-  1  -

Р        Е        Ш        Е        Н        И        Е            

 

                       Гр. Пазарджик,…11.2008 година

 

 

               В         И М Е Т О      Н А        Н А Р О Д А

 

 

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на   двадесет и трети октомври през две хиляди и осма година в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.К.

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: И.Д.

                                                                                        Б.И.

                                                  

при секретаря Г.М. и с участието на прокурора ............................... като разгледа докладваното от съдия Б.И. ***   по описа за 2008-та година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 196 и следващите от ГПК/отм./.

С решение №718 от 30.06.2008 година, постановено по гр. дело №2187/5година по описа на Районен съд – Пазарджик   е постановено да бъде изнесен на публична продан следния недвижим имот:дворно място представляващо УПИ ХІІ-144 в кв.1 по плана на с.Церово,обл.ПАзарджик с площ от 970кв.м.,ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда на 70кв.м. ,полумасивен навес с оградни стени с площ от 35кв.м. ,паянтова сграда на 20кв.м. и полумасивен навес без оградни стени с площ от 30кв.м. ,като след извършване на проданта получената цена да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им определени с решението по допускането на делбата  и вследствие настъпилото универсално правоприемство в хода на производството по делото,а именно 1/3 общо за двамата ищци К.Н.Г. и В.И.Г. *** и по 1/3 за всеки един от двамата  съделители П.Г.М.  и Ж.Г.С. ***. Отхвърлена е претенцията на двамата ищци К.Н.Г. и В.И.Г. *** предявена против П.Г.М. и Ж.Г.С. *** за осъждането им съобразно размера на правата им в съсобствеността да заплатят обезщетение в р-р съответстващ на правата им съсобствеността и представляващо паричната равностойност на извършените в имота подобрения  и разноски за поддръжката му,която в частта по п.1,2,3,4,6,7,8,9,10,11,12,13, 14,15,16,17,18,19,20,21,22, 39,40, 41,42,43,47,52,53,56,57,59,60,61,62,63,64,65,66 и67 е изцяло неоснователна общо за сумата 10 335,лв. , а в частта досежно претендираните подобрения по п.25 до 38вкл. ,п.44,45,46,48,49,50,51 и 55 на обща стойност 6 766лв. и в частта досежно претендираните разноски по п.5,23,24,54 и 58 на обща стойност 6 327лв. вземането не ищците е погасено по давност. Осъдени са К.Н.Г. и В.И.Г. *** да заплатят ДТ върху стойността на дела си общо в р- р на 210,69лв. и върху р-ра на отхвърлената част от претенцията си за обезщетение вд р-р на 960лв. Осъдени са всеки един от съделителите П.Г.М. и Ж.Г.С. *** да заплатят ДТ върху стойността на дела си в р-р по на 210,69лв.   

В срока по чл. 197 от ГПК/отм./е подадена въззивна жалба от К. и В. до 8 734лв. като необосновано и незаконосъобразно.Молят да се отмени решението в обжалваната част и се постанови ново с което се уважи претенцията за сумата 8 734лв., с присъждане на разноските по съображения изложени в жалбата..

В срока по чл.201 от ГПК /отм./ е постъпило възражение/отговор/ от Ж.С. и П.М. ,чрез пълномощниците  им адв.Р.М и адв.А.

Пазарджишкият окръжен съд като се запозна със събраните по делото пред първата и пред въззивната инстанция доказателства и доводите на страните, прие следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично   основателна.

Пред Районен съд – Пазарджик по гр. дело №2187/2005 година  е образувано производство по реда на чл.278 и сл. от ГПК /отм./ -във втора фаза по извършване на делбата.

С решение влязло в законна сила на ПРС по делото е допусната съдебна делба между Д И С ,П.Г.М.,Ж.Г.С. *** и К.Н.Г. и В.И.Г. *** на следния недвижим имот –дворно място представляващо в кв.1 по плана на с.Ц,обл.Паз-к с площ от 970кв.м.,ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда на 70кв.м.,полумесивен навес с оградни стени с площ от 35кв.м. , паянтова сграда на кв.м. и полумасивен навес без оградни стени с площ от кв.м.,като правата на съделбителите са определени от съда както следва: по 1/6ид.част за ответниците Д И С и П.Г.М. , 2/6ид.ч. за ответника Ж.С. и общо 2/6ид.ч. за ищците К.Н.Г. и В.И.Г. в режим на СИО.

В хода на производството по делото на 02.01.2007г. е починала отв.Д С,която е заличена като страна по делото и на лично основание по делото участва единствения и законен наследник П.М..

На осн.чл.286 от ГПК ищците са предялили претенция за осъжданте на отв. съобразно размера на правата им да заплатят олезщетение за извършени от двамата ищци през периода 1994г.-1996г. подобрения и разноски по поддържане на имота общо в р-р на 24 000лв. описани по пунктове от п.1 до п.67.

Ответниците оспорват искането на ищците за осъждането им да заплатят обезщетение за извършени подобрения и разноски като на първо място твърдят,че те не са извършени от ищците и ,че искът е погасен по давност.

  Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съобразявайки становищата на страните прие за установено следното:

Установи се по делото и не се спори,че допуснатия до делба  имот-дворно място и жилищна сграда е реално неподеляем.Стойността на имота към момента възлиза на 15 862лв. ,като в тази стойност са включени посочените от в.л. подобрения  описани от ищците на стойност 5 028лв. ,като не са включени такива на стойност 3 706лв.В заключението на в.л. Б.Г. са описани всички строителни работи ,които ищците претендират да са извършени в имота,като е дадена актуалната пазарна цена на същите.

За изясняване на обстоятелствата по делото относно претендираното от ищците обезщетение са допуснати и разпитани  свидетели на ищцовата и ответната страна.  Съобразявайки обстоятелствата свързани с придобивното основание по силата на което първоначално ищците са станали собственици на целия имот,настъпилите в последствие обстоятелства –уважения иск по чл.30 от ЗЗД редуциращ правата им със задна дата до р-р на общо 1/3ид.част от имота и субективното отношение на ищците към порока на сделката станал основание за нейната унищожаемост съдът квалифицира исковете предявени на осн.чл.72,ал.1 и ал.2 от ЗС.  В случая към момента на извършване на подобренията и разноските ищците са били собственици на целия имот придобит въз основа на договор за пордажба сключен на 05.11.1993г. С решение на РС ПАзарджик по гр.д.№2390/00г. договора е бил частично унищожен до р-ра на 2/3 ид.ч.  С унищожаването на договора правата на ищците в р-р на 2/3 ид.ч. отпадат с обратна сила. За този размер техния статут се приравнява на статута на добросъвестния владелец по смисъла на чл.72,ал.1 и ал.2 от ЗС доколкото от приложеното като доказателство по делото решение по гр.д.№2390/00г. се установява,че не поведението на ищците е било причина за унищожаемостта на

                                                              -  2  -

договора.В същото време не се установи  наличието на основанието за унищожаемост на договора да е  било известно на ищците към момента на сключването му или по-късно към момента на извършване на подобренията,които според твърденията на ищците са извършени в периода 1994-1996г. Правото на иск за реализиране на вземането на ищците се погасява с пет годишна погасителна давност,като началото на давностния срок в случая започва да тече от деня в който с действията си отв. са смутили добросъвестното владение на ищците-подобрители в имота.ЗАтова следва да се приеме,че вземането на владелеца извършил подобрения върху чужд имот става изискуемо и погасителната давност започва да тече от момента когато владението бъде смутено. Неправилно е прието от първоинстанционния съд,че такова категорично действие е предявяването на иска по чл.30 от ЗЗД за унищожаване на договора и предаване на владението на имота.В случая вземането на владелеца извършил подобренията върху чужд имот става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението , от превръщането му в държане със съгласието на собственика.Това е така тъй като  искът за унищоване на договора е конститутивен и едва с неговото уважаване се променя правоотношението относно правото на собственост върху една вещ ,т.е там не е установено вече съществуващо право на собственост, а е променено правоотношението във връзка с веща.Следователно в случая давността следва да се приеме за смутена едва след влизане в сила на решението по конститувния иск за унищожаване на договора-14.10.2005г. откъдето извода,че към момента на предявяване на претенцията им за обезщетение  с подаване на искова молба по която е образувано настоящото производство правото на иск не било погасено по давност.

От събраните по делото гласни доказателства се установи,че ищците са извършили подобрения  и разноски в имота  , с което се е увеличила стойността на същия,като отделните елементи са  остойностени от в.л. в раздел V ,т.2 от заключението от 04.06.08г. общо на стойност 8 734лв.        

С оглед на изложеното по-горе  настоящия състав намира,че жалбоподателите ищци имат право да им бъде присъдено частично обезщетение за извършени в имота подобрения и разноски направени за неговата поддръжка с което е увеличена стойността на имота.Съобразявайки  настъпилите обстоятелства –уважения иск по чл.30 от ЗЗД редуциращ правата на жалбоподателите-ищци следва да им бъде присъдено обезщетение до р-р на общо 2/3ид.част  от стойността на описаните  подобрения и разноски от сумата 8 734лв.  ,като ответниците заплатят обезщетение  съответстващо на правата им в съсобствеността или  П.Г.М.  следва да заплати  на жалбоподателите   сумата в р-р на 2911,33лв. , а Ж.Г.С. следва да заплати на жалбоподателите сумата също в р-р на 2911,33лв. В предвид на това съдът счита,че решението на РС в частта с която са отхвърлени  претендирани подобрения  и разноски общо до р-ра на сумата 5822,66лв. следва да бъде отменено ,вместо което се постанови ново с което се присъди обезщетение за извършени в имота подобрения и разноски в посочените по-горе размери.

В останалата обжалваема част решението следва да бъде оставено в сила.        С оглед изхода на делото в тежест на ответниците по жалбата следва да бъдат присъдени сторените от жалбоподателите съдебно деловодни разноски изчислени по компенсация в р-р на  249,96лв.

Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд

 

              Р                     Е                          Ш                           И                     : 

 

ОТМЕНЯВА решение №718 от 30.06.08г. по гр.д.№2187/05г. по описа на ПРС в частта с която  е отхвърлена претенцията на двамата ищци К.Н.Г. и В.И.Г. *** предявена против П.Г.М. и Ж.Г.С. *** за осъждането им съобразно размера на правата им в съсобствеността да заплатят представляващо паричната равностойност на извършените в имота подобрения  и разноски до р-ра общо на сумата 5822,66лв.  ,вместо което постановява:

ОСЪЖДА П.Г.М. ***  да заплати на К.Н.Г. и В.И.Г. *** обезщетение представляващо паричната равностойност на извършените в имота подобрения и разноски в р-р на сумата 2911,33лв.

 ОСЪЖДА Ж.Г.С. *** да заплати на К.Н.Г. и В.И.Г. *** обезщетение представляващо паричната равностойност на извършените в имота подобрения и разноски в р-р на сумата 2911,33лв. 

В останалата обжалваема част оставя в сила решението.

ОСЪЖДА  П.Г.М. и Ж.Г.С. *** да заплатят на К.Н.Г. и В.И.Г. *** седебно-деловодни разноски изчислени по компенсация в р-р на сумата 249,96лв.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС гр.София.

 

Председател :                                              Членове: 1.                     2.