Р Е Ш Е Н И Е 635

 

гр. Пазарджик, 05.11.2008 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият   окръжен  съд,   гражданска  колегия,   в   открито

заседание тринадесети октомври…......................…………………….

през две хиляди и осма година..............................................в  състав:

 

                                Председател: П.Я.

                     Членове: Е.С.

                                                         А.П.

 

при секретар………….......................…......…… .и в присъствието на

прокурор………………..............…….като разгледа докладваното от

окръжен съдия А.П..*** по описа

за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./. С решение № 95/10.04.2008 г., постановено по гр.д. № 596/2007 г. Велинградският районен съд е отхвърлил исковете, предявени от М.В. *** и Ц.Д.В. със същия адрес против „Юндола 21”АД със седалище и адрес на управление гр.Велинград, кв.Индустриален, представлявано от „Балкан СИС” АД със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”С. Д.” № 10, представлявано от А. И. Г., за присъждане на обезщетение по 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им Д. Л. Ц. – б.ж. на гр.Велинград, починал на 01.0402007 г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2007 г. до окончателното изплащане на сумите.

От така постановеното решение са останали недоволни М.Ц. и Ц.В., които чрез своя процесуален пълномощник го обжалват в предвидения от закона срок пред Пазарджишкия окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд не е допуснал назначаване на експертиза от вещи лица- специалисти по белодробни заболявания, поради което и неправилно се е позовал на изготвената и приета по делото тройна експертиза. Поддържа също, че било налице влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 297/1999 г. по описа на ПОС, с което наличието на професионално заболяване било безспорно доказано. По изложените съображения моли атакуваното решение да бъде отменено, вместо което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Жалбата се поддържа и в съдебно заседание, като в подкрепа на твърдените обстоятелства се сочат доказателства.

Ответникът по жалбата „Юндола 21”АД чрез своя процесуален пълномощник оспорва същата и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, прие за установено следното:

В исковата си молба против „Юндола 21”АД ищците М.В. *** и Ц.Д.В. твърдят, че са наследници по закон на Д. Л. Ц. – б.ж. на гр.Велинград, починал на 01.0402007 г. Твърдят, че наследодателят им работил повече от 25 год. в ответното дружество, в резултат на което се разболял от хроничен обструктивен бронхит с чести тласъци, белодробен емфизем, ДН І степен, хронично белодробно сърце и с решение на ТЕЛК от 1994 г. му била призната І гр. Инвалидност, а през 2001 г. му била призната 92.8% неработоспособност пожизнено. В резултат на тези заболявания, които силно се влошили към края на живота му, наследодателят на ищците починал. Освен това в исковата молба се сочи, че с влязло в сила съдебно решение бил признат професионалният характер на заболяванията, довели до летален изход, поради което за ищците бил налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.200 от КТ. Твърди се също, че отношенията на ищците с техния наследодател били много близки, те много тъгували от неговата загуба, поради което молят след установяване на твърденията, изложени в исковата молба, ответникът да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците по 100 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2007 г. до окончателното изплащане на сумата.

Не е спорно между страните, а се установява и от представеното удостоверение за наследници, че Д. Ц. е починал на 01.04.2007 г. и оставил за свои наследници по закон ищците по делото. Представен е и акт за смърт на наследодателя, от който е видно, че като причина за смъртта е вписана диагноза исхемичен мозъчен реинсулт, ХОББ, дихателна недостатъчност.

Безспорно се установява също, че с ЕР на ТЕЛК от 1994 г. на Ц. е призната трета група инвалидност с диагноза хроничен бронхит, хроничен обструктивен бронхит с чести тласъци, белодробен емфизем, ДН І ст., хронично белодробно сърце. С ЕР на ТЕЛК от 2001 г. пък му е призната намалена трудоспособност 92.8% с потребност от чужда помощ, пожизнено, като са добавени и нови болести – други болести на периферните съдове, ампутация на десен крак поради емболична гангрена, ХОББ – смесена форма, средно - тежко протичане. Безспорно се установява също, че за периода 09.01.2007 г. – 22.01.2007 г. Ц. е бил на лечение в МБАЛ, неврологично отделение и е изписан с диагноза исхемичен инсулт в лява средна мозъчна артерия.

Установява се от приложени като доказателство граждански дела, че с решение № 96/1998 г. на ВРС, влязло в сила на 22.10.1998 г. е бил уважен иска на Д. Ц. против „Юндола 91” ЕАД и ТП на НОИ-Пазарджик, като му е признато професионално заболяване, изразяващо се в хроничен обструктивен бронхит с чести тласъци, белодробен емфизем ДН І степен, като са му присъдени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в резултат на професионалното заболяване. Безспорно е установено и правоприемството между „Юндола 91” ЕАД и „Юндола 91” АД.

С решение № 1689/02.12.2005 г., постановено по гр.д. № 2656/2004 г. ВКС е възприел изцяло мотивите на решение от 27.12.2000 г., постановено по в.гр.д. № 112/2000 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, който е приел за безспорно, че ампутацията на десния крак на Ц. е извършена поради образуване на гангрена, предизвикана от запушване на артериите на долните крайници, но условията на труд не са решаващ фактор в случая, поради което е отречен професионалният характер на заболяването.

Пред първата инстанция е разпитан и едни свидетел, който установил добрите взаимоотношения между наследодателя Ц. и неговите близки – ищци по първоинстанционното дело.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допуснато изслушването на единична и тройна медицински експертизи. Тройната медицинска експертиза установява, че няма констатирана причинна връзка на професията на Ц. със заболяванията, описани в решенията на ТЕЛК, както и с негативното развитие на тези заболявания през периода 1991 г. – 2001 г. Така например настъпилата дихателна недостатъчност не се дължи само на констатираните професионални заболявания, а и на артериалната хипертония, от която Ц. страдал и която била в ІІІ степен на развитие и атеросклерозата.

Пред въззиваната инстанция беше допуснат преразпит на вещите лица, които установиха, че хроничната белодробна болест може да доведе до дихателна недостатъчност, но в конкретния случай основната причина за исхемичния реинсулт е атеросклерозата и болестта на Бюргер /довела до ампутация на единия крак/, която е съдова болест. Нещо повече, хроничният бронхит се е влошил едва след като Ц. е престанал да работи, следователно няма причинна връзка между работната среда и влошаването на заболяването. В процентно отношение експертите дават 80% „принос” за смъртта на наследодателя на ищците на болестта на Бюргер, за която е категорично установено с влязло в сила съдебно решение, че не е професионално заболяване. В заключение вещите лица заявяват, че професионалното заболяване също вероятно е допринесло за леталния изход, но в никакъв случай не е единствена, дори не е и основна причина за настъпилия реинсулт, а както самите вещи лица са се изразили в експертизата, би могло да има „предразполагащ терен за развитие” на исхемичния мозъчен инсулт.

Експертизата е приета в с.з. пред първата инстанция и съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, но разгледана по същество – за неоснователна по следните съображения:

На първо място е неоснователно възражението на жалбоподателите, че в състава на тройната експертиза следвало да влязат само вещи лица – специалисти по белодробни заболявания. При назначаване състава на медицинската експертиза съдът е взел предвид факта, че се касае за настъпила смърт, както и факта, че в исковата молба се претендира причината за смъртта да е професионално заболяване. При тези данни без съмнение в състава на медицинската експертиза абсолютно задължително е следвало да участват вещи лица – съдебен лекар и специалист по професионални заболявания предвид комплексния характер на изследването. По изложените съображения съдът намира за неоснователно това оплакване на жалбоподателите.

Заключението на вещите лица, поддържано и след преразпита им пред въззивната инстанция, категорично отрича, че професионалното заболяване е причина за получения от наследодателя на жалбоподателите реинсулт, т.е. не е налице пряка причинна връзка между тези два факта. При това положение е абсолютно неоснователно твърдението, изложено в жалбата, че съдът е обвързан от влязлото в сила решение по в.гр.д. № 297/1999 г. по описа на ПОС, с което са присъдени обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди от професионално заболяване. Всъщност съдът приема за безспорно доказано, че Ц. е страдал от заболяване, на което е признат професионален характер, но смъртта на лицето не се намира в пряка причинна връзка с него и не представлява пряка и непосредствена последица от това професионално заболяване. Именно поради това, без да е налице спор относно силата на пресъдено нещо на решение по в.гр.д. № 297/1999, основната теза на жалбоподателите остана неподкрепена с никакви доказателства.

Като е достигнал до подобни изводи, първоинстанционният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 95/10.04.2008 г., постановено по гр.д. № 596/2007 г. по описа на Велинградския районен съд.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: