Р  Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

№…656……/03.11.2008г. гр. Пазарджик

 

В       ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                             ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви въззивен състав, на шести октомври две хиляди и осмата година в открито заседание в следния състав:                                                                                                                                                                                            

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Я.

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: Е.С.

                                                                        А.П.        

 

          Секретар: В.Б.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./.

Обжалва се решение №171 от 30.06.2008г. постановено по гр.д.№122/2008г. по описа на Велинградския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Р.Р.Д. с ЕГН **********; С.Р.Д. с ЕГН **********; Я.Р.Д. с ЕГН ********** и тремата с адрес за призоваване: гр.Сърница, ул.”Европа” №3 иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ за приемане за установено по отношение на ответниците А.С.М. с ЕГН **********; Ш.С.М. с ЕГН **********; Ф.С.Т. с ЕГН **********; З. С.Т. с ЕГН **********; Ф.Н.Х. с ЕГН ********** и А.Н.С. с ЕГН **********,***, че наследодателя им Р. О. Д.,***, починал на 18.07.1996г. към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на следния земеделски имот: нива с площ от 0,742 дка в м.”Боаза” / „Старите хармани” / при граници и съседи: от изток – нива на наследодателя с площ от 0,692 дка, от запад-наследници Б,, от север нива на А. М. Б., от юг-Полски път, от запад – наследници Б., като неоснователен.и са осъдени ответниците да заплатят на ищците сумата 100 лева разноски по делото.  

Във въззивната си жалба, подадена в законоустановения срок, жалбоподателите Р.Д., С.Д. и Я.Д. ***, чрез процесуалния си представител адв. П.Х. *** твърдят, че пороците на решението са: нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и незаконосъобразност. Основния довод е, че съдът като не е съобразил в съвкупност всички събрани доказателства  по делото  и не е обсъдил наведените от страните доводи неправилно е възприел фактическата и правна обстановка по делото, което е довело и до необосновани изводи.  Развиват се подробни съображения в тази насока. Искането е да се постанови решение, с което се отмени решението на Велинградския РС и да се постанови друго, с  което се уважи изцяло предявения иск. Претендират се разноските. Сочат нови доказателства по смисъла на чл.205 от ГПК /отм./.

Ответниците не са взели становище по въззивната жалба в срока по чл.201 от ГПК /отм./. В съдебно заседание и в писмената си защита, депозирана при даване ход по същество на спора, процесуалния пълномощник на ответниците адв. Р. А. оспорва жалбата като неоснователна.

Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване разпоредбата на чл.188 от ГПК/отм./ прие следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.

В исковата си молба и допълнителна такава, депозирана по делото на 13.03.2008г., ищците Р.Р.Д., С.Р.Д.,  Я.Р.Д. *** против ответниците А.С.М. , Ш.С.М. ,Ф.С.Т. , З. С.Т. , Ф.Н.Х. и А.Н.С.,*** твърдят, че са наследници на Р. О. Д. ***, починал на 18.07.1996г., а ответниците пък били наследници на С. М. С. ***. Приживе наследодателят на ищците Р. Д. със заявление с вх.№67/28.12.1991г. е поискал за възстановяване правото му на собственост върху земеделски имоти находящи се в землището на с.Сърница. Въз основа на това с решение №67/04.07.2003г. на ОСЗГ гр.Велинград е признато правото и възстановена собствеността върху общо 4,5 дка в м.”Старите хармани” в землището на гр.Сърница. С последващо решение №С02/10.12.2004г. била приключила процедурата по възстановяване на собствеността им в съществуващи стари реални граници, като между реституираните им имоти не фигурирал процесния имот. По КВС същия представлявал имот №192107 и е с площ от 0,742 дка, като се твърди, че неправилно бил възстановен с приключила процедура на наследниците на С. М. С. – ответниците.Наред с това се твърди и, че неправилно била попълнена КВС със същия имот, което пък било предпоставка ответниците недобросъвестно да се възползвали от допусната грешка. Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, които са наследници на С. М. С., че наследодателя на ищците Р. О. Д. към момента на обобществяване на земята към 1958г. бил собственик на нива с точна площ в реалните й граници от 0,742 дка в м.”Боаза” /”Старите хармани”/ при граници и съседи към 1958г.: от изток – друга нива на наследодателя им с площ от 0,692 дка; от север – нива на насл. На А. М. Б.; от юг- полски път; от запад – насл. Б. и те, ищците, имали право да си възстановят собствеността с приключила процедура по ЗСПЗЗ и ПП на ЗСПЗЗ за този земеделски имот, като се осъдят ответниците да им заплатят и сторените разноски.   

Ответникът Ш.М. лично и чрез процесуалния си пълномощник адв. А. изразява становище, че предявеният иск е недоказан, следователно и неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен.

Въззивният съдебен състав като съобрази доводите на страните и приетите по делото доказателства и от двете съдебни инстанции, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните в процеса, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищците са наследници на Р. О. Д. ***, починал на 18.07.1996г., а ответниците пък били наследници на С. М. С. ***. Установява се и още, че наследодателя на ищците Р. Д. е упражнил правото си по реда на ЗСПЗЗ и със заявление с вх.№67/28.12.1991г. е поискал за възстановяване правото му на собственост върху земеделски имоти находящи се в землището на с.Сърница, като под №1 е посочена нива от 4,5 дка в м.”Старите хармани”. Към заявлението като доказателство е приложена декларация за членство в ТКЗС под №311/25.02.1958г., в която същия имот е описан отново под №1. Пак от писмените доказателства е видно, че с решение №67/04.07.2003г. на ОСЗГ гр.Велинград е признала правото и е възстановила собствеността на наследниците  върху общо 4,5 дка в м.”Старите хармани” в землището на гр.Сърница, описани в пункт 1-6 от раздел ІІ-ри на решението.

Пак от писмените доказателства, приети по делото се установява, че ответниците са наследници на С. М. С. ***, починал на 01.07.1961г.. От удостоверение №797/2001г., изд. от Кметството с.Сърница в емлячния регистър – партида №26 са вписани 10 имота в м.”Старите хармани”, които са обща площ 9,6 дка. Наследниците на С. също са упражнили правата си по реда на ЗСПЗЗ, като са заявили за възстановяване собствеността върху посочения имот, който е описан под №3 от заявлението. С решение №510/04.06.2003г. на същите са признати и възстановени правата им върху земеделски имоти в местността „Старите хармани” - 10 на брой във възстановими, съществуващи стари реални граници с обща площ 9,6 дка.

За установяване на релевантни за спора факти са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Б., С., П. и А. Първите двама посочени от ищцовата страна, а последните двама от ответната страна. От свидетелските показания на Б. и С. се установява, че Д. са притежавали нива в м.”Старите хармани”, но с площ от около 1,4 – 1,5 дка, която към момента се владее от същите. До скоро – до миналата година, не е имало спорове относно процесния имот, който бил стопанисван от Д. Св.Б. твърди, че към момента на образуване на ТКЗС 1958г. Р. Д. бил собственик на имота и той го внесъл в стопанството. Св.С. твърди, че нивите на Д. се отличавали със границите си – синори, издигнати почети на метър височина. Същият твърди, че и към настоящия момент тази нива била очертана в такива граници.Била собствена на О. Д., който я е внесъл в ТКЗС. И двамата свидетели сочат, че имота е придобит по наследство, като посочват съседите му: А. Б. и С. Ц., С. К. Следва да се отбележи, че първия свидетел е в родствени връзки с ищците. Вторият св.С. е зет на Р. Д..  

Другите двама свидетели Пашов и Аир твърдят, че С. също са притежавали имот в м.”Старите хармани”, който е с площ от около 700-800 кв.м. при съседи: Б., Д., К. и път. И тези двама свидетели установяват, че имотите, собственост на Д. и С. били разположени един до друг, като уточняват, че имало висок синор, но само от едната страна, като на север от него бил разположен имота на С., а след това този на Д. Тези реализирани на место граници съществували и до днес и те отграничавали имотите им. Св.А. твърди, че помнел този имот, тъй като към 1958г. бил на 13 години и живеел в бащината си къща разположена на около 100 метра от същия. Покрай дома им минавал пътя за нивите и от там често преминавал наследодателя на С., който го помнел като висок човек, на кон.

Събраните гласни доказателства въззивният съд приема, че следва да кредитира, тъй като същите не си противоречат помежду си и с останалия доказателствен материал.

 При така установеното по делото от фактическа страна се налагат следните изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.

Така предявен искът се явява процесуално допустим. Установи се, че за никой от заявителите, в качеството им на наследници на Р. О. Д. и С. М. С. няма постановен отказ за възстановяване на правата им на собственици върху процесния имот, а за ищците не е приключила и процедурата по възстановяване им, поради което и съда приема, че е налице правен интерес за последните от завеждането на иска с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.

По съществото си обаче, иска е неоснователен.

Предмет на установяване в настоящия процес, с оглед правното основание на претенцията, а именно иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, е правото на собственост на наследодателя на ищците към един минал момент 1958г., този на образуване на ТКЗС в с.Сърница. Този факт не се установи в процеса, а няма спор, че доказателствената тежест е за ищцовата страна.

На първо място не се доказа идентичност между процесния земеделски имот и този, описания под №1 в опис – декларация за членство в ТКЗС на наследодателя на ищците Р. Д., за да се направи верния и категоричен извод, че последния е бил собственик на имота към релевантния период. Това е така, защото в опис – декларацията, която между впрочем е единственото писмено доказателства легитимиращо наследодателя на ищците като собственик на земеделски имоти към момента на образуване на ТКЗС, е описан имот с площ от 4,5 дка в м.”Старите хармани”, без да са посочени съседите му. Ето защо съдът не може да направи категоричен извод, че имота с площ 0,742 дка в същата местност, предмет на иска е идентичен с част от описания под №1, в какъвто смисъл са твърденията на ищците. Следователно не са налице доказателства установяващи по несъмнен начин, че към 1958г. Р. Д. е бил собственик на процесния имот. Този извод е и достатъчен да се приеме, че претенцията на ищците с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е неоснователна.

Наред с това, за да направи горния извод, съдът съобрази и гласните  доказателства, приети по делото. От същите се установява, че наследодателя на ответниците С. е притежавал в м.”Старите хармани”, нива с площ от около 0,700-0,800 кв.м., в граници очертани от съществуващи на место синори. В съседство с този имот е бил имота на Д.. По отношение на този факт свидетелите са категорични в показанията си. Безспорен факт е и още, че спорове за имотите между Д. и С. не са съществували към минал момент, този на образуване на ТКЗС, а са възникнали едва преди година. В тази насока са изложени твърдения в исковата молба и от самите ищци, а именно, че поради допусната грешка при заснемането на имотите в КВС между тях и ответниците бил възникнал спор за материално право. Дори и това да е така, то не това е редът – иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, ищците да защитят правата си на собственост.  Така изложеното е още едно основание да се приеме, че претенцията на ищците е неоснователна.

Като е направил изводите си в този смисъл и е отхвърлил предявеният иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ като неоснователен, първоинстанционния съд е постановил един законосъобразен съдебен акт, който като такъв ще следва да се остави в сила.

Въззиваемият Ш.М., чрез процесуалния си пълномощник, адв. А. е претендирал пред въззивния съд присъждане на  сторените пред двете съдебни инстанции разноски. За тези, доказаните като извършени пред Велинградския РС, последния се е произнесъл със съдебния си акт. Пред настоящата въззивна инстанция не се представиха доказателства за направени други съдебни разноски. Ето защо и съдът не присъжда такива.

Воден от горното и на основание чл.208 от ГПК /отм./ във връзка с §2-ри ал.2 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

 

                                      Р       Е       Ш     И:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА решение №171 от 30.06.2008г. постановено по гр.д.№122/2008г. по описа на Велинградския районен съд.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: