Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                

Гр. Пазарджик,31.10.2008 год.

                            .

                        В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

       

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ НА ТРИДЕСЕТИ СЕ ПТЕМВРИ 2008 год.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.В.                                               ЧЛЕНОВЕ:            И.Д.                                                                           К.  П.

 

при участието на секретар: С.П. и прокурора Д.Г.   сложи за разглеждане ВНОХД№602 / 2008 година, докладвано от съд. В..

 

С Решение от 11.03.2008 год.по НАХД№3003/07 год.Пазарджишкия районен съд е признал обвиняемия А.С.И. *** това,че на 14.10.2007 год.на АМ „Тракия”в района на 62 км.по посока София-Пловдив при управление на МПС-л.а.”Фолкваген-Пасат”след като е нарушил правилата за движение-чл.20 ал.2 ЗДП като се движил с несъобразена с пътните условия скорост,по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице,а именно:

       Средна телесна повреда на С.Д.Ф. от с.К. К.,обл.П.,изразяваща се в счупване на страничния кондил на дясната голямо пищялна кост и травматично разкъсване на ставните връзки на дясното коляно и счупване на горен и долен бодили на дясната хълбочна кост,довели до трайно затрудняване движенията на десен долен крайник.

      Средна телесна повреда на ДРАГАН  И. ***-ка,изразяваща се в счупване на лява сключица,довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник,

   Поради и което на основание чл.78А ал.1 НК е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност за деяние по чл.343 ал.3 б.”А” във вр.с чл.343 ал.1 б.”б”във вр.с чл.342 ал.1 НК и във вр.с чл.20 ал.2 ЗДП,като му е наложено адм.наказание „глоба”в полза на държавата в размер на 500 лв.,платима по бюджета на съдебната власт.

      На основание чл.343Г НК е лишен подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от 4 месеца.

      ОСЪДЕН е подсъдимия да заплати и направените по делото разноски в размер на 273 лв.

    Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от адв.П. като пълномощник на обвиняемия,в която жалба и допълнителното писмено приложение към нея се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването му,а така също и необоснованост.Тези доводи се поддържат от защитата в с.з.като се иска въззивния съд на основание чл.335 ал.1 т.1 НПК да отмени решението и върне делото за ново разглеждане на прокурора,респ.на основание чл.336 ал.1 т.3 НПК да отмени решението и постанови ново такова,оправдателно по отношение на обвиняемия.

      Не се сочат нови д-ва.

     Прокурорът даде заключение че жалбата е неоснователна.

      Окръжният  съд като въззивна инстанция разгледа оплакванията,които се поддържат от защитата на обвиняемия и при спазване разпоредбите по чл.313 и сл.НПК,съобрази следното:

       Жалбата е основателна.

     Доводите,които се поддържат от страна на защитата на подсъдимия,че още в досъдебното производство,при повдигането на обвинението срещу И. и внасянето на обвинението за разглеждане по реда на гл.ХХVІІІ НПК,от органа на това производство е допуснато съществено процесуално нарушение-неотстранимо на настоящия етап на разглеждане на делото,което от своя страна е довело до ограничаване на процесуалните му права,въззивната инстанция намира за основателни.В Постановлението за привличането на А.И. в качеството му на обвиняем от 07.12.2007 год.органът на дознанието като досъдебен такъв е записал буквално че той се привлича да отговаря за деяние по чл.343 ал.3 б.”а”във вр.с чл.343 ал.1 б.”б”НК във вр.с чл.342 с.к.и във вр.с чл.20 ал.2 ЗДвП-последната правна норма е изписана изцяло дословно с пълното и съдържание,което включва многообразие от възможни деяния-действия или бездействия,при което пък на практика прави невъзможно от своя страна да се разбере какво точно се твърди от обвинението че е било нарушено от И. като водач на МПС,което да е пряко и непосредствено в причинна връзка с вменената му деятелност относно съставомерния състав по чл.343 ал.3 б.”а”НК във вр.с чл.343 ал.1 б.”б”с.к.Няма спор съобразно утвърдената съдебна практика,че правната норма по този текст от НК,касаеща съставомерни престъпления по транспорта е бланкетна, и като такава тя следва да е свързана пряко с конкретно нарушение на друга правна норма,предимно от ЗДвП-нещо,което не е направено както от самия орган на досъдебното производство,така и впоследствие от прокуратурата,тъй като цялостния изписан текст на чл.20 ал.2 ЗДвП е пренесен в Постановлението на последната,с което е бил сезиран първоинстанционния съд за разглеждане по реда на гл.28 НПК,ерго самият обвиняем не е бил наясно какво точно е нарушил като водач на МПС от многоописаните в чл.20 ал.2 ЗДвП действия или бездействия за да носи отговорност и вина по чл.343 ал.3 б.”а”НК-обстоятелство,което е довело и до безусловно ограничаване на процесуалните му права,респ.съобразно съдебната практика винаги в такъв случай е допуснато съществено процесуално нарушение,което е основание за отмяната на обжалвания съдебен акт.

    От своя страна първостепеннния съд също така в хода на съдебното следствие не е изследвал в дълбочина и пълен обем въпроса,свързан с нарушените от И. конкретни правила за движение,респ.от нормата по чл.20 ал.2 ЗДвП какво точно е нарушено,като вече в мотивите доста пестеливо и диспозитива на съдебния акт е приел,че той като водач на МПС се е движил с т.нар.”несъобразена скорост”-всичко това при положение,че в случая не е бил изследван както в досъдебната,така и в съдебната фаза на процеса този въпрос.При това положение се е явило и несъответствие в моментите по привличането на обвиняемия И.-в Постановлението е изписан дословно целия текст на чл.20 ал.2 ЗДвП, и този на съдебната фаза,където съдът е приел нарушение,свързано с „несъобразена скорост”.В този смисъл въззивната инстанция намира поддържаните доводи от защитата в тази насока-за допуснато съществено процесуално нарушение,довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия,за напълно основателни.

      Следва още да се отбележи,че при изготвяне на мотивите към съдебния акт първоинстанционния съд не изложил достатъчно убедителни съображения по чл.305 ал.3 НПК-кои обстоятелства приема за безспорно установено и въз основа на кои д-ва,събрани в процеса,респ.при наличие на противоречиви доказателствени материали,каквито има в наличие по делото,кои от тях кредитира и защо,респ.защо приема за доказана причинно-следствената връзка между поведението на обвиняемия като водач на МПС и настъпилия съставомерен резултат.В тази насока въззивния съд също така възприема безрезервно изтъкнатите доводи от страна на защитата на И..

    Ето защо,имайки предвид гореизложеното настоящата инстанция намира,че само на посоченото и поддържано основание-допуснато в досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение,довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия,решението на първоинстанционния съд ще следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане на прокурора,респ.на Пазарджишката районна прокуратура,без да се обсъждат другите поддържани доводи за отмяна.

      По изложените съображения и на основание чл.335 ал.1 т.1 НПК Окръжният съд

 

 

                                                    Р    Е    Ш    И:

 

         ОТМЕНЯВА Решението на Пазарджишкия районен съд от 11.03.2008 год.по НАХД№3003/07 год. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Пазарджишката районна прокуратура.

            Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: