Р Е Ш Е Н И Е

 

 

639

 

06.11. 2008

 

    Пазарджик

 
 


Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

Трети въззивен граждански

 
 


                                                                Съд                                                                                 

 

състав       

 

Осми октомври

 

 

      2008

 
 


На                                                                                               Година                                       

 

В   открито заседание в следния състав:

                                                                    

М. Т.

 

 
                                                          Председател                                            

Е. С.

 
 


                                                                    Членове                                                   

В. М.

 
 


                                                                          

 

Д. Н.

 
 

  Секретар                                                         

 

 
 

  Прокурор                                            

съдията М. Костадинова

 
 


  като разгледа докладваното от                                                                                       

 

 751

 

 2008

 

   Въззивно гр.

 
                                                    

                                                дело   номер                                     по описа за                                

 

 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на §2 ал.1 от ПЗР на Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.196 и следващите от ГПК /от 1952г. отм./.

         С решение №636 от 23.06.2008г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№199/2008г.  е признато за незаконно и  е отменено уволнението на ищцата Б.Б.С., с ЕГН-********** ***,    извършено със заповед №9/21. 01.2008г., възстановена е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „младши специалист „АИО” в кв. М. Белово към Община Б., обл.Пазарджик и е уважена частично претенцията й по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ до  размера на 330.32лв, ведно със законна лихва, считано от подаването на исковата молба-28.01.2008г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част. Със същото решение Общината Б. е осъдена да заплати по сметка на Пазарджишки РС сторените разноски за вещо лице в размер на 145лв, а в полза на ищцата да заплати адвокатски хонорар в размер на 200лв.

         Решението се обжалва във всичките му части.

Във въззивната жалба, подадена от жалбоподателката-ищца Б.С., се обжалва решението в неговата отхвърлителна част досежно исковата претенция за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 11.06.2008г. -22.07.2008г. в размер на 380лв и който период касае оставането й без работа  в рамките на установения по закон 6-месечен срок по чл.225 ал.1 от КТ, който за ищцата е от 22.01.2008г. до 22.07.2008г. и се отнася за времето след приключване на производството пред първата инстанция. Твърди, че и за посоченото време също е била без работа в резултат на незаконното уволнение, поради което моли да се отмени решението в тази му отхвърлителна част и се постанови ново като се уважи исковата претенция за още 380лв. Сочи нови доказателства по смисъла на чл.205 ал.1 от ГПК/отм./.

         Жалбоподателят-ответник-Община Б. чрез процесуалния си представител адв.Е. П. обжалва постановеното решение в частите с които по същество са уважени исковите претенции на ищцата с правно основание в чл.344 ал.1, т.т.1-3КТ, както и относно заплащането на направени по делото разноски за вещо лице  и за адвокатски хонорар, съответно в полза на районния съд и на ищцата. Излагат се доводи за неправилност на решението в тези му части поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в уволнителната заповед са посочени две самостоятелни основания за уволнението на ищцата, а именно съкращаване в щата и липса на необходимото образование, като предпоставката за издаване на заповедта било решение на ОбС-гр.Б. №608/28.12.2007г., с което е одобрена нова структура на общинската администрация, съгласно която е съкратена бройката за младши специалист ”служител на администрацията” и е включена нова щатна длъжност ”старши специалист ”АИО” в кв.Малко Белово с променен предмет на дейност и на същността на основните трудови функции изпълнявани от ищцата, и че на новата длъжност са включени и функции, които не фигурират в длъжностната характеристика за старата длъжност. Като нови функции се сочат-връчване на призовки до страните и следене за спазването на сроковете по делата, копиране на документи за нуждите на обществеността, участие в заседанията на ОбС и  при обсъждане на въпросите, отнасящи се до кв.М. Белово, (приложение №1). От друга страна, било налице и промяна в образователните изисквания към новата специалност, тъй като в длъжностната характеристика е посочена минималната степен на завършено образование-средно техническо, като в действителност работодателят не е променил степента на образование, а е въвел изискването за специалност-техническо, която не е определена по този начин от работодателя като общо изискване, защото, според жалбоподателят, ограничена техническа правоспособност се признавала на лице завършило средно образование, а пълна техническа правоспособност на лице, завършило висше техническо образование. Като съществено нарушение  на съдопроизводствените правила се сочи недопускането от страна на първоинстанционния съд назначаването на допълнителна почеркова експертиза относно установяване дали подписа, положен под екземпляра на уволнителна заповед, намиращ се у работодателя и копие от който е представено от Общината в съдебно заседание, е подписан от Кмета  К. М., при положение, че вещото лице е работило по екземпляра на уволнителната заповед, който е бил предоставен на работника,  и приложен към исковата молба, като освен това е имало и несъответствия относно часа на връчване на заповедта с оглед представянето на болничния лист от ищцата, с който на същата се разрешава отпуск за временна нетрудоспособност, считано от  деня на връчването на уволнителната заповед. Искането е да се отмени решението в обжалваните му части и се постанови ново с което да се отхвърлят изцяло предявените от ищцата обективно съединени искове с правно основание в чл.344 ал.1 т.т.1-3 от КТ. С жалбата се правят доказателствени искания, събирането на които е отказано с мотивирано определение  на въззивната инстанция.

         Пазарджишкият окръжен съд провери валидността, допустимостта и правилността на обжалвани съдебен акт, съобразявайки доводите на страните, и прие за установено следното:

         Обжалваното решение е валидно и допустимо.

         Касае се за предявени обективно съединени искови претенции с правно основание в чл.344 ал.1 т.т.1,2 и 3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.

         Твърди се от ищцата, че е работила в ответната община като младши специалист ”административно и правно обслужване” с място на работа-квартал М. Б., първоначално по срочно и в последствие трансформирано в безсрочно трудово правоотношение. На 18.01.2008г. на ищцата й била връчена длъжността характеристика за длъжността -старши специалист ”АИО” при Община Б., за кв.Малко Белово и заповед №16 от 17.01.2008г. на Кмета на Общината, с която се трансформира длъжността-младши специалист ”служител в администрацията” в длъжността-старши специалист „АИО” в кв.Малко Белово, а на 22.01.2008г. й била връчена заповед №9 от 21.01.2008г. на Кмета на общината с която й се прекратява трудовото правоотношение, с посочено в заповедта правно основание в чл.328, ал.1, т.2 от КТ и с мотиви-решение на ОбС-Белово №608/28.12.2008г., прието на основание чл.21 ал.1 т.2 от ЗМСМА. Счита, че уволнението е незаконно защото няма реално съкращаване в щата и няма закриване на част от предприятието, няма промяна на длъжността, която е заемала-младши специалист ”АИО” в старши специалист ”АИО”, тъй като с връчената й заповед е трансформирана друга длъжност-младши специалист „служител в администрацията” различна от длъжността й младши специалист „АИО”. Твърди че, няма и трансформация на посочените в заповед №16/17.01.2008г. длъжности, тъй като Кметът не е компетентен да трансформира една длъжност в друга. На следващо място, твърди, че от 22.01.2008г. е била в законоустановен отпуск за временна нетрудоспособност, като заповедта за уволнение й е връчена след като е била вече на медицински преглед с разрешен отпуск за временна нетрудоспособност, за което е издаден и болничен лист и отивайки да го депозира в Областната администрация Белово, й е била връчена заповедта, поради което е следвало работодателят да поиска съгласие от Областната инспекция на труда-гр.Пазарджик за уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Като мотив за уволнението било посочено, че ищцата не притежава необходимото образование, но в същност тя притежавала необходимото за изпълняваната длъжност средно образование, както и компютърна грамотност, като трудовата функция, която е изпълнявала преди уволнението като младши специалист „АИО” е идентична  по длъжностна характеристика с връчената й нова длъжността характеристика за длъжността „старши специалист „АИО” и няма въведени нови или различни  от изпълняваните от нея трудови задължения, които да установяват нуждата за работодателя от налагане промяна в изискването за образование за заемане на длъжността. Твърди се, че в заповедта не било посочено какво по вид или степен образование се изисква за длъжността старши специалист „АИО”, а това представлявало самостоятелно основание за отмяна на уволнението като незаконно извършено, и на последно място, че заповедта за уволнение е недействителна тъй като подписът положен за кмет на общината не е на К. М.-изпълняващ функцията на кмет към датите на съставяне и връчване на заповед №9/21.01.2008г. В резултат на незаконното уволнение  останала без работа за срок от 6 месеца, поради което претендира и обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 6 брутни месечни трудови възнаграждения, равняващи се на 1600.80лв. Искането да се признае уволнението за незаконно и се отмени, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност -младши специалист ”АИО” при община Б., с място на работа-кв.Малко Белово”, и се осъди Общината да й заплати посочения размер на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковите претенции-28.01.2008г., до окончателното й изплащане както и на направените по делото разноски.

         Ответникът Община Белово чрез процесуалния си представител адв. П оспорва същите по основание и по размер. Твърди се, че уволнението е законно, налице е реално съкращаване в щата, както и трансформация на длъжността  изпълнявана от ищцата, и промяна в образователните изисквания за изпълняваната работа на които ищцата не отговаря, като заповедта й е връчена в началото на работния ден-22.01.2008г.  и то преди същата да е била прегледана от лекар и преди представяне в Общината на болничен лист, поради което не е било необходимо да се иска предварително  разрешение от Областната инспекция по труда за уволнението й. Моли да се отхвърлят изцяло заявените искови претенции като неоснователни.

                От събраните по делото доказателства, посочени и от двете страни, обсъдени по отделно и в съвкупност, и при спазване на чл.188 от ГПК (отм),   се установява следната фактическа обстановка:

         Ищцата Б.Б.С. *** е назначена на  работа в ответната община с трудов договор №17, сключен на 21.08. 2007г. на длъжността-младши специалист ”АИО”, на основание чл.68 ал.1 т.3 от КТ за срок до завръщането на титуляра / лист №33 от досието на делото/. Видно е от доказателствата, че към този момент в разрешен отпуск за отглеждане на дете /внуче/ при условията на  чл.164 ал.3 от КТ за времето от 01.08.2007г. до 01.10.2008г. е била В. Г. Г., която до тази дата е изпълнявала длъжността ”младши специалист „АОН””, а преди това, видно от трудовия й договор от 08.05. 2006г. е работила като младши специалист ”служител на администрацията”, с място на работа Община Б., чието трудово правоотношение в последствие е прекратено по взаимно съгласие по чл.325 т.1 от КТ, считано от 03.12.2007г.  и то се отнася за длъжността ”младши специалист ”Служител на администрацията””, така както е отразено и в самата заповед №35/30.11.2007г., / лист №35 от досието на делото/.

         Съгласно решение №452 от 21.12.2006г. на Общинския съвет гр.Б.,/ лист №18 от досието на делото/, е одобрена структурата на Общинската администрация, видно от която в отдел „Административно и информационно обслужване” са предвидени 2 щатни бройки за старши специалист „АИОН”, 7 щатни бройки за младши специалист „АИОН” и 1 щ.бр. за младши специалист ”служител на администрацията”. По длъжностното разписание на Община Белово, в сила от 01.01.2007г.  съществуват и 7-те щатни бройки младши специалист „АИОН”, включително и 1 щ.бр. за длъжността - младши специалист ”служител на администрацията”, за които длъжности се изисква като степен на образование само средно образование, без да е посочена конкретна професионална квалификация или специалност. В поименното разписание, в сила от същата дата, / листове №№24 и 25 от досието/, името на В. Г. не фигурира, включително не фигурира и длъжността „младши специалист ”служител на администрацията””, каквато е включена в длъжностното разписание, при положение, че с това лице има сключен договор още от 2006г. за заемането на длъжността „младши специалист ”служител на администрацията””. С решение на ОбС гр.Белово №608/28.12.2007г. е одобрена новата структура на Общинска администрация-Белово, съгласно която към Дирекция ”Административно-правно и информационно обслужване” се обособява отдел „Административно-правно и информационно обслужване”  в който няма длъжност „младши специалист „АИОН””, нито „младши специалист ”служител на администрацията””, а са открити длъжности ”старши специалист” АИО”-кв.М. Белово-1 щ.бр. и младши специалисти в кметствата-7щ.бр., като в длъжностното разписание, в сила от 16.01.2008г., утвърдено от Кмета на Общината, също има посочени 1щ.бр. за старши специалист „АИО”-кв.”М.Белово” и 7щ.бр. за младши специалисти в кметствата, за които се изисква също средно образование без посочена конкретна професионална квалификация или специалност. В поименното щатно разписание, в сила от същата дата, за длъжността ”Старши специалист” АИО””  е посочено, че се заема от ищцата Б.  Б.С. / пункт №13, лист №44 от досието/. Със заповед на кмета на Община Белово от 17.01.2008г., е постановено трансформиране на длъжността ”младши специалист ”служител на администрацията”” в длъжността ”старши специалист „АИО” в  кв.Малко Белово, считано от 18.01.2008г. В поименното щатно разписание, в сила от  22.01.2008г., името на ищцата вече не фигурира на длъжността „старши специалист ”АИО”” като в одобреното поименно щатно разписание  от същата дата /лист №46 от досието/, отново се изисква за тази длъжност като степен на образование-средно, без посочване на някаква професионална квалификация или специалност. В този вид и с посочените образователни степени, поименното щатно разписание е одобрено от Кмета на Общината К. М. на 22.01.2008г.

         Длъжностни характеристики за младши специалист ”служител на администрацията” и на младши специалист ”АИОН” в кв.М. Белово, не са представени по делото от работодателя на ищцата. Представени са характеристики на „специалист „АИО”” и на „старши специалист ”АИО””, и във втората длъжностна характеристика изискването за образование за  заемане на длъжността  е средно-техническо, без да е посочено каква точно специалност или евентуално професионална квалификация се изисква да притежава лицето в техническо отношение, съгласно Закона на професионалното образование  и обучение от 1999г. във връзка с чл.7 ал.2 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.

          Уволнението на ищцата е постановено със заповед №9 от 21.01. 2008г.  и считано от 22.01.2008г., като е посочено правно основание „чл.328 т.2” от КТ и с мотиви „ Не притежава необходимото образование; съгласно решение №608 от 28.12.2007г. на ОбС-Белово длъжността е променена от младши специалист в старши специалист”. В заповедта е посочено още, че ищцата се уволнява от длъжността ”младши специалист ”АИО””.

          В хода на делото, представителят на работодателя, адв.Е. П., поддържа, че на ищцата не е връчвана длъжностна характеристика за длъжността ”младши специалист „АИО””, а такава е връчена на титуляра, заемал тази длъжността В. Г.,  но в същност от доказателствата по делото се установява, че на същата е връчена длъжностна характеристика на „специалист „АИО  и Е”, код по НПК 41923005, на каквато длъжност тази служителка не е назначавана, съгласно трудовия й договор от 01.03.2006г. и е уволнена от длъжността ”младши специалист „служител на администрацията”, считано от 03.12. 2007г. Поддържа се от представителя на работодателя, че има съкращаване в щата като по същество е закрита длъжността „младши специалист „АИО”, и е открита нова длъжност „старши специалист „АИО”” в кв.м.Белово, а за останалите кметства 7 щатни бройки  от тази длъжност младши специалист „АИО”  е останала. По отношение на връчения на ищцата и подписан от същата екземпляр от уволнителната заповед, за който се твърди от нея, че не е подписан от работодателя, и който екземпляр не е оспорен от ответника по исковете досежно истинността му, не се дава някакво обяснение, но се твърди от представителя на Общината, че действителната заповед за уволнението е тази която се съхранява при работодателя и която е подписана от ищцата и от кмета  К. М., като по делото от заключението по назначената графологична експертиза се установява, че върху връчения на ищцата екземпляр от уволнителната заповед, положеният подпис за кмет, не е поставен от К. М.

         Разпитана е от първата инстанция свидетелката  Н. Т., главен счетоводител в Община Белово, която установява, че лично тя е пописала  уволнителната заповед за „съгласуване” още в деня на изготвянето й-21.01.2008г., тъй като след обяд на същата дата, кметът е трябвало да пътува за чужбина, като заповедта е била изготвена от Ц. Н., която я е връчила на ищцата на 22.01.2008г. сутринта, и от касиерката на Общината свидетелката разбрала, че на 22.01.2008г. около обяд след като заповедта за уволнение е била вече подписана от ищцата, на нея,  /на касиерката/, е бил представен болничен лист за временна нетрудоспособност, издаден на С..

         В писмените бележки, представени от ищцата, продължава да се твърди, че  длъжността заемана от нея, а именно ”младши специалист „АИОН”” не е трансформирана в старши специалист „АИОН”, защото и двете длъжности имат спомагателен характер, свързани са с техническа обработка на документи, информация, регистриране на административни преписки и други, и разликата е единствено в изискването за трудов стаж за заемането им. Становището на С. е, че в случая, трудовите функции на длъжността, изпълнявана от ищцата не са премахнати /преустановени/, напротив налице е  идентичност на трудовите функции за младши специалист с тези за старши специалист, като промяната е единствено от по-ниска в по-висока група по ЕКДА. Няма промяна на длъжността като система от функции, задачи и задължения и не е налице факт с правно значение, който да се отъждестви с премахване на самата длъжност на ищцата.

         Според представителя на работодателя,  с решението на ОбС Белово №608 от 28.12.2007г. е одобрена нова структура, съгласно която  7-те бройки младши специалисти по кметствата е запазена, а е съкратена бройката младши специалист ”служител на администрацията” и е включена нова бройка „старши специалист ” АИО”” в кв. М. Белово. И след като кв.М.Белово не е кметство, следва да се приеме, че се касае за една и съща длъжност. Твърди се, че в правомощията на кмета е да организира изпълнението на решенията на Общинския съвет, одобрил структурата на общинската администрация, като в тази връзка няма пречка той, /кмета/, да изготви щатното разписание на конкретните длъжности в утвърдените от ОбС дирекции, отдели, съобразно посочените задачи на всяка от тях и числеността.

От изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, заключението по която въззивният съд възприема изцяло като обосновано, обективно, компетентно изготвено и не оспорено от страните се установява, че брутното трудово възнаграждение /БТВ/ на ищцата през месеца предхождащ уволнението й -м.декември 2007г., е в размер на 266.80лв, което включва основно ТВ в размер на 230лв и допълнително ТВ за прослужен клас в размер на 36.80лв.

Установява се, че за времето от 22.01.2008г. до 05.05.2008г. ищцата е била в болнични общо за 74 календарни дни, а от извършените констатации по трудовата й книжка пред първата и пред въззивната инстанции се установява, че от датата на уволнението и до 08.10.2008г. ищцата не е полагала труд при друг работодател по друго трудово правоотношение.

І.По жалбата на Община Белово в уважената част на исковите претенции.

Въззивната жалбата е неоснователна.

Решението в частта, с които са уважени исковите претенции на ищцата с правно основание по чл.344 ал.1 т.т.1, 2 и 3 от КТ е правилно.

Съгласно трайната практика на ВКС, когато има несъответствие между правното основание посочено в уволнителната заповед и мотивите към нея при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията посочени в чл.328 ал.1 /без т.5/ КТ, съдът при решаване на въпроса за законосъобразността на уволнението, следва да подложи на анализ мотивите на уволнителната заповед, от които да извлече действителното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

В конкретния случай са посочени две основания, а именно работника или служителя не притежава необходимото образование за изпълняваната работа /чл.328 ал.1 т.6 предл. І-во от КТ/ и поради съкращаване в щата / чл.328 ал.1 т.2 предл. ІІ-ро КТ/.

Следва веднага да се отбележи, че двете обективни основания за прекратяване на трудовото правоотношение не са взаимно изключващи, но следва да се обсъждат по отделно, като се съобрази, че  уволнението поради не притежаване на необходимото образование, предполага запазване в пълен обем и по естеството си  на функциите на длъжността, изпълнявана от съответния работник или служител, но е настъпила в хода на изпълнение на трудовите функции промяна в образователните изисквания за изпълнение на тази длъжност, докато съкращаването на щата предполага премахване занапред на трудовите функции изпълнявани на съкращаваната длъжност, което може да стане и чрез трансформация на длъжността, при което на новата длъжност трудовите функции се различават съществено по своя вид, характер и естество в сравнение с тези които работникът или служителят е изпълнявал до преди трансформацията.  Ищцата е уволнена от длъжността „младши специалист „АИО””, като по делото липсват данни какво изискване за образование се е предвиждало за заемането й, към момента на назначаването на ищцата на тази длъжност. В самата уволнителна заповед липсват мотиви, за това на какво образователно изискване ищцата не отговаря за изпълняваната работа.  Това не може да се установява в хода на производството по предявени искове за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна. Следователно заповедта е немотивирана и не дава възможност на съда да прецени нейната законосъобразност, защото никъде в нея не се сочи, дори не се препраща към определен акт на работодателя какво е било и какво става изискването за образование за изпълняване на трудовите функции на длъжността ”младши специалист „АИО”. Затова на посоченото основание –чл.328 ал.1 т.6 предл.ІІ-ро от КТ уволнението е незаконно. Приложените длъжностни характеристики касаят друга длъжност, работодателят не е доказал какво е изискването за заемане на длъжността „младши специалист „АИО”” и в какво се изразява настъпилата промяна свързана с образованието. Следва да се отбележи, че ищцата е назначена на длъжността младши специалист „ АИО” в община на 21.08.2007г., когато по щатното разписание в сила от 01.01. 2007г. е съществувала паралелно длъжността” младши специалист ”служител на администрацията”, като липсват данни да е направена някаква трансформация между тези две длъжности, респективно да са премахнати. По новото щатно разписание  не става ясно кои точно длъжности се съкращават. Вписването на длъжност с наименование „Старши специалист АПОН” по щатното разписание от 16.01.2008г. само по себе си не означава, че някоя от двете предходни длъжности ”младши специалист ”служител на администрацията”” или младши специалист”АИО” е премахната.

Дори да се приеме  хипотетично, че първоначално изискването е било за средно образование, то липсват данни за неговата промяна в друго по степен и вид образование. Съгласно Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план /ЗСООМУП/, степените на образование са основно образование и средно образование, като основната степен се осъществява на два етапа-начален с продължителност 4години (І-ІVклас), прогимназиален-с продължителност 4г.(V-VІІІ клас), а средната степен се осъществява в един етап-гимназиален, с продължителност 4г. (ІХ-ХІІ клас), а когато  обучението се извършва във форми на обучение, различни от дневната, в профилирани и професионални гимназии, в спортни училища и училища по изкуствата, в специални училища за ученици с хронични заболявания и специфични образователни потребности или в училища с паралелки за професионално обучение след завършен VІ клас, посочената продължителност на етапите е друга, като за придобиване на професионално образование, в средната степен на обучение,  се полагат и съответно и държавни изпити за професионална квалификация след приключило съответно професионално обучение. Посоченото образователно изискване за заемане на длъжността ”старши специалист ”АИО”” -средно техническо образование не съответства на законово предвидените степени на образование. Така посочено то е абсолютно неопределяемо защото може да се разсъждава едновременно както в посока степен и вид на образование, респективно на някаква специалност,  така и в посока изискване за професионална квалификация, въвеждано за първи път, придобита в резултат било на професионално обучение за придобиване на квалификация по конкретно определена професия, било в резултат на успешно положен изпит за квалификационен курс, който няма характер на точно определена професия-като примерно-машинопис или курс за компютърна грамотност и други. В случая, работодателят смесва изискването за образователна степен с изискването за професионална квалификация, като двете основания са самостоятелно предвидени в КТ, при промяната на което и да е от тях, и при запазването на длъжността, да се уволни съответния работник или служител който я заема и вече не отговаря на променените изисквания /чл.328 ал.1 т.6 от КТ/.

Би могло да се разсъждава и в насока, че работодателят за първи път прави опит да въвежда изискване за професионална квалификация, но не посочва отново по каква конкретна професия работника или служителя следва да е преминал професионално обучение и да притежава съответното свидетелство за да я упражнява, за да може да работи на длъжността ”старши специалист „АИО””.

Не  е налице и второто основание за уволнение-съкращаване в щата поради трансформация на длъжността „младши специалист „АИО”” в „старши специалист „АИО””.

Според заповедта на Кмета на община Белово №16/17.01.2008г., е направена трансформация на друга длъжност-младши специалист ”служител на администрацията” , каквато не съществува по одобреното последно щатно разписание в сила от 16.01.2008г. в „старши специалист „АИО”” в кв.Малко Белово, докато ищцата е уволнена от длъжността ”младши специалист „Административно и информационно обслужване” /АИО/””, при положение, че по поименното щатно разписание в сила от 16.01.2008г. ищцата е посочена, че заема длъжността ”старши специалист ” АИО””. Тук следва да се изтъкне и довода, че съгласно трайната практика на ВКС, единствено в прерогативите на Общинския съвет е с оглед на правомощията му по чл.21 от ЗМСМА да изготви структурата на общинската администрация, включително да прави трансформации в нея, докато Кметът няма право да прави трансформация на длъжностите и да изменя по този начин щатното разписание. В настоящия случай липсва решение на Общинския съвет, на което да се основава промяната в щатното разписание от 22.01.2008г., утвърдено от кмета на общината за трансформиране на длъжността ”младши специалист ”Служител на администрацията””  в „старши специалист ”АПОН””. При тези данни и при липса на представени надлежни доказателства от страна на работодателя за реална трансформация на длъжността  заемана от ищцата, тоест на данни, че е създадена съвършено нова длъжност с нови трудови функции, различни от изпълняваните до момента от ищцата, не може да се приеме, че е налице реално съкращаване в щата, извършено чрез трансформирането на длъжността заемана от ищцата в друга. Следователно липсват убедителни доказателства, че длъжността на ищцата с присъщите й за нея функции е престанала да съществува и да се изпълнява. Съпоставката на функциите и за наличието на трансформация работодателят извлича от приложените длъжностни характеристики за специалист „АИО и Н” с която ищцата не е била запозната и такава не й е връчена, а е връчена единствено на служителката Г., и на  старши специалист „АИО” кв.М.Белово.

За трансформация не може да става реч и по причина, че работодателят не установи промяна в трудовите функции, изпълнявани от младши специалиста „АИО” с тези на старши специалист ”АИО”, а промяната само в наименованието на длъжността все още не значи промяна и по същество на трудовите функции до степен да се приеме безусловно, че се касае за съвършено нова длъжност с нови  и различни от предходните трудови функции. Дори и при съпоставката между двете длъжностни характеристики, представени по делото, не може да се направи такъв извод, защото в основните и съществените дейности, функциите са припокриват. Касае се за длъжности които по НПЕКДА имат спомагателен характер, и двете са свързани с техническото обслужване на канцеларията по приемането, обработката и следене движението на постъпващата документация, образуването на преписки и тяхното съхраняване преди архивирането им, извършване на справки по движението на документите  в съответствие с указанията на кмета на общината. Действително са посочени и задължения на старши специалиста, които по начина по който са формулирани, изрично не присъстват в задълженията на специалиста, „АИО”, като връчване на призовки, копиране на документи, заместване на служител, при неговото отсъствие  и участие в заседанията на ОбС-Белово по проблеми касаещи кв.М.Белово, но отново следва да се подчертае, че тези функции продължават да имат характер на технически, спомагателни дейности от една страна, а от друга страна, могат да се изпълняват успешно и от младши специалиста ”АИО”, когато са му възложени пряко от Кмета, каквато възможност изрично се предвижда по длъжностната характеристика на „Специалиста „АИО и Н””  и когато се касае за такива дейности конкретно извършвани на територията на кв.Малко Белово.

Ищцата не се ползва от предварителната закрила по чл.333 от КТ тъй като от доказателствата по делото се установява, че към момента на връчването на заповедта, същата не е започнала реално ползването на разрешен отпуск по болест в каквато връзка са събраните по делото доказателства, поради което за работодателя не е съществувало задължение да иска предварително разрешение от Областната инспекция по труда да прекрати трудовото правоотношение с ищцата.

Обстоятелството, че екземпляра от заповедта, връчен на С., не е бил подписан от работодателя не прави само по себе си уволнението незаконно. По делото не се спори, а и ищцата признава, че е подписала няколко екземпляра на уволнителната заповед. Дори работодателят въобще да не е подписал уволнителната заповед, и в този вид същата да е връчена на работника, то не съществува пречка този порок да бъде отстранен с последващо полагане на подпис от кмета, който е компетентен да прекрати трудовото правоотношение и по този начин да се санира  този недостатък на уволнителната заповед.

Независимо от това, като краен резултат уволнението се явява незаконно и подлежи на отмяна по изложените по-горе съображения.В този смисъл въззивният съд намира, че правилно същото  е отменено от първата инстанция, като ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

Правилно е определен и размера на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за времето от прекратяването на трудовото правоотношение и до приключване на производството пред първата инстанция.

Ищцата е била във временна нетрудоспособност след прекратяване на трудовото правоотношение за 74 календарни дни, за който период се дължи обезщетение на друго основание и то от НОИ, и същия не е взет в предвид от първостепенния съд, като е присъдено обезщетение само за времето от 05.04.2008г. до 11.06.2008г. в размер на 330.32лв , което  е по-малко от действително дължимото, но тъй като няма жалба  от страна на работника в отхвърлителната част на исковата претенция за този период от време, съдът не може да се произнесе по него.

ІІ.По жалбата на ищцата Б.С. досежно претендирано обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането й без работа в резултат на незаконно уволнение за времето от 11.06.2008г. до 22.07.2008г.

         Жалбата е основателна. Претендирания период се обхваща от законово определения срок от 6 месеца,  в рамките на който незаконно уволнения работник или служител има право да претендира обезщетение за оставането си без работа.

 Пред въззивната инстанция са ангажирани доказателства, от които се установява, че и за времето от 11.06.2008г. до 22.07.2008г. ищцата е останала без работа в резултат на незаконното уволнение, поради което й се следва присъждане на обезщетение. С оглед на установеното по делото, че месечното БТВ на ищцата е от 266.80лв, което прави среднодневно при 20 работни дни  от по 13.34лв, като за м. юли 2008г. за периода от 11-то до 22-ро число има 7 работни дни, то се дължи обезщетение в размер на 1брутна РЗ от 266.80 лв + (7х 13.34лв=93.38лв) =360.18лв и в такъв размер ще следва да се уважи исковата претенция, като за разликата до 380лв се отхвърли като неоснователна. Върху посочения размер на обезщетението ще следва да се присъди и законната лихва, считано от подаването на исковата молба и до окончателното й изплащане.

При този изход на делото в полза на жалбоподателката-ищца ще следва да се присъдят направените по делото разноски за въззивната инстанция, изчислени с оглед на уважената част от исковата претенция, а именно в размер на 95лв.

Водим от горното и на основание чл.208 ал.1 от ГПК(отм), Пазарджишкият окръжен съд

 

                                      Р  е  ш   и    :

 

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №636 от 23.06.2008г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№199/2008г.  по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлена претенцията на ищцата  Б.Б.С., с ЕГН-********** ***, против  Община Б., обл.Пазарджик     за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ до размера на 360.18лв и за периода от 11.06.1008г. до 22.07.2008г. ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Община Б., с адрес гр.Белово, ул.”Орфей” №4, обл.Пазарджик представлявана от Кмета К. М.,  да заплати в полза на Б.Б.С., с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес в гр.Пазарджик,  ул.”Ц. С.” №28, кантора 1-ва, чрез адв.П.Г., обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконно уволнение, постановено със заповед №9/21.01. 2008г., за времето от 11.06.2008г. до 22.07.2008г. в размер на 360.18лв /триста и шестдесет лева и осемнадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.01.2008г. и до окончателното й изплащане, както и да й заплати сумата от 95лв /деветдесет  и пет лева/, представляващи направените от страната съдебни разноски за въззивната инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №636 от 23.06.2008г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№199/2008г.  по описа на същия съд в останалите обжалвани части.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването  му на страните, пред Върховния касационен съд на Р България.

 

Председател:                        Членове:1.                 2.