Р  Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

№…711……/08.12.2008г. гр. Пазарджик

 

В       ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                             ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви въззивен състав, на двадесет и четвърти ноември две хиляди и осмата година в открито заседание в следния състав:                                                                                                                                                                                           

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Я.

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:Е.С.

                                                                        А.П.

                                                                               

 

          Секретар: В.Б.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Обжалва се решение №800/12.09.2008г. постановено по гр.д.№886/2008г. по описа на Пазарджишкия РС, с което е изменена размера на издръжката, утвърдена с решение от 04.06.1998г. по гр.д.№277/1998г. по описа на ПзРС, като е ОСЪДЕН С.Д.Д. ЕГН ********** *** да заплаща в полза на непълнолетното си дете Д.С. Д. ЕГН********** лично и със съгласието на нейната майка Л.Г.Ч. ЕГН ********** *** месечна издръжка за размера от 65 лева до 80 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2008г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на задължението за издръжка, както и е осъден ответника да заплати разноски в полза на ищцата в размер на 150 лева и в полза на Държавата в размер на 86,40 лева.

В жалбата си, подадена в законоустановения срок, въззивника С. Д. Д. ЕГН ********** *** чрез процесуалния си пълномощник адв. В.К. от ПзАК твърди единствено, че в обжалваните части решението е неправилно.  Ето защо моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част, като отхвърли иска в оспорения му размер, а разноските, включително за първата инстанция да присъди по компенсация. Не сочи нови доказателства.

Въззивникът, както и процесуалния му пълномощник не се явяват в съдебно заседание и не излагат допълнителния доводи.

В отговора си, подаден в срока по чл.263 от ГПК ответницата по въззивната жалба Д. Д. чрез процесуалния си пълномощник адв. Й. Д. от ПзАК, моли подадената жалба да бъде оставена без уважение, тъй като решението на ПзРС е правилно и законосъобразно. В този смисъл твърди, че първоинстанционния съд е анализирал в съвкупност всички събрани по делото доказателства, което е довело до правилно и обосновано решение. Сочи, че липсват конкретния доводи, наведени от въззивника относно незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт. Ето защо моли решението на ПзРС да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание, в пледоарията си по съществото на спора, адв. Д, в качеството му на пълномощник на ответницата по жалбата подържа изцяло становището си по въззивната жалба, изразено в писмения отговор.

Настоящият въззивен състав като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. от ГПК  прие следното:

Пазарджишкия РС е сезиран с иск с правно основание чл.86 от СК.

С оглед обстоятелството, че настоящето производство е въззивно, от приложимата в конкретния случай разпоредба на чл.269 от ГПК следва, че обхвата му е ограничен от посоченото в жалбата, като служебно съдът е длъжен да се произнесе единствено относно валидността на обжалвания съдебен акт.

Съобразявайки изложеното настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което и същото се явява валидно. Предявеният иск е процесуално допустим. 

Относно наведеният във въззивната жалба довод, обосноваващ въззивното обжалване и очертаващ предмета му, а именно: съдебния акт е неправилен в частта, с която е уважена претенцията на ищцата за размера от 65 лева до 80 лева, дължима месечна издръжка от родител на непълнолетното му дете, въззивния съдебен състав приема следното:

При постановяването на съдебния си акт съдията докладчик при първоинстанционното разглеждане на делото, подробно е посочил приетите по делото доказателства, и след като ги е анализирал в тяхната съвкупност и е изложил съображенията си в този смисъл, е посочил безспорно установените факти, въз основа на които е основал изводите си като е съобразил и доводите на страните в процеса. Тези съображения, изложени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт изцяло се възприемат и от въззивния състав, още повече, че в настоящето производство не се наведоха нови обстоятелство, както и не се представиха нови доказателства, които да мотивират различни изводи.

Безспорен факт е, че непълнолетната Д. е дете, родено от брака между Л.Г.Ч. и С.Д.Д., който е прекратен с решение от 04.06.1998г., постановено по гр.д.№277/1998г. по описа на ПзРС. Безспорно е, че майката към настоящия момент работи, като реализира месечни доходи в размер на 457,17 лева, като отглежда и още едно малолетно дете И. С., роден на 21.01.2005г.. Безспорно е  обстоятелството, че въззивника към настоящия момент живее и работи в Г., както и, че е в трудоспособна възраст, без установени заболявания, пречещи му да реализира трудови доходи.  Изложеното, съобразено с възрастта на Д., с нуждите й от храна и облекло, учебни пособия, както и обстоятелството, че грижите за непосредственото й отглеждане и възпитание се полагат от майката, обосновано са мотивирали първоинстанционния съд да приеме, че въззивника дължи по - големия дял от дължимата месечна издръжка за детето, която е общо в размер на 140 лева, от които 80 лева да се заплащат от бащата С.Д..

Не на последно място горните изводи на първоинстанционния съдебен състав и на настоящият, са съобразени и с разпоредбите на чл.1-ви от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 38 на МС от 1.07.1985 г. за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца по чл. 85, ал. 1 от Семейния кодекс.

С оглед изложеното до тук се налага извода, че решението на ПзРС е постановено въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, като се изложени всички фактически констатации и направените въз основа на тях правни изводи от съда, каквито са изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК. Следователно твърдението на въззивника, че съдебния акт, в обжалваните му части е неправилен, е неоснователно. Ето защо и при условията на чл.272 от ГПК, същото, в тази му част ще следва да бъде потвърдено.

При този изход на въззивното производство и на основание чл.78 от ГПК ще следва да се осъди въззивника да заплати на Д. Д., сторените от последната разноски пред въззивния съд в размер на 150 лева – адвокатски хонорар.

            Воден от горното и на основание чл.272 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

 

                                     

Р       Е       Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №800/12.09.2008г. постановено по гр.д.№886/2008г. по описа на Пазарджишкия РС.

ОСЪЖДА С.Д.Д. ЕГН ********** *** да заплати на непълнолетното си дете Д.С. Д. ЕГН********** лично и със съгласието на нейната майка Л.Г.Ч. ЕГН ********** ***, сумата 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи сторени по делото разноски.

 Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: