Р Е Ш Е Н И Е 672

гр. Пазарджик, 19.11.2008 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пазарджишки окръжен съд гражданска колегия в публичното заседание

на шеснайсти октомври през две хиляди и осма година…..…….в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.К.                                              ЧЛЕНОВЕ: И.Д.

                                Б.И.

 

при секретаря Г.М., като разгледа докладваното                                 от съдия Д. *** по описа за за 2008 г.,                               за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производството е по чл. 196 и сл. от ГПК/отм./

            Обжалва се решение на Пазарджишкия районен съд, постановено по гр. д. № 2685/2007 г., с което са отхвърлени исковете на О.Л. против З. к. “Н.” /в ликвидация/- с. Л., представлявана от А.А.Ф., в качеството му на ликвидатор /председател на ликвидационната комисия/ за установяване правото на собственост върху 4 на брой микроязовира, находящи се в землищета на с. Л., с. Ц. и  с. Б., заснети по картата на тези землища със съответните номера. Искането е да се отмени изцяло решението и да се постанови ново, с което се приеме за установено, че жалбоподателят /ищец/ е собственик на процесните микроязовири. Излагат се подробни съображения за допуснатите от районния съд нарушения на материалния закон – на разпоредби от Закона за водите, Закона за общинската собственост и на чл. 63  и 64 от ТЗ, където е дефинирано понятието “търговско дружество” и са изброени видовете търговски дружества.

            В срока по чл. 201 от ГПК /отм./ е постъпило писмено възражение от противната страна, като подробните съображения, поради които тя счита жалбата за неоснователна са изложени едва след давене ход по същество на делото /в писмена защита/.

            Като се запозна с оплакванията в жалбата и обсъди доводите на страните и събраните доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

            Предявени са четири обективно съединени иска за установяване право на собственост върху микроязовири, чието местонахождение и други характеристики са подробно описани в исковата молба. След всичките уточнения относно предмета на исковете, направени пред двете инстанции /дали се претендират права върху земята, водите, съоръженията и пр./ въззивнитя съд приема, че се иска защита на правото на собственост върху микроязовирите, като водни обекти, по смисъла на пар.1, т.34 от Допълнителните разпоредби на действащия Закон за водите. Понятието “воден обект” е дефинирано като “постоянно или временно съсредоточаване на води със съответните граници, обем, воден режим в земните недра и естествено или изкуствено създадени форми на релефа, заедно с принадлежащите към тях земи”. Под “принадлежащи земи” следва да се разбират тези, които се заливат при максимално напълване на водохранилището /т.27 от същия параграф на закона/. В настоящия случай водохранилището е изкуственото водно тяло, създадено в резултат на човешката дейности носещо наименованието “микроязовир”. Ищецът претендира, че е собственик, както на принадлежащите на четирите микроязовира земи, така и на водите в тези водохранилища, поради което отхвърляйки исковете за всеки един от микроязовирите, като цялостен воден обект по смисъла на закона, районния съд се е произнесъл изцяло по повдигнатия пред него спор.  

            Разпоредбата на чл. 19, ал.1, т.4 от ЗОС, на която ищецът се позовава като основание за възникване и съществуване на претендираните от него права, изрично изключва /в б.”в”/ общинската собственост върху водите, съдържащи се в микроязовирите. Това изключение е в унисон с чл.11, т.1 от същия закон, който прогласява за публична държавна собственост водите във водохранилищата, включително и тези в язовирите и микроязовирите. Следователно за този елемент от водния обект “микроязовир” претенцията на ищеца О. – Л. във всички случаи се явява неоснователна и доколкото се поддържа от пълномощника на страната /изрично заявено устно в съдебно заседание пред въззивния съд/ следва да се отхвърли по същество от настоящата инстанция, независимо от изхода на спора относно останалата част от четирите водни обекта.

            За да обоснове твърдението си, че е собственик на процесните микроязовири, общината – ищец се позовава на факта, че земята, върху която са създадени микроязовирите е била държавна собственост, преминала ех lege в патримониума на общината, на чиято територия се намира, с приемането на Закона за общинската собственост. В чл. 2, ал.1,т.2 от нормативния акт са посочени като общинска собственост водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, определени със закон. Закона за водите, който урежда статута на тези обекти е обнародван в ДВ бр.67/1999 г. и е в сила от 28.01.2000 г.  След влизането му в сила са съставени представените като доказателства от ищеца актове за публична общинска собственост /от периода 2002-2005 г./, с които се констатира право на собственост на О.-Л. върху четирите микроязовир, предмет на делото. Както е приел и районния съд, тези актове не представляват доказателства за възникване на материални права и при спор за принадлежността им, общината следва да докаже наличието на конкретните юридически факти, от които твърди, че са възникнали нейните вещни права върху процесните водни обекти.

Правният интерес от предявяване на иска и пасивната процесуална легитимация на ответника в настоящия процес са обосновани с твърденията, че кооперацията е закупила четирите микроязовира през 1994 г. от бившето ТКЗС – с. Л., след участие в търг, при ликвидацията му. В качеството си на ответник по делото кооперацията оспорва иска на общината,          като се позовава на сделката с ТКЗС като придобивно основание, както и на упражнявано владение върху микроязовирите от закупуването им на търг през 1994 г. до завеждане на иска през 2007 г. Разпитан е свидетелят Ш., според чиито показания язовирите били “преминали” от ТКЗС към кооперацията-ответник при ликвидацията на ТКЗС-то и от тогава до сега се ползвали от кооперацията. Представени са и предавателно-приемателн протоколи от 20.06.1994 г. за четирите микроязовира, съставени на датата на подписване на договора за продажба на дълготрайни активи, който е валидиран по-късно, с вписването му на 23.05.2003 г. от съдия по вписванията. Обстоятелството, че ответникът владее или държи спорните обекти, не е пречка ищецът да се защити с установителен иск за собственост. Според настоящия състав, ищецът има право сам да избере вида на търсената защита, а и в конкретния случай, ако със сила на пресъдено нещо се установят правата на общината, тя би могла да възстанови владението си, като изземе имота по административен ред на осн. чл. 65 от ЗОС, без да е необходимо да завежда нов иск за ревандикацията му.

            Ищецът обаче счита, че тези обекти не са принадлежали никога на ТКЗС,  са били собственост на държавата от създаването им, до влизане в сила на ЗОС, независимо, че признават факта на участие на земеделската организация в тяхното изграждане. И действително при липса на доказателства ТКЗС-Л. да е придобило на валидно правно основание тези обекти, следва да се приеме, че с изграждането им са станали държавна собственост. Старият Закон за водите, действал в периода 1969 г. – 1999 г. е уреждал статута на водните обекти, като ги е прогласявал за държавна собственост. На осн. чл. 18, ал.2 от същия закон, се е извършвало отчуждаване на обработваемите земи извън чертите на населените места, собственост на граждани, на кооперативни или обществени организации, които са били необходими за създаване на водни обекти. Освен от държавни организации, водностопанските обекти е можело да се стопанисват и използват и от смесени държавно-кооперативни предприятия  - чл.19 от ЗВ /отм./. Тези правомощия на стопанисване и ползване /ако ТКЗС-с. Л. ги е притежавало/ са ограничени, в сравнение с абсолютното вещно право на собственост, което е оставало в патримониума на Държавата. Следователно четирите микроязовира, заедно със водите в тях, са били държавна собственост към момента на извършеното от ТКЗС-Л. разпореждане в полза на ответната кооперация. Ответникът, въпреки спечелването на търга и формалното сключване на договора за продажба на дълготрайни активи с ТКЗС /в ликвидация/, ответникът не е станал собственост на водните обекти, защото праводателят му не е могъл валидно да му прехвърли права, които не притежава. Тази продажба е непротивопоставима на действителния тогавашен собственик, в лицето на държавата и на общината, на чиято територия се намират микроязовирите, като правоприемник по силата на чл.2, ал.1, т. 2 от ЗОС, във връзка с чл. 19,т.4, б.”в” от Закона за водите.

            Ответникът не е могъл да придобие микроязовирите по давност, защо от 1994 г. до 1996 г. е действала абсолютната забрана на чл. 86 от ЗС за придобиване по давност на имот, който е държавна или общинска собственост, а след изменението му от 1996 г. това ограничение засяга само публичната собственост на държавата и общините, в която категория обаче попадат и микроязовирите, съгласно чл.19, т. 4,б”в” от Закона за водите. След като четирите мироязовира /без съдържащите се  с в тях води/ са придобити по силата на закона от Община – Л., то представените актове за държавна собственост удостоверят действително съществуващо право на публична общинска собственост и ищецът не е необходимо да сочи други доказателства във връзка с главните факти по делото. Ответникът от своя страна не доказа основателността на своите правоизключващи правата на ищеца възражения – че е станал собственик на процесните обекти по силата на сделка или на давностно владение. Неоснователен е и доводът на ответника, възприет и в мотивите на районния съд, че се касае за микроязовири, които са били включени в имуществото на търговски дружества /по аналогия –  и на кооперации/ към датата на влизане в сила на Закона за водите – 28.01.2000 г., поради което те не са публична общинска собственост. На първо място, съдът не възприема разширителното тълкуване и приложението на тази норма по аналогия спрямо кооперациите, като счита, че законодателят е имал предвид включването на водните обекти в създадени с държавно имущество еднолични търговски дружества или преобразувани такива след извършване на пълна или частична приватизация. За това и е използвано понятието “включени в имуществото”, а не по общото “станали собственост” /на каквото и да е основание/. Под включване в имуществото следва да се има предвид акт на предишния собственик, в лицето на държавата, която се е разпоредила с тези обекти, правейки ги част от капитала на търговски дружества. Незаконосъобразно е виждането, че вписването на микроязовирите в активите на ЗК”Н.” – с. Л., което кооперацията сама е извършила, считайки, че ги е придобила след закупуването на търг, означава “включване в имуществото”, по силата на цитираната по-горе разпоредба.

            Като е приел обратното, районния съд е допуснал нарушение на материалния закон и решението за отхвърляне на иска на О. – Л. следва да бъде отменено като неправилно по отношение на четирите микроязовира /без съдържащите се в тях води/. С новото решение по съществото на спора следва да се уважат исковете за така индивидуализираните водни обекти. Приемайки, че районния съд се е произнесъл общо за микроязовирите и съдържащите се в тях води, за които ищецът също изрично поддържа претенции, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила частично – относно отхвърлянето на иска по отношение на този елемент от водния обект “микроязовир” – водите, съдържащи се във всеки един от процесните четири микроязовира.

            Предвид изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени половината от направените пред двете инстанции разноски. Ответникът от своя страна има право да му бъдат заплатени също половината от сторените от него разноски. Това решение се налага поради невъзможността да се определи отделно цената на иска в частта му за съдържащите се в микроязовирите води. След изчисление на дължимите от двете страни разноски следа да се направи компенсация на насрещните им вземания от 665 лв. в полза на ищеца и 360 лв., в полза на ответника или остава ответникът да заплати на ищеца 305 лв. В диспозитива на обжалваното решение няма произнасяне относно разноските, но с решаването на въпроса за същите за двете инстанции от въззивния съд, липсата на изразена воля от първоинстанционния остава без значение в отношенията между страните.  Следва да се отбележи само, че макар и правилен с оглед постановеното от него решение, направения в мотивите извод за дължимост на разноските в полза на ответника, търпи промяна с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция.

            По изложените съображения и на осн. чл. 208 от ГПК /отм/, Пазарджишкият окръжен съд

 

 

Р       Е       Ш        И :

 

         ОТМЕНЯ решение на Пазарджишкия районен съд, постановено по                  гр. д. № 2685/2007 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на О. – Л. против З. к. “Н.” /в ликвидация/ - с. Л., представлявана от А.А.Ф., в качеството му на ликвидатор /председател на ликвидационната комисия/ за установяване правото на собственост върху процесните 4 микроязовира, без съдържащите се в тях води, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. к. “Н.” /в ликвидация/ - с. Л., представлявана от А.А.Ф., в качеството му на ликвидатор /председател на ликвидационната комисия/, че О.– Л. е собственик на следните имоти:

 

 

Стр.5 от реш. по в. гр. д. №757/08 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик     

     

 

1. микроязовир с площ 36,641 дка и обем 45 000 куб. м., попадащ изцяло в имот № 000473 в м. “С.” в землището на с. Л. /без съдържащите се в микроязовира води/  

2. микроязовир с площ 12, 710 дка и обем 113 000 куб. м., попадащ изцяло в имот № 000945 в м.“К.” в землището на с. Л. /без съдържащите се в микроязовира води/ 

3. микроязовир с обща площ от 17,860 дка и общ обем 43 000 куб. м., попадащ в имот № 485 в м.“.” в землището на с. Л. с площ от 10,486 дка и в имот № 295 в землището на с. Церово, без посочена местност,          с площ от 7,374 дка /без съдържащите се в микроязовира води/  и

4.микроязовир с площ 24,950 дка и обем 295 000 куб. м., попадащ изцяло в имот № 000 279 в землището на с. Б., без посочена местност /без съдържащите се в микроязовира води/

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част, относно отхвърляне на исковете за установяване правото на собственост на О. – Л. върху водите, съдържащи се в процесните микроязовири, подробно описани по-горе.

 

            ОСЪЖДА З. к. “Н.” /в ликвидация/ -                  с. Л., представлявана от А.А.Ф., в качеството му на ликвидатор /председател на ликвидационната комисия/, да заплати на О. – Л. сумата от 305 лв. – разноски за двете съдебни инстанции, чийто размер е определен по компенсация.

 

 

            Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на препис от същото от страните.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.