Р Е Ш Е Н И Е

 

637

 

 

05.11. 2008

 

    Пазарджик

 
 


Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

Трети въззивен граждански

 
 


                                                                Съд                                                                                 

 

състав       

 

Осми октомври

 

 

      2008

 
 


На                                                                                               Година                                       

 

В   открито заседание в следния състав:

                                                                    

М. Т.

 

 
                                                          Председател                                            

Е. С.

 
 


                                                                    Членове                                                   

В. М.

 
 


                                                                          

 

Д. Н.

 
 

  Секретар                                                         

 

 
 

  Прокурор                                            

съдията М. Костадинова

 
 


  като разгледа докладваното от                                                                                       

 

 719

 

 2008

 

   Въззивно гр.

 
                                                    

                                                дело   номер                                     по описа за                                

 

 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на §2 ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.196 и следващите от ГПК /от 1952г. отм./.

                С решение №295 от 28.03.2008г., решение588/09.06.2008г. за поправка на очевидна фактическа грешка и определения №780/23.04. 2008г. и №977 от 09.06.2008г., двете постановени по реда на чл.192 ал.4 от ГПК (отм), на Пазарджишки районен съд, постановени по гр.д.№2278/ 2006г., е признато за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение на ищцата З.К.Д. ***, наложено със заповед №06 от 20.12. 2006г. на работодателя й  ЕТ”Пролет-Лъчезар Илинов”, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул.”Т” №5А, представляван от Л. С. И., осъден е ЕТ да заплати на ищцата обезщетение  по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 404.52лв за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2006г. и до окончателното й изплащане, както и 185лв, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва  от същата дата. С решението са отхвърлени изцяло като неоснователни исковете на ищцата против ответника-ЕТ, за присъждане на  200лв като обезщетение по чл.226 ал.1 т.1 от КТ за претърпени неимуществени вреди за несвоевременно издадени документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото й правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба-18.12. 2006г., сумата от 100лв-обезщетение по чл.226 ал.1 т.2 от КТ за неимуществени вреди-негативни емоции и притеснения, поради вписване на неверни данни в трудовата й книжка, ведно със законната лихва от същата дата, и  92.50лв-обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ за имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата  книжка на ищцата за времето от 03.11.2006г. до 17.11.2006г., ведно със законната лихва. Отхвърлен е предявеният  от страна на работодателя-ЕТ иск по чл.45 от ЗЗД против  З.Д. за присъждане на 1000лв, представляващи обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, подробно индивидуализирани по отделни пера, така както са заявени с исковата молба. С решението ищцата е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт такса в размер на 15лв и 3лв за издаване на изпълнителен лист,  а ЕТ да заплати 23.38лв такса в полза на бюджета на съдебна власт и 3лв за служебно издаване на изпълнителния лист, и още 222.12лв разноски в полза на ищцата.

         Решението се обжалва от ЕТ „Пролет-Лъчезар Илинов” чрез процесуалния си представител адв.Г. П. в срока по чл.197 от ГПК (отм), в частта с която са уважени исковите претенции на работника с правно основание в чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ,  по чл.55 ал.1 от ЗЗД, както и в частта с която е отхвърлен иска на работодателя за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.45 от ЗЗД. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваните му части като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост, както и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е да се отмени решението в тези части и се постанови ново, с което да се отхвърлят исковите претенции на ищцата по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ и по чл.55 ал.1 от ЗЗД като се уважи исковата претенция на жалбоподателят за претендираното обезщетение по чл.45 от ЗЗД с присъждане на направените разноски. Не се сочат нови доказателства по реда на чл.205 ал.1 от ГПК(отм).

         Ответникът по въззивната жалба  З.Д. чрез процесуалния си представител адв.М. П. в писмения си отговор, подаден в срока по чл.201 ал.1 от ГПК(отм), излага доводи за правилност на решението в обжалваните му части и моли същото да бъде оставено в сила. Сочи нови доказателства по реда на чл.205 ал.1от ГПК (отм).

         Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

         С исковата си молба против ответника-ЕТ, ищцата  З.К.Д. е предявила следните обективно съединени иска, а именно: иск с правно основание в чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение”, присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането си без работа в резултат на незаконното уволнение, присъждане на обезщетение в размер на 1 брутна работна заплата, удържана от работодателя поради дисциплинарното й уволнение, като извършено  при отпаднало основание, както и обезщетения по чл.226 от КТ, като за последните претенции /тези по чл.226 от КТ), е постановено от съда отхвърляне на исковете, и в тази част решението на първата инстанция е влязло в законна сила като необжалвано, поради което съдът не се занимава по съществото им.

         Твърди се в исковата молба, че ищцата е работила при ответника-ЕТ по срочен трудов договор, който в последствие е станал безсрочен, като „продавач-демонстратор”. Със заповед №06 от 20.10.2006г. на работодателя, считано от 20.09.2006г. й било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ и чл.193 ал.1 от КТ-поради дисциплинарно уволнение. Последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение /БТВ/ било от 185лв. Като доводи за незаконност на уволнението се сочат-невзимане на предварително разрешение от Инспекцията на труда за прекратяване на трудовото й правоотношение, тъй като попадала под закрилата на чл.333 ал.1 т.1 и ал.7 от КТ,  поради това, че е майка на дете, което  към датата на уволнението,  не е навършило 3 години. Работодателят бил наясно с това обстоятелство поради факта, че е разрешил на ищцата ползването на 2 годишен платен полагаем отпуск за отглеждане на детето М. по чл.164 от КТ, за което ищцата е подала надлежна молба от 26.03.2004г. Според Д., дисциплинарното й уволнение е незаконно и само поради това следва да се признае за такова и се отмени без да се разглежда спора по същество.  Излага се и довод, че е нарушен чл.195 от КТ тъй като уволнителната заповед не съдържала задължителни реквизити относно нарушителя, конкретното нарушение-описано с обективните му и субективни признаци, време на извършването му, вида на наложеното наказание и правното основание за дисциплинарното уволнение и че  липсата на само едно от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е незаконосъобразна. Нямало посочване на дните, за които работодателят приема, че ищцата безпричинно не се е явявала на работа, а позоваването на двата протокола №1 и №4, с неизвестно за ищцата  съдържание на първия от тях, не било достатъчно за да се определи този период, още повече, че в молбата, с която последната е поискала да й бъде разрешен отпуск от 01.09.2006г., се визират дните от 04.09.2006г. до 22.09.2006г., което противоречало на посоченото в заповедта, че дисциплинарното уволнение следва да се счита от 20.09.2006г., и отразено в трудовата й книжка-считано от 19.09.2006г., което не давало възможност за преценка на страната за кои последователни дни й се вменява да е отсъствала без работа, за да възникне основание за работодателя да я уволни. Ищцата разбрала, че е уволнена дисциплинарно на 20.10.2006г., макар че, още на 25.09.2006г. й било заявено, че се прекратява трудовия договор, но тогава заповед за уволнение не й била връчена, като за да си получи обезщетението за ползвания платен отпуск за 2004г.и 2005г. се обърнала за съдействие към дирекция „Областна инспекция по труда”-Пазарджик. Поради неоформянето на трудовата й книжка /ТК/ с вписване на данните, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение, ищцата отново се обърнала за съдействие към Д ”ОИТ”-Пазарджик, след което по съвет на служител от инспекцията, на 01.11.2006г. изпратила с препоръчано писмо ТК на работодателя, получена от последния на 02.11. 2006г, като на същата дата отишла в офиса на работодателя и получила копие от заповедта, но не и оформена трудовата си книжка. На 14.11.2006г. във връзка с отправено й предложение да започне работа на друго място, подала молба до ответника да издаде служебна бележка за облагаем доход и удръжки данък през текущата година и удостоверение за получено среднодневно брутно и нетно ТВ за последните 6 месеца, с молба тези документи да бъдат изготвени до обяд на 17.11.2006г който бил крайния срок за представяне на пакета от документи, поискани  от новия работодател. Ответникът поставил условия за издаването на тези документи и поискал ищцата да се подпише под ведомостите за получените от нея трудови възнаграждения за периода от 2004г. до прекратяването на трудовото правоотношение. На 15.11.2006г. същата подписала тези ведомости, но не получила оформена трудовата си книжка, като й било поставено ново условие от работодателя, да си подаде молби за  излизането си в майчинство през 2004г.-2005г. и за ползвания платен отпуск за 2004г. и 2005г., поради което ищцата отишла отново в Д”ОИТ”  и със съдействието на инспектора Ф. А, на 16.11.2006г. работодателят дал на ищцата оформена ТК и обещал, че до обяд на 17.11.2006г. ще изготви исканите служебна бележка и удостоверение. Ищцата получила обезщетенията за неползван платен годишен отпуск по 224 от КТ за 2004г. и 2005г. от 321.71лв, но същевременно работодателят й удържал 1 месечно БТВ по чл.221 ал.2 от КТ от 185лв. Тъй като на 17.11.2006г. до обяд документите на ищцата не били изготвени, същата отново се обърнала към инспектора А. и към колегата му Й. и с тяхна помощ към 16.00ч. на 17.11.2006г.  получила исканите документи и подала същите за участието в конкурс, който последната спечелила, като на 27.11.2006г. ищцата започнала работа при друг работодател. В последствие установила, че в ТК  й било вписано обстоятелството, че същата е прослужила при ответника-ЕТ и има трудов стаж до 19.09.2006г., което противоречало поне на това, че същата била в разрешен отпуск до 22.09.2006г., като счита, че трудовото й правоотношение следва да се счита за прекратено от 20.10.2006г., съгласно разпоредбата на чл.335 ал.2 т.3 от КТ. Твърди, че за времето от 14.11.2006г. до 17.11.2006г. поради несвоевременно издаване на необходимите на ищцата документи и липсата на информация за това кога ще ги получи, последната изживяла истински кошмар, негативни емоции-безсъние, притеснение, унилост, главоболие, болки в стомаха, тревожност от това дали ще успее до крайния срок-17.11.2006г. да представи документите на новия й работодател.Всичко това уронило човешкото й достойнство и професионален престиж пред инспекторите от Д”ОИТ”-гр.Пазарджик, семейството и приятелите й. А поради неистинското и неточно вписване на обстоятелството в трудовата й книжка, че уволнението й следва да се счита от дата 19.09.2006г. вместо от 20.10.2006г. същата отново се притеснила, ядосала се и получила главоболие, тъй като за нея  липсата на 1 месец или дори и няколко дни били от значение предвид бъдещото й пенсиониране. Въз основа на тези обстоятелства, ищцата е направила и  исканията си посочени по-горе  и отразени в диспозитива на цитираното съдебно решение, като по отношение на удържаната й от работодателя сума по чл.221 ал.2 от КТ, сочи, че с нея работодателят се е обогатил на отпаднало основание, затова следва да я върне.

         Ответникът по така заявените искови претенции оспорва същите по основание и по размер, излагайки доводи за правилност на наложеното дисциплинарно наказание-уволнение  и за неоснователност на останалите искове.

         От своя страна и близо 1г. след образуването на гр.д.№2278/2006г. по описа на Пазарджишки районен съд по исковите претенции на ищцата касаещи трудовия спор между страните, работодателят-ЕТ подава искова молба, по която е образувано друго гр.д.№2844/2007г., присъединено в последствие по реда на чл.123 от ГПК (отм) към гр.д.№2278/2006г. (определение №2954 от 30.11.2007г. на Пазарджишки районен съд), с която претендира присъждане на обезщетените за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД, излагайки следните обстоятелства: На 20.10.2006г. ищецът като работодател наложил на ответницата дисциплинарно наказание ”уволнение” за неявяване на работа без причина повече от 10 работни дни, за което прекратяване уведомил и Териториалната дирекция /ТД/ на НАП-гр.Пазарджик. Д. отказала да подпише уволнителната заповед на 20.10.2006г. като за времето от тази датата до 02.11.2006г. посещавала на няколко пъти офиса на работодателя с намерение да търси конфронтация, отказвайки да подпише изплащателните ведомости за вече получени от нея трудови възнаграждения и да оформи документите, свързани с ползваните от нея платени отпуски, като до 02.11.2006г. не представила на ЕТ трудовата си книжка за оформяне по КТ. Твърди, че на 02.11.2006г. в 17.00ч. получил чрез куриер пощенски плик, в който се съдържала ТК на ответницата, същевременно на същата дата без да е била фактически получена тази пратка и без работодателят да е имал физическата възможност да оформи ТК,  Д. депозирала жалба до Д”ОИТ”- Пазарджик №2394/02.11.2006г. в която се твърдяло, че не била направена регистрация в ТД на НАП за прекратяване на трудовото й правоотношение, както и че работодателят отказвал да й оформи ТК, които твърдения били клеветнически по своя характер след като той е изпълнил стриктно процедурата по чл.62 от КТ, а от друга страна, че не е отказвал на авторката на жалбата да й оформи ТК. По повод на тази жалба, служители на Д”ОИТ” извършили проверка  при която работодателят изразил възмущението си и недоумение от факта, че ответницата се жалвала, че работодателят отказвал да й оформи ТК, още преди да я е фактически получил и преди още да е имал на разположение технологично време за да стори това, както и лъжите по повод регистрацията на прекратяването на трудовия й договор, за което бил силно афектиран по начина по който Д. го злепоставяла пред администрацията на Д”ОИТ”, пред служителите му и че последната очевидно злоупотребява с правото си на жалба. Твърди, че с подаването на неоснователната си жалба, станала повод и за допълнителни проверки и притеснения за работодателя, за служителите и за семейството му, и въобще с поведението си за този период, ответницата Д. уронила незаслужено престижа и доброто му име в обществото лично на него, засегната му била търговската репутация, като дори за определен период от време били влошени отношенията в семейството му, именно по този повод. Претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000лв, от които 500лв за уронване на доброто име и злепоставяне на ЕТ, както и засягане на търговската му репутация пред административен орган-Д”ОИТ”-Пазарджик, 250лв за причинени неудобства и уронване на доверието на служителите във фирмата относно коректността му като работодател и 250лв за причинени вреди от възникнало напрежение в семейството и необходимостта да уверява близките си, че приписаните му от Д. деяния не отговарят на истината, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2006г. до окончателното изплащане на сумата.

         Пазарджишкият окръжен съд провери валидността, допустимостта както и правилността на постановения съдебен акт в обжалваните му части и като съобрази доводите на страните, събраните по делото доказателства, които обсъди по отделно и в съвкупност, при спазване на чл.188 от ГПК (отм), прие за установено следното:

         По делото няма спор, че ищцата З.К.Д. е работила по безсрочен трудов договор в ЕТ”Пролет-Лъчезар Илинов” на длъжността „продавач и демонстратор”, като със заповед №06/20.10. 2006г. й е наложено наказание ”дисциплинарно уволнение”  на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ във връзка с чл.190 ал.1 т.2 от КТ,  с мотиви ”за неявяване на работа и покана за обяснение на протокол №1 от 04.10.2006г. пред свидетел и №2/06.10.2006г. с писмо с обратна разписка”, като  й е удържано 1 месечно брутно трудово възнаграждение на основание чл.221 ал.2 от КТ. Заповедта е връчена на ищцата на 20.10. 2006г от работодателя й Л. И, същата е отказала да я получи и отказа й е оформен с подписа на свидетелката Т. Н. Ц, като на 02.11.2006г. ищцата собственоръчно се е подписала на „гърба на заповедта”, че получава копие от нея и изразява становището си, че не е съгласна с изложеното в заповедта, поради неверни факти.

         От съдържанието на цитираните в заповедта за дисциплинарно уволнение два протокола, се установява, че с първия, ищцата е поканена от работодателя в присъствието на свидетелката  И. Р. на 04.10.2006г. да даде обяснение за отсъствието си от работа за времето от 20.09.2006г. до 04.10.2006г., а с втория, работодателят е поискал от ищцата да даде обяснение относно отсъствието си от работа за времето от 20.09.2006г. до 06.10.2006г., който протокол й е изпратен по пощата  и е получен на 07.10.2006г. Установява се от доказателствата, че с молба по образец, от 01.09.2006г. ищцата Д. е поискала от работодателя си да й разреши ползването на платен годишен отпуск за  времето от 04.09.2006г. до 22.09.2006г. включително, като на тази молба под напечатан текст ”Разрешавам” има поставени подпис и печат на работодателя, без да са посочени дните за които й се разрешава платен отпуск. Приложено е и копие от трудовата книжка на ищцата, в  която е вписано от работодателя, че трудовото й правоотношение е прекратено  на 19.09.2006г. и че е прослужила като работник в ЕТ”Пролет -Лъчезар Илинов”, за времето от 09.04.2003г. до 19.09.2006г. или 3г., 5мес. и 11дни.

         Установява се, от представено в оригинал  удостоверение за раждане на детето М. В. Д.,  и извършена по него констатация  от съда, че майката на детето е настоящата ищца по спора и работник по трудовото правоотношение, прекратено с дисциплинарното й уволнение, постановено с посочената заповед, както и че детето е родено на 06.11.2003г. Този официален документ е издаден под серия „Р” и с № 001384 на дата 07.11.2003г. от Община гр.Пазарджик и въз основа на съставен акт за раждане  №1395 от 07.11.2003г.

         Няма спор по делото, а това се установява и от приложеното писмо на Дирекция ”Областна  инспекция на труда”-гр.Пазарджик, подписано от директора инж.Н. Я., изх.№2541/23.11.2006г., че в Дирекцията не е постъпвало искане за предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателят ЕТ”Пролет-Лъчезар Илинов” с ищцата З.Д.. С удостоверение  №2458/ 12.10.2007г., /лист №112 от досието на делото/,  Дирекцията уточнява, че към 20.10.2006г. няма постъпило искане от ЕТ за даване на предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.333 ал.1 т.1 от КТ с ищцата Д.. Установява се, че на 23.10. 2006г. Териториалната дирекция на НАП- Пазарджик е уведомена от ЕТ ”Пролет-Лъчезар Илинов” за прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата, по реда на чл.62 ал.4 от КТ. От доказателствата е видно, че ТК на ищцата е получена от работодателя на 02.11.2006г. в 17.00ч. От разпита на свидетеля Ф. А. се установява, че последният в качеството си на инспектор при Д ”ОИТ”-Пазарджик, е извършил проверка при ЕТ по повод на подадена жалба от ищцата, входирана под №2394/02.11.2006г. в Инспекцията, за невърната трудова книжка, за неиздадено удостоверение за извлечение на получените трудови възнаграждения и за неправомерното й уволнение,  при която проверка е констатирал,  че работодателят действително не  е оформил и не е върнал ТК, но е съдействал на проверяващия за  оформянето и  последващото й предаване на Д., осъществено на 16.11.2006г., като е останало да се издаде от ЕТ само извлечение от ведомостите за получавано трудово възнаграждение, което е следвало да бъде изготвено от счетоводителя на фирмата. На 17.11.2006г. ищцата отново е посетила Инспекцията, и свидетелят отново е отишъл при ЕТ и след няколко часа на ищцата е било дадено исканото удостоверение. Свидетелят сочи,  че е изготвил протокол за проверката с предписание, което било връчено на работодателя. Според св.А., ищцата е посещавала  няколко пъти  Инспекцията за да й се съдейства за разрешаване в по-кратки срокове на  въпросите, повдигнати в жалбата й и във връзка с подаване от нейна страна на изискващи се документи за постъпване на друга работа. Свидетелят сочи, че при проверката е установил пропуски в документацията, водена от работодателя, а именно липсвали са подписи на ищцата във ведомостите за полученото от нея трудово възнаграждение, който пропуск след намесата му е отстранен и че съдействието на Инспекцията в случая е било за оформянето на ТК на ищцата и за своевременното й връщане. Свидетелят Д., съпруг на ищцата установява какво е било емоционалното и психологическото състояние на Д.  през процесния период, които показания съдът не обсъжда поради това, че същите касаят заявените  искови претенции, основаващи се на чл.226 от КТ спрямо които има влязло в сила решение на районния съд като необжалвано и в този смисъл същите са неотносими за висящия пред въззивната инстанция спор между страните.  Според св.Ц., работник във фирмата-работодател на ищцата, за времето от 20.09.2006г. до 17.11.2006г. е била извършена ревизия на ЕТ при която е открита грешка при воденето на сметките  и е ставало въпрос за сгрешена сума от 5000лв, като е  искано съдействието на ищцата да се яви в офиса на ЕТ  във връзка с отстраняването й, и независимо, че същата го е посетила неколкократно, тя не е представила трудовата си книжка за оформяне. Според свидетелката, ищцата е представила всички молби за отпуск за различните периоди от време, на 17.11.2006г., като твърди, че преди тази дата тези документи не са се намирали във фирмата.

         По повод открито производство по оспорване истинността на протокол №1, посочен в уволнителната заповед, е представен оригинала на същия и е разпитана свидетелката  Р., присъствала на разговора между ищцата и работодателя й, на който е поискано обяснение от Д. за отсъствието й от работа през посочения в протокола период от време, на което последната е отказала да отговори и в каквато връзка е изготвен процесния протокол, подписан и от свидетелката.В тази връзка съдът приема, че така направеното оспорване истинността на съдържанието на този протокол не е доказано и документа следва да се обсъжда наред с останалите събрани по делото доказателства.

Изслушана е и съдебно-икономическа експертиза от вещото лице М. /лист №114 и №115 от досието на делото/, от заключението по която се установява, че последното получено от Д. БТВ за отработен цял месец  е за м.август 2006г.  и е в размер на 185лв, като следващото се обезщетение на ищцата по чл.225 ал.1 от КТ, считано от 20.09.2006г. до 27.11.2006г. /когато ищцата постъпва на работа при друг работодател/, е в размер на 404.52лв.  

В жалбата на ищцата от 02.11.2006г., подадена до Областната инспекция по труда гр.Пазарджик, под №2394, е поискано откриване на административно производство по чл.27 и чл.29 от АПК, и са изложени твърдения, че й е било отказано от работодателя-ЕТ да й се даде оригинал на заповедта с която й се прекратява трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение, както и да й бъде оформена трудовата й книжка, че не е ползвала  платения си годишен отпуск за 2004г и 2005г. Твърди още, че е направила проверка в ТД на НАП гр.Пазарджик и  е установила, че няма регистрация на прекратяване на трудовото й правоотношение.

По повод предявения от работодателя-ЕТ иск за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, са разпитани свидетелите  Т. Ц., В. И. и Ф. А. Първата свидетелка установява, че  Л. И. бил силно възмутен от поведението на ищцата по повод на подадената от нея жалба, тъй като ТК й не е била оформена по причина, че същата се е намирала у нея. По негово нареждане, свидетелката оформила този документ и го върнала на ищцата. Лично свидетелката оформила и уведомлението по чл.62 от КТ до НАП за прекратяване на трудовото правоотношение, като документа бил предаден   на ТД на НАП от ЕТ. Сочи, че първоначално ищцата е отказала да подпише документите, които са й връчени, като през целият период от постановяването на уволнителната заповед и проверките на Инспекцията, работодателят бил под напрежение, защото в резултат на същите се нарушил работния процес във фирмата. Освен отказа да подпише уволнителната заповед, ищцата отказала да подпише и ведомостите  и молбите за ползвани отпуски. Св. Вл. И. сочи, че от брат си Л. И. е разбрал, че ищцата се жалва, че е неправомерно уволнена, че не й са издавани навреме трудовата книжка, а се оказало в същност, че ТК била в нея. Това влияело върху членовете на семейството на работодателя, които се тормозели, като се е стигнало до там той да обяснява пред снаха си защо са тези жалби и защо са тези тревоги в семейството. Тази ситуация в семейството на ЕТ продължила няколко месеца  и според свидетелят,  е във връзка с извършени проверки от инспектори от Д ”ОИТ” Пазарджик.

Св.Алиш установява, че е извършил проверка по повод на подадената жалба на ищцата за невърната ТК, като не е знаел, че от същото лице е подадена по-рано друга жалба, която е имала същия предмет. След извършената проверка и разясненията, дадени на работодателя от инспектора, се е стигнало до пълно съдействие от негова страна за оформяне на документите, като от ЕТ е имало реакция, че жалбата е подадена преди в счетоводството да е представена трудовата книжка. Приложен е протокол  № ФА-06-04-124 от 27.11.2006г. на Д ”ОИТ”-Пазарджик за извършена проверка на 14.11.2006г. на място в офиса и на 15.11.2006г. в Инспекцията по повод на подадената жалба от страна на ищцата от 02.11.2006г., при която са констатирани нарушения в 11 направления, и са дадени задължителни предписания на работодателя в 11 пункта по реда на чл.404 ал.1 т.1 от КТ със срокове за изпълнения, като нито едно от нарушенията и предписанията не е свързано с фактите, изложени в жалбата на ищцата до Инспекцията. Представено е писмо от ТД на НАП гр.Пазарджик , изх.№1936/31.01. 2008г., съгласно което ЕТ е уведомил Дирекцията за прекратяването на трудовия договор с ищцата Д. по реда на чл.62 ал.4 от КТ на 23.10. 2008г..

От приетите като доказателство пред въззивната инстанция заверени фотокопия на болнични листове, се установява, че ищцата е била в разрешен отпуск по майчинство за раждане на дете, и че същите са представени на работодателя-ЕТ, който е известен за факта, че майката е родила дете на 06.11.2003г. и е в отпуск до 17.12.2003г. като върху този болничен лист, с №9110842 от 09.11.2003г., издаден от МБАЛ „Пазарджик” АД и заведен под №3039 от 10.11.2003г.,  фигурира подписа и на работодателя  на ищцата.      

Още в първото по делото заседание, работодателят е оспорил истинността на някои от представените от ищцата документи, като не е открито производство по тяхното оспорване, но тези документи в последствие са представени в оригинал или е извършена констатация за съдържанието им по представен оригинал.Оспорването касае   датата на съставянето на удостоверението за раждане на детето М. В. Д., датите на съставянето на молбите за отпуск, и датите на доставката на трудовата книжка на ищцата  на работодателя чрез куриерска служба ”Спиди”, но с оглед на събраните доказателства, оспорването  не е доказано, поради което тези документи следва да се обсъждат като валидни писмени доказателства по делото.

При тези данни въззивният съд прави следните изводи:

І.По законността на дисциплинарното уволнение.

Дисциплинарното уволнение е незаконно. При налагането му работодателят не е взел предварително разрешение от Дирекция  „Областна инспекция на труда” гр.Пазарджик за да наложи наказание ”дисциплинарно уволнение” на ищцата Д., която към момента на връчването на уволнителната заповед е била майка на дете, ненавършило 3-годишна възраст. Закрилата на майката на такова дете е императивна и КТ не допуска каквото и да било изключение, когато се касае за дисциплинарно уволнение.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че на работодателят-ЕТ е бил известен този факт още от момента на раждането на детето на 06.11.2003г., в каквато връзка е и представения на работодателя болничен лист за отпуск поради раждане на дете, поради което към момента на връчването на уволнителната заповед на майката -20.10.2006г. при отказ от нейна страна да я получи, оформена с подпис на 1 свидетел,  е следвало работодателят да иска такова предварително разрешение. Липсата на взето предварително разрешение от Инспекцията по труда за дисциплинарно уволнение, прави уволнението незаконно и подлежащо на отмяна. В тежест на работодателя е, когато пристъпва към дисциплинарно уволнение да провери дали уволняваното лице не се ползва от специалната закрила, предвидена в чл.333 от КТ и съответно да поиска и получи разрешение от ОИТ съответно  и от мнение на ТЕЛК, след като това се изисква по закон.

Съдът не споделя доводите, изложени в исковата молба, че дисциплинарното уволнение не е мотивирано, тъй като в уволнителната заповед няма посочване на конкретното нарушение с неговите обективни и субективни признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и  правното основание.  Съгласно трайната и последователна практика на ВКС, действително заповедта за дисциплинарно наказание трябва да бъде мотивирана. В случая уволнителната заповед е мотивирана, тъй като досежно вида и признаците на нарушението, времето на неговото извършване, работодателят е препратил към други писмени документи, които са неразделна част от самата заповед, те са и известни на работника, а именно-поискано писмено обяснение за отсъствието му от работа за времето от 20.09.2006г. до 4-ти, респективно до 06.10.2006г. . Тоест, на ищцата е било ясно, че работодателят счита, че същата не се явявала повече от 2 последователни дни и то за времето от 20.09.2006 до 06.10. 2006г. и  на това основание прекратява трудовото правоотношение като я уволнява дисциплинарно. Следователно заповедта за дисциплинарно уволнение е мотивирана и отговаря на изискванията на чл.195 от КТ, а правно основание е посочено в чл.330 ал.2 т.6 КТ във връзка с чл.190 ал.1 т.2 от КТ, но независимо от това  уволнението е незаконно поради наличието на предварителна закрила за ищцата като майка на дете до три годишна възраст по чл.333 ал.1 т.1 от КТ и неспазване от страна на работодателя на законовото изискване да поиска за уволнението на такъв работник предварително разрешение от Инспекцията на труда. Затова уволнението  ще следва да се отмени като незаконно. В тази част решението на първата инстанция е правилно и като такова ще следва да се остави в сила.

ІІ. По присъждане на обезщетение за оставане без работа и за неоснователно обогатяване

1.     По иска за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ.

Искът е частично основателен. Касае се за обезщетение дължимо при незаконно уволнение и обхваща времето през което работника или служителя е останал без работа, но за не повече от 6 месеца, считано от датата на прекратяването на трудовото правоотношение.

Според разпоредбата на чл.195 ал.3 от КТ дисциплинарното наказание се счита за наложено от датата на връчване на заповедта, което в случая е станало на 20.10.2006г., поради което от тази дата за напред може да се претендира обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение. Посочената в заповедта друга дата за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение, а именно, считано от 20.09.2006г. е неточна тъй като противоречи на императивна законова разпоредба  и не следва да се има в предвид. Валидната дата за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се счита датата на връчването на заповедта. Следователно ищцата може да претендира присъждане на обезщетение за времето от 20.10.2006г. до 26.11.2006г., включително, тъй като от 27.11.2006г. е постъпила на работа при друг работодател  и която крайна дата от периода се визира от нея с оглед на направеното изменение на претенцията по чл.116 от ГПК(отм), /виж лист №110 от досието на делото/. Това означава, че на ищцата й се следва обезщетение по чл.225 от КТ за 25работни дни, от които 8 работни дни за м.октомври и 17 работни дни за м.ноември 2006г., при среднодневно БТВ от 8.81лв или се дължи обезщетение в размер на 220.25лв. В такъв размер е основателна исковата претенция, като за разликата до претендираните 404.52лв искането е неоснователно. В тази част решението на първата инстанция следва да се коригира, като се отмени за разликата над 220.25лв и до размера на 404.52лв и се постанови отхвърляне на иска като неоснователен.

В тази връзка ще следва да се измени решението на първата инстанция и в частта за таксите, платими от ЕТ в полза в бюджета на съдебната власт, за разликата над 16.02лв и до присъдените 23.38лв или за сумата от 7.36лв.

2.По иска по чл.55  от ЗЗД във връзка с чл.221 ал.2 от КТ

Работникът претендира присъждане на удържаната му на отпаднало основание от работодателя  една месечна брутна работна заплата при дисциплинарно уволнение. Няма спор, че такава сума в действителност е удържана, а такова удържане по закон може да се извърши само когато се касае за законно дисциплинарно уволнение. След като се приема, че дисциплинарното уволнение е незаконно и се отменя, то на работодателя не му се следва такава сума, поради което същата подлежи на връщане на работника, защото с нея фактически работодателят се е обогатил на отпаднало основание. Затова и тази сума следва да се присъди в полза на ищцата.

Върху двете обезщетения, се дължи и законна лихва, считано от датата на подаването на исковата молба, така както е поискано от ищцата.

ІІІ. По иска за непозволено увреждане, предявен от ЕТ против ответницата Д..

Исковата претенция на работодателя се основа на чл.45 от ЗЗД. Допустимостта й би следвало да се разглежда при приключил с влязло в сила решение на съда трудов спор, след като този спор има за предмет същите факти и обстоятелства, изложени от страна на работника. В случая, това са претендирани от Д. неимуществени вреди от несвоевременно издаване на необходимите й документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение-служебна бележка  и удостоверение -чл.226 ал.1 т.1 КТ, вписване на неверни данни в трудовата книжка-чл.226 ал.1 т.2 КТ и незаконно задържане на трудовата книжка-чл.226 ал.2 КТ.

         Работодателят също претендира такива вреди, като излага доводи, че всички тези документи са били своевременно издадени, и удостоверяват вярно вписаните данни в трудовата книжка, и че ищцата му е причинила неимуществените вреди от непозволено увреждане, с подаване на жалба до Областната инспекция по труда в гр.Пазарджик с изложени в нея неверни и клеветнически  твърдения по адрес на ЕТ, в резултат на което инспектори на инспекцията са проверили дейността на фирмата по спазване на трудовото законодателство не само във връзка с оформянето на ТК на ищцата и издаването на поискани от нея документи, свързани с трудовото й правоотношение.

         Затова в конкретния случай, въззивният съд намира, че към настоящия момент и с оглед на постановеното и влязло в сила първоинстанционно решение относно исковите претенции на Д. по чл.226 от КТ, предявеният от работодателя иск за непозволено увреждане е допустим.

         Разгледан по същество е неоснователен.

         Твърденията на работодателя, с които той обосновава претенциите си за причинени му неимуществени вреди, са свързани единствено и само с подадената от страна на Д. жалба от 02.11.2006г. до Д”ОИТ”-Пазарджик, в която, според него, се съдържали неверни и клеветнически твърдения.

         От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че се касае в действителност за неверни и за клеветнически твърдения от страна на Д. по адрес на работодателя си.

         Правото на работника да  подава жалби и да иска съдействие от Областната инспекция по труда като контролен орган по спазването на трудовото законодателство, не може да доведе до увреждане на работодателят. Освен това от самите свидетелски показания не се установяват някакви конкретни клеветнически твърдения.

         По закон всеки работник или служител има право да подава жалба за защита на конституционно гарантираните му права, включително и в областта на трудовото законодателство, като сигнализира за това съответната Инспекция по труда, което в никакъв случай не може да означава лъжливи и клеветнически твърдения.

Но по-важното в случая е това, което са установили  инспекторите при проверката извършена на работодателя по повод на тази жалба.

На първо място, а и с оглед на писмото до Д., изпратено от  Д”ОИТ”, след извършената проверка, с изх.№2394/16.11.2006г., неоспорено от ЕТ, е че на работника не са били изплатени обезщетения за неизползван отпуск за 2004г и 2005г. в размер на 321.74лв, което е следвало по закон да стане при връчването на уволнителната заповед, а такива  са били  начислени във ведомостите за м.ноември 2006г, в каквато връзка е и заключението на вещото лице  Машев.

На второ място, трудовата книжка на ищцата е постъпила при работодателя на 02.11.2006г. за оформяне  и действително това е датата на която ищцата е сигнализирала Инспекцията по труда. Но следва веднага да се обърне внимание на факта, че до датата на проверката от страна на инспекторите, извършена на 14.11.2006г., ТК не е била още оформена, като едва след тяхната намеса е оформена и връчена на 16.11.2006г, тоест, 14дни  работодателят не може да оформи и предаде ТК на уволненото лице, при положение, това е следвало да го стори още на 20.10.2006г., когато връчва уволнителната заповед, съгласно чл.350 ал.1 от КТ.  Законодателят е използвал израза „незабавно”, което означава ”веднага”. В конкретния случай, 14-те дни не може да се приемат като допустим и разумен срок за незабавно предаване на ТК по смисъла на КТ. В тежест на работодателя е да извърши своевременно предварителни подготвителни действия преди да пристъпи към уволнението, във връзка с оформянето на трудовата книжка на уволняваното лице като в случай, че същата се намира у работника, преди още да му връчи уволнителната заповед, следва да я поиска за оформяне, съгласно чл.348 ал.3 от КТ и ако работника не я представи, то тогава от него отпада отговорността за „незабавното” й оформяне и предаване. Ако за оформянето на ТК е било необходимо работника да се подпише под някакви финансово-счетоводни документи, като разплащателни ведомости за изплатено ТВ за минал период от време, подаване на молби за вече използван платен отпуск и други, то това са били пропуски на самия работодател при воденето на документооборота и отстраняването на които не може да се постави като условие, респективно с него да се обосновава забавяне  оформянето на ТК на ищцата и това да се вменява в нейна вина. Както и че в резултат на жалбата на Д., предизвиквайки проверка в счетоводството на ЕТ и констатираните пропуски, в каквато връзка са и показанията на инспектора Ф.А., работодателят е претърпял негативни изживявания, била му е засегната търговската репутация и са се влошили  отношения в семейството му, че му е уронено незаслужено престижа и доброто име в обществото. Работодателят сам се е поставил в това положение, поради което не може да се твърди и обосновава виновно поведение от страна на Д. за причинено му непозволено увреждане. Затова съдът не приема за основателни обстоятелствата, изложени от работодателя за наличието нито на злепоставяне нито на клеветнически или неверни твърдения от страна на Д. довели до непозволено увреждане на работодателя-ЕТ.

Подаването на жалба до Инспекцията е оправдано от страна на Д. с оглед на интересите, които същата преследва, а именно да може да подаде в определения срок документи за явяване на конкурс за кандидатстване на друго работно място и да иска тяхното своевременно издаване и оформяне.

Единствено Д. би могла да бъде упреквана в това, че е посочила невярно твърдение за това, че за прекратеното  й трудовото правоотношение не е уведомена ТД на НАП от страна на работодателя. Само по себе си обаче, това твърдение е несъществено и малозначително, а от друга страна, този факт е твърдян от Д. на база извършена собствена проверка в НАП, за което свидетелства в показанията си Е. В., очевидец на разговора между Д. и служителка на ТД на НАП, проведен на 02.11.2006г. при който по повод на искане за справка от работника, служителката е отговорила, че трудовото правоотношение на Д. се води още действащо. Доверявайки се на служител от ТД на НАП, ищцата прави изявление, което в крайна сметка се оказва невярно. Никъде в жалбата си Д. не твърди, че работодателят умишлено  не й издава посочените документи или че умишлено той не е направил регистрация на прекратяването на трудовото й правоотношение, за да се приеме, че  същата има определен интерес и цели в крайна сметка умишлено да навреди на работодателя си. Освен това, работодателят не е и санкциониран за констатираните нарушения по трудовото законодателство от страна на инспекторите на Д „ОИТ,”  а на против същите са му съдействали и са направили предписание за отстраняването им, което е в интерес както на работещите във фирмата така и в интерес на работодателя, тоест,  в крайна сметка ползата за работодателя е очевидна от подадената жалба на Д.. В този смисъл, съдът намира, че с оглед на събраните по делото доказателства, не може да се приеме, че работодателят е увреден с действия или с поведение на Д., произтичащо от деликт, по начин, че същият да е претърпял описаните в исковата му молба неимуществени вреди.

С оглед на изложеното и тази претенция се явява изцяло неоснователна  поради което и в тази част решението следва да се остави в сила.

При този изход на делото в полза на Д. ще следва да се присъдят направените по делото разноски за въззивна инстанция изчислени съразмерно на уважената част на въззивната жалба на ЕТ  и по компенсация в размер на  270лв.

Водим от горното и на основание чл.208 ал.1 от ГПК(отм), Пазарджишкият Окръжен съд

 

                                    

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ решение №295 от 28.03.2008г. и определение №780/23.04.2008г.на Пазарджишки районен съд постановени по гр.д.№2278/2006г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО  е уважена исковата претенция на З.К.Д. ***, против ЕТ ”Пролет-Лъчезар Илинов”, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул.”Трапезица” №5А, представляван от Л. С. И., с правно основание по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ -обезщетение за оставането на ищцата без работа в резултат на незаконно дисциплинарно уволнение, за разликата над 220.25лв и до присъдените 404.52лв или за сумата от 184.27лв ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2006г., КАКТО И В  ЧАСТТА с която ЕТ е осъден да заплати ДТ в полза на бюджета на съдебната власт за разликата над 16.02лв и до 23.38лв  или за сумата от 7.36лв, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ  иска на З.К.Д. ***, против ЕТ „Пролет- Лъчезар Илинов”, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул.”Т” №5А, представляван от Л. С. И., с правно основание по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за оставането на ищцата без работа в резултат на незаконно дисциплинарно уволнение, за разликата над 220.25лв и до претендираните 404.52лв или за сумата от 184.27лв /сто осемдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 18.12.2006г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №295 от 28.03.2008г., решение588/09.06.2008г. за поправка на очевидна фактическа грешка и определения №780/23.04.2008г. и №977 от 09.06.2008г., двете постановени по реда на чл.192 ал.4 от ГПК (отм)  на Пазарджишки районен съд, постановени по гр.д.№2278/2006г. по описа на същия съд В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.

Осъжда ЕТ”Пролет-Лъчезар Илинов”, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул.”Т” №5А, представляван от Л. С. И., да заплати в полза на З.К.Д. ***, сумата от 270лв /двеста и седемдесет лева,/ представляваща направените по делото разноски от тази страна пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

Председател:                        Членове:1.                2.