О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е Н  И  Е

 

03.11.2008

 

Пазарджик

 

 

 

 
Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

 ІV въззивен въззивен

 
 


                                                                Съд                                                                                    състав       

Девети октомври

 

2008

 
 


На                                                                                               Година                                      

 

В публично заседание в следния състав:

                                                                    

                                                                Председател                                          

 

                                                                         Членове                                                   

 

                                                                          

 

Галина Младенова

 
Секретар                                                         

 

 

 
 прокурор                                            

 

като разгледа докладваното от                                                                                       

781

 

2008

 
 


Въззивно гр.

 
                                                      дело   номер                                       по описа за                                

 

  година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

С определение № 1179, постановено по гр. Дело № 789/2008 година по описа на Районен съд –Пазарджик е отхвърлена молбата на адвокат И.Ц. *** като пълномощник на Л.П.К. ***, ЕГН ********** с правно основание чл. 524 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 1163/2006 година по описа на СИС при ПРС и даване на третото лице седмичен срок за предявяване на иск пред надлежния съд, като неоснователна.

Срещу така постановеното определение е подадена жалба от адвокат Ц. като пълномощник на Л.К.. Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност и  необоснованост на обжалваното определение. Искането е да се отмени определението и да се постанови спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело.

В писменото възражение   на адвокат Велчев като пълномощник на Р. К – взискател по изпълнителното дело  се изразява становище,      че жалбата е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на обжалване определение. Законът не предвиждал възможност за такова обжалване. Въззивна жалба се подавала срещу решения, но не и срещу определение, с което е отхвърлена молбата по чл. 524 от ГПК. Не можело да се подаде и частна жалба, тъй като липсвали предпоставките на чл. 274 ал. 1 от ГПК за такова обжалване.

Становището на ответника Т.И. – длъжник в изпълнителното производство, изразено от назначения му от съда представител адвокат З. е, че жалбата е неоснователна, подадена срещу законосъобразно определение на Пазарджишкия районен съд.

Окръжният съд, като провери валидността, допустимостта и законосъобразността на обжалваното определение и съобрази доводите на страните, прие следното:

Подадената от адвокат Ц. като пълномощник на Л.К. жалба срещу определението по гр. Дело № 789/2008 година е процесуално допустима.

Действително в разпоредбата на чл. 524 от ГПК / нов/, която е аналогична на разпоредбата на чл. 417 от ГПК / отм./ не е уреден въпроса за акта, с който съдът се произнася по молбата за спиране на изпълнителното производство, подадена от трето лице, както и за обжалването на този акт.

Изхождайки от разпоредбата на чл. 252 от ГПК, според която съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спора по същество, Окръжният съд намира, че правилно Районният съд се е произнесъл с определение по молбата по чл. 524 от ГПК, след като е провел открито съдебно заседание, каквото е изискването на закона.

Окръжният съд намира, че постановеното определение подлежи на обжалване, въпреки че в закона няма изрична уредба в тази насока. По принцип гражданските производства съгласно чл. 10 ал. 1  от Закона за съдебната власт са триинстанционнипървоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон не е предвидено друго.Доколкото липсва изрична уредба за обжалването на определението по чл. 524 от ГПК, следва да се приеме възможността за обжалването му. При положение, че актът, с който се произнася съдът е определение, обжалването следва да става с частна жалба. В случая подадената от адвокат Ц. жалба неправилно е наречена въззивна.  Същата обаче е подадена в едноседмичния срок за обжалване на определенията и  отговаря на изискването за съдържание по чл. 275 от ГПК, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на Р.К. за недопустимост на частната жалба, поради това, че не били налице хипотезите на чл. 274 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК. Действително обжалваното определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито има изрична уредба в ГПК относно неговата обжалваемост. Въпреки това съдът приема, че определението е от категорията на тези по чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК  и е обжалваемо . Доводи за възможността за обжалване на определението могат да се черпят от разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗСВ, цитирана по-горе и  от т. 6 на ТР № 1 от 17.07.2001 година на ВКС. Според т. 6 на цитираното тълкувателно решение определенията по чл. 213 б. “б” от ГПК / отм./, сега чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК, подлежат на двуинстанционно разглеждане. Действително в Тълкувателното решение не са цитирани определенията по чл. 417 от ГПК / отм./, а сега – чл. 524 от ГПК. Като пример е посочено обаче определението по чл. 250 от ГПК/ отм./, свързано с исковата защита на кредитора по чл. 252 от ГПК / отм./.  Тези правила следва да важат и за обжалваното по настоящото дело определение, което също е свързано със спиране на изпълнително дело и осигуряване на възможност за искова защита, макар и на трето лице.

По всички тези съображения съдът намира, че подадената частна жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Гражданско дело № 789/2008 година по описа на Районен съд –Пазарджик е образувано по молба вх. № 136 от 14.04.2008 година, подадена от Л.П. Кърндач.  Молбата е по чл. 524 от ГПК. С нея е поискано спиране на изпълнението по изпълнително дело № 1163/2006 година. Молителката твърди, че не е страна  по изпълнителното дело. С решение по гр. Дело № 44/2003 година на РС-Пазарджик бил уважен ревандикационен иск от взискателя по изпълнителното дело Р.К. срещу Т.Д.И.. По изпълнителното дело взискателят поискал въвод във владение в апартамента, предмет на този иск, намиращ се на втория етаж на жилищна сграда на  улица “Макгахан” № 40 в град Пазарджик, ведно с гараж в тази сграда с площ от 15,60 кв. метра. Т.И. бил бивш съпруг на молителката, бракът им бил прекратен с влязло в сила на 07.06.2004 година решение по гр. Дело № 1060/2003 година. Молителката не била конституирана като страна по гр. Дело № 44/2003 година. Тя претендира, че  има самостоятелни права върху описания апартамент, тъй като е придобила владението върху него въз основа на предварителен договор от месец май 1997 година. От тогава и до момента тя упражнявала фактическата власт върху апартамента  необезпокоявана и придобила собствеността върху него. Фактът, че както предварителният, така и окончателният  договор за закупуване били на името на бившия й съпруг, бил без значение, тъй като тя осъществявала владението върху имота на свое собствено основание. Дори да се приемело, че тя не е придобила апартамента по давност, то тя притежавала по силата на кратката давност чрез добросъвестно владение, основано на бракоразводното решение, правото на ползване на апартамента и гаража.  Искането е да се спре изпълнението по изпълнителното дело № 1163/2006 година и да се даде подходящ срок за завеждане на делото. Към молбата са приложени нотариален акт № 86, том VІ дело № 1631/97 година, нотариален акт № 80, том VІІІ, дело № 1887/99 година и препис от решение № 69 от 14.05.2004 година по гр. Дело № 1060/2003 година, както и квитанции за платени данъци.

Съдът, като се запозна с доказателствата, приложени към молбата на Л.К. и тези по изпълнително дело № 1163/2006 година, прие за установено следното:

С решение по гр. Дело № 4482003 година е прието за установено, че Р.К. е собственик и е осъден Т.Д.И. да предаде на Р.Т.К. владението върху апартамент № 3, ет. 2 с площ от 101,14 кв. метра и гараж № 3 с площ от 16,20 кв. метра на улица “Макгахан” № 40 в град Пазарджик. Въз основа на него е издаден изпълнителен лист на Р.К., който е поискал въвод във владение на описания имот и е образувано изпълнително дело № 1163/2006 година.

На 11.04.2008 година е насрочен въвод във владение, който е отложен. В протокола на съдебния изпълнител е отразено, че в процесния имот е заварено трето лице – Л.К., поради което въводът се отлага на основание чл. 523 ал. 2 от ГПК.

От приложените към молбата на Л.К.  два броя нотариални акта е видно, че процесният имот е закупен от Т.Д.И. на 30.05.1997 година с нотариален акт № 86 том VІ нот. Дело № 1631/97 година, , като с нотариалния акт № 80/99 от 14.12.1999 година е поправена грешка в първия.

Освен двата нотариални акта към молбата по чл. 524 от ГПК е приложен препис от решение  № 69 от 14.05.2004 година по гр. Дело № 1060/2003 година. С него е прекратен брака на Л.К. и Т.И., като  решението е влязло в сила на 07.06.2004 година. Решението съдържа данни, че бракът им е сключен на 24.08.1998 година. С решението за развод процесния апартамент, представляващ семейно жилище на страните, е предоставен за ползване на Л.К..

Последните приложени към молбата писмени доказателства са квитанции за заплащан данък за процесния имот през 2004, 2005 година и на 03.05.2006 година, като върху квитанциите има отбелязване, че задълженията, които са на името на Т.Д.И., са заплащани от Л.К..

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че правилно и законосъобразно Районният съд е отхвърлил молбата по чл. 524 от ГПК.

На първо място, при насрочения въвод във владение молителката не е заявила върху присъдения имот права, които да изключват правата на взискателя, поради което не са били налице основания за отлагане на въвода. Фактът, че апартаментът се  обитава от трето лице сам по себе ни не е достатъчен,  за да се спре изпълнението.

Едва с подаването на молбата по чл. 524 от ГПК молителката заявява права върху имота, които изключват правата на взискателя. Молителката твърди, че е собственик на имота, позовавайки се на изтекла в нейна полза придобивна давност. Тя обаче не притежава и не представя никакви писмени доказателства за правото й на собственост към настоящия момент. За уважаването на молбата са необходими писмени доказателства. Представените не са такива, свързани с правото на собственост. От съдебното решение за развод може да се направи извода, че молителката е носител на правото на ползване върху имота, който е бил  нейно и на длъжника семейно жилище. Това право не изключва правото на собственост  на взискателя по изпълнителното дело и не дава основание за спиране на изпълнението по чл. 524 от ГПК.

По тези съображения съдът намира, че следва да потвърди обжалваното определение на Пазарджишкия районен съд като правилно и законосъобразно.

Ето защо Пазарджишкият окръжен съд

 

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1179, постановено по гр. Дело № 789/2008 година по описа на Районен съд –Пазарджик.

Определението е окончателно.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                  2.