Р Е Ш Е Н И Е

 

05.11.2008

 

Пазарджик

 

638

 

 
Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

 ІV въззивен въззивен

 
 


                                                                Съд                                                                                    състав       

Девети  октомври

 

2008

 
 


На                                                                                               Година                                      

 

В публично заседание в следния състав:

С. К.

 
                                                                    

                                                                Председател                                            

И. Д.

 
 


                                                                         Членове                                                   

 

Б. И.

 
                                                                          

 

Г.М.

 
Секретар                                                         

 

 

 
 прокурор                                            

съдията К.

 
 


като разгледа докладваното от                                                                                       

580

 

2008

 
 


Въззивно гр.

 
                                                      дело   номер                                       по описа за                                

 

  година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно – по чл. 196 и следващите от ГПК/ отм./.

С решение № 437 от 05.12.2007 година, постановено по гр. Дело № 426/2007 година по описа на Районен съд –В. е отхвърлен иска с правно основание чл. 53 ал. 2, изречение второ от ЗКИР, предявен от ЗК “М.” –П., със седалище и адрес на управление град П., ул. “К. В.” № 101, представлявана от Г.Н.В., ЕГН ********** чрез упълномощения процесуален представител И.Н. ***, съдебен адрес: град П., ул. “Х. О.” № 2, ет. 3 за приемане за установено по отношение на Община-В. и Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че ЗК “М.”-П. и Държавата са съсобственици на следния недвижим имот: парцел ХVІІІ – за почивен дом на финансите в кв. 229 по плана на Велинград и че  в кв. 229 по сега действащия кадастрален план е допусната грешка, като не е заснет като самостоятелен имот бившия парцел ХVІІІ- за почивен дом на финансите и за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца направените по делото разноски, като неоснователен.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 197 от ГПК / отм./ е подадена въззивна жалба от ЗК “М”, представлявана от адвокат И.Ц.. Оплакванията са за необоснованост и незаконосъобразност на решението на Районния съд. Искането е за неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи предявения иск, като се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски.

Жалбоподателят представя нови писмени доказателства пред въззивната инстанция. По негово искане е изслушана и допълнителна съдебно-техническа експертиза.

Ответниците не са изразили становище по жалбата.

Окръжният съд, като провери валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Пред Районен съд –Ве.по гр. Дело № 426/2007 година е предявен иск с правно основание чл. 53 ал. 2 от ЗКИР.

В исковата си молба против О.-В. и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството ищецът ЗК “М.”-П., представляван от Председателя Г.В. и адвокат Ц. твърди, че при изработването на сега действащия кадастрален план на град В., кв. 229 е допусната грешка, изразяваща се в това, че неправилно не е заснет като самостоятелен имот бившия парцел ХVІІІ- за почивен дом на финансите, собственост на ищеца ЗК “М.” и на държавата. В исковата молба се твърди, че ищцовата кооперация е собственик на недвижим имот – дворното място към почивна станция “С. К.” със застроена и незастроена площ от около 2275 кв. метра. За този имот бил съставен акт за държавна собственост № 2714/05.09.1983 година. Кооперацията придобила имота по силата на договор за покупко-продажба от 21.06.1996 година от упълномощените от Общото събрание на правоимащите за разпределение на имуществото на АФ “В. о.” и КФ “О. р.”. По този договор имотът бил описан като парцел ІІ в кв. 229 по плана на В., кв. К. Всъщност към този момент имотът вече бил част от парцел ХVІІІ в кв. 238 А, отреден “за почивен дом на финансите” с площ от 4730 кв. метра. Част от този парцел, заснета като имот пл. № 6323 с площ от 1000 кв. метра била деактувана като държавна собственост със заповед № 194 от 20.04.1999 година и записана като собственост на ЗК “М.”. Останалата част никога не била деактувана като държавна собственост, но поради погрешно подадена информация от О.-В. до Областния управител и невярна скица, в която парцелът не фигурирал, а площта му била включена в съседния парцел ХІХ, Община-Велинград отредила части от този парцел като общински УПИ-та и ги записала като своя собственост. Това станало със заповед № 292/25.04.1997 година на Кмета на О-В. В сега действащия план на града бившият парцел ХVІІІ не бил нанесен. Като съсобственик с държавата на бившия парцел ХVІІІ-за почивен дом на финансите в кв. 238а за ищецът съществувал правен интерес от установяване на грешката в кадастъра. По сега действащия план имотът, предмет на сделката попадал предимно в новообразуваните УПИ V-6323, VІ-1521 и ІV-1520 в кв. 229 по плана на В. Последните регулационни изменения били извършени със заповед № 204 от 25.03.2003 година, като със същата заповед била променена и номерацията на квартата, който вече бил с № 229. Искането е да се приеме за установено по отношение на О.-В, че в кв. 229 по сега действащия план на В. е допусната грешка, като не е заснет като самостоятелен имот бившия парцел ХVІІІ – за почивен дом на финансите, собственост на ищеца и на държавата.

Ответниците не са изразили становище по иска.

Окръжният съд, като прецени събраните пред първата и пред въззивната инстанция доказателства и доводите на страните, при спазване разпоредбите на чл. 188 от ГПК / отм./ прие за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът по делото се легитимира като съсобственик в идеални части на парцел ХVІІІ в кв. 238 а от плана на град В. от 1983 година въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.06.1996 година. Видно от този договор, който е приложен като доказателство по делото, предмет на същия е почивната станция “С. К.” град В. с площ от 325 кв. метра и дворното място към почивната станция от 1950 кв. метра по акт № 2714 за държавна собственост на недвижим имот от 05.09.1983 година, представляващо парцел ІІ в кв. 229 по плана на В... Продавачи по договора са лица,  определени  от Общото събрание на правоимащите лица за разпределение на имуществото на заличената А. “В. о.” и КФ “О. р.” град П.. Купувач е ищецът по настоящото дело  ЗК “М.”-П.

В този договор изрично е посочено, че се сключва на основание § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без да е необходима нотариална форма.

Окръжният съд, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства намира, че този договор не може да легитимира ищецът по делото като собственик. На първо място, към момента на сключването на договора – 21.06.1996 година е действал ЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ бр. 45 от 16.05.1995 година. Текстът на закона, включително § 29 от преходните и заключителни разпоредби не предвижда възможност за продажба на недвижими имоти от правоимащите  по чл. 27 ал. 1 от закона. Цитираният в договора § 29 се отнася само до разпределение на имуществото на организацията по § 12 от ПЗР на закона, но не и до  продажбата на имуществото на трети лица извън правоимащите. Едва с изменението на § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, публикувано в ДВ бр. 79 от 17.09.1996 година е дадена възможност на общото събрание на правоимащите, респ. на определени от него лица да продават имуществото на трети лица. Изрично обаче е въведено изискването продажбата на моторните превозни средства и на недвижимите имоти да се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните. Представеният от ищеца договор е сключен в нарушение на закона, не е спазена и формата, поради което е нищожен и не би могъл да го легимитира като собственик на имота.

Отделен е въпросът, че по делото по никакъв начин не е установено АФ “В. о.” и КФ “О.” –П. да са били собственици на процесния имот, за да се приеме, че правоимащите, респ. техни представители могат да извършат продажбата му.

Почивният дом “С. К.” с площ от 325 кв. метра и дворно то място към него с площ от 1950 кв. метра, представляващо парцел ІІ в кв. 229 по плана на В.  са актувани като държавна собственост с акт № 2714  от 15.09.1983 година. Данни за собствеността на имота преди този момент по делото липсват. В съставения акт за държавна собственост е посочено, че имотът  е предоставен за ползване на Курортен комплекс “П д и к л”. Представеният пред въззивната инстанция разделителен протокол от 22.12.1990 година,  списък на основните средства с печат на почивна станция “Ст. К.”, справка от 22.12.1990 година от ДФ “С. о.” –В. до ДФ “С. о.”-С. също не могат да легитимират продавачите като собственици на продадения имот. От тези доказателства се установява, че “П. д. и . л.”-В предава на А “В. о.” –П. сградата и дворното място на почивна станция “Ст. К.” на основание ПМС № 88 от 07.08.1990 година за възстановяване правото на стопанисване и управление на база за социален отдих и курортно лечение. Изрично от заглавието и текста на постановление е видно, че се предава не собствеността, а правото на стопанисване и управление и то на фирми или огранизации, от които е отнето или на техни правоприемници. Липсват доказателства АФ “Великият октомври” и КФ “Овощен разсадник” или техни праводатели да са притежавали такива права, които да са им отнети. Дори да имаше такива доказателства, както вече се посочи по-горе, не става дума за право на собственост, а само за стопанисване и управление. Съгласно разпоредбата на § 28 ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ / ДВ бр. 45 от 1995 година/ имуществото на организациите по § 12, което е получено безвъзмездно от държавата или е създадено със средства на бюджета, отпуснати безвъзмездно, е държавна собственост. При тази нормативна уредба и представените по настоящото дело доказателства не може да се приеме, че процесният имот е бил собственост на прехвърлителите, респ. ищецът като приобретател по тази сделка също не би могъл да се легитимира като собственик.

Едва през 1999 година по искане на ищеца е издадена заповед № 194 от 20.04.1999 година на Областния управител на П.о. С тази заповед е постановено отписване от актовите книги на недвижимите имоти – държавна собственост  на дворно място в кв. 238 по ЗРП на В. от 1983 година, съставляващо имот с пл. № 6323 с площ от 1000 кв. метра, участващо в парцел ХVІІІ- за почивен дом на МФ и на почивната станция “Ст. К.”, застроена на 325 кв. метра. От представеното ксеро-копие не става ясно кое е основанието за деактуването на този имот.Посочен е някакъв протокол, чиято дата не се чете. След деактуването на имота със заповед № 204 от 25.03.2003 година на О.-В. е одобрено регулационно изменение, с което кв. 238 е променен в кв. 239 и са образувани три  нови УПИ, между които и УПИ V-6323 в кв. 229.

От съдебно-техническата експертиза, приета по делото, която съдът възприема като компетентна, незаинтересована и неоспорена от страните се установява, че по плана на град В., одобрен през 1983 година е отреден парцел ХVІІІ – за почивен дом на финансите в кв. 238 А с площ от 4740 кв. метра. Този парцел е включил части от имот пл. № 1520 и от имот пл. № 1521, а останалите части от тези имоти от южната им страна били отредени за улица. Имот пл. № 1521 бил с обща площ от 1690 кв. метра, от които 1110 попаднали в парцел ХVІІІ, а останалите 580 кв. метра – в улица. При заснемането на кадастралния план било отразено, че в този имот има двуетажна масивна сграда – люпилня и почивна станция. Имот пл. № 1521 в кв. 238 а  по плана от 1983 година бил идентичен с парцел ІІ – люпилня в кв. 229 по предходния план на град Велинград от 1955 година, образуван от част от имот пл. № 1616, записан като общинска собственост. Актът за държавна собственост на парцел ІІ в кв. 229 е съставен на 15.09.1983 година, преди одобряването на плана от 1983 година, което е станало със заповед № РД-14-03-163/13.10.1983 година на Министерство на строителството и архитектурата. Вещото лице е посочило, че на 26.10.1993 година е съставен акт за непълноти и грешки в кадастралния план и със заповед № 443/19.11.1993 година е попълнен кадастралния план с имот № 6323 с площ от 1000 кв. метра, записан на РКС-В. и К. с. –П. Този имот е заснет като самостоятелен за сметка на част от имот пл. № 1521, като след попълването на кадастралната основа имот пл. № 1521 е останал с площ от 690 кв. метра.

След това попълване на кадастралната основа със заповед № 292 от 25.04.1997 година е одобрено частично регулационно изменение в кв. 238 А  по плана на В., като за сметка на част от парцел ХVІІІ е отреден парцел V-1521.

Със заповед № 204/25.03.2003 година е одобрено частично регулационно изменение, променена е номерацията на квартала, в който се намира процесния имот  и той е станал № 229. Освен това е променена регулацията на парцел V-1521, като вместо един са отредени два парцела – V-6323 от около 1000 кв. метра за почивна станция и VІ-1521 с площ от 690 кв. метра за креационни дейности, курортен отдих и услуги. За остатъка от парцел ХVІІІ по предходния план е отреден  УПИ  ІV-1520 за складова дейност.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск по чл. 53 ал. 2 от ЗКИР от ЗК “М.” –П. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По делото не се събраха никакви доказателства за допусната грешка при заснемане на сега действащия кадастрален план на град В., отнасяща се до имота на ищеца. Установено е по делото от съдебно-техническата експертиза, че кадастралния план на град В. е одобрен през 1983 година. По този план е заснет имот пл. № 1521, който напълно съвпада с парцел ІІ-люпилня по предходния регулационен план от 1955 година. Имот пл. № 1521 заедно с още един имот – 1520  е включен в общ парцел ХVІІІ в кв. 238 А – за почивен дом на финансите. Към този момент липсва грешка при заснемането на кадастралния план, тъй като още преди ободряването му парцел ІІ е актуван като държавна собственост, впоследствие той е заснет като имот пл. № 1521 и включен в парцела за почивен дом на финансите, който парцел е държавна собственост, видно както от мероприятието, за което е отреден, така и от отразяването в заповед № 194 от 20.04.1999 година на Областния управител.

По-горе съдът изложи съображения за това, че нито ищецът по делото, нито неговите праводатели – продавачи по сделката  могат да се легитимирали като собственици на парцел ХVІІІ или на части от него на каквото и да било основание. Няма и данни за владение върху имота.  Не се установи по делото да е допусната  някаква грешка при заснемането на кадастралния план през 1983 година. Налице е попълването му през 1993 година със заснемане на нов имот пл. № 6323, който имот е деактуван като държавна собственост от Областния управител. Т.е. собственикът на имота е извършил действия,  засягащи имот, който до този момент е записан като негова собственост. Заснетата през 1983 година и попълнена с новия имот 6323 през 1993 година кадастрална основа е тази, въз основа на която през 1997 година и 2003 година са правени регулационните изменения, описани по-горе.

При липсата на данни за притежаване на право на собственост от ищеца върху имот, който да не е заснет или неправилно да е заснет при изработване на кадастралния план искът му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Решението на Районния съд, с което е отхвърлен иска следва да бъде оставено в сила по изложените по-горе съображения.

Ето защо Пазарджишкият окръжен съд

 

                            Р                  Е              Ш               И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 437 от 05.12.2007 година, постановено по гр. Дело №  426/2007 година по описа на Р. с. –В.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.

 

 

 

 На второ място следва да се отбележи, че към момента на сключване на договора в сила е бил плана на град Велинград от 1983 година, по който план както се установи по делото от писмените доказателства и съдебно-техническата експертиза не е съществувал парцел ІІ в кв. 229, който е предмет на продажбата. Към този момент описаният в договора парцел не е бил самостоятелен обект на собственост, а ста