Р       Е      Ш      Е      Н      И      Е        724

гр. Пазарджик 12.12.2008  г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пазарджишки окръжен съд гражданска колегия в публичното заседание на

тринадесети ноември  през две хиляди и осма година , в състав:

                                                        Председател:С.К.

                                                                                                                                Членове  : И.Д.

                                                                                                Б.  И.

при секретаря Г.М. и в присъствието  на прокурора   като разгледа докладваното от съдия Б.И..*** по описа за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по чл.196 и следващите от ГПК./отм./

    С решение на Пазарджишки районен съд №850 от 28.07.2007г. по гр.д.№928/06г. е отхвърлен предявения от З.И.Л. ***,ж.к „Л” 707,вх.”б”,ет.4,ап.33,с ЕГН ********** против П.Й.Д. и Т.П.Д.,***, със съдебен адрес: гр.П,ул.”Ц С”№28-адв.И.П.-ПК иск за разваляне на договор за учредяване право на строеж,материализиран с нотариален акт за отстъпване право на строеж №65,т.III,дело №927/1990г. по описа на ПРС като неоснователен. Осъдена е З.И.Л. ***,ж.к „Л” 707,вх.”б”, ет.4,ап.33,с ЕГН ********** да заплати на П.Й.Д. ***, със съдебен адрес: гр.П,ул.”Ц С”№28 -адв.И.П.-ПАК сумата в размер на 340 вл-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

     В срока по чл.197 от ГПК против така постановеното решение е постъпила въззивна  жалба от З. Ив.Л. ,чрез пълномощника и адв.Ст.В. с която изразява недоволството си от постановеното решение .Счита,че решението е неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата.Не сочи доказателства.

     В срока по чл.201 от ГПК/отм./  е постъпило възражение от ответнците.

     Окръжният съд,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа страна:

     В исковата си молба против П.Й.Д. и Т.П.Д.,*** ,ищцата З.И.Л. *** твърди,че с нотариален акт №66,т.III от 23.04.1990г. на нотариус при Районен съд Пазарджик е учредила на ответника по иска право на строеж върху жилището-представляващо първи жилищен етаж от проектираната с одобрен архитектурен проект двуетажна жилищна страна и на реално определената с този договор „половина” от приземния /избен / етаж на сградата в имот пл.№5042 в кв.483 по плана на гр.П срещу задължението на получаващия правото на строеж да построи със собствени средства в груб вид цялата двуетажна сграда и външната мазилка на същата ,в която мазилка е следвало да участва с ½ от стойността на вложените в нея материали. Ищцата твърди,че ответникът не е изпълнил това свое задължение,като повече от 15 години строежът е във фаза-излята желязо-бетонна плоча на втория етаж на сградата, без покрив,изложена на разрушителното въздействие на атмосферните условия,с частично изпълнена тухлена зидария за оформяне на отделните помещения. Посочва,че още през 1990г. е предявила иск за разваляне на договора поради неизпълнение основан на твърдението й,че с цел икономия на материали и труд,строежът е извършен до посочената по-горе фаза, с множество неизпълнени строителни работи –отразяващи се фатално на здравината и безопасността на сградата:неизпълнени желязо-бетонни фундаменти съгласно конструктивния план, влагане на неподходящо по размер и вид арматурно желязо в желязо-бетонната плоча,некачествено извършени зидарски работи и пр. Посочва,че така предявения от нея иск е бил отхвърлен с решение от 10.05.1994г. по гр.дело №2413/1990г. на ПРС,тъй като ответникът е предложил изпълнение по време на процеса,каквато възможност съдът му е дал. Не е обжалвала това съдебно решение,макар че е имала сериозни основания за това надявайки се,че ответникът и по настоящия иск все пак макар и с лошо качество ще довърши строежа според сключения договор. Твърди,че от тогава до сега строежа се намира в същото състояние,въпреки неколкократните покани от нейна страна за изпълнение. Като нещо повече-имота е превърнат в квартално бунище и свърталище на всякакви лица,за което търпи укори на хората от квартала и предупреждения за санкции от страна на съответните общински органи.  Моли Съда да постанови решение,с което да развали сключения помежду им договор за строеж. Претендира съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител-адв.В. поддържа иска,сочи доказателства.

Ответниците лично и  чрез процесуалния си представител-адв.П. оспорват така предявения иск. Алтернативно предявяват възражение за задържане за извършени от тях подобрения в имота. Правят възражение за изтекла погасителна давност на правото на иск.

 Съдът след преценка на събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност,прие за установена следната обстановка:

  Не се  спори ,установи се от приложения по делото Нотариален акт за отстъпване право на строеж №65,т.III,дело №927/1990г. по описа на ПРС ,че на 23.04.1990г. страните по настоящия спор са сключили договор за учредяване право на строеж,по силата на който ищцата е учредила на ответника по спора правото да построи първи етаж с площ от 140,00 кв.м., и половината от приземния-избен етаж на двуетажна жилищна сграда по утвърден архитектурен проект на името на двамата,срещу задължението да построи и предаде на учредителката втория етаж ,другата половина от приземния-избен етаж от към север-запад-юг на сградата по разделителната линия перпендикулярна на канала, построени в груб вид-тухлена зидария,бетонови плочи,завършен покрив на сградата и направа на външна мазилка на цялата сграда,за която мазилка прехвърлителката ще заплати половината от вложените материали,както и при получаването на втория етаж, учредителката се е задължила да му прехвърли и собствеността върху ½ ид.част от имот пл.№5042 в кв.483,когато страните по договора ще си учредят и правото да си построят по един гараж в същия имот,в срок от един месец,след като бъде построена сградата и завършена мазилката. Страните по договора са уговорили,че при неизпълнение на задълженията от ответника по иска суперфицията се счита за несключена и като неустойка са уговорили всичко,което последния е построил в имота,да остане в собственост на  прехвърлителката.

От представения по делото нотариален акт за учредяване на право на строеж № 59,т.I,нот.дело №. по описа на ПРС се установява,че ищцата  на 19.01.1995г. е учредила на Д И. Ж правото да надстрои трети жилищен етаж с площ от  кв.м., в имот пл.№ кв. по плана на гр.П.,съгласно утвърден архитектурен проект. С декларация-нот.заверена на 27.11.1998г. Д Ж се е отказала от така учреденото й право на строеж,като отказът й е вписан под вх.№3450/27.11.2998г. в СВ.-Районен съд П.

По делото е приложено решение от 10.05.1994г.,постановено по гр.дело №2413/ 1990г. по описа на ПРС ,влязло в законна сила от което се установява ,че е отхвърлен иска на ищцата против ответника в настоящото производство за разваляне на договор ,сключен с нотариален акт №,т.III,нот.дело №/г. по описа на РС-П поради виновното неизпълнение на задълженията по него от страна на ответника.

За изясняване на спора е допусната СТЕ от която се установява,че съгл. скица-виза от 07.10.1988г. е разрешено да се проектира застроително петно на два етажа с гаражи в поземлен имот № в кв. по пуп на гр.П, на 24.04.1990г. е одобрен архитектурен проект за строеж на жилищна сграда за етапно строителство в посочения имот.Вещото лице посочва,че в имота е изградена двуетажна масивна жилищна сграда в груб вид ,без покривна конструкция с желязо-бетонна плоча и тухлени зидове-ограждащи и външни,както следва:приземен нежилищен етаж със застроена площ от 113,89 кв.м. и светла височина от 2,50 л.м.; първи редовен жилищен етаж със застроена площ от 138, 80 кв.м.  и височина 2,65 л.м.; втори редовен жилищен етаж със застроена площ от 86,80 кв.м. и открита външна тераса от 52 кв.м., височина -2,65 л.м. и е поосочена пазарната стойност на извършеното строителство по цени на материали,разходи за доставка и механизация,както и допълнителните разходи ,като пазарната стойност на масивното строителство в груб вид,без покрив,подови замазки и тенекеджийски работи на двуетажната масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 339,49 кв.м. е 60 700,00 лева.

По делото са допуснати и разпитани като свидетели Т Й. Д. *** относно обстоятелствата свързани с изграждане на процесната сграда.

Пред въззивната инстанция са представени като доказателства –протокол от 20.05.08г. подписан от Т.Д. във вр. с представена оферта на “Б”ООД гр.П за ремонт на жилищна сграда на бул.”М.Л”№80  и 3бр. покани изпратени до З.Л. от П. и Т. Двъв вр. с изпълнение на задълженията по нот.акт за отстъпване право на строеж №65,т.ІІІ,дело №927/90г. 

        С оглед на така установената фактическа обстановка от правна страна Съдът приема,че предявения иск по чл.87,ал.III от ЗЗД е неоснователен, по следните съображения:

   От събраните по делото гласни доказателства и признанието на ответника по иска относно обстоятелството,че строежът е спрял, се установи по категоричен начин,че последния не е изпълнил поетите задължения да построи предвидената за застрояване жилищна сграда със свои средства до уговорената степен на завършеност съгласно договора за суперфиция. От заключението на вещото лице се установи,че на место е изградена двуетажна масивна жилищна сграда в груб вид,без покривна конструкция с желязо-бетонни плочи и тухлени зидове-ограждащи и външни,а уговореното между страните по договора за суперфиция е изграждане на сграда в груб вид-тухлена зидария,бетонови плочи,завършен покрив на сградата и направа на външна мазилка на цялата сграда.В случая макар между страните по договора да не е уговорен срок ,същия е сключен през 1990г., а през 1994г. ищцата в настоящото производство е предявила иск по чл.87,ал.III от ЗЗД за развалянето му ,като решаващия съд с оглед предложеното от ответника изпълнение в хода на процеса е отхвърлил иска като неоснователен. Впоследствие с нотариална покана през 1996г. ищцата отново е поканила ответника да довърши сградата, на която последния с възражение е отговорил,че това е невъзможно предвид учреденото от нея на сестра й право на строеж на трети етаж от същата жилищна сграда-в който смисъл са събраните по делото гласни и писмени доказателства.  Съдът приема,че това обстоятелство  би могло да постави в невъзможност ответника да довърши строежа като създадена пречка от кредитора за това,тъй като  макар съдът да намира  неизпълнението за незначително и  независимо ,че ответникът през този период не е разполагал с парични средства да довърши строежа обстоятелства установени от показанията на разпитания свидетел Желева съдът приема,че причината за неизпълнението не е у негго поради учреденото право на строеж на трети етаж   в полза на сестрата на ищцата .Във връзка с това и макар,че ищцата отново с покана от 99г. е поканила ответника да довърши строежа,същия съобразно представените пред въззивната инстанция доказателства  е изпълнил задълженията си съгласно сключения между страните договор .Ето защо и с оглед предпоставките на иска по чл.87,ал.III от ЗЗД и във вр. с направеното възражение от последния за изтекла погасителна давност на правото на иск, Съдът счита,че погасителната давност по иска за разваляне на договора тече от момента,в който длъжникът е в забава  В  случая се установи,че страните по договора не са уговорили срок на изпълнение,поради което момента ,от който тече давността е последната покана до длъжника за изпълнение.  По делото  не се опровергаха обстоятелствата във връзка с откритото производство по оспорване на нотариалнатна покана че същата е получена от ответника на 11.02.1999г.,като му е даден тримесечен срок за изпълнение,който изтича през м.05.1999г. Видно от приложената по делото исковата молба е,че същата е предявена на 16.05.2006г. .Поради това и предвид липсата на доказателства за наличието на нов правопораждащ юридически факт за правото да се развали договорът,от който момент  започва да тече нова погасителна давност Съдът намира,че поради изтичане на предвидената в закона петгодишна давност правото на иск е погасено и иска на това основание е неоснователен.  

В предвид на изложените по-горе обстоятелства и с оглед отхвърлянето на иска по чл.87,ал.III от ЗЗД Съдът не следва да обсъжда обусловеното от този иск възражение за право на задържане за извършени подобрения на стойност 60 700 лева, алтернативно за сторени разноски в процесния имот на стойност 28 710,00 лева.

По изложените съображения решението на Пазарджишкия районен съд постановено по гр.д.№ 928/06г. е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Жалбата е  неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

       С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателката следва да бъдат присъдени сторените от ответниците съдебно-деловодни разноски пред въззивната инвстанция в р-р на 150лв.-адвокатски хонорар , а в полза на Държавата Д.Т в р-р на 15лв .       

     Водим от горното и на основание чл.208,ал.1 от ГПК/отм./ Пазарджишкият  Окръжният съд

 

                     Р                      Е                     Ш                        И                      :

 

    ОСТАВЯ В СИЛА  решение №850/28.07.07г.постановено по гр.д. №928/06г. по описа на Пазарджишки районен съд.

     ОСЪЖА З.И.Л. *** да заплати на П.Й.Д. и Т.П.Д. *** съдебно-деловодни разноски в р-р на 150лв. представляващи адвокатски хонорар на адв.И.П. , в полза на Държавата Д.Т в р-р на 15лв. .

 

Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

 

  Председател  :                                                     Членове: 1.                     2.