Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 09.12.2008 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият   окръжен  съд,   гражданска  колегия,   в   открито

заседание десети ноември………………............…………………….

през две хиляди и осма година..............................................в  състав:

 

                                Председател: П.Я.

          Членове: Е.С.

                                                         А.П.

 

при секретар………….......................…......…… .и в присъствието на

прокурор………………..............…….като разгледа докладваното от

окръжен съдия А.П..*** по описа

за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./. С решение №  553/27.05.2008 г., постановено по гр.д. № 2897/2007 г. П районен съд е осъдил „Г 1”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С, , Община С, представлявано от Л. да заплати на * със седалище и адрес на управление гр.*”, ет.2, представлявано от ген. директор А.В.В., сумата лв., представляваща неплатена цена за един брой автоматична машина за пластмасов чембер по договор за продажба от 01.07.2005 г., въз основа на който е издадена данъчна фактура №   г., ведно със законната лихва върху главницата, считано он 13.08.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с обезщетение за забава върху главницата за периода 01.08.2005 г. до 13.08.2007 г. в размер на 1 300 лв. и деловодни разноски в размер на 1 334 лв.

От така постановеното решение е останал недоволен „Г 1”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С, , представлявано от Л. П Г., който го обжалва чрез своя процесуален пълномощник в предвидения от закона срок пред ПОС с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се прави подробен анализ на събраните доказателства като се прави извод, че липсват представени доказателства, доказващи извършената продажба. Наред с това се твърди, че исковата претенция би била основателна, ако след сключването на договор за продажба на купувача би била предадена годна вещ, без дефекти, какъвто не бил настоящият случай. Жалбоподателят моли след установяване на твърденията, изложени в жалбата, атакуваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново такова, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.

Жалбата се поддържа и в съдебно заседание, като в подкрепа на твръдените доказателства не се сочат нови доказателства.

Ответникът чрез своя процесуален пълномощник моли атакуваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните доказателства и при спазване разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, прие за установено следното:

В исковата си молба против „*ЕООД ищецът „*АД твърди, че на 01.07.2005 г. сключили договор за продажба на автоматична машина за пластмасов чембер, модел № пластмасов чембер, модел Ф-200. За извършената продажба била издадена данъчна фактура № г. Д приемо-предавателен протокол от 04.07.2007 г., подписан от двете страни, машината била доставена на купувача и въведена в експлоатация, била приета напълно окомплектована и била издадена гаранционна карта № 622/01.07.2005 г. за обслужване по време на гаранционния срок.

На 08.07.2005 г. била подадена заявка от купувача за поправка на машината. В същия ден инженер от фирмата-продавач посетил купувача и извършил ремонт на машината, за което бил съставен протокол. На 11.07.2005 г. отново бела направена заявка за ремонт, но изпратеният техник констатирал, че не може да я отремонтира на място, поради което с приемо-предавателен протокол машината била предадена на представител на „*” АД и откарана за ремонт в тяхна работилница. На 21.07.2005 г. машината била доставена обратно на ответника по иска, за което бил съставен двустранно подписан приемо-предавателен протокол.

От деня на покупката обаче до датата на предявяване на иска – 13.08.2007 г. ищецът не бил заплатил цената на стоката, поради което ищецът моли след установяване на твърденията, изложени в исковата молба, ответникът да бъде осъден да му заплати цената в размер на 5 443.20 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, ведно с обезщетение за забава за периода 01.08.2005 г. до датата на предявяване на иска в размер на 1 300 лв. и направените деловодни разноски.

Не е спорно между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, че страните са провели преговори за закупуване на процесната машина. Няма спор и за това, че машината е била доставена на купувача на 04.07.2005 г., както и че на 08.07.2005 г. и на 18.07.2005 г. й е бил правен ремонт. Извършените ремонти се установява от двата съставени приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на двете страни, поради което съдът приема за безспорно установено, че на 21.07.2005 г. след втория ремонт машината е била върната на купувача. Полагането на подписа върху този протокол се установява от разпита на св. Александра Александрова. За извършения втори ремонт съдът кредитира и показанията на свидетелите Владимир Божилов и Павел Стоянов, които тогава са работели в ищцовото дружество, но към момента на депозиране на показанията вече не се намират в служебни отношения с тази страна. Ето защо съдът намира показанията им за безпристрастни и ги цени като последователни и непротиворечиви. Тези двама свидетели установяват, че повредата на машината се дължала на неправилна настройка и неправилна експлоатация – ползване на некачествени консумативи.

Съдът намира за недоказани твърденията на ответника, че след този втори ремонт последвал трети, при който машината била взета за поправка и повече не била върната. За установяване на тази защитна теза ответникът е ангажирал гласни доказателства, депозирани от свидетелите А и К, които обаче към момента на разпита пред съда продължавали да бъдат в служебни отношения с ответника или с едноличния собственик на капитала на дружеството, поради което следва да се приеме, че са заинтересовани от крайния изход на спора. Свидетелката * твърди, че след втория ремонт машината отново показала дефекти и отново бил повикан техник. Дошъл мъж, който се представил, че е служител на ищцовото дружество и откарал машината около края на м.юли или началото на м.август. Свидетелката не знае кой е бил мъжа, не може да опише автомобила, на който била натоварена машината. По това време тя била управител на склада и било нейно задължение да изготви приемо-предавателен протокол, но не изготвила такъв, независимо, че протоколът от 21.07.2005 г. бил изготвил от нея. Свидетелят К* пък си спомня за случай, в който товарил машината на бял бус „*”, но нищо повече от това. Други доказателства в подкрепа на твърденията, че е имало и трети ремонт на машината, при който тя била откарана и повече не била върната на купувача не бяха представени. Съдът не цени показанията на тези двама свидетели и поради това, че са непоследователни и противоречиви.

Ответникът е представил и доказателства, от които е видно, че е закупил друга машина, полуавтоматича, като твърди, че тази покупка се наложила поради това, че автоматичната машина била откарана за ремонт и повече не му била върната, а за целите на неговото производство и за да не се прекъсва производственият процес имал нужда от подобна машина. Тази теза обаче се опровергава от самосебе си, тъй като е видно от представените писмени доказателства, че полуавтоматичната машина е закупена на 19.07.2005 г., т.е. към момента на втория ремонт, за който е безспорно доказано, че машината е била върната на купувача на 21.07.2005 г.

Назначената и изслушана по делото икономическа експертиза е установила, че ф-ра № 20942*г. не била осчетоводена и не е включена в дневника за покупки за м.юли 2005 г. Вещото лице е изчислило и обезщетението за забава за релевантния период от време. Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е продадена в законоустановения срок. Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предявените искове намират своето правно основание в чл.327, ал.1 във връзка с чл.318 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, тъй като няма спор, че е сключена търговска продажба. Съдът приема за безспорно доказан факта, че такава продажба е сключена на 01.07.2005 г. между страните в процеса, както и че продавачът е изправна страна, тъй като е доставил закупената стока. Обстоятелството, че ф-ра № 20942/01.07.2005 г. не е включена в дневника на покупките за м.юли от жалбоподателя не означава, че такава покупка не е направена, а само, че счетоводството на жалбоподателя не е водено редовно. Договорът за продажба има реквизити, които, ако бъдат доказани, следва да се приеме, че такъв договор е сключен. В конкретния случай е безспорно установено, че видът на покупката, страните и цената са доказани чрез издадената и двустранно подписана данъчна фактура, както и чрез двустранно подписания приемо-предавателен протокол от 04.07.2005 г.

Неоснователно и правно неиздържано е твърдението, че продавачът би имал право да иска да му бъде платена цената, ако е доставил на купувача годна стока. Това на първо място представлява косвено признание от страна на пълномощника на жалбоподателя, че стоката му е била доставена. На второ място купувачът във всички случаи дължи заплащане на цената, но ако е провел рекламационно производство, той има право да иска отбив /намаляване/ на цената заради скрити дефекти. Не бяха представени доказателства, че е направена рекламация, нито, че е направена претенция за намаляване на цената, която да може да бъде обсъждана в настоящия случай от съда.

Недоказано остана и твърдението, че машината била откарана за трети ремонт и повече не била върната на купувача, тъй като освен колебливите показания на заинтересованите свидетели други доказателства не бяха представени.

Основателността на главния иск води до основателност и на двата други акцесорни иска – за обезщетение за забава и законна лихва предвид факта, че нито до датата на предявяване на иска, нито до настоящия момент са представени доказателства за платената цена на закупената стока.

Като е достигнал до подобни изводи, първоинстанционният съд е постановил едно законосъобразно решение, което не страда от пороците, визирани в жалбата. По изложените съображения съдът намира решението, предмет на обжалване, за правилно и законосъобразно, поради което то следва да бъде оставено в сила. На ответника по жалбата следва да бъдат присъдени и направените деловодни разноски за тази инстанция.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение №  553/27.05.2008 г., постановено по гр.д. № 2897/2007 г. Пазарджишкият районен съд.

         ОСЪЖДА *ЕООД със седалище и адрес на управление гр.* представлявано от Л. П, бул.”Дондуков” № 34, вх.”В”, ет.2, представлявано от ген. директор А.В.В., деловодни разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: