Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   666

 

                                              гр. Пазарджик 18.11.2008 година

 

Пазарджишкият окръжен съд,гражданска колегия-І въззивен състав,в заседание на 20.10.2008 година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Я.

                                                  ЧЛЕНОВЕ: Е.С.

                                                                       А.П.

 

При секретаря В.Б. ,с участието на прокурора ………….,като изслуша докладваното от съдията Я. ***/2008 година по описа на съда и за да се произнесе прие следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм/.

Образувано е по подадена жалба от П.Н.Б. *** против решение № 155/30.06.2008 година ,постановено по гр.дело № 688/2007 година по описа на ВРС,с което е отхвърлен предявеният иск от Б. с правно основание чл.108 от ЗС и е уважен насрещният иск от ответниците за обявяване нищожността на извършената сделка с нот.акт № 181/2006 година.

Подържа се в жалбата,че така постановеното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните и материалните норми .Иска се отмяната му и постановяване на друго с което да се уважи предявеният иск по чл.108 от ЗС и се отхвърли насрещния иск.

С жалбата са представени писмени доказателства.

В срока по чл.201 от ГПК е постъпило писмено възражение от процесуалния пълномощник на ответниците по жалбата ,с изразено становище,че решението е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила,а жалбата неоснователна.

Съдът като съобрази основателността на оплакванията изложени в жалбата и доразвити в писмените бележки на защитата –адв.З.,становището на ответниците,събраните доказателства по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност с оглед и разпоредбата на чл.188 от ГПК/отм/ прие следното:

Жалбата е процесуално допустима.Подадена е от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока по чл.197 от ГПК.

Разгледана по –същество е неоснователна по следните съображения:

В исковата молба ищцата П.Б. против ответниците П. и М. *** твърди,че е собственик на недвижим имот представляващ дворно място ,застроено и не застроено цялото с площ от 333 кв.м. ,съставляващо УПИ ХІХ-10514 кв.85 по плана на Ракитово ,ведно с намиращата се в него двуетажна масивна жилищна сграда застроена на 70 кв.м. по силата на нот.акт № 181/2006 година.След извършването на сделката с нейно съгласие в имота останали да живеят продавачите докато изнесат имуществото си,но  и след това отказали да и предадат владение въпреки отправените устни покани и нот.покана № 3256/06.07.2007 година ,поради което предявява иска и претендира от съда да постанови решение с което да осъди ответниците да и предадат владението на описания имот ,като претендира и направените разноски по делото.

Ответниците чрез пълномощника си адв.Б. са оспорили предявения иск и са предявили насрещен иск  за установяване нищожността на извършената сделка с посоченият нотариален акт от който ищцата черпи права.Твърдението им  е,че извършената сделка е привидна ,като претендират съда да обезсили нотариалния акт.

Всяка от страните по делото с оглед на твърденията си е сочила доказателства.

Безспорно е по делото ,а в тази насока е и представеният като доказателство нот.акт № 181/2006 година,че между страните е сключена сделка по силата на която ,двамата ответници са продали на ищцата имота описан по-горе за сумата от 8.104 лв. ,както и ,че след продажбата и към настоящият имот продавачите по сделката се намират във владение на имота ,въпреки отправената нотариална покана от ищцата на 06.07.2007 година приложена по делото.

Установено е още ,че ищцата и лицето И. К. живеят на съпружески начала,както и че св.Т. С. е син на ответниците по предявения иск.В тази насока са и дадените обяснения от ищцата по реда на чл.114 от ГПК/отм/.Последната освен това обстоятелство е заявила,че при изповядане на сделката е платена и сумата посочена в нот.акт .Това станало в чакалнята на нотариуса.Тя освен това се съгласила да останат продавачите в имота докато си изнесат багажа,но в един момент се оказало,че те отказвали да и предат владението .Именно това им поведение я накарало тя да отправи нотариалната покана с която им дала 7 дневен срок за освобождаване на имота,в противен случай  в срок до 30.06.2007 година следвало да и заплатят сумата в размер на 15000 лв. –обезщетение представляващо наемната цена за периода през който са ползвали закупеният от нея имот.Не се спори,че въпреки отправената покана,ответниците не освободили имота ,нито пък и заплатили посочената сума.

В предявеният насрещен иск от ответниците против ищцата П.Б.,приет за съвместно разглеждане с първоначалния иск с правно основание чл.108 от ЗС,те твърдят ,че така сключеният договор за покупко-продажба не е породил правни последици ,тъй като с него всъщност се прикрива едно друго съглашение –дадена в заем сума от И. К. на синът на ответниците Т. С. и сключен помежду им договор за заем,в който като гаранция,че сумата ще бъде върната ,страните по договора за заем се договорили –ищците по насрещният иск и ответници по първоначалния ,да продадат имота .Твърдят също така,че те П. и М. С. били уверени,че подписват ипотека и след като се върнат парите взети на заем от синът им ,нотариалният акт ще отпадне.

Договор за заем сключен между св.Т.С. и лицето И. К. по делото не е представен.Представен е запис на заповед с издадел –Т.С. и поемател И. К. за сумата 443 евро ,с уговорен падеж 16.07.2005 година.Към записа на заповед е представена и разписка подписана от издателя и поемателя че сумата от 443 евро е получена от Т.С..

Твърди се от ищците по насрещния иск,както и от св.Т.С.,че през 2006 година последният претърпял катастрофа ,повече от година се наложило да се лекува и по тази причина не изпълнил задължението си по договора за заем с К.,като погасил само една част .През 2007 година месец януари К. посетил С. ,и му поискал договора за заем за да преизчисли лихвите по него ,като помежду им било уговорено учредяване на ипотека върху имота предмет на нотариалния акт за покупко –продажба като гаранция за издължаване на сумата ,което не се осъществило.

За да уреди отношенията си с И. К.,свидетелят Т.С. решил да изтегли кредит от банката  и предприел действия за да се снабди с документи ,но тъй като имота се водел на името на ищцата се наложило това да стане с нейна помощ.В тази насока по делото са представени тези документи издадени на името на Б. ,които се намирали у св.С. и са представени от ищците по насрещния иск по делото.

По този начин се целяло имота предмет на нотариалния акт да се продаде на по висока цена , за  да бъдат удовлетворени вземанията на К. по договора за заем,както и вземанията на „Велинсоф”ООД представлявано от ищцата, срещу св.Т.С. за предоставената на последния в заем сума в размер на 25400 лв.-равностойността на 12987 евро получени по договор за заем от 27.06.2006 година сключен между нея  в качеството и на представляващ дружеството и Т.С..

В подкрепа на изложената фактическа обстановка са представените писмени доказателства,както и показанията на разпитаните свидетели посочени от ответниците по първоначалния иск и ищци по насрещния иск –Т-С.,Б.С. –негова съпруга и св.К. от чийто показания се установява по един безспорен начин ,че сделката от която ищцата черпи правата си е сключена с цел за да се гарантира,обезпечи вземането на И. К. по договора му за заем сключен между него и Т.С. ,а впоследствие след извършването на сделката ,при взетото решение да се препродаде имота ,за да може С. да погаси освен  задълженията си към К. и това към Б. по посоченият договор за заем от юни 2006 година.

Показанията на тези свидетели не са опровергани по какъвто и да е начин от ищцата Б. .Напротив те до известна степен се подкрепят от обясненията и дадени по реда на чл.114 от ГПК пред първоинстанционния съд,поради което съдът  ги кредитира ,независимо от това ,че свидетелите се намират в родствени връзки с П. и М. С.

Нещо повече показанията им са допустими за установяване на обстоятелствата посочени по-горе,,независимо от това ,че по делото не е представен сключеният договор за заем между К. и Т.С.,тъй като се установява сключването на договор за който не се изисква писмена форма и се установява съглашение по което ищците по насрещния иск не са страни ,а трети лица,поради което забраната на чл.133 от ГПК не се отнася,а и тези доказателства са допустими и с оглед разпоредбата на чл.134 ал.2 от ГПК.

С оглед на изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са първоначален иск с правно основание чл.108 от ЗС  и  насрещен иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД.

За да се уважи иска по чл.108 от ЗС,ищцата следваше да докаже ,че е собственик на имота предмет на сделката по нот.акт № 181/2006 година ,и че този имот се владее без основание от ответниците П. и М. С.

Обстоятелството,че П.Б. е собственик на имота е оспорено с предявения насрещен иск за обявяване нищожността на сделката като привидна ,тъй като волята на страните по нея е била тази сделка да гарантира,обезпечи връщането на получените в заем суми от сина на С.  на И. К.,за който безспорно се установи по делото ,че от дълги години живее на съпружески начала с ищцата П.Б. ,а не страните по договора да бъдат обвързани от нея.Такъв иск П. и М. С. имат интерес да предявят против Б. ,тъй като претендират права от тази привидна сделка-правата си на собственост върху имота ,като  отменят нотариалния акт с който е извършена покупко-продажбата.

От събраните по делото доказателства и изложената фактическа обстановка безспорно се установи привидността на сделката от която ищцата черпи права ,а съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗЗД привидните сделки са нищожни тъй като се нуждаят от приемане  от съвпадение на насрещните волеизявления ,каквито в конкретния случай не се установиха.Напротив установи се ,че както продавачите ,така и купувачката не са желаели  правното и действие.,обстоятелство което е установено по делото както от писмените доказателства,така и от показанията на посочените свидетели ,отчасти от обясненията на ищцата по реда на чл.114 от ГПК .

От изложеното и извода,че основателен и доказан е насрещният иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД ,а първоначалният иск по чл.108 от ЗС е неоснователен .Това е така ,тъй като ищцата П.Б. не би могла да се легитимира като собственик на имота по една нищожна сделка ,която не поражда правни последици,по която сделка продавачите –ищците по насрещния иск остават собственици на имота предмет на същата.С оглед на това и твърденията и,че тя е собственик на имота и той се владее от Стоеви без основание са  неоснователни ,поради което искът по чл.108 от ЗС следва да се отхвърли и се уважи насрещният иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД  и за отмяна на нотариалния акт.

Неоснователни с оглед на изложеното се явяват възраженията които се правят в подадената въззивна жалба ,ето защо настоящият състав с оглед на изложеното и възприемайки изцяло приетото от първоинстанционният съд с оглед на събраните и обсъдени по делото доказателства,както и представените пред настоящата инстанция писмени доказателства ,намира,че обжалваното решение е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото по подадената жалба ,на Б. не се дължат разноски по настоящото дело,а от ответниците по жалбата не са представени данни за направени разноски за тази инстанция,поради което независимо от направеното искане ,такива също не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.208 ал.1 от ГПК/отм/Пазарджишкият окръжен съд,

 

                      Р            Е            Ш           И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 155/30.06.2008 година ,постановено по гр.дело №| 688/2007 година по описа на Велинградския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му  на страните с касационна жалба.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: