Р Е Ш Е Н И Е

 

 

07.11.2008

 

Пазарджик

 

643

 

 
Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

 ІV въззивен въззивен

 
 


                                                                Съд                                                                                    състав       

Шестнадесети октомври

 

2008

 
 


На                                                                                               Година                                      

 

В публично заседание в следния състав:

С. К.

 
                                                                    

                                                                Председател                                            

И. Д.

 
 


                                                                         Членове                                                   

 

Б. И.

 
                                                                          

 

Г. М.

 
Секретар                                                         

 

 

 
 прокурор                                            

съдията К.

 
 


като разгледа докладваното от                                                                                       

675

 

2008

 
 


Въззивно гр.

 
                                                      дело   номер                                       по описа за                                

 

  година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно – по чл. 196 и следващите от ГПК/отм./.

С решение № 518 от 17.05.2008 година, постановено по гр. Дело № 2018/2007 година по описа на Районен съд –Пазарджик е осъдена П. на Р. Б. със законен представител Г. п. Б. В., град С., ул. “В. № 2 да заплати на К.Х.Н., ЕГН **********,*** сумата в размер на 700 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 345 ал. 1 от НК и по чл. 345а ал. 1 от НК, за които е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХ дело № 94/2005 година по описа на Пазарджишкия районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на присъдата – 10.02.2006 година до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатения адвокатски хонорар в съдебната фаза на наказателния процес, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2006 година до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото за адвокатско възнаграждение  съобразно уважените искове в размер на 40,91 лева, като иска за неимуществени вреди над размера от 700 лева до претендираните с исковата молба 2000 лева и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода преди 10.02.2006 година до 09.07.2003 година е отхвърлен като неоснователен.

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част в срока по чл. 197 от ГПК/отм./  е подадена въззивна жалба от П. на Р. Б. чрез прокурора в Р.п. А. А..Излагат се и доводи за неправилност и необоснованост на решението на Районния съд.  Поддържа се, че ищецът е претендирал обезщетение за вреди, причинени от действията на други органи, по-конкретно на РПУ, за които прокуратурата не може да отговаря. Освен това ищецът не бил доказал по безспорен начин претърпените от него вреди. Не следвало да се присъждат по реда на ЗОДОВ направените в хода на наказателното производство разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като в НПК имало специален текст – чл. 301 ал. 1 т. 12 и този въпрос следвало да се реши по наказателното дело. Искането е да се отмени решението на Районния съд в обжалваната част  и се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения иск.

Становището на  ответника по въззивната жалба, изразено в съдебно заседание от процесуалния му представител е, че същата е неоснователна, а решението на Районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Пред въззивната инстанция страните не сочат нови доказателства.

Окръжният съд, като провери валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Пред Районен съд –Пазарджик по гр. Дело №  2018/2007 година е предявен иск с правно основание чл. 2 ал. 2 от ЗОДОВ.

В исковата си молба против П. на Р. Б. –С. ищецът К.Х.Н. твърди, че срещу него е образувано досъдебно производство  № ЗМ 944/2003 година на РПУ-П.. По това дознание  Р. п. – П. внесла обвинителен акт, с който ищецът бил обвинен за две престъпления: за това, че на 10.10.2003 година в П. си служи с контролни знаци , издадени за друго МПС – престъпление по чл. 345 ал. 1 от НК и за това, че от 04.07. до 10.10.2003 година в град П. в нарушение на установения за това ред е подправил идентификационния номер на МПС – рама на лек автомобил марка Р., собственост на Г. К. П. – престъпление по чл. 345 А ал. 1 от НК. Въз основа на този обвинителен акт било образувано НОХ дело № 94/2005 година на Пазарджишкия районен съд. С присъда № 186 от 28.06.2005 година ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Р. п.-П. протестирала присъдата, образувано било ВНОХ дело № 1005/2005 година на Пазарджишкия окръжен съд, по което с решение от 16.01.2006 година била потвърдена оправдателната присъда.Първоначалните действия по дознанието започнали на 09.07.2003 година, откогато ищецът придобил качеството на обвиняем. Това качество той имал до 16.01.2006 година, когато било постановено окончателното решение на О. с. –П. През този период правата на ищеца били ограничени, той търпял неудобствата и огорченията от незаконно повдигнатите му обвинения и образуваните наказателни дела. Ставало дума за значителни морални болки и страдания, уронен бил неговия престиж и доброто име в обществото, случаят станал достояние на цялата общественост в П. Неимуществените вреди, претърпени от него ищецът оценява на 2000 лева. Освен това твърди, че е претърпял и имуществени вреди в размер на 200 лева, представляващи заплатен от него адвокатски хонорар по НОХ дело № 94/2005 година на РС-П.. Искането е да се осъди ответника да му заплати посочените суми ведно със законната лихва от 09.07.2003 година до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване разпоредбите на чл. 188 от ГПК / отм./ прие за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът е придобил качеството на уличено лице по дознание № 944 от 04.07.2003 година на РПУ-П., което първоначално е водено срещу неизвестен извършител, а от 10.10.2003 година – срещу ищеца по делото К. Н..

Видно от приложеното към настоящото дело НОХ дело № 94/2005 година на 17.01.2005 година в П. р. с. е внесен обвинителен акт срещу ищеца за това, че на 10.10.2003 година в П. си служи с контролни знаци , издадени за друго МПС – престъпление по чл. 345 ал. 1 от НК и за това, че от 04.07. до 10.10.2003 година в град Пазарджик в нарушение на установения за това ред е подправил идентификационния номер на МПС – рама на лек автомобил марка Рено 19, собственост на Г. К. П. – престъпление по чл. 345 А ал. 1 от НК, въз основа на който е образувано посоченото наказателно дело от общ характер. С присъда № 186 от 28.06.2005 година по това дело ищецът К. Х.Н. е признат за невиновен и по двете повдигнати му обвинения.

Присъдата е протестирана от Р. п. –П. с протест вх.№  794/08.07.2005 година, образувано е ВНОХ дело № 1005/2005 година по описа на О. с. –П. С решение от 16.01.2006 година по това дело е потвърдена присъдата на Пазарджишкия районен съд.Мотивите са за недоказаност на повдигнатите срещу ищеца обвинения. Становището на представителя на О п. по делото пред въззивната инстанция е било, че протестът е неоснователен, а присъдата на Районния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Оправдателната присъда е влязла в сила след изтичане на 15-дневния срок за обжалване на това решение, т.е. на 10.02.2006 година.

По делото в качеството на свидетели са разпитани Г. Ч. и В. П. С. Ч. установява, че преди ищецът за бъде задържан му се оплакал, че е много неспокоен, че журналистите  и полицията непрекъснато го дебнат, не можел да се наспи и да се нахрани на спокойствие. Във вестниците  и по телевизията имало изявления, че срещу ищеца има шест висящи дела. От пресата и телевизията свидетелят разбрал, че става дума както за дела за незаконна продажба на упойващи вещества, така и за други дела. Вторият свидетел П. установява конкретно, че в пресата и по телевизията били изнесени данни, че срещу ищеца има дела както за наркотици, така и за крадени автомобили. Ищецът споделил със свидетеля, че това, което се пише, са глупости, че не става дума за крадени коли, а за неговия си автомобил, който той кара от много време. Преди да бъде задържан ищецът споделял със свидетеля, че не се чувства добре, че му е неудобно, защото всички го сочат с пръст. Ищецът бил затворен, не искал да излиза. По телевизията и в пресата било съобщено, че автомобила, който управлява, не е негов, а краден.  Автомобилът бил иззет от ищеца. Всичко това довело до промяна в поведението на ищеца, който заявявал, че не е извършил приписваната му кражба на колата, че това е семейната им кола, но не може да го докаже.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е задържан на 16.05.2004 година , като с протокол от 19.05.2004 година по ЧНД  № 725/2004 година на Окръжен съд –Пазарджик му е взета мярка за неотклонение “задържане под стража” по следствено дело № 135/2004 година на ОСлС –Пазарджик, въз основа на което е образувано и НОХ дело № 868/2004 година на Окръжен съд –Пазарджик. По това дело ищецът е осъден с влязла в сила присъда  за престъпление по чл. 354 А ал. 2 т. 1  на лишаване от свобода за срок от 10 години и глоба от 100000 лева. От свидетелството за съдимост е видно, че ищецът има още три други присъди.

По НОХ дело № 94/2005 година на Пазарджишкия РС, по което е постановена оправдателната присъда, потвърдена от ОС-П. ищецът е представляван от адвокати Х. и Ж., на които видно от представения договор за правна защита и съдействие  № 002859 е заплатил възнаграждение в размер на 200 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове са основателни. Чл. 2 т. 2  от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди постановява, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Т.е. за да се ангажира  отговорността на цитираните органи – в случая  на П. на Р. Б, първата предпоставка е да е установено, че е имало обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано. Тази предпоставка е установена по категоричен начин с доказателствата по настоящото дело. По отношение на ищеца  по делото  са повдигнати обвинения за две престъпления – по чл. 345 ал. 1 от НК и по чл. 345А ал. 1 от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда. От момента на привличането на ищеца като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда са минали почти две години и половина.

Втората предпоставка за уважаването на иска е ищецът  да е претърпял  вреди вследствие на тези обвинения, за които впоследствие е оправдан.

Представителят на жалбоподателя поддържа, че по делото не било установено ищецът  да е претърпял такива неимуществени вреди. Според съда това не е така. Събраните по делото гласни доказателства сочат, че ищецът е бил много притеснен от обвиненията срещу него, срамувал се е, това се е отразило на нормалния му начин на живот – спрял е да излиза, не се е хранел нормално и не е спял нормално, притеснявал се е, че е обвинен за нещо, което не е извършил, свързано с противозаконното отнемане на лекия автомобил, който бил семейната им кола и който управлявали дълго време преди да се повдигнат обвиненията срещу него. Действително по времето, за което говорят свидетелите, ищецът е имал и други обвинения за разпространение на наркотици,  задържан е по такова обвинение, а впоследствие и осъден. Това обстоятелство следва да бъде отчетено при преценка на преживените от него негативни емоции, но само по себе си не е основание да се приеме, че те са се дължали изцяло на другото обвинение, а не на двете обвинения, за които е оправдан. Напротив, установи се, че причината, поради която ищецът многократно е споменаван в новините и е имало публикации във вестника е не само обвинение за наркотици, а подробно са обсъждани и обвиненията във връзка с автомобила, като по този начин той е представян като лице с множество висящи дела. Показанията на свидетелите са категорични, че преживяванията на ищеца – притеснения, срам, страх и неудобство от околните, са се дължали и на обвиненията, свързани с колата, за които впоследствие е оправдан.

Съдът не споделя доводите на представителя на прокуратурата, че имало данни за негативните емоции за кратък период от време преди задържането на ищеца по обвинението за наркотици, след което такива данни липсвали. Не било установено как се е чувствал ищеца след задържането си.  Свидетелите са описали състоянието на ищеца в момента, в който са го видели и са контактували с него преди задържането. Няма обаче доказателства, а и житейски не би могло да се приеме, че това състояние е променено и че след задържането си по друго обвинение ищецът е престанал да се притеснява във връзка с обвиненията, за които впоследствие е оправдан.

Неснователни са също доводите, че прокуратурата не може да носи отговорност за вредите, дължащи се на поведението на органите на предварителното производство, по-конкретно на РПУ. Съгласно разпоредбите на НПК на прокурора са възложени функции по ръководство и надзор на дейността на разследващите органи – чл. 52 ал. 2 от НПК / отм./.  Съгласно  чл. 193 от НПК от 2005 година  прокурорът е сред органите на досъдебното производство, като чл. 196 от НПК отново  му възлага функции по ръководство и надзор на дейността на разследващите органи.

При определяне размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди  съдът съобрази принципа на справедливостта, установен в материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. Имайки предвид от една страна събраните доказателства за  отрицателните последици в емоционално и  психическо отношение, които е претърпял ищецът  и продължителността на периода от образуване на предварителното производство до влизане в сила на оправдателната присъда, както и факта, че обвиненията са за две престъпления,  а от друга страна обстоятелството,  че   негативните изживявания се дължат и на друго обвинение за тежко умишлено престъпление срещу ищеца, за което е осъден с влязла в сила присъда, съдът счита, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде в размер на 700 лева.. Тази сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното й изплащане.

Основателен е и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лева. Безспорно е установено, че в хода на наказателното производство ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.При оправдателна присъда тази сума представлява имуществена вреда за ищеца.  Единственият начин, по който ищецът  може да претендира направените в хода на наказателно производство разноски  при оправдателна присъда  е като имуществени вреди по реда на ЗОДОВ. Съдът не споделя доводите на представителя на прокуратурата, че съществувала възможност тези разноски да се претендират  по наказателното общ характер дело. Цитираната във въззивната жалба разпоредба на чл. 301 ал. 1 т. 12  постановява, че с присъдата съдът се произнася и по направените по делото разноски. Когато обаче присъдата е оправдателна, не съществува законова възможност за наказателния съд  да постанови осъдителен диспозитив, с който да възложи адвокатското възнаграждение на подсъдимия в тежест на прокуратурата. Сумата от 200 лева също следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от 10.02.2006 година до окончателното й изплащане.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд намира, че решението на Районния съд в обжалваните части е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 350 лева.

Ето защо Пазарджишкият окръжен съд

 

                            Р             Е             Ш            И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №  518 от  17.05.2008 година, постановено по гр. Дело № 2018/2007 година по описа на Районен съд –Пазарджик в обжалваните части.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Г. п. Б. В., да заплати на К. Х.Н. ***, ЕГН **********,*** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на  350  /триста и петдесет / лева.

Решението е окончателно.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                        2.