Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

20.11.2008

 

    Пазарджик

 
 


Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

Трети въззивен граждански

 
 


                                                                Съд                                                                                 

 

състав       

 

 Двадесет и втори октомври

 

 

      2008

 
 


На                                                                                               Година                                       

 

В   открито заседание в следния състав:

                                                                    

М. Т.

 
                                                          Председател                                            

К. П.

 

 
 


                                                                    Членове                                                   

В. М.

 

 
 


                                                                          

 

Д. Н.

 
 

  Секретар                                                         

 

 
 

  Прокурор                                            

съдията М. Костадинова

 
 


  като разгледа докладваното от                                                                                       

 

 788

 

 2008

 

   Въззивно гр.

 
                                                    

                                                дело   номер                                     по описа за                                

 

 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.196 и следващите от Гражданско-процесуалния кодекс /от 1952г.-отм./ във връзка с §2 ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК(нов), /обн., д.в., бр.59/2007г. в сила от 01.03.2008г./.

                С първоинстанционно решение №766 от 25.07.2008г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№316/2008г. по описа на същия съд, по иска на И.А.К., с ЕГН-**********, П.Л.Ф., с ЕГН-**********, С.Л.Ч., с ЕГН-********** и Д.А.К., с ЕГН-**********,*** против П.Т.К., З.Т.К.-Т., Т.П.К., С.А.К., Д.Й.С., С.Й.С.,***, е прието за установено  по отношение на ответниците, че част от 13кв.м. от УПИ ХVІІІ-626 в кв.113 по обезсиления план на гр.Пазарджик от 1960г. и съответно парцел ІІІ-626 по сега действащия план от 1992г., неправилно е заснета като част от УПИ ІІ-626 в кв.113 по обезсиления план на града от 1960г.  и съответно парцел ІІ-626 по сега действащия план, като за разликата до 50кв.м. иска е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение е прието за установено по отношение на ответниците, че при заснемане и одобряване на  плана на гр.Пазарджик от 1992г. е допусната грешка в кадастъра, като неправилно не е нанесена границата между двата имота по регулационната линия между парцели ХVІІІ-626 и ІІ-626 в кв.113 по плана на града от 1960г., която представлява имотна граница, а е нанесена погрешно друга граница, навътре с около 2м. към имота на ищците, както и ответниците са осъдени да им заплатят солидарно сторените по делото разноски в размер на 272лв.

         Решението се обжалва с въззивна жалба, подадена в срока по чл.197 от ГПК(отм) от ответниците по заявените искови претенции, с изключение на ответника П.Т.К., с оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи за неспазване на чл.188 ал.1 от ГПК(отм) досежно необсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства и доводи и на двете страни, вкючително и становището на ответниците, изразено в писмените бележки, както и игнориране на съществена част от доказателствата по делото, а именно-необсъждане на цялостното съдържание на протокола за доброволна делба от 08.12.1960г. и конкретно на съдържащата се в него ”забележка” досежно уговорки между съделителите за ползването на част от парцела, поставян в дял на праводателя на ищците А. К., от праводателя на ответниците  Т.К., с площ, равна по квадратура на площта, която половина от къщата на А. К. заема от мястото на Т.К.. Според жалбоподателите е имало споразумение между съделителите за ползване на парцелите съгласно  тази уговорка, независимо, че не е била посочена площта от къщата, намираща се в чуждия имот, нито площта на дворното място, която се предоставя в тази връзка. Освен, че не са взети под внимание  тези  възражения на ответниците, изразени в писмените бележки, не е било обсъдено от първостепенния съд в цялост и заключението по назначената техническа експертиза и приложените по делото скици, от които се установявало, че регулационната линия между двата парцела по плана от 1960г. не е минавала по средата на жилищната сграда, че същите за времето от 1960г. до 1992г. и след това не са владяни съгласно границата помежду им по плана от 1960г., а с оглед на уговорките в „забележката”  и което владение е по споразумение между наследодателите и техните наследници, както и не е взет факта, че Т.К. и неговите наследници са ползвали като своя частта от парцела на брат си А., със съгласието на ищците, защото върху тази част попада част от изградената преди 1992г. от ответниците постройка, отбелязана в приложените скици, която е успоредна на регулационната линия по сега действащия план и намираща се на разстояние от 1.20м от последната, тоест към датата на влизане в сила на новия план тя е съществувала. Според жалбоподателите, постройката попада в парцела на ищците, така както е очертан по плана от 1960г. и застрояването й без противопоставянето на ищците, сочело на извод, че наследодателите са се споразумели за граничната линия между парцелите в съответствие със „забележката” към делбения протокол. Искането е да се отмени атакуваното решение и се постанови ново с което се отхвърлят заявените искови претенции.

         В писмения отговор на въззивната жалба, подаден в срока по чл.201 ал.1 от ГПК(отм), ищците чрез процесуалния си представител адв. К., излагат доводи за правилност на първоинстанционното решение и молят същото да бъде поставено в сила. Относно съдържанието на така наречената „забележка” се твърди, че се касае за съгласие за ползване на част от парцела на ищеца, и то докато частта от къщата на А. Т.К., попадаща в парцела на брат му Т.  бъде съборена и че се касае за право на ползване върху съответна част от парцела на ищците. Тази уговорка била и без правно значение с оглед на установеното по делото чрез вещо лице, че е запазена само частта от къщата, попадаща в парцела на ищците, а другата част, която към 1960г. е попадала в парцела на ответниците е съборена и вече не съществува. Относно построяването на стопанска сграда успоредно на регулационната линия по плана от 1960г., попадаща в част от имота на ищците, то това обстоятелство било без значение за правния статут на дворното място и за правото на собственост пространствено отразено в съответните парцеларни граници по посочения план. Искането е да се остави изцяло в сила обжалваното решение, с присъждане на деловодните разноски за въззивната инстанция. Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.205 ал.1 от ГПК(отм).

         Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

         Предявен е иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР.

          В исковата си молба против ответниците, ищците твърдят, че са собственици по наследство, оставено от А. Т.К., починал на 25.06.1983г., на дворно място от около 430кв.м., представляващо урегулиран парцел ХVІІІ-626 в к.113 по плана на гр.Пазарджик, одобрен със заповед №1393 от 28.10.1960г., /по сега действащия план, представляващ парцел ІІІ-626/, при съседи-улица, парцел №ІІ-626 на Т. Т. К., парцел ХVІІ-637,638, и парцел ІІІ-603,625 на Ж. Д., заедно с източната половина от къщата, построена в парцели ІІ-626 и ХVІІІ-626 в кв.113. Също по силата на наследство, останало от Т.Т.К., ответниците притежавали дворно място от 460 кв.м., представляващо урегулиран парцел ІІ-626 в кв.113 по плана на гр.Пазарджик, одобрен със заповед № 1393/28.10.1960г., който по сега действащия план представлявал парцел ІІ-626, при съседи-улица, парцел ХVІІІ-626 на А. Т. К., парцел ХVІ-627,628,636 и парцел І-626 на Д. К., заедно със западната половина от къщата, построена в парцели ІІ-626 и ХVІІІ-626 в кв.113. По дворищно-регулационния план от 1960г., имота е бил общ на двамата братя, заведен с пл.№626 с отредени два самостоятелни парцела, а именно: ХVІІІ-626 и ІІ-626 в кв.113 по плана на гр.Пазарджик от 1960г., като регулационната граница е била прокарана по средата на къщата и я разделяла на две равни части. На 08.12.1960г. по гр.д.№725/ 1960г. по описа на Пазарджишки РС, между двамата братя А. и Т. К. е била извършена доброволна делба на двата парцела и къщата, като по този начин за всеки един от съделителите  възникнала индивидуална собственост в границите на парцелите така както са очертани по плана от 1960г., а парцелните граници придобивали характера на имотни граници и тъй като парцелите са станали притежание на различни собственици, съответно следвало да бъдат означени с различни планоснимачни номера. След извършването на делбата, частта от къщата попадаща в парцела на ответниците била съборена, а останалата част попадаща в парцела на ищците, била запазена и ползвана и до днес, като зидовете на запазената част от къщата в парцела на ищците съвпадали с границата между двата парцела по плана от 1960г. и представлявала тяхната имотна граница, установена с доброволната делба през 1960г., която при изработването на плана през 1992г. е следвало да бъде заснета като имотна граница. Твърдят ищците, че по действащия план на града, одобрен със заповед №851/15.05.1992г., е допусната грешка в кадастъра, изразяваща се в това, че регулационната линия между двата парцела по предходния план от 1960г. не е заснета като кадастрално-имотна граница, а е нанесена вътрешна регулационна линия между двата парцела, която не съвпада с имотната и парцелна граница по плана от 1960г. И тази грешка била очевидна при налагането на предходния план от 1960г. върху действащия, като освен това имотната граница не съвпадала със съществуващия на място зид от къщата в имота на ищците, представляващ ясно очертана видима на места граница между двата имота. Не била нанесена в кадастъра и част  от съществуващата стара жилищна сграда в имота им, и не били създадени различни планоснимачни номера за имотите на отделните собственици.

         Според ищците, по този начин по плана, одобрен със заповед №851/1992г., част от имота им с площ от 50кв.м. откъм неговата западна страна с ширина средно от 2метра и дължина по протежение на цялата западна граница, неправилно е заснета и включена в имота на ответниците. Твърди се, че със заповед №92/25.04.2006г. на Кмета на Община Пазарджик на основание акт за непълноти /грешки/ от 07.03. 2006г. вътрешната регулационна линия между парцелите ХVІІІ-626 и ІІ-626 в кв.13 по плана от 1960г. е била заснета в действащия кадастрален план, одобрен със заповед №851/1992г. като имотна граница между имоти с пл.№№7629-новозаснет-за имота на ищците, и имот пл.№626-за ответниците, но заповедта била отменена от съда с мотив- наличие на спор за материално право поради неподписването на акта за непълноти от всички заинтересовани страни, което пораждало и правния интерес на ищците  да реализират правата си по съдебен ред. Исканията са да се приеме за установено по отношение на ответниците, че при заснемане и одобряване на плана на гр.Пазарджик със заповед №851/1992г. е допусната грешка в кадастъра, като неправилно не е нанесена границата между двата имота по регулационната линия между парцели ХVІІІ-626 и ІІ-626 в кв.113 по плана на града от 1960г., която представлява имотна граница за двата имота, а е нанесена погрешно друга граница, навътре към имота на ищците средно с около 2метра. Второто искане е, да се приеме за установено по отношение на ответниците, че дворното място с площ от около 50кв.м. откъм западната страна на имота на ищците, включено между регулационната граница разделяща двата имота по плана от 1960г. и регулационната граница между двата имота по плана от 1992г. е собственост на ищците и неправилно е заснета и включена в имота на ответниците, ведно със законните последици. Сочат доказателства в подкрепа на твърденията си.

         Ответниците оспорват исковете като неоснователни. Твърди се, че границата между парцелите по плана от 1992г. е такава, каквато е отразена на плана, че в този си вид, очертан от същата тази граница парцелите са владяни от страните повече от 10г. и никой не е възразявал на ответниците срещу това фактическо владение. През 2004г. е била изградена съвместно от двете страни оградата между дават имота и никой не е възразявал на ответниците срещу строителното разрешение за тази ограда. Сочат ответниците, че границата при делбата от 1960г. не е минавала по средата на старата къща и че половината от частта от къщата собственост на праводателя на ищците  се намира в дворното място на ответниците, така както е отразено в „забележката” към делбения протокол. Молят да се отхвърлят исковете като неоснователни. Сочат доказателства. В писмените бележки представени пред първата инстанция от процесуалния представител на ответниците са развити и доводи, че в резултат на делбата, намиращата се в делбения имот жилищна сграда е разделена на две равни половини, а според „забележката” в делбения протокол, част от източната половина от къщата на наследодателя на ищците А. К. попада в парцел ІІ-626, който пък се дава на другия съделител Т.К., като двамата се съгласяват къщата да остане в парцела на Т., докато собствениците й се съгласят да я разрушат, както и че Т.К. няма да има право да иска премахването на къщата от неговото място. В замяна на това Т. получава площ от парцела на Атанас равна по квадратура на площта, която неговата половина от къщата заема от мястото на чуждия парцел. Според ответниците веднага след като е извършена делбата, братята-съделители не са ползвали парцелите в границите така както са отразени в плана от 1960г., а са ползвали имотите, съобразно отразеното в „забележката” към разделителния протокол като Т. е ползвал част от парцела на А.,  и  този начин на ползване е продължил без да е изменян досега. В един неопределен от ответниците по време момент, ползването им е преобразувано в своене на тази част от имота на ищците, като своя собственост, като в тази връзка е построена и постройка, успоредно на регулационната линия по сега действащата регулация, намираща се на 1,2м. от тази линия, като сградата е била нанесена в кадастралния план при одобряването на новия план през 1992г., видно от което част от тази постройка попада в парцела на ищците, така както е очертан по плана от 1960г.Построяването на тази постройка, според ответниците по исковите претенции, е действие сочещо на извода, че  Т.К. е считал това място за своя собственост, защото ако е бил само ползувател на тази част от парцела на А. К., той не би предприел такива действия.

Пазарджишкият окръжен съд провери валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт, при което констатира следното:

Между страните няма спор, а това се установява и от приетите по делото доказателства, че  ищците са наследници по закон на А. Т.К.,***, роден през 1907г. и починал на 25.06.1983г. Наследодателят на ищците заедно с брат си Т.Т.К. през 1956г. закупуват  една къща  и дворно място, застроено и незастроено от 682кв.м., без придаваемите се по регулация части за улица и към съседите от изток, който имот по плана на гр.Пазарджик от 1959г. представлява парцел ІІ-626 в кв.113

         По повод на започнало делбено производство за разделяне на процесия парцел между съделителите  А. и Т. Т. К., по реда на §76 от ППЗПИНМ и в резултат на  постигнато съгласие, е утвърдено от техническия орган разделянето на  парцел ІІ-626 в кв.113 по плана на гр.Пазарджик, постановено със заповед №1393 от 28.10.1960г. и въз основа на така обособените два парцела ІІ-623 и ХVІІІ-626, е одобрена от съда с протокол от 08.12.1960г. по гр.д.№725/ 1960г. доброволна дела, по силата на която в дял на А. К. се поставя урегулиран парцел ХVІІІ-626 в кв.113 по плана на града с площ от около 430кв.м. при съседи-улица, парцел ІІ-626 на Т. Т. К., парцел ХVІІ-637,638 и парцел ІІІ-603,625 на Ж. Д. и източната половина от къщата, посторена в парцели ІІ-626 и ХVІІІ-626 в кв.113 по плана на гр.Пазарджик, която къща е разделена на две равни половини, обособени всяка една в отделни самостоятелни жилищни помещения-апартаменти, а в дял на Т.Т.К. се дава урегулиран парцел №ІІ-626 в кв.113 по плана на гр.Пазарджик от около 460кв.м., при съседи-улица, парцел ХVІІІ-626 на А. Т. К., парцел ХVІ-627,628,636 и парцел І-626 на Д. К., и западната  половина от къщата, построена  в парцели ІІ-626 и ХVІІІ-626 в кв.113 по плана на гр.Пазарджик, която къща е разделена на две равни половини, обособени всяка една в отделни жилищни помещения-апартаменти. Като „забележка” към делбения протокол е посочено, че понеже част от източната половина от къщата, предмет на  делбата, която се пада на А. К. попада в парцел ІІ-626, който се дава на Т.К., то последният се „съгласява така къщата да остане докато съществува-до изживяване или до когато собственика на тази половина или евентуално неговите наследници пожелаят да я разтурят като си вдигнат материалите, без Т.К. да има право да иска премахването на къщата от неговото място”. В замяна на това А. К. „оставя на разположение за ползване от Т.  Т. К. площ от своя парцел, равна по квадратурата на площта, която неговата половина от къщата заема от мястото на последния, докато съществува къщата на Атанас Т. К.”.

         Установява се по делото, че  ответниците са съсобственици на съседния парцел ІІ-626 в кв.113 по дарение, направено в тяхна полза на 10.07.1998г.  /нот. акт №183 ,том V, н.д.№2894/1998г./, като видно от самия нотариален акт,  настоящият ответник по исковете П.Т.К., е дарил притежаваната от него идеална част от имота на останалите ответници, тоест, той  не  е материално правно легитимиран да отговаря по заявените искови претенции, и след като спрямо него съдебното решение на първата инстанция е влязло в сила поради необжалването му от тази страна, то въззивният съд намира, че не може да се занимава  с решението в тази му част.

От изслушаната от първата инстанция съдебно-техническа експертиза, заключението по която въззивният съд възприема изцяло, като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че братята А. и Т. Т. са били съсобственици по покупко-продажба на парцел ІІ-626 в кв.113 по плана на гр.Пазарджик        одобрен със заповед №1298 от 16.03.1959г., като съгласно изразено писмено съгласие между съсобствениците,  е утвърдено със заповед №1393 от 28.10.1960г. на техническия орган по §76 ал.4 от ППЗПИНМ /отм/  изменение на очертанията и размерите на посочения по-горе парцел, отреден за един имот, като са образувани два парцела за същия имот, а именно парцел № ХVІІІ-626 и  парцел № ІІ-626, и в резултат на извършената доброволна делба, одобрена от съда, както се посочи по-горе, парцел ХVІІІ-626 се получава в дял от съделителя А. К., а съделителят Т.К. получава в дял парцел ІІ-626. По плана от 1992г.  образуваните в резултат на съдебната делба от 1960г. два парцела, не са заснети като самостоятелни имоти, с имотна граница между тях, а са заснети като един имот с пл.№626 или в кадастралния план от 1992г. не е отразена извършената делба през 1960г. Вещото лице е установило, че в същност по плана от 1992г. за имот пл.№626 са отредени парцели ІІ-626 и ІІІ-626, като регулационната линия представлява права линия и че тези парцели не отговарят напълно на парцели ІІ-626 и ХVІІІ-626 в кв.113 по плана от 1960г. защото на първо място, регулационната линия  между двата парцела  по плана от 1960г. е била с чупка, / оцветена в зелено по скицата на вещото лице/, и е започвала на около 3.75линейни метра от североизточния ъгъл на съществуващата стара жилищна сграда, продължавала е направо в права линия към дъното на парцела до около 21м навътре от лицето, където прави чупка към парцел ІІ-626, докато регулационната линия по плана от 1992г. е права линия, /оцветена в синьо/, минаваща на около 3 линейни метра от  североизточния ъгъл на съществуващата  стара жилищна сграда и продължаваща успоредно на около 1,20м. от стопанските постройки в парцел ІІ-62. Според вещото лице, в имот пл.№626 по плана от 1992г. се е запазила източната част от старата жилищна сграда с ширина от 4м. на уличнорегулационна линия, като с регулационната линия между двата парцела по плана от 1960г. старата жилищна сграда се разделя на западна-в парцел ІІ-626/съборена/ и източна част-в парцел ХVІІІ-626/ запазена/, но не е нанесена в кадастъра от 1992г. Отчетено графически по скицата, източната част от старата сграда, останала в парцел ХVІІІ-626, е около 3.75м. в лицето на парцела и около 3.50м в дълбочина на сградата. Установено е от вещото лице, че на място съществува ограда от телена мрежа на бетонови колове, която преминава на около 1м. от стопанските постройки в парцел ІІ-626, същата е близка до регулационната граница по плана от 1992г., но не отговаря, с изключение на малка част от нея, разположена в средата й, на регулационната граница между парцелите по плана от 1960г., когато е извършена делбата. Вещото лице не може да каже кога са нанесени в плана стопанските постройки-дали към момента на одобряването  на плана от 1992г. или в един по-късен момент, като в съдебно заседание заявява, че това е станало преди одобряването на плана от 1992г. Сочи още, че  както при обявяването на изработените кадастрален и регулационен план през 1992г., така и при съобщаването на плана чрез обявяването му в Държавен вестник, няма данни в Общината  да са постъпвали жалби от ищците  против  заповедта за одобряването му.

         По делото пред първата инстанция са разпитани като свидетели И. А. и И. К., които устновяват единствено, че между двата парцела е имало поставена първоначално по права линия тарбена /дървена/ ограда  отпреди 20г, тоест през 1988г. като след това на нейно място е била поставена нова ограда с мрежа, както и че има и стара постройка на повече от 20г., без да се уточнява кой е поставил тази ограда, в каква връзка е поставена оградата и за коя от  старите постройки става дума с оглед на отразеното по плана от 1960г., че в близост до  оградата има две постройки, като югоизточния ъгъл на едната от тях индикирана като „МЖ” е разположен в парцел ХVІІІ-626 като чупката от регулационната линия пресича  по този начин сградата, което се вижда от комбинираната скица на вещото лице инж.Бурова, приложена към заключението.Не се установява такива постройки да са съществували по време на съдебната делба от 1960г.

         Приложен и е акт за непълноти /грешки/ в одобрен  кадастрален план от 07.03.2006г. в който е констатирано от техническото лице, че дворищнорегулационната граница между двата урегулирани парцела, създадени в резултат на извършената делба от 1960г. не е заснета и нанесена в действащия кадастрален план, няма материализирана на място граница между парцелите, а същите  са отразени общо с пл.№626.

         Няма спор, че заповед №92 от 25.04.2006г. на Кмета на Община Пазарджик  за одобряване попълването на кадастралната основа с новозаснет имот пл.№7629 и с вярната имотна граница между новозаснетия имот и имот пл.№626 в кв.113, според кафявите линии и надписи на приложена към протокола скица, е отменена на основание наличие на спор за имуществено право.

         І. По иска  за грешка в кадастъра, одобрен през 1992г., изразяваща се в ненанасяне на границата между двата имота по регулационната линия между парцели ХVІІІ-626 и ІІ-626 в кв.113 по обезсиления план на града от 1960г.

          Исковата претенция е процесуално допустима тъй като за ищците е налице правен интерес от установяване наличието на грешка в кадастъра свързано със спор за имуществено право.

         Грешката в кадастъра в случа се изразява в това, че по последния действащ план от 1992г. не е отразена като имотна граница регулационната линия между двата парцела, обособени в резултат от извършена доброволна делба от 1960г.

         С факта на утвърденото от техническите органи разделяне на парцела, отреден за имота, на повече парцели за същия имот, реализирано със съгласието на заинтересованите страни, в случая съсобствениците-праводатели на страните по делото, и одобрената от съда спогодба  за делба на парцела чрез обособяването му на два по-малки такива, води автоматично до създаването на индивидуална собственост върху всеки един от двата парцела, като регулационната линия между тях следва да се счита за имотна граница. Обстоятелството, че тази граница не е била нанесена по плана от 1992г. означава, че кадастралната основа не отговаря на действителното правно положение, тъй като фактически не е отразена извършената през 1960г. делба на парцела с обособяването на индивидуална собственост.

         По делото не се установява  владение на реално разграничена част от парцела на наследодателя на ишците А. Т.К. –ХVІІІ-626 за какъвто и да било срок, осъществявано от страна на праводателя на ответниците Т.Т.К., респективно и от последните, реализирано до влизането в сила на ЗТСУ /отм./ -01.06. 1973г., и то по отношение на неговата западната страна. Не се установява от доказателствата по делото, че на практика е било реализирано ползване на парцелите при  условията, визирани в така наречената ”забележка”,  считано от одобряването на делбата, респективно трансформирането на ползването във владение от страна на Т.К. върху тази част от парцела на наследодателя на ищците.

На първо, място в самата забележка не е установено и посочено конкретна част от парцела която ще ползва Т.К. за това, че в неговия парцел попада част от къщата дадена в дял на брат му А..

На второ място, тази част не е била и фактически определена по някакъв начин на самото място.

На трето място, не е установена и началната дата от която ползването е трансформирано във владение.

         Никой от свидетелите не установява как се ползвало, респективно владяло място от парцел ХVІІІ-626  от страна на наследодателя на ответниците след делбата. Твърдението, че ползването е било с оглед на уговорките между съделителите по делбата и то е започнало веднага да се осъществява от момента на одобряването на делбата не се доказа.

         Не се доказа и кога точно е построена стопанската постройка, в парцела на Т.К., заемаща част от парцела на А. К.. Не се установява кой я е построил, но дори да се приеме, че строителството е извършено от Т., и че това е станало през 1988г. като по този  начин Т. е манифестирал намерение да свои тази реална част от парцела на А., като своя собственост, то пак не се установява изтекла придобивна давност в негова полза с оглед ограничението на чл.59 от ЗТСУ(отм), в редакцията си към 1992г. Последващите действия на ответниците, включително и издаването на разрешението за строеж на ажурна ограда и фактическото й реализиране през 2006г. са факти  и обстоятелства неотносими за изхода на настоящия спор, поради което съдът не ги обсъжда. 

         В конкретния случай, налага се извода, че нито при действието на Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/, нито при действието на ЗТСУ/отм/, за времето до одобряването на кадастралната основа през 1992г. е настъпило такова фактическо разместване във владението на част от парцела на ищците, реализирано от ответниците, респективно от техния праводател Т.Т.К., даващо основание да се измени  регулационната граница между двата парцела по начин, че да не се зачете тази регулационна линия, така както е била  определена по плана от 1960г. Затова е следвало при изработването на кадастралния план от 1992г. регулационната граница между двата делбени парцела, започваща на около 3.75 линейни метра от североизточния ъгъл на съществуващата стара жилищна сграда в парцела на ищците ХVІІІ-626 и продължаваща в права линия към дъното на парцела до 21м.  навътре от лицето, след което прави чупка към парцел ІІ-626 да се заснеме като вярната имотна граница. Вместо тази граница, в кадастъра е нанесена погрешно друга граница, която дори на място не е материализирана  по предвидения за това ред.

         Следователно ще следва да се приеме за установено по отношение на ответниците, че  при заснемането и одобряването на плана на гр.Пазарджик със заповед №851/1992г. е допусната грешка в кадастъра като неправилно не е нанесена границата между двата имота по регулационната линия между парцели ХVІІІ-626 и ІІ-626 в кв.113 по плана на града от 1960г., която представлява имотната граница за двата имота, вместо което погрешно е нанесена друга граница, навътре към имота на ищците.

         Като се произнесъл в този смисъл първоинстанционният е постановил в тази си част валидно, допустимо и по същество правилно решение. Не са налице пороците на същото визирани във въззивната жалба.

         Въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателите, че районния съд не е обсъдил в пълнота  заключението на вещото лице, условията изложени в така наречената ”забележка” при одобряване на спогодбата за разделяне на делбения имот на два парцела.

         Напротив съдът е коментира и обсъдил подробно  релевантните и относимите за спора факти и обстоятелства и е достигнал до правилни изводи за основателността на исковата претенция в тази й част.

         ІІ.По отношение на исковата претенция за приемане на установено по отношение на ответниците, че  дворното място с площ от  около 50кв.м. откъм западната страна на имота на ищците включено между регулационната граница разделяща двата имота по плана от 1960г. и регулационната граница между двата имота по плана от 1992г е собственост на ищците и неправилно е заснета и включена в имота на ответниците.

         Така заявена исковата претенция е процесуално недопустима поради липса на правен интерес.

         Действително когато се касае за спор за вярната имотна граница, между два парцела, то неминуемо това се свързва и с установяване право на собственост към момента на одобряване на кадастралната основа.

         В конкретния случай обстоятелствата, изложени в исковата молба касаят хипотеза при която се касае до ненанасянето въобще на границата между обособените по делбата два парцела, а заснемането им по новия план като един общ имот, тоест, кадастъра не е съобразен с вещноправното действие на делбата при което обособените отделни парцели стават индивидуална собственост и следва за всеки един от тях да се определи от техническите органи самостоятелен номер и да се запише на лицето, на което му се поставя в дял с оглед на съдебното решение за делба. На практика излиза, че в кадастралния план от 1992г. извършената делба от 1960г. въобще не е отразена. С факта на последващото попълването на кадастъра с вярната имотна граница между двата парцела, вече индивидуална собственост, съответно на ищците и на ответниците, въз основа на постановеното съдебно решение, грешката  в кадастъра  ще бъде отстранена. Вещноправният ефект на делбата вече ще е и вярно отразен. Затова независимо  каква част от  имота на ищците е заета от ответниците, с факта на прокарването  и материализирането на място на действителната имотна граница между парцелите след попълването на кадастъра въз основа на настоящото решение, този въпрос ще бъде разрешен окончателно.

         В този смисъл съдът намира, че с произнасянето по първата заявена претенция от ищците, е налице напълно удовлетворяване на техните права.

         Затова по второто искане, съдът намира, че за ищците  липсва правен интерес от търсената защита поради което в тази част, решението следва да се обезсили като процесуално недопустимо и производството в тази му част да се прекрати.

         С  оглед на крайния изход на делото в полза на въззиваемата страна ще следва да се присъдят направените по делото разноски за въззивната инстанция изчислени по компенсация в размер на 150лв.

         Водим от горното и на основание чл. 209 ал.1  изр.І-во  и чл.208 ал.1 от ГПК(отм), Пазарджишкият окръжен съд

 

                                      Р    Е     Ш    И    :

 

         ОБЕЗСИЛВА решение № 766 от 25.07.2008г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№316/2008г. по описа на същия съд  В ЧАСТТА С КОЯТО  по иска на И.А.К., с ЕГН-**********, П.Л.Ф., с ЕГН-**********, С.Л.Ч., с ЕГН-********** и Д.А.К., с ЕГН-**********,*** против П.Т.К., З.Т.К.-Т., Т.П.К., С.А.К., Д.Й.С., С.Й.С.,***, е прието за установено  по отношение на ответниците, че част от 13кв.м. от УПИ ХVІІІ-626 в кв.113 по обезсиления план на гр.Пазарджик от 1960г. и съответно парцел ІІІ-626 по сега действащия план от 1992г., неправилно е заснета като част от УПИ ІІ-626 в кв.113 по обезсиления план на града от 1960г.  и съответно парцел ІІ-626 по сега действащия план, И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ МУ ЧАСТ.

         ОСТАВЯ В СИЛА решение №766 от 25.07.2008г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№316/2008г. по описа на същия съд  В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

         ОСЪЖДА З.Т.К.-Т., с ЕГН-**********, Т.П.К., с ЕГН-**********, С.А.К., с ЕГН-**********, Д.Й.С., с ЕГН- ********** и С.Й.С., с  ЕГН- **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА на И.А.К., с ЕГН-**********, П.Л.Ф., с ЕГН-**********, С.Л.Ч., с ЕГН-********** и Д.А.К., с ЕГН-**********,***, общо сумата от 150лв /сто и петдесет лева/ за направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

 

         Председател:                                 Членове:1.             2.