ноември 2007 година,ден петък,св.Б. е управлявал процесното МПС в Италия.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите И. и А., тъй като същите имат непосредствени впечатления след настъпилото ПТП в рамките на 10-20 минути след това,имат непосредствено впечатление от поведението на подс. Н. и на св.Б.,и пред двамата е било казано от подс. Н. и от св.Б.,че подсъдимият е управлявал автомобила при настъпване на ПТП.Свидетелите И. и А. са незаинтересовани от изхода на делото и техните показания не си противоречат и се допълват.те кореспондират и с останалите доказателства,описани по-горе,които съдът кредитира.

Съдът кредитира частично показанията на св.Р. – в частта, в която този свидетел установява, че подс.Н. е бил в квартирата си в Пловдив с дрехите от катастрофата, които са били изцапани с кръв.

Съдът кредитира показаният на този свидетел и в частта, в която св.Б. е казал пред него и пред св.Р., когато са се срещнали на автомагистралата, че подсъдимия е управлявал автомобила, а св.Б. е спял на задната седалка.

Същевременно този свидетел заявява, че подсъдимият му казал, че той бил спал на задната седалка и се събудил от удара, като колата управлявал св.Б..

Съдът не кредитира в тази част показанията на св.Радев, тъй като този свидетел заявява, че подсъдимият му казал доста време след катастрофата, около месец след нея, а в момента когато заедно със св.Р. са го забрали от Пловдив, за да го закарат в София на лекар не го е питал за катастрофата и не се разговаряли.

Този свидетел установява и състоянието, в което заедно със св.Р. са намерили подс.Н. в квартирата му в Пловдив, за което състояние е налице и медицинска документация по делото.

Показанията на св.Р. относно състоянието на в което се е намирал подсъдимия в квартирата му в Пловдив, това че е бил още с дрехите от катастрофата  и е имал кръв по дънките си се подкрепят и от показанията на св.Р.., които съдът кредитира в тази им част.

Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, в частта в която тя обяснява, че св.Б. й бил казал, че като тръгнали от Италия и спирали на някакво място били събудили подсъдимия да го нахранят и да му дадат течност да пие, като подсъдимия бил лежал на задната седалка и бил спал.  Самата свидетелка дава колебливи показания, относно това в кой точно разговор е научила тези обстоятелства от св.Б.. В последствие при разпита й тя заявява, че св.Б. й е обяснил че той не е карал колата. Същото й е казал и св.Б. тогава, когато са спрели на магистралата на мястото на катастрофата. Нелогично от друга страна  звучат показанията на св. Р., въпреки че тя е била извикана като приятелка и близък човек на подсъдимия, че не му задала въпроси дали той или някой друг е управлявал катастрофиралата кола. Св.Р. установява, че св.Б., когато са спрели на магистралата, й обяснил също така, че излязъл през задния прозорец на автомобила. Съдът кредитира показанията на свидетелката в тази им част, тъй като те подкрепят показанията на самия св.Б., че е седял на задната седалка, а не на шофьорската седалка. Няма логика св.Б., ако е управлявал автомобила, както обяснява подс.Н. да излиза през задния прозорец при положение, че не е имало проблем с отваряне на предната шофьорска врата.  При направената очна ставка между свидетелите Б. и Р., св.Б. също заявява, че е обяснил на св.Р., че е спал на задната седалка и не знае как точно е станала катастрофата. Събудил се е тогава когато е станала катастрофата, описва че е имало прах и се е тресял целият автомобил. Обяснява също, че телефонът му е бил под задната седалка, което също е в подкрепа на тезата, че свидетелят е седял на тази задна седалка, а не отпред на шофьорската.  При тази направена очна ставка св.Р. заявява, че св.Б. й е обяснил, как е рязал колана в колата, които показания кореспондират с показанията на св.Б. и на св. А.. Съдът не кредитира показанията на св.Р., че св.П. е водил в квартирата на подсъдимия психиатър, който да го преглежда и който да е казвал, че подсъдимия трябва да постъпи в болница. Показанията на свидетелката в тази част се опровергават от показанията на самия св.П..

Съдът не кредитира показанията на св.В., тъй като същият разказва, как се бил срещал със св.П., заедно били ходили с психиатър в квартирата на подсъдимия, как психиатърката излязла и била казала диагнозата, която звучала нещо като „маниакална депресия”, като същевременно св.П. при разпита си заяви, че не си спомня да е разговарял със св.В., познава В. само по физиономия и не е водил психиатър при подсъдимия в квартирата. Същевременно св.В. не бил говорил и не се бил интересувал, кой е карал колата. Заявява обаче, че знае „…че този, който е карал, е заспал, загубил е управление…”, които показания кореспондират с показанията на св.И. пред който веднага след катастрофата подсъдимия е казал, че той е управлявал и е заспал. Съдът не кредитира показанията на св.В. и в частта, в която обяснява че  лице на име Т. бил видял, че колата в Италия бил управлявал св.Б. а не подсъдимия.  В мотивите си съдът прие по-горе, че това кой е карал колата в Италия е ирелевантно обстоятелство, а освен това св.Т.Д. заявява, че св.Б. е управлявал автомобила в ден вторник или сряда през септември месец 2007г., а не втори ноември 2007 година  – ден петък.  

Показанията на св.Д., както съдът прие по-горе противоречат на обясненията на подс. Н. в частта, в която обяснява,че на подсъдимия му било зле  и повръщал. Св.Д. заявява, че останал с убеждението, че подсъдимия е препил, като на въпроса на пострадалата, тя казала на този свидетел че иска да се прибирала в България.  На подс. Н. пък му разказали, че пострадалата била обяснила, че бил имал инцидент или нещо такова и затова му било зле, поради което съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част.  Самият св.Д. в показанията си заявява, че подсъдимият е имал инцидент с колата, за който бил разбрал от баджанака на подсъдимия – св.В.. Този свидетел не говори за инцидент със св.Б..  От друга страна този свидетел  хем разбира за инцидента, хем съдейства на подсъдимия в болницата в Италия през месец януари да си вземе документи, чува се с него по телефона и около нова година, разбира че тези документи трябват на подсъдимия заради катастрофата, не се интересува до момента от самата катастрофа и не било ставало въпрос за нея, а същевременно се явява специално за делото  от Италия. Този свидетел при положение че е съдействал за набавяне на документацията от италианската болница, заявява че в болницата в която е бил подсъдимия е във Верона, което не е така и не отговаря на медицинската документация която е по делото.

Съдът кредитира показанията на св.П., относно състоянието в което е намерил подсъдимия в квартирата му в Пловдив. Не кредитира показанията му в частта, в която заявява, че подсъдимият му казал, че автомобила бил управляван от св.Б.. Тези показания на св.П.  не кореспондират с показанията на свидетелите И., А. и Б., с писмените доказателства по делото, с приетите експертизи по делото, и с направените фотоснимки. Показанията на свидетелят в тази им част се базират на обясненията на подсъдимия, като св.П. заявява, че цялото състояние на подсъдимия било изключително променливо – в едни момент си спомнял нещо, в друг момент н е си спомнял, дори не си спомнял че предният ден свидетелят бил ходил при него: „меняха се нещата”.  От друга страна св.П. установява, че е попитал св.Б. как е станало процесното ПТП и кой е карал автомобила, като св.Б. му е отговорил, че подсъдимия е карал автомобила, а свидетелят се е возил на  задната седалка.  Св.Б. не е обяснил на св.П., как е станало процесното ПТП, тъй като бил на задната седалка и спял. Съдът кредитира показанията на св.Пачаджиев и в частта, в която установява, че подсъдимият е бил в квартирата си в Пловдив все с едни и същи дрехи, имал е петна – кръв по панталона, не е знаел от къде са тези петна и същевременно не е имало открити рани по тялото на подсъдимия. За това доколко могат да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия Н. и че не следва да им се дава вяра, съдът прави извод и от показанията на св.П., който заявява следното:”Според мен той от една страна знаеше, М. е в болница, а от друга страна казваше,че М. е на работа.” Св.П. също така установява, че е ходил на платеният паркинг, където е била оставена катастрофиралата кола, за да търси картата за телефона на подсъдимия и този свидетел също е констатирал, че в колата е имало много малко кръв и то само на прага на предна дясна врата – непосредствено до пострадалата Б.. Тези показания на св.П. кореспондират с протокола за местопроизшествие и с направените фотоснимки, приложени в албума по делото.

 С оглед гореизложеното съдът приема,че подс.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава по чл. 343, ал.1, б”в” във връзка с чл. 342, ал.І от НК,като 03.11.2007 година на АМ „Тракия”-65-ти  километър, при управление на МПС- л.а. *, е нарушил правилата за движение -  чл. 20 ал.І от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. В. Б. ***.Същата е починала вследствие на настъпилото ПТП на 09.11.2007 година.

Съдът приема за безспорно установено по делото въз основа на кредитираните по-горе доказателства,че подс.Н. е управлявал процесното МПС на 03.11.2007 година при настъпване на процесното ПТП.Същият като водач на МПС е нарушил изискването на чл.20,ал.1 от ЗДвП,като не е контролирал непрекъснато автомобила, който е управлявал.                 При  макар и неусложнена пътна  обстановка подс.Н. сам се е поставил в положение да не може да направи нищо за предотвратяване на произшествието.  Нарушаването на това законово изискване е в пряка причинна връзка с настъпилия  вредоносен резултат-смъртта на пострадалата Б.,което се установява и от приетата СМЕ на труп,изготвена от д-р Фингаров-съдебен лекар.

          Деянието е извършено от подс.Н. по непредпазливост, тъй като не е предвиждал общественоопасните последици, но е  бил длъжен и е могъл да го стори.Същият е проявил непредпазливост и не е налице случайно деяние,тъй като при възможност за избор/оставане и лечение в болница след получена ЧМТ/,пренебрегвайки това си състояние,подс.Н. е управлявал автомобила от Италия до България,при това без преспиване,само с една почивка от около половин час след Белград.

          При определяне на наказанието,което следва да се наложи на подсъдимия Н. за извършеното от него деяние по чл. 343, ал.1, б”в” във връзка с чл. 342, ал.І от НК във връзка с чл.20,ал.1 от ЗДвП съдът се ръководи и от изискванията на чл.36 от НК-относно целите на наказанието.

          Съдът счита,че обществената опасност на извършеното от подс.Н. деяние е висока-резултатът от деянието му е смъртта на М. Б.-на 20 години.Отегчаващо отговорността обстоятелство е поведението на подс.Н. след претърпяната от него черепно-мозъчна травма в Италия-вместо да постъпи и остане на болнично лечение там,при положение,че е бил приет в болница и му е било обяснено състоянието му и необходимостта от такова лечение,той е предприел продължително пътуване за България,без нормални почивки и преспиване,като в крайна сметка е заспал,докато е управлявал автомобила,и е настъпило процесното ПТП, вследствие на което е настъпила и смъртта на пострадалата Б..Отегчаващи отговорността обстоятелства са и нарушенията на ЗДвП на подс.Н.-вярно е,че в рамките на 10 години това са три нарушения,но при две от тях е налице ПТП.

Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало на подс.Н.,с положителни характеристични данни е,без никакви противообществени прояви до момента,същият е трудово ангажиран.Ще следва да се отчете и претърпяната от него самия преди настъпилото ПТП черепно-мозъчна травма,която е влошила задълго здравословното му състояние. С оглед гореизложеното съдът приема,че наказанието на подс.Н. следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,като му определя наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.

Съдът намира,че за превъзпитанието на подс.Н. не е необходимо същият да изтърпи това наказание ефективно,още повече,че същият е положително охарактеризиран и не е личност с висока степен на обществена опасност.Същият е неосъждан до момента.Налице са условията на чл.66,ал.1 от НК,като изпълнението на така наложеното му наказание лишаване от свобода следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години.

На основание чл.343Г от НК съдът лишава подс.Н. и от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца,считано от влизане на настоящата присъда в законна сила.

Ще следва възпитателната работа с подс.Н. да се възложи на Наблюдателна комисия при Столичната община.

По предявените граждански искове:

Съдът счита,че те са доказани по своето основание.Безспорно е,че гражданските ищци са законни наследници на починалата М. Б.-нейни родители,като от смъртта й са претърпели неимуществени вреди-болки и страдания.От показанията на свидетеля А.Б.-брат на починалата,се установява,че отношенията между починалата му 20-годишна сестра и родителите им са били добри,като в момента починалата му сестра липсва много на родителите им-граждански ищци.Установява,че те всеки ден говорят за починалата,майка му постоянно плаче и няма настроение след смъртта й.

С оглед гореизложеното съдът счита,че всеки един от гражданските искове,предявени съответно от В.Б. и И. Б., съобразно и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД следва да се уважи до размера от 90000 лева,като над този размер до размера от 150000 лева всеки един от исковете следва да се отхвърли,като неоснователен и прекомерно завишен.При определяне размера на исковете,за който следва да бъдат уважени,съдът взе предвид и младата възраст на починалата-на 20 години,както и обстоятелството,че родителите й са останали без едното си дете,което би могло да им бъде подкрепа.,като те ще търпят болките и страданията от ранната му смърт до края на живота си.

За да отхвърли исковете над размера от 90000 леда до размера от 150000 лева съдът прие,че се касае за причинена от подс.Н. смърт по непредпазливост,а не се касае за умишлено престъпление.В този смисъл исковете над 90000 лева са прекомерно завишени.

Подс.Н. дължи на гражданските ищци В. и И. Б. и законната лихва върху всяка една от сумите от по 90000 лева,считано от 09.11.2007 година до окончателното им изплащане.Законната лихва се дължи от 09.11.2007 година,тъй като на тази дата е починала дъщеря им М. Б..Исковете за законна лихва върху разликата от 90000 лева до 150000 лева,считано от 03.11.2007 година до окончателното изплащане,както и за присъждане на законната лихва върху сумите от по 90000 лева,считано от 03.11.2007 година до 09.11.2007 година следва да се отхвърлят,като неоснователни.

Подс.Н. следва да заплати държавна такса в размер общо на 7200 лева по сметка на бюджета на съдебната власт върху размера на уважените граждански искове.

Подс.Н. следва да заплати на частните обвинители и граждански ищци В. и И. Б. сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в досъдебната фаза в размер общо на 100 лева,като заплати на всеки един от тях по 50 лева.

Подс.Н. следва да заплати и по сметка на Пазарджишки окръжен съд сторените съдебно-деловодни разноски по делото в размер на 732 лева.

          Причина за извършване на престъплението от подс.Н. е безотговорното му отношение към правилата за движение по пътищата и към собственото му здравословно състояние.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                  

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: