Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик, 04.11.2008 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пазарджишки окръжен съд гражданска колегия в публичното                заседаниe на осемнайсти сепетмври през две хиляди и осма година               в състав:

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.К.

                                 ЧЛЕНОВЕ: И.Д.

                                                       Б.И.                                                    

                                

при секретаря Г.М., като разгледа докладваното                            от съдия Д. *** по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл. 196 и сл. от ГПК /отм./

            Обжалва се решение на Велинградския районен съд, постановено по гр. д.              № 283/2006 г., с което са отхвърлени искове по чл. 108 от ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението на С.Я. и Р.К. върху недвижими имоти, представляващ по плана на с. Юндола:                  УПИ І-191 /за почивна станция/ и имот пл. № 192 в кв. 14.

            Решението се обжалва в срока от ищците в първоинстанционното  производство, които искат да се отмени изцяло решението и да се уважи предявения иск. Оплакванията са за необоснованост на решението, дължаща се на едностранно обсъждане на доказателствения материал. Твърди се, че изводите на съда са незаконосъобразни, тъй като ищците били доказали както придобиването на правото на собственост от техния наследодател Христо Костов Стойнев, така и идентичността на закупения от него имот с процесния. Относно индивидуализацията му е направено уточнение, след оставяне на исковата молба без движеуние от въззивната инстанция. В молба от 30.08.2008 г. ищците сочат кои части от имотите, за които се е произнесъл районния съд, претендират да са тяхна собственост /като идентични с парцел V—60 в кв. 60 по плана на с. Юндола от 1938 г./, както и каква площ от кой имот владеят отделните ответници и съответно – какво искат да бъде ревандикирано от всеки тях.

В срока по чл. 201 от ГПК /отм./ не е постъпило писмено възражение от лица, участващи в производството като противна страна. Пълномощникът им адвокат Р.П. оспорва жалбата в съдебно заседание, като подробните му съображения против допустимостта и основателността на иска са развити в писмената защита, представена при даване ход по същество на делото.

            Като се запозна с оплакванията в жалбата и доводите на страните и обсъди събраните доказателства, спазвайки разпоредбата на чл. 188 от ГПК /отм./,  въззивният съд прие за установено следното:

            Ищците твърдят, че са собственици по наследство от Христо Костов Стойнев на недвижими имот, части от които се владеят без основание от ответниците. Имотът бил закупен от наследодателя през 1946 г. и представлявал парцел V-60 в кв. 60 по плана на селото от 1938 г. Още в районния съд са уточнили, че този имот по сега действащия план на селото е идентичен с част от   УПИ І-191 /за почивна станция/ и от имот пл. № 192 в кв. 14 /а който е установено, че има отредени два УПИ: ІІ-192 и ІV-192 . Това е направено в молба от 23.10.2006 г. на л.34 от първоинстанционното дело. Въпреки заявеното намерение да се направи по-прецизна индивидуализация в по-нататъшния ход на делото, това не е сторено и решението е постановено по отношение на целите два имота, описани по-горе, като претенцията за ревандикирането им в полза на ищците е отхвърлена като неоснователна. След уточняването на предмета на спора пред въззивната инстанция, проверяваното решение подлежи на частично обезсилване, тъй като се оказва, че е постановено и по отношение на онази реална част от двата имота, върху които ищците не претендират да притежават права.

            Исковете против отделните ответниците следва да се считат предявени и въззивният съд дължи произнасяне по съществото им, както следва: срещу “Информационни носители” АД - за 235 кв. м от УПИ І-191 /за почивна станция/, срещу М.Т. ***92 и срещу останалите ответници Н.П.У., С.И.А., М.И.Д. и В.В.Д. ***2, които части са индивидуализирани на скица, изготвена от вещо лице по първоинстанционното дело. В останалата част, извън така очертания предмет на спора, решението на районния съд следва да се обезсили, а производството по делото – прекратено.

            Съдебният акт е допустим, що се отнася до уточнените реални части от трите УПИ, отредени съответно за имоти пл. № 191 и 192 в кв. 14 по плана на           с. Юндола. Твърди се, че те принадлежат на ищците, а ответниците ги владеят без основание, като са извършили и строителство през 90-те години на миналия век. Обстоятелствата още в първоначалната молба очертават спор по чл. 108 от ЗС, макар в петитума да не се съдържа искането за установяване правото на собственост, а само за предаване на владението. Допълнително е заявено искане ответниците да преустановяват действията, с които пречат на ищците да упражняват своето право на собственост, но в молба  от 19.09.2006 г. се уточнява, че се касае най-общо за упражняване на фактическа власт. С подаването на последващите молби от 23.10.2006 г. и 18.10.2007 г. отпада всякакво съмнение относно правната квалификация на иска като такъв по чл. 108 от ЗС . Както беше отбелязано, още с първоначалната искова молба се претендира предаване на владението и се излагат обстоятелства, съответстващи на този вид петиторна защита. Неоснователни са възраженията на ответната страна правени в различни етапи на производството, че процесът е недопустим, тъй като бил предявен негаторен иск, без да са уточнени незаконните действия, чието установяване се иска, а после било направено недопустимо изменение на същото. Настоящия състав намира, че въпреки непрецизната формулировка на петитума и многократната необходимост от оставяне на исковата молба без движение, след изпълнение на указанията на съда се е стигнало до уточняване на претенциите срещу отделните ответници, като исковете срещу тях са за ревандикация на отделни части от описаните по-горе имоти.

            Ответниците оспорват правата на ищците, като твърдят, че не са доказали наследодятелят им да е притежавал имот, идентичен с процесните части от трите УПИ по сега действащия план на с. Юндола. Отделно от това се позовават на конкретни проидобивни основания за възникване  право на собственост върху тези имоти в тяхна полза. Т. е. твърдят, че владеят целите имоти, в границите им по сега действащия план на правното основание, че са техни собственици, ищците не притежават каквито и да било вещни права върху тези имоти, поради което претенциите им за ревандикация върху отделни реални части от тях са неоснователни. 

            Тук е мястото да се отбележи, че по принцип иск за ревандикация на реална част от урегулиран поземлен имот е допустим, доколкото е възможно фактическата власт на несобственика да се разпростира само върху нея, а не върху целия имот. Но когато се разглежда въпроса на кого принадлежи правото на собственост, следва да се има предвид, че реални части от УПИ не могат да бъдат притежавани отделно от различни собственици. Правото на собственост се разпростира върху целия имот в границите му по актуалния ПУП и може да се притежава индивидуално от едно лице или в съсобственост от няколко, но размерът на дяловете им се определя в идеални части. Следователно, за да бъдат уважени претенциите на ищците в настоящия случай е необходимо да се докаже, че те са придобили и притежават на валидно правно основание целите УПИ, описани по-горе или поне определена ид. ч. от тях, а ответниците владеят или държат процесните реални части без основание. Ищците обаче твърдят единствено, че процесните части от имотите са идентични с притежаван от наследодателя им имот по стар, обезсилен план на с. Юндола, който е бил одобрен през 1938 г. Установено е, че по актуалния план на селото от 1993 г. не е заснет самостоятелен имот, който да съответства на парцел V-60 в кв. 60  по плана от 1938 г. Още по предходния план на селото, одобрен през 1967 г. не е съществувал имот, който да съответства като площ и граници на така описания парцел по стария план от 1938 г. Този парцел е бил включен в границите на имот пл. № 135, записан в разписната книга на името на Местан Местанов Шайков. Това е лицето, което се сочи от ищците на предходен собственик на придобития от наследодателя им имот, който обаче го е закупил от предходен приобретател – Жорж Кьосев. В подкрепа на своите твърдения за извършените транслативни сделки с имот представят: н. а. № 129/1940 г. и записка за вписването му, по силата на които Жорж Кьосев закупува от Местан Местанов Шайков  930 кв. м. , съставляващи реална част от една нива на продавача, цялата с площ 11 дка, находяща се в землището на с. Света Петка, в м.”Юндола”. Прави впечатление, че тази сделка е извършена при наличието на одобрен регулационен план на населеното място с. Юндола, но продадения имот не е индивидуализиран по този план от 1938 г., а като част от нива в местност със същото наименование в землище на друго населено място – с. Света Петка. Едва в н. а. № 79  от 1942 г. за собственост на недвижим имот по регулация, се сочи Жорж Кьосев като собственик на парцел V-60 в кв.60 по плана на с. Юндола, който наследодателя на ищците в последствие е закупил от него с частен писмен договор от 07.11.1946, валидиран по реда на ЗУПКНИЧД/ДВ бр.171/1947 г./, след като е вписан със Записка от 28.01.1948 г.

            Поставя се въпроса за идентичността между закупената от Жорж Кьосев част от нивата на Местан Шайков и урегулирания парцел V-60 в кв. 60 по плана на с. Юндола, като районния съд обосновано е приел, че тази идентичност не е доказано по несъмнен начин. Нотариалният акт № 79/1942 г. за придаденото по регулация място към парцела от съседен имот пл. № 68 в кв. 59 констатира правата върху придаваемото място, които се придобиват от действителния собственик на парцела, към който се придават. Обстоятелството, че като такъв е записан Жорж Кьосев не доказва по убедителен начин, че именно той е собственик на парцела, при липса на доказателства кога и как го е придобил. Липсата на доказателства за собствеността на праводателя означава, че ищците не са доказали наследодателят им валидно да е придобил парцела, сключвайки и вписвайки в последствие договора на покупко-продажба от Жорж Кьосев. Изводът, че Местан Шайков е продал на последния именно сочения от ищците парцел се разколебава и от останалите доказателства по делото. От заключенията на вещото лице става ясно, че при одобряването на последващия план през 1967 г. парцел V-60 в кв. 60 не заснет като самостоятелен имот, а площта му е включена в по-голям имот № 135 на името на Местан Шайков. Последвали са разпореждания с части от този имот, в това число отчуждаването на 800 кв. м. от него, в който попада и вилна постройка, продажба на друга част по реда на чл. 19 от ЗСГ, както и разпореждане в полза на частни лица /от кръга на ответниците и или техни праводатели/, които са придобили отново от Местан Шайков права върху съседния от юг негов имот с пл. № 112. При одобряването на сега действащия план през 1993 г. от части от бившите имоти 135 и 112 на Местан Шайков  са включени в ПИ пл. № 191 и 192 в кв.14, като за последния са отредени два самостоятелни УПИ ІІ-192 и ІV-1992 г. Горните обстоятелства се установяват от приетите две заключения на вещото лице, изготвената от него скица, съвместяваща плана от 1938 г. и този от 1993 г., както и от представените отделни скици от различните планове на населеното място.

            Относно липсата на идентичност между придобития от Жорж Кьосев имот, продаден съответно на наследодателя на ищците, и този за който те претендират в настоящия процес, ответниците навеждат още следните доводи, които съдът приема за основателни. Когато прехвърля на Жорж Кьосев 930 кв. м. като част от своя нива, Местан Шайков се легитимира с н. а. №107/1932 г. за нива от 11 дка в землището на с. Света Петка, м. “Юндола”. Едва през 1977 г. се снабдява с н. а. № 12 за право на собственост върху имот пл. 135 по плана от 1967 г. /частта от него със застроена вила, която му е била отчуждена по късно/. Тази част от                пл. № 135 е била предоставена на завода, праводател на ответното дружество и заедно със закупената по реда на ЗСГ друга част от имота са включени в парцел І-191/за почивна станция/, част от който ищците искат да им бъде ревандикиран. Има данни и за учреденото право на строеж върху държавна земя в проза на “Завод за магнитни дискове”.

            Следователно, доказана е идентичността между парцел V-60 в кв. 60 по плана от 1938 г. с част от имот пл. № 135 по плана от 1967 г., както и тази на парцела с частите от трите урегулирани поземлени имоти, предмет на настоящото дело, но ищците не са установили, че наследодателят им е придобил и притежавал този парцел /поради оспорване правата на неговия праводател Жорж Кьосев, в тяхна тежест бе да установят валидното придобиване от негова страна на собствеността върху недвижимия имот – т. нар. “дяволско доказване”, познато от римското право/. Не се установи прехвърлената от Местан Шайков в полза на Жорж Кьосев част от нива да е била ситуирана именно в границите на урегулирания парцел V-60 в кв. 60 по плана на с. Юндола от 1938 г. Установи се, че Местан Шайков е притежавал значителен по площ имот с пл. № 60, за който са били отредени няколко парцела по плана от 1938 г. Че се е разпореждал с имотите си пл. № 135 и 112 и при действието на следващия план от 1967 г. При всичките тези данни, както е приел и районния съд, не е установено, че реалната част от нивата, прехвърлена на Жорж Кьосев е съответствала на парцел V-60 в кв. 60 по плана от 1938 г. Съвкупната преценка на доказателства навежда на обратния извод – че предмет на сделката е бил имот, ситуиран към онзи момент на друго място /вероятно извън регулацията/.На л. 169 от първоинстанционното дело е приложена молба от 24.10.1975 г. от Райна Стойнева /покойната съпруга на наследодателя на ищците/, от която е видно, че онзи момент наследниците на Христо Костов Стойнев не са били влязли във владение на бившия вече парцел V-60 в кв. 60 по плана от 1938 г., който са считали за свой. Правата им са би оспорени от Местан Шайков, който е заявил, че мястото си е негово. Т. е. очевидно е, че и след 1948 г., когато е вписан частния писмен договор, от който ищците твърдят, че наследодателя им черпи правата си, парцела, описан като предмет на тази сделка е бил владян от Местан Шайков. С одобряването на плана от 1967 г. парцелът не е заснет като самостоятелен, а като част от имот пл. 135 записан на името на Шайков. Едва във въззивната жалба и в писмената си защита по настоящото дело ищците се позовават на твърдят от тях грешка, при одобряване на плана от 1967 г. Такива твърдения липсват в исковата молба и не следва да бъдат обсъждани, след като се въвеждат за пръв път пред въззивната инстанция, още повече че сочат на наличие на друг спор между страните, различен от този по чл. 108 от ЗС. В съдебната практика отдавна е направено ясно разграничение между исковете за собственост /установителен и осъдителен/ и този за установяване на непълноти и грешки в одобрен кадастралния план, с какъвто съдилищата не са сезирани в настоящия случай. Опитът на ищците да се позоват на влязло в сила решение по административно дело, касаещо поправка на грешка в кадастралния план, касаеща имот на трети лица, придобили права върху друга част от нивата от 11 дка на Местан Шайков, не променя горните изводи на съда. Преди наличието на евентуална грешка, засягаща техните собствени права, да е установена по надлежни ред, със законните последици от това, ищците не могат да се позоват на нейното съществуване в спора си за собственост с ответниците. Претенциите срещу последните за ревандикация на части от УПИ, тъй като били идентични с парцел, който не фигурира като самостоятелен имот /парцел или УПИ/ нито по сегашния ПУП, нито по предходния кадастрален и регулационен план на с. Юндола не може да бъде уважена. Още повече, че ищците не доказаха, праводателя на техния наследодател, респективно последния, да са придобили собствеността върху твръдяния от тях парцел по плана от 1938 г.

След като ищците не са доказали фактите, от които твърдят, че произтичат претендираните от тях права, исковете им срещу всички ответници следва да се отхвърлят като неоснователни, без  да е необходимо да се обсъждат възраженията на ответниците, че те са собственици на съответните УПИ, части от които се иска да бъдат ревандикирани. За това съдът не разглежда подробно доказателствата, представени от ответниците в подкрепа на тяхната теза, че владеят имотите като техни собственици, а не без правно основание. Относно възражението за изтекла в тяхна полза придобивна давност и репликата на ищците, че те от своя страна са извършвали владелчески действия, следва да се отбележи само, че от влизане в сила на действащия план през 1993 г. до завеждане на иска през 2006 г. са изминали повече от 10 години – период, през който по давност биха могли да се придобият целите имоти, в границите им по този план. Реални части от тях, на които ищците претендират да са собственици, не биха могли да бъдат обект на давностно владение. Или, ако ответници са владени необезпокоявано съответните урегулирани поземлени имоти от влизане в сила на новия план, до предявяване на исковете по настоящото дело /за което са събрани гласни доказателства/, то те биха могли да ги придобият по давност. Това би имало значение, обаче, ако ищците бяха доказали изгодните за тях факти, а това, както бе отбелязано по-горе, не е сторено в настоящия процес.

 По изложените съображения и на осн. чл. 208 от ГПК /отм./ Пазарджишкият окръжен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение на Велинградския районен съд, постановено по гр. д. № 283/2006 г., в частта с която са отхвърлени исковете по                          чл. 108 от ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението в полза на ищците С.Х.Я. и Р.Д.К.                                       по отношение на реални части от недвижимите имоти по плана на с. Юндола,                за които се е произнесъл районния съд, както следва: за 235 кв. м. от УПИ І-191 /за почивна станция/ в кв. 14 срещу ответникаИнформационни носители” АД, със седалище и адрес на управление в с. Драгор, Пазарджишка област,                  за 506 кв. м. от УПИ ІІ-192 в кв. 14 срещу ответницата М.А.Т. ***92 в  кв. 14 срещу останалите ответници:                 Н.П.У., С.И.А., М.И.Д. и В.В.Д., които части са индивидуализирани като оцветената в зелено площ, попадаща съответно в границите на всеки един от трите урегулирани поземлени имота по действащия план от 1993 г., по скица               /на л. 167 от първоинстанционното дело/, изготвена от вещо лице, подписана от състава на въззивния съд и представляваща неразделна част от настоящото решение.

            ОБЕЗСИЛВА решението и прекратява производството в останалата част – относно частта от трите урегулирани поземлени имота, извън оцветената в зелено на посочената скица, както и по отношение на всеки от ответниците, извън претендираната срещу него част от процесните имоти.

           

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.