Р        Е        Ш        Е        Н        И        Е            681

 

                       Гр. Пазарджик, …21.11.……...2008 година

 

 

               В         И М Е Т О      Н А        Н А Р О Д А

 

 

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на   десет и трети октомври през две хиляди и осма година в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.К.

                                                             ЧЛЕНОВЕ: И.Д.

                                                                                         Б.И.

                                                  

при секретаря Г.М. и с участието на прокурора ............................... като разгледа докладваното от съдия К. ***   по описа за 2008-та година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 196 и следващите от ГПК/отм./.

С решение от 30.05.2008 година, постановено по гр. дело № 6121578/2007 година по описа на Районен съд – Пазарджик  са отхвърлени предявените от Г.П.А. и Е.И.А. *** против Г. *** искове по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови ползването на лицевата част на дворното място за паркиране на лек автомобил ,както и да не им пречи да изградят ограда на същото откъм улицата,както и да им даде достъп до таванското подпокривно пространство като им предостави ключ от същото. Отхвърлени са като неоснователни предявените от Г.П.А. и Е.И.А. *** против Г.И.П.  и А.Г.П. *** искове по чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответниците да  заплатят сумите от 1200лв. за ответника П. и 200лв. за ответника П... Осъдени са Г.П.А. и Е.И.А. ***  солидарно да заплатят на ответниците сторените по делото разноски в р-р на 200лв.

В срока по чл. 197 от ГПК/отм./е подадена въззивна жалба от Г. и Е. Ангелови ,чрез пълномощника им адв.С.В. с която обжалват постановеното решение като необосновано и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата.Молят да се отмени решението и се постанови ново с което се уважат предявените искове с присъждане на разноските.

В срока по чл.201 от ГПК /отм./ е постъпило възражение отн Г. и А. П ,чрез пълномощника им адв.П.

Пазарджишкият окръжен съд като се запозна със събраните по делото пред първата и пред въззивната инстанция доказателства и доводите на страните, прие следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Пред Районен съд – Пазарджик по гр. дело №1578/2007 година са  предявени обективно съединени искове  с правно основание чл. 109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.

 В исковата си молба протиив Г.И.П. и А.Г.П. *** ищците Г.П.А. и Е.И.А. *** твърдят,че са съпрузи,а ответниците баща и дъщеря. С нот.акт № от 09.03.1966г. ищците учредили на родителите на ответника П. право на строеж на третия жилищен етаж,като първия такъв бил тяхна собственост,а втория на други лица. С нот.акт № от 29.05.1998г. родителите на ответника П. му дарили жилището,прилежащото избено помещение и таванско помещение с югозападно изложение.От тогава  и до момента ответника П. полрзвал лицевата част на дворното място между жил.сграда и улицата за паркиране на собствения си лек автомобил ,като твърдял че има такова право на ползване..През есента на 2005г. ищецът А. предприел изграждане на ограда на дворното място откъм улицата като поставил и бетонирал на дълбочина 0,4м. в земята 7бр. поцинковани тръби и ги укрепил чрез заваряване на арматурно желязо между тях.Още същата вечер ответницата П. с помощта на нейна приятелка и с одобрението на баща си разрушила изграденото през деня от ищеца,при което изчезнали извадените от земята метални колове.Това причинило вреди за около 200лв. с тези си действия ответниците пречели на ищците да упражняват правата си на собственост върху посочената част от дворното място.Освен това ответника П. се обогатявал за тяхна сметка с размера на наема върху процесното място ползувайки го ежедневно за паркиране на лекия си автомобил.Поради това претендират обезщетение в р-р на 20лв. месечно или 1200лв. за пет години назад.Ищците твърдят също,че ответникът не ги допускал  и до таванското подпокривно пространство,което ползвал еднолично и го държал заключено. Поради това молят съда да осъди ответника П. да преустанови ползването на лицевата част на дворното място за паркиране на лек автомобил,както и да не им пречи да изградят ограда на същото откъм улицата,както и да им даде достъп до таванското подпокривно пространство,като им предостави ключ от същото.Моли също съдът да осъди ответника П. да им заплати сумата от 1200лв. , а ответницата П.-200лв. ,ведно със законната лихва върху сумите,както и сторените разноски.Сочат доказателства.

Ответниците оспорват иска като неоснователен.Сочат доказателства.

Съдът, като прецени събраните пред първата и пред въззивната инстанция доказателства и доводите на страните, при спазване разпоредбите на чл. 188 от ГПК,прие за установена следната фактическа обстановка:

 От представените по делото писмени доказателства се установи по безспорен начин,че  ищецът Г.А. е собственик на етаж от жилищната сграда ,построена в УПИ в кв. по действащия план на гр.П..С нот.акт№.,т. от 1996г. същия е отстъпил право на надстрояване на трети жилищен етаж на И. А.П. ,родители на ответника П.. В същия нот.акт е посочено ,че П. и К.  и Милка В. ,на които е учредено право на надстрояване на втори жилищен етаж в същата сграда,ще ползват входа за къщата откъм улица “Д.” и незастроеното дворно място между сградата и улицата. С нот.акт № от 1998г. И. и А.П. са дарили на сина си Г.П. собствения им трети жил.етаж от сградата ,като са си запазили правото да ползват до живот целия апартамент. ? ? ?  ? ?

 

 е, че върху придобития по този начин от ищците УПИ към момента на закупуването му е съществувала процесната плевня от кв. Метра. Плевнята е придобита от ответницата М. П. К. с дарение, оформено с нотариален акт №  том първи регистър 2307 нот. Дело № година на Нотариус Г. Х с район на действие Районен съд – В.  Дарителят П. А. Д е подарил на дъщеря си  М Петрова К собствената си полумасивна стопанска сграда на . Метра, построена в парцел първи- в кв. по плана на В. От нотариалния акт за дарение не става ясно по какъв начин и кога дарителят е придобил собствеността върху тази стопанска сграда. Цитирани са два нотариални акт –година и година, които не са представени като доказателства по делото. Липсват и други доказателства за начина на придобиване на стопанската сграда от дарителя по сделката.

След закупуването на в кв.  по плана на В на 05.10.2001 година Главния архитект на Община-велинград е издал на ищците виза на основание чл. 37, чл. 137 и чл. 148 от ЗУТ  за проучване и проектиране на двуетажна еднофамилна жилищна сграда. Видно от представената като доказателство по делото скица № година на Община-В и визата към нея двуетажната еднофамилна жилищна сграда, чието проучване и проектиране е разрешено, е разположена в УПИ по начин, че засяга частично намиращата се в него стопанска постройка.

От заключението на вещото лице В В., прието по делото пред въззивната инстанция, което съдът възприема като компетентно, незаинтересовано и неоспорено от страните се установява също, че стопанската постройка, която е нанесена в кадастралния план се засяга от ситуираното на скица № 1058/02.10.2001 година с виза на Главния архитект на Общината петно за жилищна сграда. Според заключението на вещото лице по одобрения през 1983 година ПУП на В парцел в кв. 264 е предназначен за жилищно строителство, като петното за жилищна сграда по цитираната по-горе скица с виза съответства на действащия план за застрояване. Жилищната сграда по заключението на вещото лице и съгласно чл. 20 ал. 1 от ЗУТ е елемент на основното застрояване, което съответства на конкретното предназначение на имота, определено с ПУП, а спомагателните, стопански, обслужващи и второстепенни постройки са елементи на допълващото застрояване, което допълва основното застрояване.

С писмо изх. 0 032-01-2180 от 27.11.2001 година, изпратено от Кмета на Община-в страните в настоящия процес Атанас С И. и М  П К са уведомени, че скица / виза/ № 1058 от 02.10.2001 година на Главния архитект на Община-В. не може да бъдеприложена поради настъпили обстоятелствени промени. В писмото е цитирано решение от 19.12.2000 година на В РС, с което е признато правото на собственост на М К върху стопанската сграда от  кв. Метра в в кв.  по ПУП но В. Такова решение не е представено от ответницата по делото, няма никакви данни за какво точно дело става дума – между кои страни, с какъв предмет и какъв е изхода по това дело. Самата ответница, бранейки се по предявения иск по чл. 109 от ЗС никъде не твърди да има  влязло в сила съдебно решение, с което да е призната за собственик на процесната стопанска сграда. В писмото от Община-Велинград е цитирано и друго решение на В РС от 23.10.2001 година . Препис от диспозитива на това решение е представен като доказателство по делото. Става дума за решение от 23.10.2001 година по гр. Дело № /2001 година на  В. районен съд, влязло в сила на 16.11.2001 година, с което е уважен предявения от М. К против А И. иск с правно основание чл. 64 от Закона за собствеността, като е определено на М К място за преминаване до собствената й стопанска сграда на  кв. Метра през УПИ І-723 в кв. по плана на В.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск по чл. 109 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен.

Ищцитепо делото са собственици на УПИ в кв.  по плана на В, като от данните по делото се установи, че те не могат да упражняват правото си на собственост в пълен обем. Невъзможността се изразява в това, че поради наличието на стопанска сграда в закупеното от тях дворно място не може да бъде построена предвидената  съгласно основното предназначение на УПИ по подробния устройствен план двуетажна еднофамилна жилищна сграда.

В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията на ответницата, че иска по чл. 109 от ЗС е преждевеременно предявен, тъй като ищците все още не били на такъв етап от развитието на администативното производство – нямало одобрени проекти и издадено строително разрешение, свързано със строителството на сградата,  необходими за започването на строителството, са неоснователни. Действително визата за проектиране е само условие за одобряване на инвестиционен проект, а не начало на реално предприети строителни работи. Правният интерес на ищците от предявяването на негаторния иск при сегашното фактическо положение обаче е обусловен от кратките срокове на действие на строителните книжа, при което може да се окаже, че именно поради наличието на споровете, свързани с намиращата се в имота стопанска сграда строителството няма да може да започне в тези срокове.

Освен това Окръжният съд намира, че   с оглед на конкретната фактическа обстановка по настоящото дело за собствениците на процесния УПИ е налице правен интерес от негаторния иск без значение дали възнамеряват да започнат строителството или не, тъй като наличието на стопанска сграда в собственото им УПИ е достатъчно, за да не могат да упражняват правото си на собственост в пълен обем. С оглед на предназначението на УПИ  по подробния устройствен план -за жилищно строителство и предприетите действия за започване на такова, макар и на начален етап- издаване на виза запроектиране на сградата е безспорно, че правен интерес е налице и иска не е преждевременно прекратен.

Втората предпоставка за уважаването на предявения негаторен иск освен притежаването на правото на собственост и наличието на пречки за упражняването му в пълен обем е неоснователност на действията, с които се пречи за това.

В конкретния  казус съдът приема, че е налице и втората предпоставка за уважаването  на иска. Ответницата ползва стопанската сграда в имота на ищците, позоввайки се на правото си на собственост върху нея, придобито чрез дарение. Действително през 2000-та година тя е получила по дарение право на собственост върху стопанската сграда, а със съдебно решение по гр. Дело № година й е признато и правото на преминаване до сградата. С оглед на установеното от съдебнои-техническата експертиза обаче, че става дума за стопанскасграда, която е елемент от допълващото застрояване на имота, освен това не е предвидена по ПУП и застроителния план на град В и не е допълващо застрояване, тъй като основното такова не е реализирано, следва да се приеме, че тази стопанска сграда не е и не би могла да бъде самостоятелен обект на собственост, респ. предмет на прехвърлителна сделка, поради което дарението не е произвело действие. Сделката, оформена с нотариален акт № година  е нищожна поради невъзможния си предмет, ответницата не може да противопостави правото си на собственост върху тази стопанска постройка на ищците, за да обоснове основателност на действията си и негаторния иск срещу нея е основателен. По делото не се събраха данни в подкрепа на отразеното в удостоверение  № 032.01-2180/27.11.2001 година на Община-П., че има съдебно решение, с което ответницата е призната за собственик на процесната сграда. При липсата на такива данни, от които да е видно какъв е предмета на това дело и кои са страните не може да се приеме, че собствеността е установена със сила на пресъдено нещо и е това решение е противопоставимо на ищците в настоящия процес. Наличието на влязло в сила съдебно решение по чл. 64 от ЗС, отнасящо се до правото на преминаване на ответницата до процесната сграда не дава основание за други изводи, тъй като това решение само по себе си не предпоставя решаването на въпроса за собствеността и не създава сила на пресъдено нещо по този въпрос.

Ответницата не е представила доказателства и не е оборила твърденията на ищците, че процесната стопанска сграда е незаконно построена и е нетърпим строеж по смисъла на закона, който не подлежи на узаконяване. Липсват  каквито и да е доказателства за това по какъв начин е построена сградата от прехвърлителя по дарението, респ. същата е строена с изискващите се от закона строителни книжа и документи, не е установена възможност за узаконяване на сградата към настоящия момент. Напротив, от установеното по делото, че стопанската сграда е разположена по начин, че се засяга от предвиденото от действащите  ПУП и застроителния план застрояване с двуетажна еднофамилна сграда може да бъде направен извода, че сградата е и неузаконяема към настоящия момент.

Поради безспорно установеното обстоятелство, че именно ответницата е тази, която ползва процесната стопанска сграда, негаторният иск следва да бъде уважен по отношение на нея, като тя бъ де осъдена да премахне неоснователно създаденото състояние – построяването на стопанската постройка в имота на ищците, с което им пречи да упражнят в пълен обем правото си на собственост.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд намира, че решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения негаторен иск е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора в посочения по-горе смисъл.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените по делото до настоящия момент разноски пред всички инстанции в общ размер от 260 лева.

Ето защо Пазарджишкият окръжен съд

 

                        Р             Е           Ш             И:

 

ОТМЕНЯВА изцяло решението от 01.02.2002 година на Районен съд –В, постановено по гр. Дело №  по описа за 2001 година, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

По иска на А. С. И., ЕГН ********** и М Х И., ЕГН **********,*** ОСЪЖДА М П К от град В, ул. “В”  № 17, ЕГН **********,  да премахне стопанската постройка / плевня/ с площ от  кв. Метра, намираща се в УПИ І / първи/ за имот пл. №  / седемстотин двадесе и три/ в кв. / двеста шестдесет и четири/ по плана на град В, при съседи: Г. В., н-ци А. Г. и от две страни улици.

ОСЪЖДА М.П. К от град В, ул. “В”  № 17, ЕГН ********** да заплати на А. С. И., ЕГН ********** и М Х И., ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на . / двеста и шестдесет лева/.

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в    тридесетдневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                  2.