Р Е Ш Е Н И Е

 

 

21.11.2008

 

Пазарджик

 

678

 

 
Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

 ІV въззивен въззивен

 
 


                                                                Съд                                                                                    състав       

Двадесет и трети октомври

 

2008

 
 


На                                                                                               Година                                      

 

В публично заседание в следния състав:

С К.

 
                                                                    

                                                                Председател                                            

И. Д.

 
 


                                                                         Членове                                                   

 

Б. И.

 
                                                                          

 

Г. М.

 
Секретар                                                         

 

 

 
 прокурор                                            

съдията К.

 
 


като разгледа докладваното от                                                                                       

1595

 

2002

 
 


Въззивно гр.

 
                                                      дело   номер                                       по описа за                                

 

  година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно – по чл. 196 и следващите от ГПК.

С решение от 20.06.2002 година, постановено по гр. Дело № 221/2001 година по описа на Районен съд –Панагюрище  е отхвърлен предявеният от П.И.Ц., ЕГН ********** и Стояна Н.Ц., ЕГН **********,*** А против Л.П.Ц., ЕГН ********** и С.Л.Н., ЕГН ********** лично и като процесуален представител на детето С.Л.Ц.,*** иск за обявяване недействителността на договор за продажба на недвижим имот, материализиран с нотариален акт № 106 том ІІ нотариално дело № 820/97 година по описа на Районен съд –Панагюрище, като неоснователен. Осъдени са П. и С. Ц. да заплатят на ответниците Л.П.Ц. и С. Р. Н. направените по делото разноски в размер на 100 лева.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 197 от ГПК е подадена въззивна жалба от адвокат И. Б. като пълномощник на П.  и С. Ц.. Оплакванията са за нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяване на първоинстанционното решение. Излагат се подробни съображения във връзка с тези оплаквания. Искането е за отмяна на решението на Районния съд-Панагюрище, постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи предявения иск по чл. 135 от ЗЗД и присъждане на направените разноски.

Ответниците оспорват въззивната жалба.Чрез процесуалния си представител адвокат К. те изразяват становище, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Окръжният съд, като провери валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Пред Районен съд –Панагюрище по гр. Дело № 221/2001 година е предявен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

В исковата си молба против Л.П.Ц. и  С.Л.Н., действаща лично за себе си и като майка и законна представителка на   малолетния С.Л.Ц. ищците П.И.Ц. и С.Н.Ц. твърдят, че с нотариален акт № 22 том І нот. Дело № година са прехвърлили на сина си Л.П.Ц. срещу задължения за гледане и издръжка притежавания от тях недвижим имот: втори етаж от нова двуетажна жилищна сграда, построена в парцел ІV кв. 13 по плана на П., ул. “П. М.” №. Договорът бил развален с решение по гр. Дело № .година по описа на П. Р. с. В хода на това дело първият ответник представил нотариален акт № 106 том ІІ нотариално дело № година по описа на Районен съд-П., с който продал описания имот на малолетния си син С.Л.Ц.. Сключвайки тази сделка, ответниците знаели, че увреждат ищците. Още през 1996 година ищците били започнали действия по разваляне на алеаторния договор, но делото било заведено доста по-късно поради бездействие на адвоката. Искането е на основание чл. 135 от ЗЗД да се обяви за недействителна по отношение на ищците сделката, сключена с нотариален акт №  том  нот. Дело № .година.

Ответниците оспорват иска по основание. Процесуалният им представител поддържа, че не било вярно, че със сключване на сделката между ответниците били увредени ищците. Прехвърлянето на имота от него на малолетния му син било извършено през 1997 година,   а искът за разваляне на алеаторния договор бил заведен едва през 1999 година. Т.е. сключването на процесната сделка не целяло увреждане на интересите на кредиторите, които разполагали с възможността да поискат левовата равностойност на имота. Освен това имотът бил прехвърлен на трето добросъвестно лице – малолетния син на ответника и бил заплатен от ответницата С.Н. в качеството й на негов законен представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване разпоредбите на чл. 188 от ГПК, прие за установена следната фактическа обстановка:

С нотариален акт  № .том първи нот. Дело №  .година ищците са прехвърлили на ответника Л.П.Ц. притежавания от тях недвижим имот: втори етаж от нова двуетажна жилищна сграда, построена в парцел ІV кв. 13 по плана на П., ул. “Поп М.” № 25А срещу задължение на приобретателя да полага грижи за гледането и издръжката на продавачите, докато са живи и да бъдат почитани и уважавани. Ответникът Л.Ц. е бил несемеен както към момента на тази сделка.

С нотариален акт №  том ІІ нотариално дело № година Л.Ц. е продал този имот на малолетния си тогава син С.ян Л.Ц., който при сключването на сделката е представляван от своята майка и законен представител С.Л.Н.. Продажната цена на имота е  лева. При сключването на тази сделка прехвърлителят Л.Ц. е запазил както за себе си, така и за майката на сина си С.Н., с която живеел на съпружески начала,  правото да ползват целия етаж заедно и поотделно безвъзмездно докато са живи.

С влязло в сила съдебно решение от 16.12.1999 година, постановено по гр. Дело № година на Районен съд –Панагюрище е развален алеаторния договор, сключен с нотариален акт №  том  нот. Дело №  година поради неизпълнение на поетите с него задължения от страна на приобретателя. В мотивите на това решение е отразено, че ответникът Л.Ц. не е оспорил обстоятелството, че никога не се е грижил за прехвърлителите и не е живял в общо домакинство с тях, т.е. че не е изпълнявал задълженията си по договора. В такъв смисъл били и гласните доказателства, поради което съдът е приел, че е налице пълно неизпълнение на задълженията по договора от момента на сключването му. В мотивите на това решение са цитирани присъда № година по НЧХ дело №   година,  от която се установявало, че ответника Л.Ц. е осъден за нанесен побой над ищците.

От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Е. Н. и М. Д.  също се установява, че ответникът Л.Ц. не се е грижил за прехвърлителите и че през 1997 година е нанесъл жесток побой на баща си. След този побой ищецът П.Ц. заявил, че ще заведе дело, за да си върне имота. Той дори предприел действия в тази посока, като занесъл необходимите документи на адвокат в П.. Адвокатът обаче се забавил повече от година и половина, преди да бъде предявен иска за разваляне на алеаторния договор. През 1997 година, след като разбрал, че родителите му възнамеряват да развалят договора, ответникът продал на малолетния си син процесния имот. И двете свидетелки са категорични, че продажбата на имота на малолетното дете е извършена след побоя, нанесен на ищеца от ответника,  в момент, в който ответникът вече е знаел за намерението на ищеца да развали договора.

Свидетелката на ответниците Д. Р. установява,че при продажбата, извършена с нотариален акт №  том  нот. Дело № година от 24.07.1997 година ответницата С.Н. е заплатила на ответника Л.Ц. посочената в нотариалния акт сума. Тази сума тя получила като кредит от банка. Договорът за банковия кредит е приложен като доказателство. Той е от дата 22.07.1997 година и е за сумата от 400000 лева. Тази свидетелка твърди, че ответникът Л.Ц. към момента на сключване на сделката вече е бил безработен, нуждаел се е от средства, за да започне свой собствен бизнес, поради което била постигната уговорката между него и С.Н. тя да му заплати стойността на процесния имот, който да бъде прехвърлен в собственост на техния малолетен син.

Искът на ищците против ответниците по настоящото дело за прогласяване нищожността на сделката, сключена с нотариален акт № . том  нот. Дело № .година поради привидност на продажбата, прикриваща дарение, поради нарушение на чл. 16 ал. 6 от ГПК при представителството на малолетния купувач от неговата майка при наличие на противоречиви интереси и поради липса на валидно изразено съгласие е отхвърлен с решение от 11.10.2004 година по гр. Дело № година, оставено в сила  с решение №  от 16.01.2006 година по в.гр. дело № година на Пазарджишкия окръжен съд и с решение №  от 06.06.2008 година по гр. Дело № година на ВКС, І г.о.

При това решение по иска за прогласяване нищожността на сделката, респ. при установената със сила на пресъдено нещо действителност на сключения между ответниците договор, съдът дължи произнасяне по иска по чл. 135 от ЗЗД .

Въз основа на установената от съда фактическа обстановка, описана по-горе, съдът намира, че предявеният иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен по следните съображения:

Действително алеаторният договор е развален през 1999 година, а продажбата, която ищците искат да бъде обявена за относително недействителна по отношение на тях, е извършена още през 1997 година. В случая обаче от значение е моментът, в който приобретателят по алеаторния договор е преустановил за изпълнява задълженията си по него. Този момент, както се установи по делото, предхожда датата на продажбата -24.07.1997 година. Неизпълнение на задълженията по договора е налице още от 1993 година, а от гласните доказателства, събрани по настоящото дело се установи, че през 1997 година,  преди продажбата,  ответникът Л.Ц. не само не се е грижил за ищците, но е нанесъл и жесток побой на един от тях. От момента, в който длъжникът е престанал да изпълнява задълженията си по алеаторния договор, прехвърлителите са носители на потестативното право за разваляне на този договор. Това материално потестативно право/ за разваляне на договора/ съществува вън и независимо от процеса, в който то ще бъде упражнено. За неговото възникване предявяването на иска  по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД е без значение. То не възниква и не се погасява поради това, че ще бъде потвърдено или отречено със съдебно решение. Ищците по настоящото дело имат качеството на кредитори по отношение на ответника  Л.Ц. –продавач по сделката като носители на потестативното право за разваляне на алеаторния договор по реда на чл. 87 ал. 3 от ЗЗД. С предявеният иск ищците са атакували сделката на длъжника си, след като са придобили качеството на кредитори, т.е. след възникване на вземането им. / Р № 424 от 08.05.2001 годинана ВКС по гр. Дело № г., ІІ г.о./.

При това положение предявеният  иск следва да се квалифицира по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД. За неговото уважаване  правнорелевантно е само знанието за увреждането. С посочените от тях свидетели ищците по безспорен начин са установили, че към момента на сключване на сделката през 1997 година ответникът Л.Ц.  и ответницата С.Л., с която той е съжителства към този момент, са били наясно с обстоятелството, че Л.Ц. не изпълнява задълженията си по алеаторния договор.   Освен това след нанесения побой над ищеца П.Ц. ответниците са научили за намерението на  ищците да развалят договора. Едва след това е извършена атакуваната по настоящото дело продажба. По делото по безспорен начин е установено знанието за увреждането от страна на  ответниците. Отделен е въпросът, че в случая, доколкото приобретателят по сделката е низходящ на прехвърлителя, макар и малолетен, представляван от своя законен представител, съгласно разпоредбата на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното. Ответниците не са представили по делото доказателства, оборващи тази презумпция.

Показанията на свидетелката на ответниците Д. Р. не дават основание да се приеме, че ответникът Л.Ц. не е знаел за увреждането. От тези показания  се установяват уговорките между страните по сделката прокупко-продажба. Дори да се приеме, че сключването на сделката не е било предназначено от  ответниците да увреди кредиторите, това обстоятелство е без значение. То би имало значение в  хипотезата на бъдещ кредитор, когато атакуваната сделка е била сключена преди да е възникнало вземането и кредиторът да е придобил това качество – по чл. 135 ал. 3 от ЗЗД. В този случай правно релевантно е намерението за увреждане. По настоящото дело обаче по изложените по-горе мотиви предявеният иск е такъв по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД и от значение е само знанието за увреждане.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира,че предявеният иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, като се обяви за недействителна по отношение на ищците сделката, сключена  от ответниците с нотариален акт №  том  нот. Дело № година.

Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателите направените по делото разноски пред двете инстанции по иска по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД в размер на 330 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и държавни такси.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

 

                                          Р                     Е             Ш              И:

 

ОТМЕНЯВА решение от 20.06.2002 година, постановено по гр. Дело № 221/2001 година по описа на Районен съд –П.в частите, с които е отхвърлен  иска по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД и са осъдени П. и С Ц да заплатят на ответниците Л.П.Ц. и С. Р. Н. направените по делото разноски в размер на 100 лева., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

По иска на П.И.Ц., ЕГН ********** и С.Н.Ц., ЕГН **********,*** А против Л.П.Ц., ЕГН **********,  С.Л.Н., ЕГН **********  и С.Л.Ц., ЕГН **********, последният действащ лично и със съгласието на своята майка С.Л.Н.,***, Пазарджишка област, ул. “51-ва” № 110 ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН СПРЯМО ИЩЦИТЕ договор за продажба на недвижим имот, материализиран с нотариален акт №  том  нотариално дело № година по описа на Районен съд –Панагюрище.

ОСЪЖДА Л.П.Ц., ЕГН **********,  С.Л.Н., ЕГН **********  и С.Л.Ц., ЕГН **********, последният действащ лично и със съгласието на своята майка С.Л.Н.,***, П о, ул. “51-ва” № 110 да заплатят на П.И.Ц., ЕГН ********** и С.Н.Ц., ЕГН **********,*** А направените по делото разноски в размер на 330 лева /триста и тридесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                     2.