Р  Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

№………/18.11.2008г. гр. Пазарджик

 

В       ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                             ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви въззивен състав, на двадесети октомври две хиляди и осмата година в открито заседание в следния състав:                                                                                                                                                                                            

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЯНЕВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: Е.С.

                                                                        А.П.        

 

          Секретар: В.Б.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.2 от ГПК.

Обжалва се решение от 05.03.2008г. постановено по гр.д.№2600/2007г. по описа на Пазарджишкия районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между И.В.П. ЕГН ********** *** и Е.П.П. ЕГН ********** *** адв. Х.Г. на следния недвижим имот: апартамент №16, находящ се на първи етаж, вход Б в жилищен блок №6построен с кв.142 по плана на гр.Пазарджик, ул.”Рила” №48 с площ от 64,48 кв.м., ведно с избено помещение №16 и 3,3654% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. Правата на страните са равни – по ½ ид.ч.. Отхвърлен е като неоснователен иска по чл.31 ал.2 от ЗС и по чл.86 от ЗЗД. 

Във въззивната си жалба, подадена в законоустановения срок, жалбоподателката Е.П. *** чрез процесуалния си представител адв. Х.Г. *** твърди, че решението е незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД. Твърди се, че посочената претенция по съществото си е облигационно искане, което като такова следва да се приеме и разгледа във втората фаза на делбеното производство. В този смисъл жалбоподателката моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение в тази му част, като й се даде възможност да упражни правата си първото заседание след допускането на делбата.Не се сочат нови доказателства по смисъла на чл.205 от ГПК /отм./.

Решението се обжалва и от И.П., като жалбата му депозирана в срока по чл.197 ал.1 от ГПК /отм./. В същата въззивника твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен в частта,  с която е определил правата на съсобствениците по ½ ид.ч. Твърди, че апартамента е закупен изцяло с негови средства, представляващи многогодишен жилищно спестовен влог, поради което и апартамента е изцяло негова собственост. Развива подробни съображения в този смисъл. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, в частта, с която са определени като равни правата на съделители и постанови ново решение, като определи правата им съобразно неговия принос. Сочи нови доказателства по смисъла на чл.205 от ГПК /отм./.

Страните оспорват съответните въззивни жалби като неоснователни.

Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване разпоредбата на чл.188 от ГПК/отм./ прие следното:

В исковата си молба Е.П.П. чрез процесуалния си пълномощник адв. Х.Г. *** твърди, че с ответника И.В.П. *** били бивши съпрузи, като брака им бил прекратен с решение по гр.д.№1346/1997г. по описа на РС – Пазарджик, влязло в законна сила на 18.02.1998г.. Твърди още, че по време на брака им и при условията на СИО били придобили недвижим имот, представляващ апартамент №16, находящ се на първи етаж, вход Б в жилищен блок №6 построен с кв.142 по плана на гр.Пазарджик, ул.”Рила” №48 с площ от 64,48 кв.м., ведно с избено помещение №16 и 3,3654% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. По силата на утвърдено от съда споразумение между нея и ответника в бракоразводния процес, така описания жилищен имот бил предоставен за ползване и на двамата, като за известно време те упражнявали правата си така. Към настоящия момент обаче това не било възможно, както и не било възможна и доброволна подялба на съсобствеността. Ето защо моли съда да образува съответното делбено производство и постанови допускане и извършване на делба помежду им при равни части, съобразно изискванията на чл.27 от СК. Наред с това ищцата с исковата си молба предявява претенция към И.П. за това, че бил отдавал под наем съсобствения им имот да й заплаща месечно 50 лева, считано от 01.05.2004г., тъй като от тази дата тя била лишена от възможността да ползва имота. Сочи доказателства.

Ответникът П. пред първоинстанционния съд чрез процесуалния си пълномощник адв. Дунгарова не е оспорил така предявения иск за делба, като подържа, че действително имота е придобит по време на брака му с ищцата при равни права по ½ ид.ч.. по отношения на иска по чл.31 ал.2 от ЗС подържа становище, че е неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Въззивният съдебен състав като съобрази доводите на страните, наведени в исковата молба и във въззивната жалба и след като анализира поотделно и в съвкупност събраните пред двете съдебни инстанции доказателства прие следното:

Безспорно е, че страните по делото са били съпрузи, като брака им е бил прекратен с решение по гр.д.№1346/1997г. по описа на РС – Пазарджик, влязло в законна сила на 18.02.1998г., копие от което е приложено по делото.

От нотариален акт №20 том Х д.№3325/1995г. по описа на Нотариуса при Пазарджишкия РС се установява, че И.В.П. е закупил процесния недвижим имот, представляващ апартамент №16, находящ се на първи етаж, вход Б в жилищен блок №6 построен с кв.142 по плана на гр.Пазарджик, ул.”Рила” №48 с площ от 64,48 кв.м., ведно с избено помещение №16 и 3,3654% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж по реда на ЗУЖВГМГЖСВ. Пак от същия н.а. е видно, че в т.3 изрично е записано, че купувача ще се ползва от компенсациите и индексациите и другите си права на многогодишен вложител по ЗУЖВГМГЖСВ и ПП на ЗУЖВГМГЖСВ. В тази връзка пред въззивния съд е представено писмо №16/17.03.2008г. на Председателя на МК по чл.8 от ЗУЖВГМГЖСВ, от което е видно, че с нареждане за превод №435/1994г./08.12.1995г. е изплатена на П. компенсация в размер на 209 647,40 лева на основание покупка на процесния апартамент. Нареждането за превод в копие е приложено към писмото.

За установяване на твърдението на въззивника П., че апартамента е закупен изцяло с негови средства пред ъвззивния съд е приета СЕ, заключението, по която е изготвено от в.л. Црънчева. СЕ следва да се цени като надлежно доказателствено средство, тъй като същата е компетентно изготвена и неоспорена от страните, от една страна, а от друга страна кореспондира с останалия доказателствен материал по делото. Видно от заключението в.л. Ц. е извършил проверка в ДСК – клон Пазарджик при която е установил, че на негово име има открита сметка, по която са извършвани операции от 10.02.1986г. до 23.05.1995г.. След последната дата  по картона не е отразявано внасяне или теглене на суми. Друга сметка на името на П. в ДСК не е открита от вещото лице. Същото и в заключението си и в с.з. обяснява, че не може да отговори по чия сметка е внесена сумата 209647,540 лева, представляваща компенсация по ЗУЖВГМГЖСВ, тъй като в платежното нареждане не е посочена банката, по чиято сметка е извършен превода. Наред с това в заключението си вещото лице е описало намерените от него документи към досието на П. *** за закупуването от същия на жилище по реда на ЗУЖВГМГЖСВ. Тези документи обаче не са представени по делото. От заключението в тази му част обаче се установява, че И.П. е картотекиран 3 –та група съгласно ПП на ЗУЖВГМГЖСВ.

При така установеното по делото от фактическа страна се налагат следните изводи:

Предявеният иск е за делба на съсобствен имот в първата му фаза по допускането.

С оглед предмета на въззивното производство, очертан от изложеното във въззивните жалби на страните, решаващия съдебен състав в настоящето производство дължи произнасяне относно правата на страните върху делбения имот, както и относно претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД.

Относно правата на страните съдът приема следното:

Във въззивната си жалба И.П. прави възражение да му се признае по – голям дял в съсобствеността, тъй като при заплащането на делбения имот същия е вложил извънбрачни средства – негов личен многогодишен жилищно спестовен влог. Същото по своя характер се явява като процесуално средство за защита и затова може да се предяви до допускането на делбата, включително и когато е направено пред въззивната инстанция / Решение № 180 от 7.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 665/99 г., I г. o./.

Наред с това въззивният състав приема, че и наведения от въззиваемата П. довод за недопустимост на възражението поради невъзможността  същото да се разгледа съвместно с иска за делба, е неоснователен. Безспорно е, че съгласно задължителтинте разяснения на ППВС №7/1973г. т.3 искът за делба на собственост не може да се съединява с конститутивен иск за създаване на съсобственост или на различни от законните дялове. Но също така следва да се има предвид, че направеното възражение от въззивника касае установяването на извънбрачния му принос за закупуване на имущество през време на брака – заплащане на делбения имот със средства представляващи компенсация по реда на ЗУЖВГМГЖСВ  негова лична собственост, което сочи на установяване наличието на хипотезите на чл.20 и  чл.21 от СК.  Ето защо характера на претенцията му предявена под формата на възражение е установителен, а не конститутивен, поради което и няма пречка да се приеме за разглеждане и се дължи произнасяне по него /К.Цончев “Съдебна делба” изд.1985г.,стр.66,67, както и множество решения на ВКС/. Все с оглед правното основание на възражението неприложима е и преклузията на чл.30 от СК.

Изложеното до тук мотивира изводите на съда, че възражението е допустимо.

По съществото си обаче възражението е неоснователно.

Същото се основава на твърдението, че средствата вложени при закупуването на апартамента са извънбрачни, собствени на въззивника П., тъй като представлявали изплатена компенсация по реда на ЗУЖВГМГЖСВ.

Законът в чл. 21, ал. 1 и 2 СК дава възможност за установяване на едно фактическо положение, което се отклонява от презюмираната СИО /чл. 19, ал. 3 СК/ и равенството на дяловете /чл. 27 СК/ и е основание за признаване на изключителното право на собственост по отношение на цялата вещ или на част от нея в полза на един от съпрузите. Условие, за да се признае т.н. "пълна или частична трансформация на лични средства", е конкретното влагане на лични, извънбрачни средства в придобиването на вещта по време на брака. За да е налице фактическият състав на чл. 21, ал. 2 от СК и да се признае на претендиращия бивш съпруг по-голям дял в съсобствеността на това основание, той следва да докаже, както извънбрачния характер на сумата, така и влагането й в придобиването на вещта. Доказателствената тежест, съгласно чл. 127, ал. 1 от ГПК, е за страната, която твърди, че се е осъществил този факт, като доказването е допустимо с всички доказателствени средства.

Тези обстоятелства не бяха доказани в настоящия процес.

Доколкото е налице записване в нотариалния акт, с който е оформена сделката за закупуване на делбения имот е видно, че  същата е сключена по реда на ЗУЖВГМГЖСВ и заплатена с компенсации в полза на П. по реда на същия закон. Липсват обаче доказателства, че средствата вложени по многогодишния жилищно спестовен влог на П. са средства набрани преди сключването на брака му с Е.П.. Факт е, че брака между страните е бил сключен на 10.06.1989г., а апартамента закупен на 30.10. 1995г.. Наред с това в СЕ се съдържат данни, макар и не подкрепени с писмени доказателства, че при закупуването на процесния апартамент П. е категоризиран „3-та група”. Съгласно чл.3 от ЗУЖВГМГЖСВ 3-та група са граждани с влогове, открити до 31.12.1990г. в ДСК и престояли от 10 до 15 години. Така посочените обстоятелства – кога е открит влога, какъв е размера на средствата вложени преди сключването на брака, и какъв след това и т.н. не се доказаха в процеса. Напротив, според заключението на в.л. Ц., единствената сметка на П. *** е открита на 10.02.1986г.,като движението на паричните средства по нея е подробно описано от експерта. След анализа не се установява по същата да е постъпила сума, равна на изплатените компенсации. Нещо повече  към релевантния момент – сключването на договора за покупко - продажба няма данни за постъпване или теглене на суми. Последната банкова операция е извършена на 23.05.1995г.  Следователно при липса на доказателства кога е открит многогодишния жилищно спестовен влог на П. и дали по време на брака си с П. същия е продължавал да набира средства по същия, не може да се приеме извънбрачния принос претендиран от въззивника до размера на 209 647,40 лева от стойността на делбения имот. В този смисъл възражението на П. за наличието на хипотезата на чл.21 от СК се явява неоснователно. Ето защо като не е оборена презумпцията визирана в чл.19 ал.3 от СК, правата на страните в делбения имот са равни: по ½ идеална част.

В този смисъл се е произнесъл и първоинстанционния съд. Ето защо обжалваното решение в тази му част като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.

По отношение на претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД въззивния състав прие следното:

Решението в тази му част е недопустимо и следва да се обезсили, като постановено по непредявен иск. Това е така защото настоящето производство  е делбено, в първата фаза по допускането на делбата. Решението, с което то приключва следва да съдържа произнасяне единствено по въпросите визирани в разпоредбата на чл.282 ал.1 от ГПК /отм./, както и, ако е направено искане по реда на чл.282 ал.1 от ГПК /отм./, да се разпореди кой от съсобствениците ще ползва вещта до извършването на делбата. Съгласно чл.286 от ГПК /отм./ исканията за сметки между съсобствениците се разрешават във втората фаза на делбата. Следователно правата на съсобствениците за обезщетение за лишаване от ползването на общата вещ по чл.31 ал.2 от ЗС, които се реализират по реда на чл.286 от ГПК /отм./ подлежат на разглеждане във втората фаза. Ето защо като се е произнесъл по иска в първата фаза на делбата, съдът е постановил недопустимо решение, което като такова ще следва да се обезсили Решението е недопустимо и по отношение на претенцията по чл.86 от ЗЗД, тъй като такава няма предявена по надлежния ред.

Воден от горното и на основание чл.208 ал.1 и чл.209 ал.1 от ГПК /отм./ във връзка с §2-ри ал.2 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

 

Р       Е       Ш     И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение от 05.03.2008г. постановено по гр.д.№2600/2007г. по описа на Пазарджишкия районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Е.П.П. ЕГН ********** *** адв. Х.Г. против И.В.П. ЕГН ********** *** иск по чл.31 ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД, като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05.03.2008г. постановено по гр.д.№2600/2007г. по описа на Пазарджишкия районен съд  в останалата обжалвана част.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: