Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

12.12.2008

 

    Пазарджик

 
 


Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

Трети въззивен граждански

 
 


                                                                Съд                                                                                 

 

състав       

 

 Деветнадесети ноември

 

 

      2008

 
 


На                                                                                               Година                                       

 

В   открито заседание в следния състав:

                                                                    

Мина Трънджиева

 
                                                          Председател                                            

Венцислав Маратилов

 

 
 


                                                                    Членове                                                   

Борислав Илиев

 
 


                                                                          

 

Димитрийка Николова

 
 

  Секретар                                                         

 

 
 

  Прокурор                                            

съдията Маратилов Костадинова

 
 


  като разгледа докладваното от                                                                                       

 

 575

 

 2008

 

   Въззивно гр.

 
                                                    

                                                дело   номер                                     по описа за                                

 

 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производството е по реда на чл. 196 и следващите от ГПК( отм) във връзка с §2 ал.1 от ПЗР на ГПК, /обн., ДВ. бр. 59/2007г., в сила от 01.03.2008г/ .

                С първоинстанционно решение №522 от 16.05.2008г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№2686/2007г., по описа на същия съд, по иска на С.Г.П.,***, ЕГН-********** против „Професионална гимназия по транспорт”/ПГТ/, с директор С.Е.,*** с правно основание в чл.357 от КТ, е отменена заповед №451/30.10.2007г., издадена от директора на училището, с която поради намаляване обема на работа през учебната 2007/2008г., е определено на ищеца непълно работно време, считано от 30.10.2007г. до 31.12.2007г. и е променен размера на месечното му трудово възнаграждение. Със същото решение Гимназията е осъдена да заплати на ищеца С.П. 33.76лв, представляващи неизплатената част от дължимото трудово възнаграждение за м.ноември 2007г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2008г. до окончателното й изплащане и  още 82.81лв, представляващи неизплатена част от дължимото трудово възнаграждение за м.декември 2007г., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2008г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени претенциите на ищеца в останалата им част като неоснователни. Работодателят е осъден да заплати държавна такса в размер на 80лв, по сметка на Пазарджишки районен съд да заплати възнаграждение за вещо лице в размер на 35лв, а в полза на ищеца съдебни разноски за адвокатски хонорар от 100лв.

         Така постановеното решение се обжалва с въззивна жалба, с вх.№2741/26.05.2008г., подадена в срока по чл.197 от ГПК(отм) от Професионалната гимназия по автотранспорт, чрез процесуалния си представител адв.В. Т. в осъдителните му части с оплаквания за неправилност поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателят, неправилно и в нарушение на разпоредбата на чл.63 ал.4 от ГПК(отм) училището, което е на издръжка от държавния бюджет, е осъдено за заплати държавна такса, след като статута му се приравнява на такъв като на държавно учреждение.  Иска се да бъде отменено в тази част решението на първата инстанция като неправилно. Моли да бъде постановено от въззивната инстанция и връщане на държавната такса, внесена от тази страна за подаването на въззивната жалба  като недължимо платена с оглед на освобождаването на бюджетните учреждения от заплащане на държавни такси.

         Решението на първата инстанция се обжалва като неправилно и в частите с които са уважени исковите претенции, свързани с отмяна на заповедта на работодателя за едностранно намаление на работното време на ищеца и за присъденото му трудово възнаграждение, над определеното му и начислено по съответните изплащателни ведомости, изготвени от работодателя като дължимо за месеците ноември и декември 2007г. Твърди се, че по същество са налице условията  на чл.138а от КТ да издаването на такава заповед, а именно-при намаляване обема на работа в училището, невъзможност да се упълномери нормата за задължителна преподавателска работа на ищеца С.П., неприложимост на разпоредбата на КТ за едновременно намаляване на работното време на учителите в цялото училище или в отделно негово звено по причина, че нормативните документи, уреждащи изпълнението на трудовите задължения на учителите са специфични и поначало всички учители следва да имат пълен норматив на задължителната преподавателска работа, като когато той недостига, съгласно правилата на Наредба №5/2002г., нормата се допълва   с други часове, и че в случая е извършен и подбор между учителите за това кой от тях да остане на непълен норматив. Излага се и довод, че неправилно районният съд е приел, че чл.9 от Наредбата на работното време, почивките и отпуските предвижда императивно 10-дневен задължителен срок преди датата на преминаване на непълно работно време да бъде издадена писмена заповед от работодателя и да бъде връчена на съответния работник или служител, и че този срок не е задължителен, а инструктивен и от неспазването му не може да се приеме за основателно, че заповедта е незаконосъобразна, след като чл.138а от КТ не предвижда такъв срок и при противоречие между двата нормативни акта, съгласно чл.15 ал.3 от Закона на нормативните актове, следва да се прилага този нормативен акт, който е от по-висока степен, в случая Кодекса на труда. По отношение присъдените суми като трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2007г., се излагат доводи, че същите не се следват на ищеца по причина, че той фактически не е работил на пълен норматив, и че последните биха могли да му се присъдят, само ако той е работил на пълно работно време, а не на намалено работно време за процесния период от време, както е в случая. Решението се обжалва и в частта относно размера на присъдените разноски в полза на ищеца, с доводи, че поради частичното прекратяване на производството пред първата инстанция за част от исковите претенции, присъждането на разноски е следвало да се извърши по компенсация и с оглед на уважената част от исковете.

Искането на жалбоподателят е да се отмени решението на първата инстанция в осъдителните му части като неправилно и се постанови ново с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции като неоснователни.

Ответникът по въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв.Ш. е на становище за неоснователност на жалбата и моли същата да не се уважава.Поддържат се доводи за правилност на решението на първата инстанция в обжалваните му осъдителни части, като се моли същото да бъде оставено в сила.

В срока за произнасяне на решението, след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция на 10.09.2008г., е констатирана нередовност на ИМ досежно претенцията за отмяна като незаконосъобразна на процесната заповед, поради което с определение №500 от 10.10.2008г.  е отменено определението с което е даден  ход по същество на делото и във връзка с т.4 от ТР №1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, исковата молба е оставена без движение за отстраняване на констатираните от съда нередовности.

В изпълнение на указанията, е постъпила молба от ищеца С.Г.П. от 29.10.2008г. с която се заявява, че оттегля искането си  за отмяна на процесната заповед №451/30.10.2007г., което в съдебно заседание е уточнено в смисъл, че се оттегля предявения пред съда иск за отмяна на заповедта, като в тази връзка е изразено и съгласие от страна на процесуалния представител на Гимназията за това оттегляне, който е поискал производството по делото в тази му част да се прекрати и се присъдят разноски в полза на работодателя за прекратената част от предмета на спора. С протоколно определение, четено в откритото съдебно заседание, проведено на 19.11.2008г., е обезсилено решение №522 от 16.05.2008г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№2686/2007г. по описа на същия съд, в частта с която по иска на С.Г.П. ***, е отменена заповед №451 от 30.10.2007г., издадена от директора на училището и производството по делото в тази му част е прекратено. В срока за обжалване на това определение, изтекъл на 26.11.2008г. няма постъпила частна жалба и същото е влязло в законна сила. Единствено по делото е депозирана молба  от ищеца С.П. с дата 20.11.2008г., с която изразява становището си по спора като иска присъждане на направените от него  разноски по делото и оспорва претенциите на Гимназията за присъждане в нейна полза на такива. В тази молба няма изложени доводи или направено искане, даващи основание  да се приеме, че по същество същата има характер и представлява жалба против прекратителното определение  на Пазарджишкия окръжен съд, затова последната се прилага към делото и се обсъжда от въззивният съд при решаване на спора по същество в непрекратената му част.

С цитираната молба от 29.10.2008г. за отстраняване на нередовностите, ищецът отново прави искане за присъждане в  пълен размер на  претенциите за незаплатено трудово възнаграждение  от по 162лв за всеки един от двата месеца-ноември и декември 2007г. при положение, че няма подадена от негова страна въззивна жалба против отхвърлителната част на първоинстанционното решение, касаещо именно тези две претенции,  и същевременно се прави искане за присъждане на  лихва по чл.245 ал.2 КТ върху неизплатените размери на трудовите възнаграждения за двата месеца, която определя на по 10лв всяка, за периоди, следващи подаването на исковата молба, като е поискано и събиране на доказателства в тази връзка чрез назначаване на съдебно-икономическа експертиза досежно установяването й по размер, което е отказано с надлежно определение на съда като неотносима към спора.

Представителят на ПГТ-с.Виноградец, адв.Т. счита, че претенциите по чл.245 ал.2 от КТ, които според него са такива, с правно основание в чл.86 от ЗЗД са недопустими и не следва да се разглеждат по същество и че съдът дължи изрично произнасяне в този смисъл, което не се споделя от въззивната инстанция за което са изложени подробни мотиви в протокола, изготвен в съдебното заседание.

По повод на жалбата си против осъдителните части на решението на районния съд за присъденото трудово възнаграждение, се повтаря вече изразената преди това позиция от ПГТ, представят се и нови доказателства  за обосноваване на довода, че именно за ищеца е следвало да бъде въведено непълно работно време и намаляване на трудовото му възнаграждение, с оглед на  по-тясната му специализация за разлика от тази на останалите учители, поради което той може да  преподава само по един учебен модул, докато другите учители могат да преподават по няколко такива.

Новите доводи на жалбоподателят са в посока, че след като е оттеглена претенцията за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и в тази част производството по делото е прекратено, то е налице една влязла в сила заповед, по отношение на която косвения съдебен контрол би могъл да се разпростре единствено до нейната валидност, но съдът не може да се занимава инцидентно с нейната законосъобразност, като в тази връзка се цитира решение на ВКС, което има за предмет косвен съдебен контрол върху индивидуален административен акт-решение на ОСЗГ за реституция на земеделска земя по реда на чл.14 ал.6 и ал.7от ЗСПЗЗ в производство по предявен ревандикационен иск /решение на ВКС №952 от 20.09.2007г. по гр.д.№ 999/2006г.-ІІІ-г.о.-Бюлетин на ВКС, №4/2007г, т.10, стр.24-25/. Развиват се и доводи, че спорът за законосъобразността на заповедта на директорка на Гимназията, макар и  вече неактуален по делото с оглед оттеглянето на конститутивния иск за отмяната й и прекратяването на производството по него, е трудов  по своя характер и естество. Поради обстоятелството, че заповедта е издадена в надлежна форма от компетентен за това орган и в рамките на представените му по закон компетенции, се твърди, че същата не е нищожна, а е валидна и като такава е произвела правното си действие, и следователно имуществените претенции на ищеца за присъждане на трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2007г., за който период от време тази заповед се отнася, са неоснователни и като такива не следва да се уважават. В тази връзка са и исканията на жалбоподателят за отмяна на решението на районния съд в осъдителните му части  с присъждане на всички разноски, направени по делото, включително и за връщане на внесената държавна такса за въззивното обжалване.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.357 ал.1 във връзка 128 т.2 от Кодекса на труда за заплащане на уговорено трудово възнаграждение.

Първоначално в исковата си молба против ответната гимназия, ищецът С.П.  е твърдял, че е работил на длъжността ”учител по учебна и производствена практика” при пълен норматив часове и с основа месечна работна заплата от 353лв. Със заповед №451 от 30.10. 2007г. на директора на училището, е било изменено основното трудово правоотношение, като му е определено непълно работно време за заеманата длъжност, както и намалено месечното трудово възнаграждение от 353лв на 191лв. Заповедта била незаконосъобразна и необоснована, защото работодателят нямал право едностранно да изменя трудовия договор с ищеца, а това можело да стане само при условията на чл.119 от КТ. Ищецът не бил подписвал съгласие за промяна на работното му време и трудовото му възнаграждение, като това решение било  взето  самоволно от страна на работодателя. Твърди, че по трудов договор е получавал 353лв, като с тази заповед му се намалявало месечното трудово възнаграждение за времето от 30.10.2007г.до 31.12.2007г., със сумата от 324лв, от които 162лв за м.ноември и 162лв за м.ХІІ.2007г..Според ищеца, работодателят нямал право да изменя едностранно трудовия му договор и да го премества без негово съгласие на по-ниско платена работа, затова счита, че училището му дължи тази сума на основание чл.225 ал.2 от КТ. Независимо, че заповедта била издадена на 30.10.2007г., още преди това, а именно, считано от 15.09.2007г. му е заплащано месечно възнаграждение в размер на 191лв, като без никакво законово основание за времето от 15.09.2007г. до 30.10.2007г. директорът е  определял такова ниско възнаграждение, още повече, че с допълнителното споразумение №318/30.08.2007г. към трудовия му договор, работната заплата била увеличена на 353лв. Твърди, че по този начин, работодателят го е ощетил, незаплащайки пълния размер на трудовото му възнаграждение, като за м.септември му дължал още 96.50лв, а за м.октомври 2007г.-162лв, или общо 258.50лв и която сума представлявала разликата между полагащата му се основна заплата и това което е получил за времето от 15.09.2007г. до 30.10.2007г.  Претендира за четирите месеца присъждане на сумата от 582.50лв, представляваща разликата между основната му работна заплата и полученото поради незаконното му преместване на по-ниско платена работа. Искането е да се отмени издадената заповед №451 от 30.10.2007г., да бъде възстановен на заеманата от него длъжност ”учител по учебна и производствена практика” на пълен норматив часове и заплащане на възнаграждение в размер по основания му трудов договор, и се осъди ПГТ да му заплати на основание чл.225 ал.2 от КТ сумата от 582.50лв, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждането на исковата молба, както и сторените съдебно-деловодни разноски.

По повод оставянето на исковата молба без движение за уточняване от страна на ищеца на обстоятелствата и исканията си, и поради оттегляне на част от претенциите, производството по делото най-напред е частично прекратено  по отношение на заявена претенция по чл.225 ал.2 от КТ за месеците септември и октомври 2007г. и по отношение на иска за възстановяване на длъжност, като е уточнено, че се иска отмяна на заповедта за въвеждане на непълно работно време като незаконосъобразна, тъй като липсва постигнато съгласие между работодателя и работника за такова изменение на трудовото правоотношение, претендира се заплащане на разликата между трудовото му възнаграждение,  дължимо по сключеното споразумение от 353лв месечно и определеното му с оспорваната заповед основно месечно възнаграждение в размер от 191лв, или от по 162лв за месеците ноември и декември 2007г., като неизплатено трудово възнаграждение по чл.128  т.2 от КТ, ведно с присъждане на законната лихва от датата на завеждането на исковата молба. По повод прекратяването на производството в частта относно претенциите по чл.225 ал.2 КТ за месеците септември и октомври 2007г. и за възстановяване на предишната работа, в полза на работодателя са присъдени част от направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на  150лв, което определение е изменено в частта за разноските, по подадена въззивна частна жалба, като същите са редуцирани до размера на 66.57лв, съгласно определение на Пазарджишки окръжен съд №161 от 27.03.2008г. по в.ч.гр.д.№277/2008г.

Ответникът по тези искови претенции ги оспорва  по основание и по размер, излагайки същите аргументи, посочени и във въззивната си жалба. Моли да се отхвърлят като неоснователни и сочи доказателства в подкрепа на твърденията си.

Пазарджишкият окръжен съд провери валидността, допустимостта и правилността на съдебния акт в обжалваните му части, взе в предвид доводите на страните, развити и пред въззивната инстанция и като съобрази събраните по делото доказателства, при спазване на чл.188 от ГПК(отм), прие за установено следното:

С оглед оттеглянето на иска за отмяна като незаконосъобразна на заповед №451/30.10.2007г., издадена от Директора на ПГТ- с.Виноградец, обл.Пазарджик, направено пред въззивната инстанция и последвалото обезсилване на първоинстанционното решение в частта, с която се е произнесъл по този иск и прекратяване на производството по делото в тази му част,  пред Окръжният съд е висящ спора досежно  решението на първата инстанция в частта, с която Гимназията е осъдена да заплати на ищеца част от претендираните трудови възнаграждения за месеците ХІ и ХІІ.2007г.,  както и в частта с която е осъдена да заплати държавна такса, разноски на Пазарджишки районен съд и такива в полза на ищеца.

 Няма спор, а това се установява и от приложените по делото доказателства, че ищецът С.Г.П. ***, работи по безсрочен трудов договор в „Професионална гимназия по транспорт” в с.Виноградец, обл.Пазарджик, на длъжността ”учител по учебна и производствена практика”, като с допълнително споразумение №318/30. 08.2007г.  е договорена основна работна заплата в размер на 353лв   при 37%  клас за прослужено време  и считано от 01.07.2007г. Установява се, че за времето от 06.11.2007г. до 04.12.2007г. включително, ищецът е бил в отпуск по болест, за което са издадени и приложени по делото съответните болнични листове.

         Със заповед на директора на Гимназията  №451 от 30.10.2007г. едностранно е изменено трудовото правоотношение с ищеца, като му е определено непълно работно време за периода от 30.10.2007г. до 31.12. 2007г.  при 12 учебни часа общо за една седмица, равняващи се на 20 астрономически часа работно време, и размер на месечното трудово възнаграждение от 191лв, съгласно Наредба №1 от 21.08. 2007г. за работните заплати на МОН, съответстващо на 468 учебни часа годишен преподавателски норматив, по утвърден списък-образец №1 за учебната 2007/2008г. Като правно основание за издаването на заповедта е посочено чл.138 ал.2 във връзка с чл.247 ал.1 от КТ, и мотиви-„…поради намаляване обема на работа през учебната 2007/2008г. за длъжността „учител по учебна и производствена практика””. От  заключението на вещото лице Славка Петричанска, при сравнение на  списъка-образец №1 и щатно разписание за учебната 2007/2008г. със списъка-образец №1 и щатно разписание за предходната учебна 2006/2007г., се установява, че има намаление както на общата численост на учениците, така и съответно намаление на паралелките за учениците и на броя на педагогическия персонал, като намалението спрямо предходната учебна година е с 15 ученика, представляващи  1 паралелка, и с 5,5 бройки персонал, което от своя страна е довело до намаляване обема на преподавателската работа в училището. Освен това по учебна практика /ЗИПП/-двигатели с вътрешно горене, е образувана сборна група от ученици от 11”б” и от 11”в” класове, видно и от разпределението на часовете по учебна и производствена практика. Вещото лице сочи, че длъжността ”учител по учебна и производствена практика” се заема от 6 учители, от които две бройки са на половин щат, а именно-С.П. и Илиян Караджов, като вторият заема и длъжността „възпитател” на половин щат. Между шестимата учители е извършен подбор от страна на директора по критерии, подробно посочени в таблица, като с оглед изразени становища на педагогически съвети, е обосновал  намаляването на норматива от задължителната преподавателска работа само по отношение на  ищеца, който с оглед навършването на 60г. възраст има възможност да се пенсионира доброволно, както и поради липса на свидетелство за придобита правоспособност за предмети по учебни планове за професиите, по които се провежда обучение на учениците. В тази връзка пред въззивната инстанция са представени и сравнителни таблици за възможностите на ищеца да преподава  учебен предмет във всеки учебен план сравнени с квалификацията на останалите  учители.

         Няма спор по делото, че нормата за задължителната преподавателска работа на учител в V-ХІ (ХІІ, ХІІІ) клас по учебна практика, лабораторна практика, кормилни упражнения, (управление на МПС и др.), е 864 часа годишно, / виж приложение №1 към чл.3 ал.5 от  Наредба №5/14.05.2002г. за нормите за задължителна преподавателска работа и нормативите за численост на персонала в системата на народната просвета,(дв,бр.51/2002г., отм. от 11.03.2008г.)/, като ищецът С.П. може да преподава само по учебните предмети ”производствена практика” и „двигатели с вътрешно горене”, тоест, намалението на годишния преподавателски норматив за него е с 396 учебни часа, което е с над два пъти повече от допустимото по Наредба №1 от 21.08.2007г. за реда и начина за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала в средното образование, (отм.11.03.2008г) -чл.3 ал.9.

         Според заключението на вещото лице, на база основно трудово възнаграждение от 353лв месечно или среднодневно от 16.04лв, за 7 отработени дни за м.ноември, на ищеца му се следва да получи още  33.76лв като трудово възнаграждение, а за м.декември 2007г. при отработени 10 дни му се следва да получи още  82.81лв. Вещото лице е категорично, че норматива на задължителната преподавателска работа за ищеца е намален с повече от 5 часа седмично и с повече от  180 часа годишно, което е нарушение на разпоредбата на чл.5 от Наредба №1 от 21.08.2007г.

         Разпитан  по реда на чл.114 от ГПК(отм)  С.П. сочи, че  по седмична програма учебните часовете са 12часа, а по норматив-24часа седмично, и признава, че му е било предложено от работодателя да подпише споразумение за намаляване на норматива на задължителната преподавателска работа, както и намаляване на работното време, но същият не се е съгласил. Твърди, че му е известно за намаляването обема на работа в училището.

         При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

         Претендира се заплащане на трудово възнаграждение въз основа на валидно съществуващо трудово правоотношение между страните по спора. Има издадена заповед от страна на работодателя, с която  едностранно са изменени съществени елементи на трудовия договор като работно време и трудово възнаграждение, които са намалени значително съответно по продължителност и размер. Такава заповед работодателят е в правото си да издаде и с нея да измени едностранно трудовото правоотношение, което е изключение от принципа за изменение на трудовия договор по взаимно съгласие, визирано в чл.119 от КТ. Дотолкова доколкото процесната заповед съществува и не е отменена, то чрез нея е променено  съдържанието на трудовия договор, като е намалено месечното трудово възнаграждение на С.П. от 353лв на 191лв за два календарни месеца-ноември и декември 2007г. По делото не се установява ищецът да е работил повече от определения му в заповедта седмичен  норматив  от 20 астрономически часа.

         І. По отношение предявените искове за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за м.ноември и м.декември 2007г.

         1.По допустимостта на исковите претенции.

         Следва да се отбележи, че когато на 05.11.2007г. е подадена  исковата молба, изискуемостта на вземанията за трудово възнаграждение за тези два месеца не е била настъпила с оглед на обстоятелството, че към тази дата не е изтекъл периода за полагане на дължимата престация от труд както за м. ноември 2007г., така и за м. декември 2007г. и поради това вземанията все още не са съществували. Към този момент ищецът не е имал правен интерес да предяви исковете си.  Едва с изтичането на съответния календарен месец, вземането за трудово възнаграждение става ликвидно и изискуемо. Затова тези две претенции са станали дължими, съответно след 01.12.2007г. и след 01.01.2008г. В хода на съдебното производство е настъпила тяхната изискуемост, което обстоятелство е съобразено от първата инстанция при условията на чл.188 от ГПК(отм),  затова същите се явяват допустими.

         2.По основателността на претенциите.

         Исковете са изцяло неоснователни.

         Разпоредбата на чл. 128 т.2  от КТ предполага заплащане от страна на работодателя на уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, тоест, за реално положен труд от работника.Между работодателя и работника се уговаря размера на трудовото възнаграждение, който зависи от времетраенето на работата или според изработеното.

          От доказателствата по делото не се установява ищецът да е работил повече от определения му в заповед №451/30.10.2007г. седмичен норматив от 12 учебни часа, (20 астрономически часа), поради което не му се следва получаване на месечно трудово възнаграждение  за пълен норматив  на база 24 учебни часа за ежеседмична задължителна преподавателска работа. В случая тази  заповед е издадена от надлежен орган, в рамките на неговата компетентност и   в предвидената от закона форма. По този начин тя обвързва страните по трудовото правоотношение.

По друг начин биха стояли нещата, ако заповедта на работодателя беше отменена и се претендираше не трудово възнаграждение, а някакъв вид  обезщетение.

         В конкретния случай, първоинстанционният съд е присъдил  възнаграждение за  неположен реално труд от ищеца по трудовото правоотношение през процесните два месеца-ноември и декември 2007г., поради което в тази си осъдителна част решението е неправилно  поради нарушаване на материалния закон и е необосновано, и следва да се отмени, като се постанови ново, с което се отхвърлят и двете претенции за трудово възнаграждение  в уважения им размер като неоснователни.

         ІІ. По  отношение на присъдените държавни такса, разноски в полза на РС-гр.Пазарджик и такива за ищеца.

Районният съд неправилно е осъдил Гимназията да заплати държавна такса в размер на 80лв. Училищата, държавни или общински, са на делегиран бюджет и се приравняват  по статут на държавните учреждения, поради което, макар и изрично да не са посочени в чл. 63 ал.4 от ГПК(отм), същите по своята характеристика и структура, представляват такива институции, затова те не дължат заплащане на държавни такси. В тази част решението следва да се отмени.

С оглед изхода на делото, ще следва да се отмени решението на първата инстанция и в частта, с която са присъдени разноски от 100лв в полза на ищеца. Исковите му претенции за присъждане на трудово възнаграждение като краен резултат са изцяло отхвърлени, а по първата претенция, тази за отмяна на заповед №451/30.10.2007г., производството е прекратено, поради което на ищеца С.П. не се следва присъждане на разноски, а такива се дължат от него в полза на противната страна при условията на чл.64 ал.2  и ал.3 ГПК (отм). Работодателят е заплатил адвокатски хонорар  в размер на 300лв. От тях  66.57лв са му присъдени от първата инстанция по повод частичното прекратяване на производството по делото пред нея . Остава да му се присъдят още 233.43лв като разноски  за адвокатска защита, също платими от ищеца Спасов. По този начин на Гимназията се присъждат изцяло направените по делото разноски за адвокатска защита.

Решението подлежи на отмяна и в частта с която Гимназията е осъдена да заплати в полза на Пазарджишки районен съд сумата от 35лв като разноски за възнаграждение за вещо лице. Такива разноски биха били дължими от работодателя в случай, че като краен резултат има уважени срещу него искови претенции, предявени от работника. Тъй като такива по настоящото дело няма, то  ПГТ не дължи разноски, поради което и в тази част решението на първата инстанция подлежи на отмяна.

         На Професионалната гимназия по транспорт следва да бъде върната и внесената като недължимо платена държавна такса от 40лв за въззивното обжалване. Както се посочи по-горе, Окръжният съд приема, че Гимназията се приравнява на държавно учреждение по смисъла на чл.63 ал.4 от ГПК(отм.), поради което не дължи държавни такси. За да може да се върне тази сума, следва представляващият Професионалната гимназия по транспорт-с.Виноградец, обл.Пазарджик-вносител на същата,  а именно д иректора С.Е., да подаде нарочна молба до Председателя на Пазарджишки окръжен съд с искане да се постанови връщане на таксата като се приложи  и копие от вносния документ.

         С оглед на изложеното и на основание чл.208 ал.1 от ГПК(отм), Пазарджишкият окръжен съд

 

 

                                               Р   Е   Ш  И   :

 

         ОТМЕНЯ първоинстанционно решение №522 от 16.05.2008г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№2686/2007г.,  В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: В ЧАСТТА С КОЯТО „Професионална гимназия по транспорт”, с директор С.Е.,*** е осъдена да заплати на С.Г.П.,***, с ЕГН-**********, сумата в размер на 33.76лв, представляваща неизплатената част от дължимото трудово възнаграждение за м. ноември 2007г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2008г. до окончателното й изплащане, и сумата в размер на 82.81лв представляваща неизплатена част от дължимото трудово възнаграждение за м. декември 2007г., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2008г. до окончателното й изплащане, В ЧАСТТА С КОЯТО  „Професионална гимназия по транспорт”, с директор С.Е.,*** е осъдена да заплати държавна такса в размер на 80лв, разноски за възнаграждение на вещо лице от 35лв по сметка на Пазарджишки районен съд  и 100лв съдебни разноски полза на  ищеца С.П., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции на С.Г.П.,***, с ЕГН-**********, за осъждане на „Професионална гимназия по транспорт”, с директор С.Е.,*** да му заплати сумата в размер на 33.76лв /тридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща неизплатената част от дължимото трудово възнаграждение за м. ноември 2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2008г. до окончателното й изплащане и сумата в размер на 82.81лв /осемдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща неизплатена част от дължимото трудово възнаграждение за м. декември 2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2008г. до окончателното изплащане.

         ОСЪЖДА С.Г.П., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на „Професионална гимназия по транспорт” с директор С.Е.,*** сумата от 233.43лв /двеста тридесет и три лева и четиридесет и три стотинки/, представляващи направените от Гимназията разноски за адвокатска защита по делото.

Решението не подлежи на касационно обжалване

 

         Председател:                             Членове:1.           2.