Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик, 12.12.2008 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение  в открито заседание   на  тринайсти ноември през двехиляди  и  осма  година………….…..в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : С.К.

                                               ЧЛЕНОВЕ: И.Д.

                                                          Б.И.

при секретаря Г.М., като разгледа докладваното                        от съдия Д. ***/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:                 

            Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./.

            Обжалва се решение на Пещерския районен съд, с което са отхвърлени исковете на ПК”Напредък” –с. Радилово против  ЕТ”НАР-Неделчо Рядков-Д.В.”*** и А.А.Р. *** за заплащане на сумата от 2 800 лв., предствляваща обезщетение за ползването на гараж с площ 42, 30 кв. м., находящ се в имот УПИ ІІІ-338 в кв. 38 по плана на с. Радилово и 68 кв. м. от площта на имота, представляваща бетонова площадка, разделена на две от стълбище и разположена между улицата и сградата, използвана като кафе-аператив и магазин, на която сграда втората ответница е суперфициарен собственик. Обезщетението е претендирано за периода от 10.09.2007 г. до предявяване на исковете на 28.02.2008 г.

            Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство, чиито пълномощници уточнява пред въззивната инстанция цената на всеки от двата обективно съединени иска – 2000 лв. обезщетение за ползване на гаража и 800 лв. на терена /площадката/ за целия процесен период. Искането в жалбата е за отмяна на решението и уважаване на исковете, като по същество /в писмена защита/ се поддържа, че са доказани по основание и за част от претендирания размер срещу един от ответниците /едноличния търговец/, доколкото той ползва имотите, като по този начин се обогатява без основание за сметка на ищеца.

            Ответниците се представляват във въззивното производство от пълномощник, който оспорва жалбата, като излага съображения за неоснователност на двата иска, поради което пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

            Въззивния съд допусна и събран нови доказателства по искане на жалбоподателя на осн. чл.205 от ГПК /отм/. Изслушани бяха заключение на вещо лице и свидетелски показания относно обстоятелства от значение за решаване на спора. Като писмено доказателство бе приет нотариален акт за правата на ищеца върху процесния имот.

            След като обсъди събраните доказателства и доводите на страните и разгледа оплакванията в жалбата, въззивния съд прие следното:

Предявените са два обективно съединени осъдителни иска за заплащане на обезщетение за ползването без основание на чужд имот. Исковете са допустими и районният съд им е дал точна правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД. Кооперацията ищец е доказала активната си материално правна легитимация по иска, установявайки, че собственик на целия имот УПИ ІІІ-338 в кв. 38 по плана на с. Радилово, респективно на всички постройки в него, за които не е установено да са притежание на някой от ответниците или на друг носител на ограничено вещно право на строеж. Безспорно доказателство за това е представения пред настоящата инстанция констативен нотариален акт № 78 от 2008 г., издаден от нотариус Георги Карамитрев по н. д. № 982. Страните не спорят относно факта, че през 2001 г. ответницата А.Р. е придобила е придобила чрез сделка собствеността върху една от сградите, находяща се в имота на ищеца, а именно – именно производствено помещение , състоящо се от два склада и коридор и обща площ от  196 кв. в. Представен е нотариалния акт за покупко-продажбата, който легитимира ответницата като суперфициарен собственик на сградата. Изяснено е местоположението на същата, като се установи, че понастоящем, двете складови помещения са преустроени в два отделни търговски обекта – магазин и бистро и са използвани според новото си предназначение през целия процесен период от другия ответник Д.В., в качеството му на едноличен търговец. Това е видно от представените удостоверения за регистрация на търговски обекти, издадени през 2007 г. от Община-гр. Пещера. Няма доказателства, нито дори твърдения, ответницата А.Р. лично да използва процесните гараж и част от терена в имота, разположен пред търговските обекти, нито е установено тя да ги e предоставила възмездно на едноличния търговец, поради което по отношение на нея не са налице елементите състава на неоснователното обогатяване. Ограниченото вещно право на строеж, което притежава не е основание да отговаря по предявените искове, доколкото няма доказателства тя да упражнява права извън неговите рамки. От своя страна другия ответник би следвало да заплаща обезщетение на ищеца, ако използва освен сградата и такава част от терена пред нея, по отношение на която собственика не е длъжен да търпи ограничения на абсолютното си вещно прано, произтичащи от нормата на чл. 64 от ЗС. Според нейния текст суперфициарния собственик, респективно, този на когото той е предоставил ползването на постройката, може да ползва и земята около нея, но само доколкото това е необходимо за използването на самата постройка “според нейното предназначение”. Приемайки, че търговското предназначение на две помещения в сградата налага използването и на разположената пред тях площадка, районния съд е отхвърлил изцяло иска за заплащане на обезщетение за това, че ищцовата кооперация е лишена от ползването на тази част от имота си – земята, върху която е разположена площадката. Решението му се атакува в тази част с доводи, че промяната на предназначението на сградата е незаконно, поради което ползувателят й не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

            Действително няма данни едната част от сградата да е преустроена в магазин за хранителни стоки при спазване правилата на ЗУТ. Не е искано и издавано необходимото за това строително разрешение. Отделен е въпроса, че ответникът не е обосновал необходимостта от използването на цялата площадка от 44 кв. м. пред магазина. Достъпът до сградата се осъществява посредством стълбище, описано в заключеното на техническата експертиза, разположено върху площ от 17,70 кв. м. Останалата част от площадката, попадаща пред бистрото е с площ от 22, 75 кв. м. и върху нея са били поставяни маси, столове, чадъри за обслужване клиенти на заведението. Едноличният търговец се позовава на строителното разрешение № 111/25.05.2006 г., издадено в полза на собственицата на сградата, за преустройството на част от нея в търговски обект – бистро. От заключението на вещото лице и т.нар. “становище” на гл. архитект, което обаче в по-голямата си част има съдържание на официален свидетелстващ документ, става ясно, че е проведена процедурата по разрешаване на съответното преустройство. Тази процедура е приключила с издаване на административен акт – разрешение за строеж, което е съобщено на А.Р. като единствено заинтересовано лице по смисъла на ЗУТ. Съдът приема, че собственикът на земята, върху която е построена преустроената сграда, т. е. ищцовата кооперация, няма качеството на заинтересовано лице в това административно производство, нито е било необходимо неговото нотариално заверено съгласие за извършване на преустройството. Разпоредбата на чл.39,ал.2 от ЗУТ, на която се позовава пълномощникът на ищците не намира приложение в конкретния случай. На първо място тази норма защитава  собствениците на имоти в жилищни, курортни или вилни зони, за които зони има  установени норми на звуково и шумово замърсяване, от това чрез преустройство на съседни сгради, да се стигне до промяна на предназначението им, което би довело до масов достъп на външни лица и превишаване на допустимите нива на шума или на някакъв вид замърсяване. Макар да не е ясно казано в закона, съдът приема, че това е гаранция за правата на собствениците на имоти, имащи типичното за определената зона предназначение – жилищно, вилно или курортно. За да използват необезпокоявано тези имоти по предназначението им, техните обитатели се нуждаят тишина и липса на вредно замърсяване. За това само със тяхно съгласие се допуска преустройство на сгради в съседни имоти в хипотезата на чл. 39, ал.2 от ЗУТ. Кооперацията-ищец обаче е собственик на самия имот, в който се намира преустроената сграда, като целият УПИ поначало е отреден не за жилищно строителство, а за “магазини, битови услуги, фурна, РПК”. Т. е. осъществяване на търговска и производствена дейност, която по принцип е свързана с масов достъп на външни лица. Така че преустройството на една от сградите, макар да изменя нейното конкретно предназначение /от складове за производствена дейност в търговски обект/ не се отклонява от цялостното общо предназначение на имота – за търговия, производство и услуги, така че няма как да се стигне до засягане на гарантираните от чл.39, ал.2 от ЗУТ права. Но дори да не бъде споделено това становище, за да се ползва от правото да дава съгласие по смисъла тази разпоредба, ищецът би следвало да докаже кумулативното наличие на предпоставките, визирани в нея. Масовият достъп на външини хора и наднорменото ниво на шум и друго замърсяване не е характерен за всеки един търговски обект. За приложимостта на разпоредбата на чл. 39,ал.2 от ЗУТ не може да се правят изводи на базата на предположения, а само въз основа на конкретно установени обективни факти – какъв е капацитета на бистрото, т. е. с колко места за клиенти разполага /в този смисъл е Решение № 223 от 10.01.2005 г. на ВАС по адм. д. № 9249/2004 г., II о./ и дали функционирането на сграда във вида, в който се преустройва би довело до превишаване на нивата за допустимия шум и друг вид замърсяване на средата около нея. Доказателства да това липсват по делото, поради което твърдението на ищцовата страна, че като собственик на имота, в който се намира преустроената сграда е следвало да даде нотариално заверено съгласие за нейното преустройство, остава голословно. Ето защо не може да се приеме, че липсата на такова съгласие прави преустройството на част от сградата в “бистро” незаконно. Става въпрос за преустройство, което е извършено в съответствие с издадено строително разрешение, при спазване на приложимите в случая правила на ЗУТ. Ето защо, ако теренът непосредствено пред бистрото се използва за обслужване на клиенти на този търговски обект, каквито са твърденията на ищеца, то това ползване не надхвърля правата на суперфициарния собственик по чл. 64 от ЗС и за него не се дължи обезщетение за неоснователно обогатяване на собственика на поземления имот. Също се отнася и за площта, заета от стълбището, което осигурява достъпа до самата сграда и следователно има предписаното в чл.64 от ЗС предназначение. Или за стълбището с площ 17,70 кв. м. и площадката пред бистрото с площ 22, 75 лв., съдът приема, че ответникът /търговеца/, на което е предоставено ползването от суперфициарния собственик на сградата, не дължи претендираното от ищеца обезщетение. Такова обезщетение на осн. чл. 59 от ЗЗД се дължи единствено за използването на площадката пред магазина с площ 44 кв. м. Ответниците не са оспорили факта на ползването на тази част от площадката, като считат, че имат право да това, доколкото цялата площ от 108 кв. м. /включваща и стълбището/ не надхвърлят “прилежащата площ” към сградата, определена с помощта на вещо лице, назначено от първоинстанционния съд. Настоящият състав обаче не възприема заключението на техническата експертиза по въпроса за т. нар. прилежаща площ. Не може да се приеме, че прилежащата площ към сградата, изчислена от вещото лице по правилата на чл.21, ал.2 и Приложение № 1 от Наредба       № 7 за ПНУОВТУЗ съвпада със земята, необходима за “използването на постройката според нейното предназначение” по смисъла на чл.64 от ЗС. Нормите от цитираната Наредба се отнасят за “определяне на прилежащите терени към съществуващите жилищни блокове (нето жилищните терени) и урегулирането им като поземлени имоти към жилищните блокове”. Следователно, макар да е прието от първоинстанционния съд, това заключение не кореспондира на фактите по настоящото дело, поради което съдът може и следва да не го цени, предвид правомощията си по чл.157,ал.3 от ГПК /отм./. С оглед на останалите доказателства, обсъдени по-горе настоящият състав приема, че за използването на останалата част от сградата, извън законно преустроената в бистро се дължи обезщетение на ищеца от ответника-едноличен търговец. Касае се площ от 44 кв. м. с използването на която посоченият ответник се обогатява неоснователно за сметка обедняването на собственика на целия УПИ /ищеца/. Размера на обезщетението е съизмеримо с наема, която би се дължал за тази част от площта на имота по пазарни цени, определени с помощта на вещо лице – 0,80 лв. на кв. м. или 36 лв. месечно за тази част от площадката. Обезщетението се претендира от датата на нотариалната покана, която е връчена на ответника на 14.09.2007 г. до предявяване на иска на 28.02.2008 г., което е период от 5 месеца и половина. За това време съдът изчислява обезщетението в размер на 198 лв. До този размер иска за обезщетение за ползването на площта пред сградата следва да бъде уважен срещу Д. Гаврилов В., в качеството му на ЕТ, с посочено по-горе наименование, а за разликата до 800 лв. е неоснователен и решението за отхвърлянето му в тази част следва да бъде оставено в сила. Иска е изцяло неоснователен против другата ответница А.Р., поради това, че макар да е собственик на сградата, не тя е ползвала терена пред нея през целия процесен период. За това и решението за отхвърляне на иска против нея следва да бъде оставено в сила, доколкото е правилно като краен резултат.

            Следва да се отхвърли  искът против А.Р. за заплащане на обезщетение за ползване на процесния гараж. Няма доказателства тя да е използвала този имот през процесния период. Това е установено само по отношение на другия ответник. Изводът се налага при съвкупната преценка на събраните гласни доказателства. Св.Вачков, св.Минков и разпитания от настоящата инстанция св. К. са категорични, че търговецът Д.В. е използвал гаража по времето когато е извършвал ремонта /преустройството/ на експлоатираните от него търговски обекти. Виждали са вратата на гаража отворена, там са влизали работниците, извършвали ремонта, държали са строителни материали и инструменти. За да приеме, че това ползване на гаража е продължило през целия процесен период от септември 2007 г. до кроя на февруари 2008 г./ съдът се позова освен на свидетелските показания /св. К., дал показания на 13.11.2008 г. свидетелства за факти от преди една година, св. Вачков – от края на миналата и началото на тази година/ и на удостоверението № 154/28.02.2007 г. за регистрацията на бистрото като търговски обект. Тази регистрация е била предшествана от извършването на преустройството на обекта, във връзка с което именно строителните работници, наети от търговеца са използвали гаража.

            След като искът е доказан по основание срещу един от ответниците същият следва да бъде осъден за заплати на обезщетение за неоснователното си обогатяване, равняващо се наема, който би могъл да се получи от собственика на гаража през процесния период от 5 месеца и половина. При месечен наем от 57 лв., определен по пазарни цени с помощта на вещо лице, общия размер на обезщетение е 313, 50 лв. и до този размер искът срещу едноличния търговец следва да се уважи като основателен, след съответната частична отмяна на обжалваното решение. Същото следва да се остави в сила относно отхвърляне на иска против този ответник за разликата до 2 000 лв., а срещу ответницата Р. – изцяло.

            Разноските по делото за двете инстанции следва да се определят с оглед постановения от въззивния съд резултат. Така ответникът ЕТ”НАР-Неделчо Рядков-Д.В.”*** дължи на ищеца, съответно на уважената част от иска сумата от 512, 65 лв. Ищецът от своя страна следва да заплати на ответницата Р. сторените от нея  разноски, възлизащи на 450 лв. /половината от адвокатското възнаграждение и за двете инстанции, което е било договорено общо за нея и другия ответник/, а на ЕТ”НАР-Неделчо Рядков-Д.В.”*** – част от разноските, съразмерно на отхвърлената част от исковете против този ответник. Освен 450 лв. за адвокатско възнаграждение /общо 900 лв. заедно с другата ответница/, едноличния търговец е направил и 80 лв. разноски за експертиза, видно от представения пред районния съд платежен документ. Ищецът следва да му заплати част от тези разноски в размер на 245,60 лв.

            По изложените съображения и на основание чл. 208 от ГПК /отм/ Пазарджишкият окръжен съд

 

 

Р    Е     Ш    И :

 

            ОТМЕНЯ решение на Пещерския районен съд № 65/14.07.2008 г. по гр. д. № 244/2008 г. в частта, с която исковете против ответника ЕТ”НАР-Неделчо Рядков-Д.В.”*** са отхвърлени:                 до размера от 198 лв. - обезщетение за ползването на част от УПИ ІІІ-338 в кв. 38 по плана на с. Радилово, иднивидуализирана в решението като “площта, намираща се между магазина, кафе-аператива и тротоара” и                   до размера от 331, 50 лв. – обезщетение за ползването на гаража, находящ се в същия УПИ, както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА Д. Гаврилов В., в качеството му на ЕТ”НАР-Неделчо Рядков-Д.В.”, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул.”Ст. Кънчев” № 57 ДА ЗАПЛАТИ на ПК “Напредък” –                           с. Радилово, представлявана от председателя И.Н.М. обезщетение за ползването без основание на недвижими имоти, собственост на кооперацията за периода от 14.09.2007 г. до 28.02.2008 г., както следва: сумата от 313, 50 лв. за ползването на гараж в УПИ ІІІ-338 в кв. 38 по плана на с. Радилово /пристройка към сграда, собственост на А.А.Р. функционираща в момента като бистро и магазин за хранителни стоки/  и сумата от 198 лв. за ползването на част от УПИ ІІІ-338 в кв. 38 по плана на с. Радилово с площ 44 кв. м., която част представлява земята пред магазина, намиращ се в описаната по-горе сграда, собственост на А.А.Р., заедно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на иска 28.02.2008 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 512, 65 лв.

 

            ОСТАВЯ В СИЛА  решението в останалите части: за отхвърляне изцяло на исковете против ответницата А.А.Р. и по отношение на Д. Гаврилов В., в качеството му на ЕТ”НАР-Неделчо Рядков-Д.В.”, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул.”Ст. Кънчев” № 57 – за разликата от 198 лв. до 800 лв. за обезщетение за ползване на земята и за разликата от 313, 50 лв. до 2000 лв. за ползването на гаража.

 

            ОСЪЖДА ПК “Напредък” – с. Радилово, представлявана от председателя И.Н.М. ДА ЗАПЛАТИ на ответниците разноски за отхвърлената част от исковете: 450 лв. на А.Р. и 245, 60 лв. на Д. Гаврилов В., в качеството му на ЕТ”НАР-Неделчо Рядков-Д.В..

 

            Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на препис от него от страните само в частта относно иска за обезщетение за ползването на гаража с цена 2 000 лв., а в останалата част е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.