Мотиви по ВНЧХД№536/08г:

С присъда № 346 от 13.06.08г по НДЧХ№2714/07г  Пазарджишкият РС . е признал подсъдимият Т.Н. *** за НЕВИНОВЕН в това, че  на 22.07.2007 г. ОКОЛО 23,00Ч в гр.Пазарджик е  причинил СРЕДНА  телесна повреда на С.Н.Ф. *** се в прободно порезна рана в областта на дистална трета на лява мишница,проникваща в дълбочина,поради което и е оправдан за извършено престъпление по чл.132 във връзка с чл.129 ал.1 от НК.

Със същата присъда отхвърлил и предявеният граждански иск за сумата от 5000лева за неимуществени вреди от престъпното деяние ведно със законовата лихва върху тях от 22.07.07г до окончателното изплащане.

Осъдил С.Н.Ф. да заплати на Т.Н.К. сторените по делото разноски в размер на 250лв,а в полза на РС Пазарджик в размер на 260лв за експертизи.

Недоволен от присъдата е останал частният тъжител С.Н.Ф. ***. Във въззивната  му жалба  се развиват оплаквания за нейната неправилност и незаконосъобразност.Иска се нейната отмяна и постановяване на нова такава осъдителна по чл.132 във връзка с чл.129 от НК,както и да бъде уважен предявеният граждански иск и присъдят направени разноски.

Подсъдимият чрез защитникът си взема становище ,че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена,а жалбата като неоснователна да се устави без уважение.

Съдът като взе в предвид доводите на страните и провери изцяло така атакуваната присъда съгласно чл.314 от НПК направи следните изводи:

ПОС намери,че трябва да отмени изцяло обжалваната присъда.

Приетата за установена фактическа обстановка по делото се споделя и от настоящата инстанция и тя не се оспорва от страните.

За да постанови оправдателната си присъда,съдът е приел за безспорно установено по делото че подсъдимият Т.К. е  причинил СРЕДНА  телесна повреда на С.Н.Ф. *** се в прободно порезна рана в областта на дистална трета на лява мишница,проникваща в дълбочина ,като е действал при превишаване на пределите на неизбежна отбрана.

Приел е че е осъществен от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.132 ал.2 във връзка с ал.1 т.2 от НК във връзка с чл.129 ал.1 от НК.Но тъй като деянието е било извършено на 21.07.07г около 23,00часа,а не на 22.07.07 около 23,00ч,каквото обвинение било отправено от тъжителя Ф. към подсъдимият К. само на това основание го оправдал.

 В този аспект и възражението на защитника на подсъдимият К. , че не е установено от тъжителят  точно времето на извършване на престъплението,както е посочил в тъжбата си.Настоящата инстанция го намира за неоснователно.

Формулираното с тъжбата частно обвинение е за деяние, извършено на 22.07.07 около 23,00ч..т.е посочено е времето,наред и за обстоятелствата на престъплението.

 С присъдата, подсъдимият е  признат за невиновен,макар от мотивите на същата категорично се отговаря на въпроса за времето на извършване на инкриминираното деяние,като се посочва точно и датата на същото 21.07.07 г около 23,00ч

В наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него,както и други обстоятелства от значение за отговорността на същия посочени т.2 и т.3 от на чл.102 от НПК.

Нито процесуалната норма на чл.81ал.1 от НПК –тъжбата,нито пък тази на чл.246 ал2 от НПК-обвинителният акт  визира като реквизит на обстоятелствената им част датата на извършване на престъплението, а времето, , което в зависимост от конкретните фактически обстоятелства, относими към всеки отделен случай, може да представлява както точна дата, така и времеви период/,седмица,месец,сезон на година/.

При положение че в тъжбата са посочени както времето,така и мястото и обстоятелствата на престъплението ,определящи фактическата и правна рамка на обвинението, то следва да се приеме че подсъдимият се е защитавал по него. Данните по делото, затова, че по несъмнен начин е установено извършването на престъплението на 21.07.07г около 23,00часа, и безспорните доказателства, че именно на този ден е времето на извършване на инкриминираното деяние, както и обстоятелството, че друг аналогичен инцидент между подсъдимия и пострадалия в обсъждания времеви период, безспорно не е имало, сочат, че срещу подсъдимия е формулирано ясно и точно обвинение.

Като е оправдал подсъдимия,съдът е нарушил материалният закон,защото е трябвало да го осъди.

Настоящата инстанция отчете че за извършеното  от подсъдимият престъпление на 21.07.07г  по чл.132 ал.2 във връзка с ал.1 т.2 от НК във връзка с чл.129 ал.1 от НК се предвижда наказание до една година лишаване от свобода.Подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII , раздел IV от общата част на НК , а съставомерни и подлежащи на възстановяване имуществени щети няма .

Цåëèòå íà íàêàçàíèåòî  визирани в чл.36 от НК ìîãàò äà ñå ïîñòèãíàò è ñ ïðèëîæåíèå íà специалната норма íà ÷ë.78À àë.1 îò ÍÊ относно вида и размера на същото ,както и с правилата на чл.21-27 от ЗАНН..Ñúäúò ïðèå íà îñíîâàíèå ÷ë.78À àë.1 îò ÍÊ,÷å подсъдимият, ñëåäâà äà áúäå îñâîáîäåí îò íàêàçàòåëíà îòãîâîðíîñò, по чл.132 ал.2 във връзка с ал.1 т.2 от НК във връзка с чл.129 ал.1 от Н êàòî ìó ñå íàëîæè àäìèíèñòðàòèâíî íàêàçàíèå ãëîáà â ðàçìåð íà 500ëâ./петстотин ëåâà/ ïëàòèìà â ïîëçà íà äúðæàâàòà по бюджета на СВ.Çà äà îïðåäåëè òàêúâ ðàçìåð íà ãëîáàòà ,ñúäúò изходи и от степента на вината на същият.

Относно предявеният гр.иск-съдът прие,че същият е основателен и доказан.По безспорен начин се установи,че от деянието на подсъдимият пострадалия е претърпял физически болки и страдания.Доказателствата в тази насока са многобройни/СМЕ,медицинска документация ,свидетелски показания.От деянието пострадалият е претърпял неимуществени вреди-болки и страдания,за които подсъдимият дължи обезщетение,ведно с обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва от датата на деянието до окончателното изплащане-чл.45 във връзка с чл86 и чл.84 от ЗЗД.При определяне размерът на паричното обезщетение за неимуществените вреди,при спазване на чл.52 от ЗЗД,,като взе в предвид възрастта на пострадалият,естеството на причиненото увреждане,а не на последно място и поведенията на пострадалият допринесло за настъпването на същото,съдът прие,че сумата от петстотин лева,ведно със законната лихва върху тях, считано от 21.07.07г,ще възмезди пострадалия за претърпените от него болки и страдания в резултат на  престъпното посегателство против него..Ето защо съдът осъди подсъдимият да заплати на пострадалият ,сумата от 500 лева ведно със зак.лихва върху тях считано от 21.07.07г до окончателното изплащане. Отхвърля предявения граждански иск за разликата до пет хиляди лева,като неоснователно завишен

При този изход на делото подсъдимият,следва да заплати на Държавата и ДТ в размер на 50лв,в полза на ОС Пазарджик направените разноски за експертизи в размер на 260лв,а на тъжителят направените от него за адв.хонорар в размер на 212лв.

          Ïî èçëîæåíèòå ñúîáðàæåíèÿ ñúäúò ïîñòàíîâè новата ïðèñúäà  и изготви мотивите приложени към нея.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: