Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   642

 

                                              гр. Пазарджик 07.11.2008 година

 

Пазарджишкият окръжен съд,гражданска колегия-І въззивен състав,в заседание на 13.10.2008 година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Я.

                                                  ЧЛЕНОВЕ: Е.С.

                                                                       А.П.

 

При секретаря В.Б. ,с участието на прокурора ………….,като изслуша докладваното от съдията Я. ***/2008 година по описа на съда и за да се произнесе прие следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм/

Образувано е по подадена жалба от ЕТ”Аквамарин”-И.Т.”*** ,представляван от И.М.Т.  против решение № 68/11.07.2008 година постановено по гр.дело № 563/2007 година на Пещерския районен съд ,с което е уважен частично предявеният иск от Параходство”БМФ” ЕАД гр.Варна в размер на 3238.39 лв. представляваща претърпяна щета в следствие на извършено ПТП,ведно със законната лихва върху тази сума считано от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата ,с прието от съда правно основание чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД.

Подържа се в жалбата че посоченото решение в обжалваната му част  е необосновано и незаконосъобразно ,като се иска отмяната му и постановяване на друго по-същество с което да се отхвърли изцяло предявеният иск от ищеца.

Ответника по въззивната жалба в срока по чл.201 от ГПК с писмен отговор е оспорил  същата .Твърди,че е неоснователна ,а решението в обжалваната му част обосновано и законосъобразно поради което следва да се остави в сила.

Не се сочат нови доказателства по смисъла на чл.205 от ГПК от страните по настоящото дело.

Съдът като съобрази основателността на оплакванията изложени в жалбата и доразвити в съдебно заседание ,становището на ответника ,събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност с оглед и разпоредбата на чл.188 от ГПК прие следното:

Жалбата е процесуално допустима .Подадена е от надлежна страна ,в производството по делото и в срока по чл.197 от ГПК.

С исковата молба ,ищецът Параходство”БМФ”гр.Варна против ответника  ЕТ”Аквамарин-И.Т.”*** твърди,че  в резултат на настъпило ПТП на 24.06.2005 година между автомобил собственост на дружеството ищец и товарен автомобил с прикачено ремарке собственост на фирмата на едноличния търговец,в резултат на което настъпили материални вреди за ищеца на превозван контейнер.Посочено е ,че размера на вредата възлиза на сумата 6973.05 лв.,както и ,че по силата на постигнато извънсъдебно споразумение ответника се задължил да заплати сумата 5500 лв. ,на разсрочено плащане ,като размера и падежа на вноските са описани в исковата молба.

Твърди също така,че от дължимата от ответника сума в размер на 5500 лв. ,последният изплатил само сумата от 1500 лв.  и останал не издължен с със сумата в размер на 4000 лв.която претендират от съда да бъде осъден да заплати ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане както и направените разноски по делото.

Ответника е оспорил така предявения иск по размер.възразил е ,че е завишена сумата на ползваната услуга за автокран и за транспорт.

В подкрепа на становището си страните по делото са сочили доказателства.

При така изложената фактическа обстановка  и твърдяните от ищеца фактически обстоятелства в исковата молба , не се е налагало индивидуализация на исковата претенция ,чрез конкретизиране на причинените имуществени вреди   по вид и стойност ,тъй като с оглед на твърденията в исковата молба и в допълнителните молби подавани от ищеца и приложени по първоинстанционното дело , същият  изрично е посочил ,че основанието на иска не е деликтно ,а договорно ,обстоятелство което и самият ответник по иска е признал.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес ищцовата страна е тази която заявява фактическите основания на които се основава претенцията ,както и в какво се състои искането .Действително съдът не е обвързан от посоченото в исковата молба основание ,а сам следва да го посочи ,като в тази връзка се ръководи от изтъкнатите от ищеца фактически твърдения,а те както се посочи по –горе са,че основанието не е деликтно ,а договорно-постигнато извънсъдебно споразумение/спогодба по чл.365 от ЗЗД/

По своята правна същност постигнатото извънсъделбно споразумение представлява договор за спогодба и като всеки друг договор има силата на закон за страните съгласно чл.20А ал.1 от ЗЗД.

В тази насока,Пещерският районен съд като е приел че е сезиран с иск с правно основание чл.49 във връзка с по чл.45 от ЗЗД  е нарушил принципа на диспозитивното начало и се е произнесъл по не предявен иск ,като не се е произнесъл по предявеният такъв,ето защо настоящият съд без да се занимава със спора по-същество с оглед на подадената въззивна жалба ,намира,че решението в обжалваната му част следва да се обезсили и делото се върне на същия съд за ново разглеждане и решаване от друг състав.

С оглед изхода на делото  ,съдът намира,че на жалбоподателя не се следват разноски за тази инстанция,а данни за направи разноски от ответника по жалбата липсват за тази инстанция.

Водим от горното и на основание  чл.209 ал.1 изр.3 от ГПК/,Пазарджишкият окръжен съд,

 

                 Р              Е               Ш              И :

 

ОБЕЗСИЛВА  решение № 68/11.07.2008 година постановено по гр.дело № 563/2007 година по описа на Пещерският районен съд в обжалваната му част  и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане и решаване от друг състав.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението на страните ,че е изготвено.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: