Р Е Ш Е Н И Е 668

 

гр. Пазарджик, 18.11.2008 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият   окръжен  съд,   гражданска  колегия,   в   открито

заседание двадесети октомври…..........................…………………….

през две хиляди и осма година..............................................в  състав:

 

                                Председател: П.Я.

          Членове: Е.С.

                                                         А.П.

 

при секретар………….......................…......…… .и в присъствието на

прокурор………………..............…….като разгледа докладваното от

окръжен съдия А.П..*** по описа

за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./. С решение № 763/24.07.2008 г., постановено по гр.д. № 3036/2007 г. Пазарджишкият районен съд по иска на Л.П.С. ***, П.Л.С. *** и Е.Д.С. ***, против В.И.Д. ***, е приел за установено, че присъдената сума по ч. гр. д. № 255/2005г. по описа на Пазарджишкия районен съд, в размер на 8 600 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2005г., въз основа на приложен по същото дело нот. акт № 91, том  II, н. дело № 233/2004г. на нотариус Таня Дъбова с район на действие Пазарджишки районен съд, не се дължи от ищците. Осъдил е ответника В.И.Д. да заплати на ищците деловодни разноски в размер на 1005 лева.

         От така постановеното решение е останал недоволен В.Д., който го обжалва чрез своя процесуален пълномощник в предвидения от закона срок пред ПОС с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди на първо място, че неправилно съдът бил допуснал разпит по реда на чл.114 от ГПК на ответника, като за целта бил отменил определението, с което бил даден ход по същество на делото. Това действие на съда било незаконосъобразно и поради факта, че преди това неколкократно районният съд бил отказал разпит по реда на чл.114 от ГПК /отм./ на ответника с изрични свои определения. Освен това, за да обоснове обжалваното решение, съдът бил кредитирал множество косвени, неотносими към спора доказателства, което също довело до неправилния краен извод.

         Ответниците чрез своя процесуален пълномощник оспорват жалбата и молят решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

         Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, прие за установено следното:

         В исковата си молба против В.Д. ищците твърдят, че първият от тях - Л.С. останал без работа през 2003 г. и бил поканен от ответника да работи при него като продавач на въглища в склада в с. К., разположен на територията на бившия стопански двор на ТКЗС в ликвидация. Двамата се споразумели въглища да се осигуряват от работодателя, а ищецът Л.С. да ги продава, като работна заплата се определяла като резултат от продадените количества въглища. Продажбите се извършвали с пресети въглища на принципа на вила.Отпадналата пепелина оставала в склада, тъй като чистите въглища се продавали на по-висока цена, с което се покривала и стойността на отпадналата пепелина. За времето на съвместната им работа с ответника първият ищец продал около 700 тона въглища и останала пепелина около 40 тона. През м. септември 2003г. Л.С. продал с ваучери на социално слаби граждани в Община Септември около 30 тона въглища. След депозиране на ваучерите в Д “СП” гр. Септември било установено, че те са подправени, като бил подаден и сигнал до МВР Септември за извършената измама. Ищецът Л.С. уведомил ответника за случилото се и последният поискал да му се изплати цялото количество въглища, включително и 30-те тона, раздадени по ваучери. Поискал от С. да заплати и отпадналата пепелина и да му подпише ипотека, обезпечаваща системното зареждане на склада с въглища, които ищецът Л.С. продавал. Твърди се в исковата молба, че тримата ищци се съгласили да подпишат ипотека като гаранция в случай на извършване на кражба или измама, за да може кредиторът да бъде обезпечен. По тази причина поддържат, че е учредена ипотека за кредит, по който пари реално не са получени от ищците, а и изобщо липсвала воля за сключване на договор за кредит. Ответникът – взискател по изпълнителното дело не бил броил пари и ищецът Л.С. не бил получавал цитираната сума от 8 600 лева. Твърдят, че в рамките на съвместната работа между Л.С. и В.Д. нямало неприключени финансови отношения. Доставените въглища били заплатени на ответника напълно, той бил получил и печалба от продажбата, определена от самия него. Затова ищците считат, че ответникът неоснователно е поискал издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, въз основа на което било образувано и изп. дело № 38/2005г. на Пазарджишки съдебен изпълнител. С оглед на това твърдят, че за тях е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск против ответника, който е визскател по изп. дело № 38/05 г. на държавен съдебен изпълнител при СИС Пазарджик и молят да бъде постановено решение, с което да се приеме по отношение на ответника, че сумата от 8 600 лева – главница, договорна неустойка в размер на 100 лева и лихвата върху цялата дължима сума в размер на основния лихвен процент за периода от 25.06.2004 г. до датата на завеждане на изпълнителното дело № 38/05 г. от 14.03.2005 г. плюс наказателна надбавка от 10 % до окончателното й изплащане не се дължи, така както било описано в нот. акт № 91, том II по нот. дело № 233/2004 г. на Пазарджишки нотариус Претендират присъждане и на зазноските по  изпълнително дело № 38/05 г. и разноските по настоящото дело.

Не се спори между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че по гр. д. 25/2005 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист в полза на ответника В.Д. против ищеца Л.П.С. за сумата от 8 600 лева със законна лихва, считано от 15.02.2005 г., 627.50 лева разноски, включващи 280 лева адвокатски хонорар и 11 лева ДТ. Не е спорно също така, че изпълнителния лист е издаден въз основа на нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 91, том  II, н. дело № 233/25.06.2005 г., заверен препис от който е приложен като писмено доказателство и по настоящето дело. На длъжника Л.С. е била изпратена призовка за доброволно изпълнение, след което ДСИ пристъпил към принудително изпълнение чрез налагане на възбрана върху ипотекирания имот. Като доказателства в настоящото производство са представени вносни бележки, от които се установява, че длъжникът по изпълнителното дело и ищец в настоящото, е изплатил на взискателя В.Д. изцяло дължимите суми по изпълнителното дело и на основание чл. 330, ал. 1, б. „а” от ГПК /отм./ същото е било прекратено.

      Видно е от приложения нот. акт № 91, том  II, н. дело № 233/25.06.2004 г., че първият ищец Л.С. и ответникът В.Д. са сключили договор за заем, по силата на който В.И.Д. отпуска и дава заем на Л.П.С. в размер на 8600 лева със срок на издължаване – 31.12.2004г., като при забава на плащането след падежа Л.П.С. ще дължи на заемодателя както главницата, така и договорна  неустойка в размер на 100 лева, заедно с лихва върху цялата дължима сума в размер на основния лихвен процент за съответния период плюс наказателна надбавка в размер на 10 % до окончателното изплащане на сумата. За обезпечение на цялото вземане другите двама ищци по настоящето дело - П.Л.С. и съпругата му Е.Д.С. като трети задължени лица са учредили в полза на заемодателя В.И.Д. ипотека върху  следния свой собствен недвижим имот: УПИ  VI-253, целият с площ от 830 кв. м., находящ се в кв. 23 по плана на с. Б., Пазарджишка област, ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда-вила със застроена площ от 50 кв. м., при съседи на парцела: изток – УПИ  VII-253, запад УПИ- VIII-253, север-улица, юг- УПИ XV-общ.

По реда на чл. 114, ал. 1 от ГПК /отм/ ответникът В.Д. твърди, че не е осъществявал съвместна търговска дейност с ищеца Л.С., свързана с продажба на въглища в стопанския двор на бившето ТКЗС с. К. Твърди, че С. го помолил да му предостави една площадка в с. К. за ползване, но заявил, че не иска да роботи под собствената си фирма, тъй като му правели ревизия по ЗДДС. По същата причина го помолил да му помогне и с пари. Твърди също, че ищецът Л.С. е извършвал продажби на въглища от свое име. Поддържа, че е дал пари на заем на С. в размер на 7 000 лв. дълго време преди учредяването на ипотеката, която сума С. трябвало да му върне. Последният му бил задлъжнял и с още 5 600 лв., тъй като ответникът плащал и неговите въглища. Сумата от 7000 лева бил дал на ищеца в гр. Пазарджик, без свидетели на даването на парите. С. не му издал документ, тъй като били добри приятели. Ипотеката била учредена по-късно за обезпечаване на същото задължение за връщане на предоставения заем. Ответникът твърди, че ходил да си търси дължимата сума и от съпругата на ищеца Л.С., която в присъствието на трето лице – Л. С. Л. обещала, че ще направи всичко възможно, за да му върнат парите. Трети лица не били запознати с финансовите им взаимоотношения.

За установяване на твърденията си ищците представят писмени доказателства – опис за получени въглища за периода 2003 г. – 2005 г. в база с. К., както и приходни касови ордери, получени от ищеца Л.С. срещу доставени количества въглища, неподписани от издателя. Представя също заповеди на Д”СП” гр. Септември за отпуснати целеви помощи за твърдо гориво на различни лица.

Като доказателство по делото е представен и договор за наем от 05.01.2004 г., сключен между ЗК “Трудолюбие” с. К., представлявана от В. Х. Л., в качеството на наемодател и ЕТ “В.И.Д.”***, в качеството на наемател. С този договор наемодателят е предоставил на наемателя асфалтова площадка в стопанския двор на ЗК “Трудолюбие” с. К. с площ 60 кв. м. за съхранение и продажба на въглища с наемна цена 30 лева месечно и колиен кантар и стая от 4 кв. м. за обслужване с наемна цена 20 лева месечно. Представени са и писма, представляващи кореспонденция между наемодателя и В.Д., с което последният е поканен да вдигне остатъчната пепелина от заеманата търговска площ и в качеството на работодател на  г-н С. да предприемат съвместно мерки за отстраняване на пепелината. Едно от писмата представлява предизвествие за прекратяване на договора за наем, а друго представлява отговор на ответника В.Д., в който прави възражения във връзка с прекратяването на договора за наем.

Като писмени доказателства по делото са представени четири броя фактури за доставка на въглища /брикети/, издадени на 10.10.2003г. от “ДАНИ-93М” ЕООД гр. София с МОЛ Й. Г. Д. и подписани от В.Ив. Д.. Представени са и 5 бр. кочани с фактури с №№ 4393 до 4417, вкл., №№ 12453/13.08.2004 г. до 12477/03.09.2004 г. от 1248/23.09.2004 г. до 12492 до 12502, непопълнени и от 12503/04.09.2004 г. до 12527/23.09.2004 г. и от 2768/07.07.2004 г. до 2792/27.07.2004 г., всички издадени от “ПРИБОР ИНВЕСТ” ЕООД гр. ПАНАГЮРИЩЕ с МОЛ Р. Г. Д. Като съставител и отговорен за стопанската операция във всяка от фактурите е вписан В. Д..

По искане на ответната страна по делото и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК /отм./ е открито производство по оспорване истинността на представените фактури като писмени доказателства по делото и по-конкретно на името и подписа на съставителя на им. В тази връзка ищецът Л.С. е заявил, че той е подписал фактурите със съгласието на ответника. Твърди, че последният е получил фактурите от съответния търговец и му ги е дал, за да ги подпише.

От събраните гласни доказателства се установява, че ищеца и ответникът работели заедно, като ищецът продавал въглища, а ответникът го снабдявал. След продажбата на доставените количества ищецът отчитал парите на ответника. Обичайна практика сред търговците на въглища било да подписват запис на заповед или да ипотекират имущество срещу стоката, която получават. Доставчиците сключвали договор с минните компании, но за ищеца Л.С. свидетелят М. С. знаел, че той не е доставчик, а работник на В.Д.. Знаел също за учредената ипотека, че тя е гаранция за доставената стока. В присъствието на св. С. ответникът В.Д. казал, че е учредил ипотека за къщата на ищеца Л.С. и ще му я вземе.

          Свидетелят В. Л., председател на земеделската кооперация в с. К., установява, че през 2002 – 2003 г. отдал под наем 60 кв. м. площ на В.Д. за продажба на въглища. След няколко дни като продавач на въглищата започнал да работи Л.С., а по-късно между двамата възникнали проблеми, като Л.С. му се оплаквал, че ответникът предявил претенции да му бъде заплащана и отпадналата пепелина. Имали спор и за раздадените въглища срещу ваучери, за които впоследствие полицията установила, че са подправени. Л.С. се оплаквал, че бил принуден да подпише в полза на В.Д. и документ за ипотека на къщата си. Свидетелят не знае дали Л.С. дължи пари на ответника, но съпругата на последния идвала с лек автомобил и свидетелят видял, че Л.С. й предава пари.

          За изясняване на спора от фактическа страна по делото са изслушани основно и допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза, които не са оспорени от страните и са приети като доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвени. В основното си заключение вещото лице установява, че приложените по делото квитанции от приходни касови ордери не са осчетоводени в счетоводството на ЕТ “Видин Д.”. Дейността на ЕТ “В.Д.” е покупко-продажба на хранителни стоки, за което е заплатен патент. В счетоводството на едноличния търговец нямало издадени документи, свързани с покупка или продажба на въглища.

           От допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза е видно, че на експерта са били представени 2 бр. квитанции за получени суми от Л. С. на суми от продажба на въглища. В квитанциите не е отбелязано името на получателя, а само има положен подпис. Представените 5 бр. кочани с издадени фактури за продажба на въглища на частни лица са с издател “Прибор инвест” ЕООД гр. Панагюрище. Като МОЛ и съставител на фактурите е записано името на Видин Д. и има положен подпис. Представен е и договор за поръчка от 02.06.2004г., сключен между “Прибор инвест” ЕООД и ЕТ “Видин Д.”***, съгласно който последния се задължава да извършва продажба на твърдо гориво по изпълнение на програмата за целеви помощи за отопление срещу възнаграждение.

           Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок. Разгледана по същество обаче същата е неоснователна по следните съображения:

           Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 от ГПК /отм./.

Безспорно се установи по делото, че в полза на ответника В.Д. е учредена ипотека върху имот, собственост на ищците като обезпечение на договор за заем в размер на 8 600 лв. По своята правна природа договорът за заем е реален договор и се счита за сключен с предаването на сумата, а в цитирания нотариален акт липсва изрично изявление на заемополучателя Л.С., че е получил в заем сумата от 8600 лева. Нещо повече, по реда на чл. 114, ал. 1 от ГПК /отм./ ответникът В.Д. заяви, че е предал в заем на ищеца Л.С. сума в размер на 7 000 лева без издаване на разписка за получената от ищеца сума. Ответникът твърди също, че С. му дължал и сумата от 5 600 лева, тъй като той плащал и неговите въглища. Така протоколираното изявление на ответника  удовлетворява изискванията на чл.134, ал.2 от ГПК /отм./ и представлява начало на писмено доказателство, като прави допустими гласните доказателства, събрани в хода на процеса.

Безспорно се установи от свидетелските показания, че ищецът Л.С.  и ответникът В.Д. са работели съвместно, като ищецът продавал въглища на предоставена му от ответника площадка в стопанския двор на с. К., а последният го снабдявал. Установи се и наличието на т.нар. „обичайна практика” търговците на въглища да подписват запис на заповед или да учредяват ипотека като гаранция за предоставеното им за продажба количество въглища. Св. С. заяви категорично, че знаел за учредената ипотека, както и че тя е за доставената стока. Пред св. С. ответникът разкрил и намерението си да вземе ипотекираната къща на ищеца Л.С..

При тези данни категорично бяха установени два факта: че В.Д. не е дал в заем на ищеца Л.С. сумата 8 600 лв. и че ипотеката обезпечава вземане на Д. по отношение на С., представляващо цената на предоставените на ищеца въглища за продажба. Следователно двамата нито са имали намерение, нито са сключили договор за заем в размер на 8 600 лв. Съгласно чл.170 от ЗЗД учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката. В конкретния случай е налице последната от хипотезите на чл.170 от ЗЗД – съществува неизвестност за размера на сумата, за която се учредява ипотеката, макар ипотечният договор да има формално съдържанието на чл.167, ал.2 от ЗЗД. Неизвестността за обезпечения размер на сумата е налице включително и в случай, че се приеме, че между двамата е имало предходни отношения във връзка със сключен договор за заем. Съгласно изявлението на самия ответник той е дал на ищеца сумата 7 000 лв., която категорично се различава по размер от сумата, вписана в ипотечния договор. Това означава, че учредената ипотека е недействителна, поради което не може да представлява и основание за издаване на изпълнителен лист. Искът на ищците се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Неоснователно е възражението, изложено във въззивната жалба, че съдът бил допуснал процесуално нарушение като е допуснал разпит по реда на чл.114 от ГПК /отм./ на ответника след даване ход по същество на делото. Съгласно чл.195, ал.2 от ГПК /отм./ определенията, които не турят край на делото, могат да бъдат изменявани или отменявани от същия съд вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или опущение. Определението, с което е даден ход на делото по същество, не е измежду тези, слагащи край на производството и може да бъде отменяно от същия съд в случай на изменение на обстоятелствата, грешка или опущение.

Неоснователно е и твърдението, че решаващият съд е обвързан от предходно становище, изразено по делото с акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо, във връзка с допустимостта на поискани от страните доказателства. В конкретния казус не е без значение и фактът, че съдията-докладчик, постановил обжалваното решение, не е изразявал становище относно допустимостта на разпит на страна по реда на чл.114 от ГПК /отм./, тъй като пред него такова искане не е правено. Искането е правено не еднократно пред други докладчици по делото, които са изразили своето мнение по така поисканото доказателство. С оглед принципа на непосредственост обаче съдията, който следва да се произнесе по съществото на спора, не може да бъде лишен от правото на собствена преценка относно допустимостта на едно доказателство, отказано от друг съдия-докладчик.

Най-после неоснователно е и твърдението, че съдът е обосновал решението си само с косвени доказателства. Това не е нарушение, което може да обоснове незаконосъобразност на обжалваното решение. Напротив, когато изводите са последователни, убедителни  и непротиворечиви, няма никаква пречка при липса на преки доказателства изводите на съда да бъдат обосновани с косвени доказателства. Следва да се отбележи също така, че допустимостта на гласните доказателства за установяване на твърдените от ищците факти е надлежно обоснована и аргументирано от решаващия съд, чието становище виззивният съд споделя изцяло.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороците, визирани в жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш     И      :

      

        ОСТАВЯ В СИЛА решение № 763/24.07.2008 г., постановено по гр.д. № 3036/2007 г. по описа на Пазарджишкият районен съд.

         ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на Л.П.С., ЕГН ********** ***, П.Л.С., ЕГН  ********** *** и Е.Д.С., ЕГН ********** ***, деловодни разноски в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: