Р Е Ш Е Н И Е

 

 

08.12.2008

 

Пазарджик

 

 

 

 
Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

 ІV въззивен въззивен

 
 


                                                                Съд                                                                                    състав       

Двадесети ноември

 

2008

 
 


На                                                                                               Година                                      

 

В публично заседание в следния състав:

СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

 
                                                                    

                                                                Председател                                            

ИЛИАНА ДИМИТРОВА

 
 


                                                                         Членове                                                   

 

БОРИСЛАВ ИЛИЕВ

 
                                                                          

 

Галина Младенова

 
Секретар                                                         

 

 

 
 прокурор                                            

съдията Костадинова

 
 


като разгледа докладваното от                                                                                       

736

 

2008

 
 


Въззивно гр.

 
                                                      дело   номер                                       по описа за                                

 

  година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е въззивно – по чл. 196 и следващите от ГПК / отм./.

С решение № 123 от 16.05.2008 година , постановено по гр. Дело № 478 по описа за 2007 година на Районен съд –Велинград  е отхвърлен предявеният от М.С.П., ЕГН **********, Ф.Р.Б., ЕГН ********** и З.Р.М., ЕГН **********, всички с адрес за призоваване град Сърница, ул. “Христо Ботев” № 41 против Ф.А.К., ЕГН **********, З.Ю.К., ЕГН **********, Ф.Д.Т., ЕГН **********, Х.Д.Ц., ЕГН **********, Р.Д.Ц., ЕГН **********, Е.Р.К., ЕГН **********, Х.Р.И., ЕГН **********, А.Р.Б., ЕГН **********, Ш.Н.С., ЕГН **********, Ф.Н.М., ЕГН **********, Д.Р.Б., ЕГН **********, И.Б.Ш., ЕГН **********, Ф.И.И., ЕГН **********, Ф.И.И., ЕГН **********, К.Р.И., ЕГН **********, Ф.Р.С., ЕГН **********, Ш.И.И., ЕГН **********, Ф.И.А., ЕГН **********, И.И.И., ЕГН **********, З.И.Ц., ЕГН **********, А.И.И., ЕГН **********, С.И.И., ЕГН **********, Д.Ш.И., ЕГН **********, Ф.Р.Ц., ЕГН **********, А.А.Ц., ЕГН **********, А.К.Ц., ЕГН **********, Д.К.Ц., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка А.А.Ц., с посочен ЕГН, всички от град Сърница и А.Д.К., ЕГН ********** *** Загора и Ф. Шукриева Асанова /Сузана Щилянова Михайлова/ от село Гъбарево, област Стара Загора, иск по чл. 108 от Закона за собствеността за приемане за установено, че ищците са собственици на следния недвижим имот: имот с площ от 1000 кв. метра, съставляващ по действащия регулационен план на град Сърница части от имоти с пл. № 741,987,988,989,990,991,992,993 и 742 в кв. 64 по плана на град Сърница, при граници и съседи: имот с пл. № 740 и улица с о.т. 240-233, като неоснователен. Осъдени са ответниците да заплатят 500 лева разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 197 от ГПК / отм./ е подадена въззивна жалба от адвокат И.Ц. като пълномощник на М.С.П. – една от ищците в първоинстанционното производство. Оплакванията са за необоснованост  и незаконосъобразност на решението на Районния съд. Искането е за неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи предявения иск, като се присъдят на жалбоподателката и направените по делото разноски.

Останалите ищци в първоинстанционното производство Ф.Б. и З.М. не са изразили становище по жалбата.

Становището на ответниците, изразено в писменото възражение по чл. 201 от ГПК / отм./ и в съдебно заседание от процесуалния им представител адвокат Захова е, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, като се присъдят на ответниците направените разноски.

През въззивната инстанция  са събрани нови писмени доказателства – препис – извлечение от акт за смърт на Ф. Шукриева Асанова/ Сузана Щилянова Михайлова/ и удостоверение за идентичност на лице с различни  имена.

Окръжният съд, като провери валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и прецени събраните доказателства и доводите на страните, прие следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима.

При проверката на допустимостта на първоинстанционното решение Окръжният съд намира, че същото е недопустимо в частта, с която Районният съд се е произнесъл по предявения ревандикационен иск по отношение на ответницата Ф. Шукриева Асанова / Сузана Щилянова Михайлова/. Това е така, тъй като видно от писмените доказателства, приети пред въззивната инстанция, същата е починала още на 06.06.2005 година. Исковата молба е заведена на 18.07.2007 година – след смъртта на посочената като ответница Ф. Асанова. Искът по отношение на починалата преди завеждането му страна е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено  по отношение на Ф. Асанова до размера на правата й , които ищците искат да отрекат. Обстоятелството, че искът е заведен  и срещу починала страна, не дава основание за обезсилване на решението  спрямо всички останали ответници, участвали в производството. Това е така, тъй като става дума за ревандикационен иск, предявен срещу множество съсобственици. По тези искове съсобствениците на имота не са необходими другари, а обикновени другари, всеки от тях отговаря по иска до размера на собствените си права от имота.

От твърденията в исковата молба и представените писмени доказателства по делото следва да се направи извода, че всички ответници са наследници по закон на трима братя – техни наследодатели, а именно Ш., И. и Р. Асанови Исмаилови. При тези данни следва да се приеме, че общите права на наследниците на всеки един от тях са до размера на 1/3 ид. част от претендирания имот. Доколкото от удостоверението за наследници на Ш. Асанов Исмаилов е видно, че такива са починалата Ф. Шукриева Асанова и ответницата Д.Ш.И., правата на Ф. Асанова са в размер на 1/6 ид. част от имота. До този размер, както и по отношение на ответницата Ф. Асанова следва да се обезсили решението на Районния съд поради недопустимост на иска.

Искът е допустим и съдът дължи произнасяне по него в останалата му част – по отношение на останалите ответници и до размера на 5/6 ид. части от процесния имот.

Предмет на предявения ревандикационен иск е имот пл. № 89 в кв. по обезсиления план на град Сърница от 1956 година, който по действащия план от 1983 година представлявал части от имоти пл. № 741,742,987,988,989,992,993 и 994 в кв. 64 по плана на Сърница.

Ищците претендират права върху този имот в качеството си на наследници на Р. Ахмедов Календжиев /Ремзи А.П./, който придобил собствеността върху имота по дарение, извършено с нотариален акт № 71 том І нотариално дело № 124/51 година. Поддържат, че ответниците владеят този имот без основание и претендират неговата ревандикация.

Ответниците оспорват иска по основание. Становището им е, че те са собственици на този имот, имат го по наследство от своите наследодатели Ш., И. и Р. Асанови Исмаилови.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване разпоредбите на чл. 188 от ГПК / отм./, прие за установена следната фактическа обстановка:

Ищците по делото са наследници на Ремзи А.П., починал на 23.02.2007 година, като М.П. е негова съпруга, а останалите две – негови дъщери.

На 29.12.1951 година с нотариален акт № 71 том І нот. Дело № 124/51 година наследодателят на ищците получава от Ш. Асанов Исмаилов недвижими имоти, между които и описания в буква “з” имот, а именно ливада в Сърница от 1 декар при съседи: Х. Ибр. Бозов, И. Халилов Тинев, Х. Ардалиев и път.В нотариалния акт е посочено, че е за дарение, но приобретателят по сделката е поел задължение да се грижи за гледането, прехраната и лекуването на прехвърлителя.

От представените по делото скици, издадени от Кметството Сърница се установява, че по разписния лист към плана от 1956 година на името на Ш. Асанов Исмаилов е записан имот пл. № 89 в кв. 7. По сега действащия план от 1983 имоти с пл. № 741,987,988,989,990,991,992,993 и 742 в кв. 64 са записани на името на наследници на Ш., И. и Р. Асанови Исмаилови. В удостоверение № 1830/23.11.2004 година на Кмета на село Сърница е посочено, че описаните имоти в кв. 64 по сега действащия план, записани като временно общински имоти, са идентични с имот пл. № 89 в кв. 7 по стария регулационен план от 1956 година и имота, описан в буква “з” от един декар по нотариален акт № 71, том І, нотариално дело № 124/51 година.

Установяването на идентичност на имоти  не е от компетентността на Кмета, още повече, че в случая не става дума за  идентичност на имоти по различни планове, а имота по нотариалния акт е описан само като ливада със съседи. Поради това съдът намира, че въз основа на удостоверението на Кмета на град Сърница не може да се приеме за установена тази идентичност.

Отделен е въпросът, че между съдържанието на посоченото удостоверение  № 1830/23.11.2004 година и удостоверение № 2219/26.07.2006 година, подписано също от Кмета на град Сърница, има разминаване. Според второто удостоверение имотите с пл. № 741,742,987-994 в кв. 64 по сега действащия план са идентични с три имота по предходния план от 1956 година, именно имот пл. № 87 – записан на наследници на Р. Хасанов Исмаилов, имот пл. № 88 – записан на наследници на И. Асанов Исмаилов и № 89 – записан на наследници на Ш. Асанов Исмаилов в разписната книга по плана от 1956 година.

По въпроса за идентичността на имотите съдът възприема изцяло заключението на вещото лице Бурова, прието по делото, като компетентно, незаинтересовано и неоспорено от страните.

В заключението на вещото лице Бурова е посочено, че  границите на имота, придобит от наследодателя на ищците през 1951 година не съвпадат с границите на имот пл. № 89 в кв. 7 по плана на Сърница от 1956 година. Поради това не можел да се направи извод за идентичност на двата имота. Имот пл. № 89 в кв. 7 по отменения план бил записан на името на Ш. Асанов Исмаилов, с площ от около 900 кв. метра и при съседи: от север и от изток – път, от юг – имот пл. № 88 на И. Асанов Исмаилов и от запад – имот без планоснимачен номер. Видно  е от това заключение, че нито площта, нито съседите на имот пл. № 89 в кв. 7 съвпадат с ливадата, закупена от наследодателя на ищците.

В заключението на вещото лице е посочено, че имотите с пл. № 741,742 и 987-993 в кв. 64 по сега действащия план на град Сърница са идентични с имоти пл. № 88,89 и част от имот пл. № 87 в кв. 7 по плана от 1956 година, записани в разписната книга съответно на Р. Хасанов Исмаилов, И. Асанов Исмаилов и Ш. Асанов Исмаилов

При одобряването на плана на град Сърница от 1983 година първоначално имотите 741 и 742, от които впоследствие са образувани и новите имоти с номера от 987 до 993, са били записани като общински.

С влязло в сила съдебно решение № 57 от 12.03.2007 година по гр. Дело № 419/2006 година по описа на Велинградския районен съд в производство по чл. 53 ал. 2 от ЗКИР, водено от ответниците по настоящото дело срещу Община-Велинград е прието за установено, че имотите 741,742 и 987-994 в кв. 64 са собственост на ищците и по действащия план на град Сърница от 1983 година неправилно са записани като временно общински.

По делото са събирани и гласни доказателства. Свидетелите на ответниците Башлиев и Пашов говорят за имот, притежаван от наследодателите на ответниците  преди образуването на ТКЗС  по пътя за м. “Крушата”. Този имот бил голям – около пет-шест декара – ливада и нива. Една част от него била залята от язовира. Другата останала част се обработвала от ответниците след влизане в сила на ЗСПЗЗ.Тя била със съседи :Бозови, пътя за м. “Крушата”, пътя за “Райската вода” и язовира. Както свидетелите на ответниците, така и свидетелят на ищците А.П. установяват, че и преди образуването на ТКЗС и след  1992 година наследодателят на ищците не е обработвал  имота, за който говорят.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Първата предпоставка за уважаването на този иск е ищците да установят, че са собственици на имота – предмет на иска. По делото не бяха събрани доказателства в тази насока.

На първо място следва да се отбележи, че искът на ищците е за ревандикация на имот, който  не е заснет като самостоятелен имот по сега действащия план на град Сърница, а представлява части от няколко други имота, първоначално записани като общинска собственост, за които впоследствие с влязло в сила съдебно решение е прието, че са собственост на ответниците в качеството им на наследници на Ш., И. и Р. Исмаилови. Имотите по сега действащия план, части от които са предмет на ревандикационния иск, съвпадат с имотите по предходния план, записани на името на тримата братя – наследодатели на ответниците. Нито по предходния, нито по сега действащия план има записване за имота, за който ищците претендират, на името на техния наследодател. Установено е от свидетелите, че те никога не са  владели този имот.   С оглед на това и при липсата на доказателства за идентичност на имота,    прехвърлен на техния наследодател през 1951 година с имота – предмет на спора,  те не са доказали собствеността си върху имота и искът им следва да бъде отхвърлен.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателката, свързани с влязлото в сила решение по гр. Дело № 1202/98 година по описа на Пазарджишкия окръжен съд. По това дело Окръжният съд се е произнесъл по жалба срещу решението по гр. Дело  № 357/97 година по описа на Велинградския районен съд. Искът е за разваляне на договора, оформен с нотариален акт № 71 том І нотариално дело №  124/51 година. Той е предявен само от две от ответниците по настоящото дело –починалата Ф. Шукриева Асанова и Д.Ш.И. против наследодателя на ищците Р. Ахмедов Календжиев. Искът за разваляне на алеаторния договор е отхвърлен с мотива, че е погасен по давност. От това решение не могат да се правят каквито и да било изводи досежно собствеността на процесния имот. Не е решаван въпроса за идентичността на имота по договора от 1951 година, по-конкретно този по буква “з” с  имота по настоящото дело. Липсва каквото и да е решение на въпроса чия е собствеността върху процесния имот към настоящия момент, което да обвързва страните.

Решението на Районния съд в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск по отношение на ответниците без Ф. Шукриева Асанова и до размера на 5/6 ид. части следва да бъде оставено в сила. Искът за 1/6 ид. част, предявен срещу Ф. Шукриева Асанова е недопустим по изложените по-горе съображения и решението в тази му част следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

 

                       Р                 Е               Ш              И:

 

ОБЕЗСИЛВА  решение № 123 от 16.05.2008 година , постановено по гр. Дело № 478 по описа за 2007 година на Районен съд –Велинград в частта, с която  е отхвърлен предявеният от М.С.П., ЕГН **********, Ф.Р.Б., ЕГН ********** и З.Р.М., ЕГН **********, всички с адрес за призоваване град Сърница, ул. “Христо Ботев” № 41 иск по чл. 108 от ЗС против Ф. Шукриева Асанова /Сузана Щилянова Михайлова/ от село Гъбарево, област Стара Загора,  за 1/6 ид. част от  следния недвижим имот: имот с площ от 1000 кв. метра, съставляващ по действащия регулационен план на град Сърница части от имоти с пл. № 741,987,988,989,990,991,992,993 и 742 в кв. 64 по плана на град Сърница, при граници и съседи: имот с пл. № 740 и улица с о.т. 240-233, като неоснователен и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                            2.