Р Е Ш Е Н И Е

 

 

18.11.2008

 

Пазарджик

 

667

 

 
Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

 ІV въззивен въззивен

 
 


                                                                Съд                                                                                    състав       

Шести ноември

Шести

 

2008

 
 


На                                                                                               Година                                      

 

В публично заседание в следния състав:

С. К.

 
                                                                    

                                                                Председател                                            

И. Д.

 
 


                                                                         Членове                                                   

 

Б. И.

 
                                                                          

 

Г. М.

 
Секретар                                                         

 

 

 
 прокурор                                            

съдията К

 

 
 


като разгледа докладваното от                                                                                       

782

 

2008

 
 


Въззивно гр.

 
                                                      дело   номер                                       по описа за                                

 

  година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

С решение от 03.07.2008 година, постановено по гр. Дело № 677/2008 година по описа на Районен съд –Пазарджик по исковете на М.Г.В., ЕГН ********** *** против Об.С., представлявана от Кмета Т.С., с адрес град С., ул. “А. С” № а, с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на М.Г.В., постановено със заповед № 120/13.02.2008 година на К. на О. С. на основание чл. 190 ал. 1 т. 3 и т. 4  и чл. 187 ал. 1 т. 7 и 8 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта – 13.02.2008 година, като е възстановена М.Г.В. на заеманата преди уволнението длъжност “Управител на Д. с. п.” – г. С.. Осъдена е О.-С. да заплати на М.Г.В. обезщетение по чл. 225 ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда в размер на 1846,05 лева, както и обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за 12 работни дни неползван платен годишен отпуск за 2007 и 2008 година в размер на 265 лева, ведно със законната лихва върху  главниците, считано от 03.04.2008 година до окончателното изплащане, като претенцията по чл. 225 от КТ над посочения размер до претендирания от ищцата размер от 2898 лева е отхвърлена като неоснователна. Осъдена е О.-С., представлявана от Кмета Т. С. да заплати държавна такса в размер на 144,44 лева, както и по сметка на Районен съд –Пазарджик – 49 лева разноски за вещо лице.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от О.-С, представлявана от адвокат М.Г. –Б. Макар във въззивната жалба да е посочено, че решението на Районния съд се обжалва изцяло, във всичките му части, доколкото има частично отхвърляне на иска по чл. 225 от КТ, в тази част О.-С. няма правен интерес от обжалване, поради което съдът приема, че в тази част липсва жалба. С въззивната жалба се твърди, че решението на Районния съд е валидно и допустимо. Излагат се оплаквания, свързани с неговата неправилност. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал писмените и гласни доказателства в тяхната съвкупност, като не бил съобразил и мотивната част на заповедта за уволнение, което е довело до възприемане на неправилна фактическа обстановка. Направените от съда правни изводи не кореспондирали с фактическата обстановка, установена от събраните доказателства. Искането е да се отмени решението на Районния съд в обжалваните части  и се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърлят исковете по чл. 344 ал. 1 т.1 и 2 от КТ, иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 225 от КТ и иска по чл. 224 ал. 1 от КТ.

В отговора на въззивната жалба по реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК и в съдебно заседание ответницата М.В., представлявана от адвокат Г.П. поддържа, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Окръжният съд намира, че подадената  въззивна жалба е  процесуално допустима.

Съобразно правомощията си, които има по чл. 269 и следващите от ГПК Окръжният съд прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

При проверка на правилността на обжалваното решение с оглед на посоченото в жалбата Окръжният съд прие, че решението е и правилно.

По гр.  Дело № 677/2008 година Р.с. –П. е сезиран с обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ във връзка с чл. 225 от КТ и иск по чл. 224 ал. 1 от КТ.

В исковата си молба против О.-С. ищцата М.Г.В. поддържа, че дисциплинарното й уволнение от длъжността “Управител на Домашен социален патронаж” – град С., наложено със заповед 120/13.02.2008 година от Кмета на О.- С. е незаконосъобразно. При налагане на дисциплинарното наказание уволнение не били изложени фактически обстоятелства, които да дават възможност да се провери спазването на разпоредбата на чл. 194 от КТ, не били посочени дати и периоди,  на които се твърди, че ищцата е извършила вменените й нарушения. Не била спазена разпоредбата на чл. 193 от КТ, тъй като поисканите й обяснения били  за обстоятелства, различни от тези, за които била уволнена.Обясненията й били искани по въпроси, които не били конкретизирани, не можели да се свържат с конкретни законни разпореждания на работодателя, които не е изпълнила, не били посочени по време, място и фактическа обстановка деянията, за които ищцата била уволнена поради злоупотреба с доверието и уронване доброто име на работодателя. Налице било несъответствие между словесно изразените мотиви в заповедта и посочените законови текстове при уволнението на ищцата, по-конкретно текста на 190 ал. 1 т. 3 от КТ,  който изисквал системни нарушения на трудовата дисциплина,без такива да са посочени в мотивите. По същество не било налице основание за уволнението на ищцата, тъй като тя не била допуснала никакви нарушения на трудовата дисциплина. Искането е да се отмени дисциплинарното уволнение на ищцата, да се възстанови тя на заеманата преди уволнението длъжност, да й се присъди обезщетение по чл. 225 от КТ в размер на 2898 лева, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 12 работни дни за 2007 и 2008 година в размер на 265 лева.

Ответникът О.- С. е оспорил иска по основание.

Решението на първоинстанционния съд по исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и  от КТ, както и по иска по чл. 224 ал. 1 от КТ е постановено при правилно  възприета въз основа на събраните по делото  доказателства фактическа обстановка и при  обосновани правни изводи на съда. По тази причина и съобразно правата, които има по чл. 272 от ГПК, Окръжният съд споделя изцяло изложените мотиви  на Районния съд. Става дума както за възприетата от Районния съд фактическа обстановка, така и за правните му изводи. Правилно е прието от Районния съд, че липсва необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно уволнение съгласно чл. 195 от КТ- липсва на конкретно описание на всяко нарушение и на точното време на извършването му, посочване с коя своя конкретна проява кое дисциплинарно нарушение е осъществила ищцата. Правилно е прието от Районния съд, че нарушаването на чл. 195 от КТ  води до незаконосъобразност на уволнението, освен поради неспазването на законовите изисквания за съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение, и поради невъзможността да се провери спазването на преклузивните срокове за налагане на дисциплинарните наказания по чл. 194 от КТ. Окръжният съд се съгласява с изводите, че не   става ясно от заповедта за уволнение кои са конкретните нарушения по чл. 187 т. 7 и 8 от КТ, извършени от ищцата – кои законни разпореждания на работодателя не е изпълнила и по какъв начин е злоупотребила с доверието му и е уронила доброто име на Общината. Това са нарушенията, цитирани в заповедта за уволнение като  допуснати от ищцата, но уволнението е наложено на други основания – чл. 190 ал. 1 т. 3 и т. 4 предл. първо, които са системни нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието на работодателя,  без изобщо да става ясно от заповедта, а и в хода на процеса кои системни нарушения е визирал ответникът.

Правилно е прието също от първоинстанционния съд, че ищцата в качеството си управител на Домашен социален патронаж – град С.  е работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ и в това си качество сключва и прекратява трудовите договори с работещите  в ДСП. Нареждания, свързани с упражняване на правомощията й като работодател по сключване и прекратяване на трудовите договори, са незаконни и не могат да обвържат ищцата, поради което тя по същество не е осъществила състава на дисциплинарното нарушение, свързано с неизпълнение на законни нареждания на работодателя.

В тази част Окръжният съд счита, че следва да допълни мотивите на първоинстанционния съд по въпроса за това дали даденото от Кмета на О. до ищцата нареждане да уволни шофьора от Домашния социален патронаж – неин съпруг е законно или не. Вече беше посочено, че Окръжният съд приема изводите на Районния съд, че става дума за незаконно нареждане на Кмета на О.-С., но освен на основанията в мотивите на  първоинстанционния съд, и поради следното:

Съдът намира, че отношенията между ищцата по делото и нейния съпруг, заемащ длъжността шофьор, не попадат в хипотезата на чл. 107а ал. 1 т.1   от КТ. Според цитираната разпоредба не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол, включително със съпруг или съпруга.

Първият въпрос, който следва да се постави, е дали изобщо Домашният социален патронаж може да бъде отнесен към държавната администрация. Окръжният съд намира,че отговорът на този въпрос е отрицателен, като доводите му в тази насока са следните:От § 1 т. 20 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, както и от чл. 3 ал. 2 т. 2 от Наредба № 4 от 16.03.1999 за условията и реда за извършване на социални услуги се установява, че Домашният социален патронаж е заведение, предоставящо комплекс от социални услуги по домовете, подробно описани в посочените нормативни актове. При тази нормативна уредба на ръководеното от ищцата заведение – Домашен социален патронаж град С. не може да  се приеме, че тя и нейният съпруг работят в държавната администрация. Длъжността, заемана от ищцата – управител на Домашен социален патронаж не е посочена в Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Доколкото става дума за заведение за предоставяне на социални услуги,  то не попада в кръга на държавна администрация по смисъла на  разпоредбите на Закона за администрацията. По тази причина съдът намира, че нареждането на Кмета до ищцата да уволни съпруга си, мотивирано с разпоредбата на чл. 107 ал. 1 т.1 от Кодекса на труда е незаконно. Нещо повече, дори да ставаше дума за дейност в държавната администрация и ищцата да беше назначила своя съпруг като шофьор в  нарушение на забраната по чл. 107 а ал. 1 т. 1 от Кодекса на труда, законът е предвидил начина, по който Кметът като работодател на ищцата е следвало да реагира. Става дума за разпоредбата на чл. 330 ал. 2 т. 8 от Кодекса на труда. Тази разпоредба дава възможност да се прекрати без предизвестие трудовия договор, когато е налице несъвместимост в случаите по чл. 107 а ал. 1 от Кодекса на труда.  При наличие на хипотезата на чл. 107 ал. 1 т.1  от Кодекса на труда, кметът  разполага с възможността сам да прекрати трудовия договор с ищцата, чийто работодател е той.   Кметът обаче не разполага с възможност да дава нареждания на ищцата, свързани с дейността на управляваното от нея заведение, по-конкретно с прекратяване на трудови договори с работещи в него. Преценката за сключването и прекратяването на трудовите договори е предоставена само и единствено на управителя на ДСП в качеството му на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от Кодекса на труда.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за неправилно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Във въззивната жалба жалбоподателят  твърди, че при преценката на доказателствата съдът не бил обсъдил всички доказателства, поради което не възприел правилно фактическата обстановка.  Посочени са от жалбоподателя отговорите по цитираните запитвания от Кмета на О.-С. до Главната инспекция по труда при МТСП и до Областната инспекция по труда –П. В жалбата се твърди, че  с писма изх. № 619/22.03.2008 година на Директора на ОИТ-П. и изх. № 0417/0016/25.04.2008 година на Главната инспекция по труда  се потвърждавала законосъобрзаността на нареждането на Кмета до ищцата с писмо изх. № 93.00-56/29.01.2008 година за уволнение на съпруга й – шофьор, поради наличието на хипотезата на чл. 107а ал.1  т. 1 от КТ. И двете цитирани писма са приложени като доказателство по делото, те са  съставени на посочените по-горе дати, но една година по-рано – през 2007 година, т.е. не са съставени след нареждането на кмета  до ищцата да уволни съпруга си с писмо изх. № 93-00-56/29.01.2008 година, не са във връзка с това нареждане и последващото уволнение. Поради това съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че с тези писма се потвърждавала законосъобразността на нареждането и уволнението. Писмата са обсъдени в мотивите на съда,  като е отчетено, че те са съставени през 2007 година, а не както се твърди от жалбоподателя – през 2008 година.   Следва да се допълни, че  двете цитирани по-горе писма от ОИТ-Пазарджик и Главна инспекция по труда представляват изразени становища по тълкуване на закона   от органи, които не притежават такава компетентност. Т.е. тези становища по никакъв начин не обвързват съда при решаване на въпроса дали е налице йерархична зависимост по чл. 107а ал. 1 т.1 от КТ между Управителя на “Домашен социален патронаж” град С. и шофьора, който е съпруг на управителя. Окръжният съд приема, че такава не  съществува по изложените по-горе съображения. По тази причина и поради обстоятелството, че К. на О. не разполага с възможност да нарежда на Управителя да прекратява трудови договори с работещите в Домашен социален патронаж, който като работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ самостоятелно наема работници, неговото нареждане е незаконно. Неизпълнението на незаконно нареждане не е дисциплинарно нарушение и не може да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение.

По отношение на цитираната в заповедта за уволнение жалба вх. № 94-00-272/07.02.2008 година от М. Н. Б. като основание за дисциплинарното уволнение на ищцата   Окръжният съд споделя напълно мотивите на Районния съд.

По съображенията, изложени в решението на Районния съд и допълнени в настоящото решение, Окръжният съд намира, че  следва да потвърди решението на Районния съд в частите, с които са уважени исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ във връзка с чл. 225 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по въззивната жалба направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 150 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Ето защо Пазарджишкият окръжен съд

 

                          Р               Е             Ш               И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.07.2008 година, постановено по гр. Дело № 677/2008 година по описа на Районен съд –Пазарджик в обжалваните части.

ОСЪЖДА О.-С., представлявана от Кмета Т.С., с адрес град С., ул. “А. С.” № 73 а да заплати на М.Г.В., ЕГН ********** ***  направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 150 / сто и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок, който тече от 20.11.2008 година.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                        2.