Р            Е          Ш          Е          Н            И          Е             640

                           

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

                                       гр. Пазарджик 06.….11.2008г

 

Пазарджишкият окръжен съд,  гражданска колегия  в открито заседание на   девети октомври  през  две хиляди и осма  година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:С.К.

                                                           ЧЛЕНОВЕ:И.Д.                                                                                                          Б.И.

 

при секретаря Г.М., като се запозна с докладваното от окръжния съдия Б.И. *** описа на Пазарджишки окръжен съд за 2008г., и за да се произнесе взе в предвид следното:

     Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./.

   С решение №22 от 14.03.2008г. постановено по гр.д.№838/2007г. Районен съд гр.Пазарджик   са отхвърлени предявените от  А.С.С., ЕГН ********** *** против И.Х.Т., ЕГН ********** ***, Д.И.Ф., ЕГН ********** *** и Н.С.Ф., ЕГН ********** ***:1.за признаване нищожността на договора, оформен с нот. акт № 10, том  VII, нот. д. № 1087/2006г. на Нотариус с район на действие Пазарджишки районен съд, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД; 2.за признаване нищожността на договора, оформен с нот. акт № 10, том  VII, нот. д. № 1087/2006г. на Нотариус с район на действие Пазарджишки районен съд като привиден, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 17 от ЗЗД, като неоснователни. Отхвърлен е иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, предявен от А.С.С., ЕГН ********** ***  против И.Х.Т., ЕГН ********** ***, Д.И.Ф., ЕГН ********** *** и Н.С.Ф., ЕГН ********** ***, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът има право да изкупи недвижимия имот, предмет на нот. акт за дарение на недвижим имот № 10, том  VII, нот. д. 1087/2006г. и на нот. акт за продажба на недвижим имот № 11, том  VII, нот. д. № 1088/2006г., като неоснователен

         Така постановеното решение се обжалва с въззивна жалба от   Д. А.С. от гр.П.  с оплаквания за неправилност на същото . Моли да се отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и се постанови ново с което  да се уважи предявения от нея иск. Сочи доказателства.

 Ответника по въззивната жалба “К.”ЕООД гр.П,чрез пълномощника си адв.Г.П. изразява становище в представено по делото възражение.Не сочи доказателства.   

 Ответника по въззивната жалба С. Х. изразява становище в представен по делото писмен отговор. Не сочи доказателства.

Пазарджишкият Окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

 

 

 

В  исковата си молба против  И. *** и Д. И.Ф. *** ищецът А.Х.С. *** твърди, че е собственик на идеална част от недвижим поземлен имот, представляващ  УПИ  XIV – 3209 в кв. 252 по плана на гр.П., ул. О. И.” № 22, кад. район № 503, с площ около 36 кв. м., ведно с построената в имота масивна двуетажна сграда /търговски обект/.Ответникът Т. бил съсобственик на този имот като притежавал 1/8 ид. ч. от него.Ищецът твърди, че преди около месец /седмици/ случайно научил, че той е продал своя дял от имота, без да му го предложи за изкупуване по реда на чл. 33 от ЗС.Извършил проверка и установил, че с нот. акт № 10, т.  VII по нот. дело № 1087/2006г. на нотариус А. И. той е дарил на втория ответник 1/48 ид. ч. от имота и веднага след това с нот. акт № 11, т.  VII по нот. дело № 1088/2006г. му е продал останалите негови 5/48 ид. ч. от имота за сумата 24 000 лева.Ищецът твърди, че първата сделка, оформена като дарение, е нищожна поради заобикаляне на закона и като привидна.Счита, че с нея се цели вторият ответник Ф. да стане съсобственик на имота, за да може първият ответник да се освободи от задължението си да спази законния ред по чл.33 от ЗС.Твърди, че дарението е нищожно, тъй като с него се прикривала покупко-продажба.Ищецът заявява, че е готов да изкупи дела на съсобственика И.Х.Т. за сумата 24 000 лева, която е получил за него.Моли  да бъде постановено решение, с което да се признае нищожността на извършеното дарение, поради заобикаляне на закона.Евентуално да се разкрие симулацията, като дарението бъде обявено за покупко-продажба.След прогласяване  нищожността на сделката, евентуално след като се разкрие симулацията, ищеца моли с решението да бъде постановено, че той встъпва в правата на купувач за 1/8 ид. ч. от имота, собственост на И.Х.Т. при същите условия, при които била извършена сделката.Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

С допълнителна молба, ищецът уточнява, че разбрал за извършената сделка от една от другите съсобственички на процесния имот, един месец преди завеждането на исковата молба.След това извършил проверка в службата по  вписванията, за да се убеди, че това е вярно, което станало около три седмици преди завеждането на исковата молба.

В съдебно заседание ищеца чрез пълномощника си по делото подържа предявените искове.

 Ответникът И.Т. оспорва исковете, като твърди, че дарението е направил в знак на благодарност към ответника Ф., който му предоставял за ползване всеки летен сезон една стая от къщата си в гр. Б, където той и синът му често ходели на риболов.Твърди, че се съгласил да му продаде останалите 5/48 ид. части от имота, които притежавал, за сумата от 23 000 – 24 000 лева, която сума ответникът Ф. му платил.

 Ответниците Д. и Н. Ф. редовно призовани не се е явяват в съдебно заседание и не е изразяват становище по предявените искове.

 Като прецени  събраните доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 188 от ГПК, съдът прие за установено следното:

  От представения по делото нот. акт № 10, том VII, н. д. № 1087/2006г. първият ответник по делото И.Т. е дарил на втория ответник Д.Ф. собствената си 1/48 ид. част от следния недвижим имот: УПИ  ХIV-3209, кадастрален район  № 503 в кв. 252 по плана на гр. П., на ул. “О. И.” № 22, състоящ се ПИ от 37, 62 кв. м. по кадастрален план, а по нот. акт за собственост от 36 кв. м. с описани съседи, ведно с построената в имота масивна двуетажна сграда /търговски обект/ със същата площ.Дареният Д.Ф. е заявил, че приема дарението на описания имот.

С нотариален акт № 11, том VII, н. д. № 1088/2006г. първият ответник И.Х.Т. е продал на втория ответник Д.И.Ф., по време на брака му с ответницата Н.Ф., собствените си  5/48 ид. части от гореописания недвижим имот, за сумата от 24 000 лева, която сума продавачът получил изцяло и в брой от купувача.

  От представеното като доказателство по делото удостоверение за граждански брак е видно, че ответникът Д.И.Ф. е сключил граждански брак на 03.09.1967г. с Н.С. Н., като не е спорно между страните, че цитирания по-горе договор за покупко-продажба на ид. части от недвижимия имот, предмет на делото, е сключен по време на брака на тези двама ответници.

   Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства – нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том V, н. д. № 751/2006г., скица на процесния имот и удостоверение, издадено от Дирекция “ТСУ” при О. П., се установява, че към момента на сключване на горепосочените договори за дарение и за продажба на недвижим имот между първия и втория ответник по делото, ищецът А.С. е бил един от съсобствениците на същия недвижим имот, като е притежавал съответни идеални части от него.         

   От представеното по делото удостоверение № 005513/10.05.2007г. е видно, че данъчната оценка на процесния недвижим имот е в размер на 25 768, 40 лева.От същото писмено доказателство е видно, че останалите съсобственици на имота са следните лица: Г. И. С., ЕГН **********, К. И. Ш., ЕГН **********, В. А. К., ЕГН **********, А. Д. В., ЕГН **********, Иванка А. И., ЕГН **********, Т. Д. Т, ЕГН **********, Е.М.М., ЕГН ********** и В. М. Б., ЕГН **********.

   Между страните по делото няма спор, че преди сключване на възмездната сделка, оформена с нот. акт № 11, том  VII по нот. д. № 1088/2006г., продавачът И.Т. не е предложил на ищеца А.С., като съсобственик на имота, да купи неговия дял от същия.Ищецът твърди, че е узнал за сключване на сделката от една от другите съсобственички един месец преди подаването на исковата молба и около три седмици по-късно извършил проверка в службата по вписванията, за да се убеди, че това е вярно.По отношение на твърдяното обстоятелство ответниците И.Т. и Д.Ф.  възразяват, че ищецът е знаел за сключената от тях възмездна сделка много по-рано, защото имал взаимоотношения с една от съсобственичките на имота, която преди това му продала част от същия имот.Точният момент на узнаването не бе установен от събраните доказателства по делото.

   За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитаната като свидетелка М. Г., А. И..

По реда на чл. 114 от ГПК в съдебно заседание ищецът обяснява, че е закупил друг магазин от А. В. през м. август 2006г.и в края на същата година, не е ходил при нея, но изпратил своя служителка на име М. в Б, да попита Е., която притежавала по-голям дял от процесния имот, дали има намерение да продава.Служителката на ищеца ходила в Б. да се записва като студентка и той предполага, че е възможно това да е станало през м. септември, но не може да посочи точна дата.

 При липса на категорични доказателства, установяващи точната дата, на която ищецът А.С. е научил за извършената прехвърлителна сделка, сключена между първия и втория ответник по делото, съдът счита, че ищецът  с оглед представената извадка относно извършени вписвания по  партида №56538 от 07.02.07г. е доказал ,  че е подал исковата молба преди изтичането на два месеца от узнаването за прехвърляне дела на другия съсобственик.Представената извадка дава основание да се приеме, че именно на тази дата ищецът е разбрал за извършеното прехвърляне на имота, доколкото пред въззивната инстанция  се събраха гласни доказателства в тази насока, че ищецът е разбрал за това от един от другите съсобственици на имота и след което се е обадил на своята служителка Жилева,която още същия ден е взела разпечатката от данъчното  и е установил  съсобствениците на имота.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 134, ал. 2, изр. 2  съдът намира,че няма ограничение на свидетелските показания, когато трето, неучаствало в сделката лице, се домогва да докаже, че постигнатото между страните съгласие е привидно.По делото не се събраха  доказателства страните по договора за дарение от 22.11.2006г. да го възприемат като привиден – не е представено т. нар.  “обратно писмо” по см. на чл. 134, ал. 2 от ГПК, нито ищецът се е домогвал при условията  на пълно и главно доказване да докаже привидността на дарението с други доказателствени средства, които в този случай са допустими, поради обстоятелството,че той не е бил страна по договора и може да се счита, че сделката е била насочена срещу него по смисъла на посочената процесуална норма.Единствено в показанията на св. М. Г. се съдържат  данни относно намерението на страните при сключването на договора за дарение.В тази насока св. Г. установява, че ответникът Т. решил да направи дарение в полза на ответника Ф. ,като поред показанията на свидетелката мотивите на чичо й за това били свързани с обстоятелствата, че ответникът Ф. в миналото го е канил да живее в дома му и че като наемател на съсобствения им имот той бил коректен към тях, като наемодатели.Св. Г. установява, че  предишният собственик на имота имал непогасено вземане за наем на магазина за период от около година и половина-две.Ответникът Д.Ф. като последващ наемател на магазина изплатил на съсобствениците дължимия наем за предходния период и всички имали квитанции за получената част от сумата.Ответникът Ф. правил и подобрения в имота, които били за негова сметка.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Ищецът А.С. и ответникът И.Т. са едни от съсобствениците на процесия недвижим имот, като притежавали съответни идеални части от него.На 22.11.2006г. с нот. акт № 10, том  VII, нот. дело № 1087/2006г. ответникът Т. дарил на ответника Ф. 1/48 ид. част от имота, като на същата дата двамата сключили и договор за продажба на останалите 5/48 ид. части от дела на И.Т. в имота, по време на брака на ответника Д.Ф. с ответницата Н.Ф..

С оглад изложените обстоятелства в исковата молба ищецът А.С. е предявил  обективно съединени искове за обявяване нищожност на горепосочения договор за дарение на различни правни основания: заобикаляне на закона и при условията на евентуалност за разкриване на симулация, поради привидност на сделката, като се иска дарението да бъде обявено за покупко-продажба.

По отношение и на двете основания за нищожност ищецът се основава на едни и същи фактически обстоятелства, а именно, че дарението е извършено с цел вторият ответник Ф. да стане съсобственик на имота, за да може първият ответник да се освободи от задължението си да спази законния ред по чл. 33 от ЗС.В предвид на това се твърди, че дарението е нищожно, тъй като с него ответниците прикривали покупко-продажба.

 Настоящия състав намира искането за обявяване нищожността на извършеното дарение поради заобикаляне на закона за неоснователно. 

За да е налице заобикаляне на закона по см. на чл. 26 от ЗЗД страните по договора трябва да целят постигането на непозволен резултат, да се опитват да реализират абсолютно забранена от закона цел, да не се съобразят да заобиколят ограничителен режим.В случая дори да се приеме, че действителната вола на страните  по договора за дарение е била за сключване на възмездна сделка и че с оглед на това не е спазено изискването на чл. 33, ал. 2 от ЗС по отношение на съсобственика А.С., то самата редакция на цитираната разпоредба налага извода, че при това положение сделката не е нищожна, а поражда правно действие между страните по нея. Никой не може да се позовава на абсолютната й недействителност поради нарушение или заобикаляне на закона, само защото не са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1 от ЗС. Ако това е така другите съсобственици могат да искат само да изкупят продадения дял по предвидения от закона ред. Касае се до относителна недействителност, а не до нищожност по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. В единия случай за съсобствениците възниква потестативното право да искат изкупуване при същите условия, предявявайки конститутивен иск и то в рамките на кратък срок, докато на нищожността всеки може да се позове безсрочно.

Обстоятелството имал ли е ответникът Т. намерение да надари ответника Ф. е от значение при обсъждане наличието на привидно съглашение, като основание за нищожност на договора.Това е така, защото при привидната сделка волята на страните е тя да не породи правните последици, които законът свързва с нея, а само да създаде такова впечатление у третите лица.Това тяхно нежелание за пораждане на законните последици от сделката трябва да бъде ясно изразено преди или едновременно със сключването й, независимо от това дали страните са съставили и подписали обратен документ, уреждащ действителните им правоотношения.Когато трети лица се домогват да докажат наличието на относителна симулация, те трябва да установят и съществуването на прикритата /дисимулирана/ сделка.

 В случая липсват убедителни доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че ответниците И.Т. и Д.Ф. не са имали желание да бъдат обвързани от сключения между тях договор за дарение.Напротив по делото са налице доказателства, че намерението на Т. е било да дари на ответника Ф. една мака част от дела си в имота.Обстоятелството, че на същата дата, когато е извършено дарението на 1/48 ид. част от имота, ответниците Т. и Ф. са сключили и договор за покупко-продажба на останалите 5/48 ид. части от дела на И.Т. в същия имот, не е достатъчно, за да обоснове извода за привидност на договора за дарение.Като опора за такъв извод не може да послужи и обстоятелството, че между ответниците по делото е имало имуществени отношения във връзка с наема на имота от ответника Ф..От събраните по делото гласни доказателства се  установеи, че последният е заплатил на съсобствениците непогасени задължения от предишния наемател на имота и е извършил подобрения в него за своя сметка, но следва да се отбележи, че тези обстоятелства касаят всичките съсобственици на имота.Освен това липсват каквито и да било данни по делото за наличие на уговорка между ответника Т. и ответника Ф., че срещу заплатените суми за наем и вложените средства в съсобствения имот, ответникът Т. ще му дари ид. част от дела си в него.С оглед на това не може да бъде споделено становището на пълномощника на ищеца в депозирана писмена защита по делото и да се приеме за безспорно доказано твърдението, че сделката  относно 1/48 ид. част от имота е била възмездна.След като искането на ищеца е да се освободи от твърдяната  привидна сделка и претендира права от прикрита сделка, то в негова тежест беше да докаже по несъмнен начин какво е било действителното намерение на ответниците при сключване на договора за дарение,като волята на отв. Н.Ф. в случая е без значение, тъй като тя не е участвала при сключването на договора..

  Предвид гореизложеното предявеният иск по чл. 26, ал. 2  във вр. с чл. 17 от ЗЗД при условията на евентуалност също се явява неоснователен, като недоказан.

   Ищецът е направил искане след прогласяване нищожността на сделката, евентуално след като се разкрие симулацията, да се признае правото му да изкупи 1/8 ид. част от имота, собственост на И.Х.Т. при същите условия, при които била извършена сделката.

Правото на изкупуване възниква при извършена продажба срещу заплащане на определена цена.В случая от писмените доказателства по делото се установи, че ответникът Т. първоначално е дарил на втория ответник собствената си 1/48 ид. част от имота, след което е сключен договора за покупко-продажба на останалите му 5/48 ид. части от него.При това положение институтът на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС не намира приложение, поради безвъзмездния характер на дарението и поради обстоятелството, че съдържанието на този официален документ не беше опровергано от доказателствата по делото при условията на пълно и главно доказване..

    При постановяване на обжалваното решение не са допуснати  съществени нарушения на съдопроизводствените правила,довели до опорочаване събирането на доказателства.

В предвид формиране на извод по съществото на спора съвпадащ с този на първоинстанционния съд, решението на районния съд  ,като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от ответниците съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция в р-р на 600лв.-представляващи адвокатски хонорар на адв.З. 

    Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД,    

 

              Р                     Е                      Ш                    И                    :

 

 ОСТАВЯ В СИЛА решение №663 от 25.06.2008г. по гр.д.№46/08г. по описа  на Пазарджишкия районен съд.

ОСЪЖДА А.С.С. ,ЕГН:********** *** да заплати на И.Х.Т. ,ЕГН:********** *** и Д.И.Ф.,ЕГН:********** *** съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция в р-р на 600лв. представляващи адвокатски хонорар на адв.З..

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС  в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.