Р Е Ш Е Н И Е

 

 

12.12.2008

 

Пазарджик

 

 

 

 
Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

 ІV въззивен въззивен

 
 


                                                                Съд                                                                                    състав       

Четвърти декември

 

2008

 
 


На                                                                                               Година                                      

 

В публично заседание в следния състав:

С К

 
                                                                    

                                                                Председател                                            

И Д

 
 


                                                                         Членове                                                   

 

Б И

 
                                                                          

 

Г М

 
Секретар                                                         

 

 

 
 прокурор                                            

съдията К

 
 


като разгледа докладваното от                                                                                       

837

 

2008

 
 


Въззивно гр.

 
                                                      дело   номер                                       по описа за                                

 

  година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК и чл. 317 от ГПК.

С решение №  796 от 08.09.2008 година, постановено по гр. Дело № 690/2008 година по описа на Районен съд –Пазарджик са отхвърлени като неоснователни предявените от Е.Д.Г., ЕГН ********** *** против Математическа гимназия “К В” град П с Директор А.Ч.,*** искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, постановено със заповед № 404/01.04.2008 година, издадена от Директора на гимназията, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за обезщетение за шест месеца  в размер на 1296 лева за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението. Осъдена е Е.Г. да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 300 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адвокат Ш. като процесуален представител на Е.Г.. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му. Конкретните оплаквания са, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 300 лева са в завишен размер при минимален размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 50 лева. Освен това се поддържа, че при постановяване на решението не била съобразена разпоредбата на чл. 193 от КТ. Дисциплинарното уволнение на жалбоподателката било наложено без да са поискани обяснения от нея. Ответникът не бил представил като доказателство писмо с изх. № 1247/29.02.2008 година, с което твърдял, че е поискал обясненията. Дадените от ищцата писмени обяснения се отнасяли за нейното поведение преди датите 1,2 и 3 март 2008 година. Твърди се, че работодателят е поискал обяснения по смисъла на чл. 193 ал. 1 от КТ преди извършване на самото дисциплинарно нарушение. Непоискването на обяснения след извършване на самото нарушение налагало отмяна на дисциплинарното наказание само на това основание. Другата група доводи във въззивната жалба са свързани с липса на надлежно разрешение от Областната инспекция по труда за уволнение на ищцата, тъй като даденото такова нямало печат. Макар да е посочено във въззивната жалба, че има допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на решението на Районния съд, това оплакване не е конкретизирано, не е визирано кое точно процесуално нарушение има предвид жалбоподателката.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител адвокат М е оспорил същата. Становище му е, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Окръжният съд съобразно правомощията, които има по чл. 269 от ГПК приема,че решението на Районния съд, което е обжалвано изцяло е валидно и допустимо.

Решението на първоинстанционния съд е и правилно. Окръжният съд възприема изцяло фактическата обстановка и правните изводи на Районния съд и препраща към мотивите на Районния съд съгласно разпоредбата на чл. 272 от Кодекса на труда.

Конкретните оплаквания във въззивната жалба, до които се ограничава произнасянето на Окръжния съд съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са неоснователни.

На първо място, Окръжният съд не споделя доводите, свързани с липсата на обяснения по чл. 193 от КТ преди налагане на дисциплинарното уволнение.

Ищцата е дисциплинарно уволнена със заповед № 404/01.04.2008 година. В мотивите на заповедта е посочено, че дисциплинарните нарушения, дали основание за уволнението  са по чл. 187 т. 7 от КТ  и по чл. 187 т. 10 от КТ – неизпълнение на законни нареждания на работодателя и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове.  Всички нарушения, визирани в заповедта за уволнение, са свързани с организацията и провеждането на екскурзия на учениците в дните 1,2 и 3 март 2008 година. Те се изразява в нарушаване на забраната за организиране на ученически екскурзии, установена в заповед № 187/13.11.2006 година на Директора на ответната гимназия и в нарушения на нормативните актове, свързани с провеждането на екскурзии – без договор между директора и лице, имащо право да предоставя съответните туристически услуги, без заповед на Директора за провеждане на екскурзията, без ищцата да е определена и командирована от директора за провеждането на екскурзията, без наличие на заверен с подпис и печат от Директора на училището списък с учениците и без да е уведомен Регионалния инспекторат по образованието –П в писмена форма с изискващите се документи, включително лиценз на превозвача.

Действително по делото не е представено писмо изх. № 1247/29.02.2008 година, с което от ищцата са поискани обяснения за нарушенията на трудовата дисциплина, дали основание за уволнението й. Липсата на това писмо обаче не налага извода, че такива обяснения не са искани. Самата ищца при предявяването на иска не е изложила такива обстоятелства. Доводи във връзка с липсата на обяснения по чл. 193 от Кодекса на труда са направени от процесуалния представител на ищцата едва в писмените бележки по съществото на спора. Съгласно чл. 147 ал. 1 от ГПК в първоинстанционното производство нови обстоятелства могат да се  твърдят до приключване на съдебното дирене само ако страните не са могли да ги узнаят своевременно. В случая  става дума за обстоятелства, които ищцата не би могла да не знае към момента на предявяване на иска. Те   са посочени несвоевременно. Разпоредбата на чл. 266 ал. 1 от ГПК  забранява  посочване на нови обстоятелства във въззивното производство, които са могли да посочат в първоинстанционното. При тези забрани съдът не дължи произнасяне по обстоятелствата, въведени от ищцата несвоевременно.

Отделен е въпросът, че в съдебно заседание на 27.08.2008 година ищцата е изслушана и е признала, че на 29.02.2008 година е провела разговор с директорката, предупредена е била да не провежда екскурзията заради съществуващата забрана, при което ищцата й отговорила, че няма право да й забранява, тъй като екскурзията е в извънучебно време. От тези обяснения на ищцата, както и от писмените обяснения  № 965/05.03.2008 година става ясно, че Директорът на гимназията е искал от ищцата обяснения във връзка с провеждането на екскурзията при съществуващата забрана за това и без да са спазени необходимите изисквания, установени в закона и другите нормативни актове. От съдържанието на писмените обяснения на ищцата е видно, че тя е била уведомена, че от нея се искат обяснения във връзка с организацията и провеждането на екскурзията още на 29.02.2008 година. Обясненията й са дадени след провеждането на екскурзията. При положение, че уволнението е наложено  заради допуснати нарушения при организацията на екскурзията и провеждането й въпреки забраната, неоснователни са доводите на процесуалния представител на ищцата, че такива са поискани преди извършване на самото нарушение.  Обясненията са дадени след приключването на екскурзията и преди налагане на дисциплинарното уволнение. Съдът приема, че става дума за обяснения, дадени при спазване на изискванията на чл. 193 от КТ.

Второто оплакване във въззивната жалба е свързано с липсата на разрешение по чл. 333 ал. 1 от Кодекса на труда за уволнението на ищцата. Заповедта за уволнение е връчена на ищцата по време на ползване на отпуск по болест – на 01.04.2008 година. По делото са представени болнични листове, от които е видно, че тя е бил в отпуск по болест за периода от 05.03.2008 година до 11.04.2008 година.

С отговора към исковата молба, подаден  от ответника е посочено, че в изпълнение на изискването на чл. 333 ал. 1 т. 4 от КТ преди уволнението на ищцата е поискано предварително писмено разрешение от Дирекция “Областна инспекция по труда” и такова е дадено. Като доказателство в тази насока е представено писмо изх. № 852/31.03.2008 година на ДОИТ –П с даденото разрешение. Това писмено доказателство е прието от Районния съд с разпореждането по чл. 312 от ГПК. Призовката на ищцата за съдебно заседание ведно с препис от разпореждането и отговора на исковата молба са връчени на 19.08.2008 година. С разпореждането изрично и е посочен едноседмичния срок по чл. 312 ал. 2 от ГПК за изразяване на становище по доклада и указанията.  Оспорването на разрешението на ДОИТ-Пазарджик е направено извън преклузивния срок по чл. 193 ал. 1 от ГПК, поради което Окръжният съд  споделя изцяло изводите на Районния съд във връзка с това възражение.

Отделен е въпросът, че становището на ищцата  не означава оспорване на истинността на документа. Единственото, на което тя се позовава, е че липсва печат върху подписа на директора. Липсата на печат върху документа сама по себе си не означава, че той е неистински.

По изложените съображения съдът намира, че и това оплакване във въззивната жалба е неоснователно.

На последно място ищцата иска отмяна на решението в частта, с която на ответника е присъдено адвокатско възнаграждение в размера над 50 до 300 лева.

Пред първата инстанция е представено адвокатско пълномощно, от което е видно, че на адвокат М като процесуален представител на ответника е заплатено възнаграждение в размер на 300 лева. Действително съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по трудови дела тази минимален размер е 50 лева. В случая обаче между ответника и адвоката е сключен договор за правна защита и съдействие, с което е уговорен и размера на възнаграждението – 300 лева.

Окръжният съд намира, че не са налице условията на чл. 78 ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение от действително заплатения от ответника. По делото са предявени три обективно съединени иска – по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ. Първият от исковете е за отмяна на дисциплинарно уволнение, който е  с висока фактическа и правна сложност. Освен това  адвокатското възнаграждение е заплатено  за правна защита на ответника от адвокат М не само пред първата, но и пред настоящата инстанция. С оглед на всичко това съдът намира, че не може да бъде направен извода за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, респ. не може да бъде уважено искането за неговото намаляване.

По изложените съображения съдът намира, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Ето защо Пазарджишкият окръжен съд

 

                            Р              Е            Ш            И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 796 от 08.09.2008 година, постановено по гр. Дело № 690/2008 година по описа на Районен съд –Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            2.