Р      Е     Ш      Е      Н      И      Е        №…680….

 

                                        гр.Пазарджик          21.11.2008 год.

 

                                  в   името   на   народа

 

Пазарджишки окръжен съд  -  гражданска   колегия -  в публичното заседание  на  двадесет и трети октомври  ,през  двехиляди  и  осма  година, в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :С.К.

                                                             ЧЛЕНОВЕ :И.Д.  

                                                                               Б.И.

при секретаря  Г.М.  като разгледа докладваното  от   член съдия   Б. И. ***.N681/08 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е по чл.196 и следващите от ГПК/отм./.

       С решение №532 от 21.05.2008г. на Пазарджишки районен съд   постановено по гр.д.№1148/06г.  е отхвърлен предявения от Т.З.Т. ,чрез пълномощника му адв.Е.Недева  против Пловдивски окръжен съд иск с правно осн.чл.2,т.1 от ЗОДОВ-за присъждане на обезщетение в р-р на 2 000лв. – за неимуществени вреди вследствие незаконнното му задържане под стража в периода 18август 2005г. до освобождаването му от затвора-Пловдив в изпълнение на определение по ч.н.д.№453/05г. по описа на Пловдивския апелативен съд-23.08.05г. ,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 18.08.05г. до окончателното изплащане на сумата,като неоснователен. Осъден е Т.З.Т.  да заплати  в полза на РС гр.Пазарджик Д.Т в р-р на 80лв.

  В срока по чл.197 от ГПК/отм./ против така постановеното решение е постъпила въззивна  жалба от  Т. З.Т. ,чрез пълномощника му адв.Недева с която обжалва постановеното решение като неправилно,незаконосъобразно и необосновано по съображения изложени в жалбата.Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд  и се постанови ново с което се уважи предявения иск.Не сочи доказателства.

 В срока по чл.201 от ГПК/отм./ не е постъпило възражение от ответника.  

Окръжният съд,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа страна .

Предявен е иск с правно основание чл.2, т.1 от  ЗОДОВ - за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди-

     В  исковата молба, подадена от Т.З.Т. ,чрез процесуалния си пълномощник Е. Н против Окръжен съд гр.Пловдив твърди,че на 19 юли 2005 г. по негово искане, била разгледана молбата му против мярката за неотклонение „задържане под стража” определена от Апелативен съд – П в хода на предходното производство по ВНОХД№296/2004 г. В заседанието за разглеждане молбата за изменение на мярката  за неотклонение било поддържано и искане за отвеждане на всеки един съдия при Окръжен съд П., поради липса на безпристрастност – основание за отвод по чл.25, т.9  от НПК.Подробни съображения за това били изложени в писмена молба от 30.06.2005 г., придружена с  писмени доказателства , свързани с основанията за отвода.На 19.07.2005 г., ПОС отказал изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража „ в друга по-лека.Определението било обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив, който със  свое определение от 18 август 2005 г. по ЧНД №453/2005 год., отменил определение на  Окръжен съд – Пловдив и определил на подсъдимия мярка за неотклонение „ подписка “ . В определението на Апелативен съд, в съответствие със закона , било вписано задължение за незабавно изпращане на копие от акта на Началника на Затвора – Пловдив за изпълнение. Независимо ,че делото било изпратено още същия ден на първоинстанционния съд, изпълнение не последвало нито в същия ден, нито в следващите такива. На 22 август 2005 г. защитата подала молба, в която припомнила отговорността по ЗОДВПГ за неизпълнение  на съдебния акт. Едва след тази молба определението на Повдивския апелативен съд  било приведено  в изпълнение.Обстоятелството, че определението на ПАС не било приведено в изпълнение  в разстояние на четири дни, съставлявало сериозно накърняване правото на лична свобода  и неприкосновенност. Налице бил незаконен арест по смисъла на чл.5, т.1 от ЕКПЧОС, тъй като липсвало законно основание за задържането. Постановен бил акт  от висшестояща  съдебна инстанция, одобряващ мярката за неотклонение „задържане под стража „  за незаконна и този  акт бил последван от бездействие от страна на ПОС относно привеждането му в изпълнение, показващо , че ПОС не желаел да се съобрази с влезлия в сила съдебен акт.Допуснато било съществено засягане на ценност от най-висок ранг – свободата на личността. Същевременно обаче бил засегнат и установеният в страната правов ред, тъй като правозащитен  орган не се бил съобразил с окончателен съдебен акт , който му вменявал определени задължения по осигуряването  свободата на български гражданин. Последното било опасен прецедент, защото минирало правата и свободите , защитени от българската Конституция и от международните актове, по които България била страна. В исковата молба се твърди,че доверителят й живеел в тревоги и съмнения относно причините да не се приведе в изпълнение определението на ПАС. След  като бил  пребивавал  /без законово основание ,  както ставало ясно от определението на ПАС / в затвора от отмяната на присъдата му , извършена на 13 май 2005 г. до 18 август 2005 г., когато се е произнесъл ПАС, последвалите още няколко дни , стрес, напрежение и тревоги били причинили душевен дискомфорт и отчаяние. Наред с това дълбоко било разколебано доверието му в правосъдието и убеждението, че процесът срещу него се води справедливо и при стриктно спазване на закона.Моли съда да постанови решение , с което да осъди ПОС да заплати исковата сума , представляваща обезщетение за претърпените от доверителя й неимуществени вреди , вследствие незаконното му  задържане под стража в периода 18 август 2005 г. до освобождаването му от затвора – Пловдив в изпълнение на определението по ЧНД 453/2005 г. – 23.08.2005 г., ведно със законната лихва от 18.08.2005 г. до окончателното плащане на  сумата.Претендирали разноските в производството . Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

     В  съдебно заседание поддържа исковата изцяло в претендирания в исковата молба размер. Излага подробни съображения в представени по делото писмени бележки.

     Ответникът , чрез процесуалните си представители , оспорва предявения иск изцяло  по основание и  размер.Твърди ,че същият е неоснователен и като такъв следва са бъде отхвърлен.  Ангажира  писмени и гласни доказателства.

     Представителят на Окръжна прокуратура – гр.П.  изразява становище ,че искът е недоказан и неоснователен. Сочи доказателства.

     Окръжния съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, и обсъди  събраните по делото писмени и гласни доказателства по делото  в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.188 от ГПК / отм./, прие от фактическа страна за установено следното :

      От събраните по делото писмени доказателства е видно , че с Определение от 18.08.2005 год. , постановено по ЧНД № 453/2005 г. по описа на Пловдивския апелативен съд е отменено протоколното определение на Пловдивския  окръжен съд от 19.07.2005 г., постановено по НОХД№ .г., с което е оставена без уважение молбата на адвокат Е. Н. за изменение мярката за неотклонение  на подзащитния и по делото Тодор З.Т. от „задържане под стража „  в по-лека. Определена е на подсъдимия по НОХД № 1275/2005 г. по описа на Пловдивски окръжен съд  Тодор З.Т. мярка за неотклонение „Подписка „ . Разпоредено е препис  от определението незабавно да се изпрати на Началника на Затвора – Пловдив за изпълнение. Определението , като необжалваемо  влязло в сила на датата на постановяването му – 18.08.2005 г.

     От писмо изх.№3160/15.11.2006 г. на Апелативен съд – гр.Пловдив е видно ,че НОХД № 1275/2005 г. на Пловдивски окръжен съд, ведно с ВЧНД № 453/2005 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив с върнато на Окръжен съд – Пловдив на 18.08.2005 г.

В изпълнение на задължението му по чл.152 от ГПК, ответникът представи по делото заверено копие от Определение №234 от 18.08.2005 г., постановено по ЧНД № 453/2005 г. по описа на Пловдивския апелативен съд , в което е отразено, че същото е изпълнено, изпратено по факса на ОЗ-Пловдив на 18.08.2005 г.

     Видно от книжата по делото е също така, че длъжностното лице, направило горното отбелязване в определението по ЧНД №453/2005 г. по описа на Апелативен съм – Пловдив е Н. Б. С, която към датата 19.08.2005 г. е изпълнявала длъжността „съдебен секретар” при Окръжен съд-гр.Пловдив. Установява се също така, че в периода от 19.08.2005 г. до 22.08.2005 г., Заместник председателя на Окръжен съд – Пловдив към този момент – Х. К е ползвал платен годишен отпуск. Същият, обаче, на датата 19.08.2005 г. когато ЧНД №453/2005г. на Апелативен съд – Пловдив е върнато в Окръжен съд – Плодвив, е бил на работното си място и писмено се е рапоредил постановеното по делото определение да бъде изпълнено, като разпореждането му за това  е поставено върху писмото на Апелативен съд – Пловдив, с което НОХД№1275/2005 г. по описа на ПОС, ведно с ЧНД № 453/2005 г. на ПАС са върнати В този смисъл са писмените доказателства, представените от о ответника с молбата от 20.02.2007 г. ,както и показанията на разпитаната свидетелката Н Б. С. Във връзка с искането на ищеца в молбата си, ответникът е посочил също, че редът за изпълнение в случаите, когато въззивната инстанция е постановила определение , с което е изменила взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „задържане под стража” в „подписка” / какъвто е настоящият/  , след като делото бъде върнато в Окръжен съд – Пловдив , незабавното да се изпрати  определението по факса на затвора, в който се намира лицето, независимо от това , дали определението е изпълнено от съда, изменил мярката за неотклонение.

     В тази връзка от показанията на разпитаната по делото свидетелка Н Б. С се установява ,че същата е работила в Окръжен съд – Пловдив за времето 1997 г. до 03.11.2005 г., като съдебен секретар. Свидетелката е заявила по категоричен начин, че почеркът  на изпратеното по факса на ОЗ – гр.Пловдив на 19.08.2005 год. , е нейният и че тя е направила това  отбелязване, както и че подписът  също е нейн. Същата уточнява ,че е било по време на съдебната ваканция през месец август, както и че тогавашния Зам.председател на ОС – гр.Пловдив- съдията К. е бил в отпуск,но въпреки това той идвал в съда и оправял наказателния доклад. Същият лично и наредил да изпрати копие от определението до Затвора-гр.Пловдив.Свидетелката направила копие от определението и го пуснала по факса,като последният и изписал съобщение „окей” за успешното изпращане на факса. После пуснала копие от определението и по пощата. След това поставила отметка , че е изпълнено разпореждането  на съдията върху съдебния акт и се подписала. Било ден петък в края на работния ден.

     От приетото по делото препис – извлечение от Заповед №РД 35/12.07.2005 год. на Председателя на Окръжен съд – гр.Пловдив е видно,че със същата е разпоредено за времето , в което  председателя на съда ползва платен годишен отпуск / периода 22.07.2005 г. – 19.08.2005 год./, функциите на административен ръководител да се изпълняват от Зам. Председателя Х. К. за времето от 22.07.2005 год. – 14.08.2005 год. От приложения график за ползване на платения годишен отпуск и дежурствата на съдиите и служителите  наказателно отделение през 2005 година е видно , че към процесната дата 19.08.2005 год. , свидетелката Н Б С е била на работа и не е ползвала  платен годишен отпуск.

     От приложената по делото  писмена молба от  22.08.2005 год.е видно,че пълномощникът на ищеца адвокат Е.На е уведомила ответника – Окръжен съд-Пловдив,че това е четвъртият ден от  постановяване на определението за изменението на мярката за неотклонение на подсъдимия от страна на Апелативен съд, което определение не е изпълнено. В същата твърди, че се касае за  противозаконно лишаване от свобода, за което виновното учреждение може да носи  отговорност по ЗОДВПГ. Моли незабавно да се приведе в изпълнение определението на Апелативния съд , така както е разпоредено в него.

         С писмо изх.№ 18776/22.08.2005 год. , Окръжен съд-гр.Пловдив е изпратил на Началника на Затвора-гр.Пловдив отново заверено копие от същото влязло в сила  определение.

     С Писмо рег.№1072/2005 год. от 07.02.2005 год. Затвора гр.Пловдив е уведомил съда, че определението на Апелативен съд – гр.Пловдив, относно изменението на мярката за неотклонение на Т.З.Т. е получено в деловодството на затвора – гр.Пловдив на 22.08.2005 год. Изпратено е и копие от придружителното писмо , което е получено по пощата на 25.08.2005 год .Посочено е също така ,че определенията за изменение на мярката за неотклонение се получават по факс и по пощата , а в някои случаи и на ръка – чрез служителите на Областно звено „ Охрана” .

         В съдебно заседание на 27.04.2007 год. е прието , като доказателства по делото , Писмо от Затвора – гр.Пловдив рег.№753 от 02.04.2007 год. , оригинал на факс на определението по ЧНД № 453/2005 год. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив с отбелязването ,че в деловодството на затвора определението е представено на 22.08.2005 год. чрез пост  І в 08:30 часа и върху който документ в горния ляв ъгъл е отразена датата  18.08.2005 год. 16:31 часа , факс – 359 32 62 31 29 – ОС – Пловдив на латиница, а на втората страница на същия документ – отразени същите данни , като часа е 16:32 часа.

     От показанията на свидетелите на ищцовата страна  Х С и Р Ч, които ищецът Т.Т. *** през 2005 год. и с които е работел в столовата на същия, описват психическото и здравословното му състояние в дните  през месец август 2005 год., малко преди да го освободят от мястото за лишаване от свобода. Втория свидетел Р.Ч в показанията си установява , че след като се върнал от съда, ищецът му споделил ,че трябва да му дойде решението да го пуснат, но този ден то не дошло и го пуснали със закъснение. През тези дни ищецът постоянно се притеснявал, че не го пускат и че без вина лежи в затвора. Боляло го зъб, имал главоболие, не спял през нощта и бачкал като луд.

     Съдът намира ,че е сезиран с иск с правно основание чл.2,т.1 от ЗОДОВ ,който е процусуално допустим, но по съществото си е неоснователен.

     Съгласно разпоредбата на чл.2,т.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите , причинени на граждани от съда от незаконно задържане под стража , включително и като мярка за неотклонение , когато то е  отменено поради липса на законно основание.За да се ангажира отговорността на държавата за вреди, на посоченото основание е необходимо да е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража „ и тя да  е била отменена, с което се признава незаконността на нейното налагане.

     В настоящия случай от събраните по делото гласни и писмени доказателства ,безспорно се установи ,че по отношение на ищеца Т.Т. е била взета мярка за неотклонение” задържане под стража “ . В хода на наказателното производство, водено срещу него , ищецът е подал молба до Пловдивския Окръжен съд , с искане за изменение на така взетата му най-тежка мярка . „задържане под стража „ . С протоколно определение на  Пловдивския окръжен съд от 19.07.2005 год. , постановено по НОХД № 1275/2005 год. е оставена без уважение молбата му за изменение на мярката за неотклонение от „ задържане под стража „  в по-лека. Срещу така постановеното определение ищецът Т.Т. е подал частна жалба, въз основа , на която е било образувано ЧНД №453/2005 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. С определение №234 от 18.08.2005 год. , постановено по ЧНД № 453/2005 год. по описа на Пловдивския апелативен съд е отменено протоколното определение  на Пловдивския окръжен съд от 19.07.2005 год. , постановено по НОХД №1275/2005 год. , с което е оставена без уважение молбата на адвокат Е.  Н за изменение на мярката за неотклонение на подзащитния й по делото Т.Т. от „задържане под стража „ в по-лека. Определена е на подсъдимия по НОХД № 1275/2005 год.  по описа на Пловдивския окръжен съд Т Т. мярка за неотклонение  „ подписка „ . Разпоредено  е препис от определението незабавно да се изпрати на Началника  на затвора – гр.Пловдив за изпълнение. Определението е влязло в сила на датата на  постановяването му – 18.08.2005 год. и е подлежало на незабавно изпълнение. С писмо от същата дата – 18.08.2005 год. , Пловдивският апелативен съд е върнал делото на Пловдивския окръжен съд.

      По делото не се събраха данни  относно обстоятелството дали преди връщането на делото на първоинстанционния съд , въззивната  инстанция е изпратила препис от същото в затвора – гр.Пловдив, където се е намирал ищеца, било то по пощата , по конвоя, по факса или по друг начин, все в изпълнение на разпореждането на съдебния състав в частта му за незабавно изпращане на препис от същото на началника на Затвора – гр.Пловдив за изпълнение.

     В тази връзка от събраните по делото  писмени доказателства и от разпита на свидетелката Н Б. С , от представеното от ответника заверено копие  на процесното определение, върху което  отразено изпълнението му, както и от факс – копието на същото , изпратено от Затвора – гр.Пловдив се установи по кагеторичен начин ,че Пловдивският окръжен съд е изпратил по факса копие от  влезлия в сила съдебен акт още на датата 19.08.2005 год. в края на работния ден ,като не се спори,че това е ден петък.

     Не се спори  , установи се и освобождаването на ищеца Т.Т. *** на датата 22.08.2005 год. ,поради което съдът намира ,че в случая е налице незаконно задържане  под стража на ищеца за периода от 18.08.2005 год. – датата на влизането в сила на  определението на Пловдивския апелативен съм до освобождаването му на 22.08.2005 год.

     Не се доказа  факта, че незаконното задържане на ищеца се дължи и е в резултат на проявеното бездействие от съдиите и служителите на ответника – Пловдивския окръжен съд . Напротив установи се по категоричен начин  ,че след получаването на делото , на датата 19.08.2005 год. , ответникът е изпратил копие от определението за изпълнение на Затвора – гр.Пловдив за  освобождаването на ищеца Т.Т. макар , че процесното определение е  следвало най- напред да бъде изпълнено от постановилия го съд , преди връщането на делото на първата инстанция.  В предвид на това съдът не обсъжда доводите на процесуалния пълномощник на ищеца относно несвоевременното изпълнение от страна на ответника на определението на Пловдивски апелативен съд с което е заменена с по-лека взетата мярка на Т.Т. с по-лека с оглед на изложените по-горе обстоятелства. Ето заощо съдът намира ,че в съответствие с постановения съдебен акт , определението е следвало  да се изпълни веднага и незабавно от постановилия го съд в какъвто смисъл  и значение е диспозитива на определението за незабавно изпращане на препис от него на началника на затвора – гр.Пловдив. Независимо от това ,ответникът по делото Пловдивският окръжен съд е направил необходимото , като на датата 19.08.2008 год. служителкатна  действайки в изпълнение на разпореждане на зам.п-теля на Окръжен съд гр.Пловдив е изпратила препис от определението по факса в Затвора – гр.-Пловдив. С изпращане на копие от определението , Окръжен съд – гр.Пловдив е изпълнил законовите си задължения. Оттук насетне , администрацията на затвора е тази , която следва да предприеме действия по фактическото освобождаване на ищеца Т.Т.. С изпращане на копие от определението , Окръжен съд – гр.Пловдив е изпълнил законовите си задължения , след което, администрацията на затвора е  следвало да предприеме действия по фактическото освобождаване на ищеца Т.Т.  съобразявайки разпоредбата  на чл.125 от ППЗИН тъй като   е съществувало разпореждане за освобождаване дадено в писмена форма.

     Предвид  на изложеното, настоящия състав счита,че по отношение на ответника не са налице предпоставките , предвидени в чл.2, т.1 от ЗОДОВ, поради което не следва да се ангажира  отговорността му за обезщетение  на неимуществени такива на ищеца. Ето защо искът на ищеца Т.Т.  против ответника – Окръжен съд – гр.Пловдив е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

     При това положение неоснователна е  претенцията на ищеца за присъждане на  законната лихва върху главницата от 2000 лева , считано от датата 18.08.2005 год. до окончателното изплащане на сумата и като такава също следва да се отхвърли.          При постановяване на обжалваното решение не са допуснати  съществени нарушения на съдопроизводствените правила,довели до опорочаване събирането на доказателства.

В предвид формиране на извод по съществото на спора съвпадащ с този на първоинстанционния съд, решението на районния съд  ,като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

    Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

  

              Р                     Е                      Ш                    И                    :

 

 ОСТАВЯ В СИЛА решение №532 от 21.05.2008г. по гр.д.№1148/06г. по описа  на Пазарджишкия районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС  в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.