Р Е Ш Е Н И Е

 

 

10.12.2008

 

Пазарджик

 

 

 

 
Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

 ІV въззивен въззивен

 
 


                                                                Съд                                                                                    състав       

Четвърти декември

 

2008

 
 


На                                                                                               Година                                      

 

В публично заседание в следния състав:

СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

 
                                                                    

                                                                Председател                                            

ИЛИАНА ДИМИТРОВА

 
 


                                                                         Членове                                                   

 

БОРИСЛАВ ИЛИЕВ

 
                                                                          

 

Галина Младенова

 
Секретар                                                         

 

 

 
 прокурор                                            

съдията Костадинова

 
 


като разгледа докладваното от                                                                                       

893

 

2008

 
 


Въззивно гр.

 
                                                      дело   номер                                       по описа за                                

 

  година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е въззивно – по чл. 196 и следващите от ГПК / отм./.

С решение № 39 от 15.05.2008 година, постановено по гр. Дело № 42/2008 година по описа на Районен съд-Панагюрище  са отхвърлени предявените искове от И.Ц.И., ЕГН ********** ***-Н.М.”, представлявано от Н.Н.М. със седалище и адрес на управление: град Стрелча, ул. “Геро Грозев” № 14, за признаване на уволнението, наложено със заповед № 2/14.09.2007 година за незаконно, за изплащане на обезщетение по чл. 220 от КТ  в размер на 540 лева и по чл. 225 от КТ в размер на 720 лева, като неоснователни. С решение № 10 от 14.08.2008 година по гр. Дело № 42/2008 година е допълнено решение № 39/15.05.2008 година, като иска по чл. 225 от КТ е отхвърлен и за разликата от 720 лева до 892,26 лева.

Срещу така  постановените решения –първоначално и допълнително,  в срока по чл. 197 от ГПК/ отм./ са подадени въззивни жалби от И.Ц.И.. Оплакванията са за незаконосъобразност и необоснованост на решенията на Районния съд. Излагат се подробни съображения във връзка с тези оплаквания. Искането е за отмяна на решенията и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважат предявените искове, като се присъдят на жалбоподателката и направените по делото разноски.

Ответницата по жалбите е оспорила същите. Процесуалният й представител изразява становище, че обжалваните решения са правилни и законосъобразни и следва да бъдат оставени в сила.

Пред въззивната инстанция не са представени  нови доказателства.

Окръжният съд, като провери  валидността и допустимостта на обжалваните решения и прецени събраните доказателства, прие следното:

Въззивните жалби срещу първоначалното и допълнителното решение са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Пред Районен съд –Панагюрище по гр. Дело №  42/2008 година са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 3 от КТ във връзка с чл. 225 от КТ и иск по чл. 220 ал. 1 от КТ.

В исковата си молба против ЕТ “Флора-Н. Матева” ищцата И.Ц.И. твърди, че е сключила трудов договор с ответника № 3/04.06.2007 година. Договорът бил срочен – за шест месеца за работа като продавач в магазина на ответника в град Пирдоп. На 14.09.2007 година ищцата била уволнена със заповед № 2/14.09.2007 година на основание чл. 71 ал. 1 от КТ, но с мотив – “поради закриване на част от предприятието”. В заповедта било посочено, че на ищцата се дължи обезщетение само за неползван платен годишен отпуск – 3 работни дни. Тя поискала обезщетение за неспазено предизвестие, но й било отказано. Уволнението на ищцата било незаконосъобразно, тъй като тя не работела по договор със срок за изпитване, поради което не можела да бъде уволнена на основание чл. 71 ал. 1 от КТ. Ако уволнението и било поради закриване на част от предприятието, то следвало да бъде на друго основание – чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ. Искането е да се отмени уволнението на ищцата като незаконно, да се осъди ответника да й заплати обезщетение по чл. 225 от КТ за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнението – от 14.09.2007 година до 15.02.2008 година в размер на 892,26 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 25.10.2007 година до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за неспазено предизвестие за три месеца съгласно чл. 326 ал. 2 от КТ в размер на 540 лева.

Ответникът оспорва иска по основание, като поддържа, че между него и ищцата е имало сключен договор със срок за изпитване по чл. 70 от КТ в полза на работодателя, поради което работодателят, възползвайки се от възможността по чл. 71 ал. 1 от КТ го е прекратил.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване разпоредбите на чл. 188 от ГПК / отм./ прие за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно е, че ищцата по делото е работила като продавач в магазин в град Златица, собственост на ответницата в качеството й на едноличен търговец, през периода от 04.06.2007 година до 14.09.2007 година, когато трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 2/14.09.2007 година.

Трудовото правоотношение между страните е възникнало след сключване на трудов договор № 3/04.06.2007 година. От съдържанието на трудовия договор се установява, че между страните е сключен такъв със срок за изпитване в полза на работодателя. Това е видно както от посоченото основание на договора – чл. 70 ал. 1 от Кодекса на труда, така и от останалите му клаузи. Срокът на договора е  шест месеца. В разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от Кодекса на труда, отнасяща се до договорите със срок за изпитване е посочен именно този срок – до шест месеца. Освен това в съдържанието на договора има изрична клауза, че се сключва в полза на работодателя. От тази клауза също може да се направи извода, че волята на страните е била да сключат договор със срок за изпитване. В подкрепа на изводите на съда за вида на сключения между страните договор са и останалите представени по делото писмени доказателства.

Върху молбата на ищцата за постъпване на работа има поставена резолюция от едноличния търговец, от която е видно, че волята му е да се сключи договор със срок за изпитване за шест месеца.

Ответникът по делото в изпълнение на задълженията си по чл. 62 ал. 3 от Кодекса на труда е изпращал уведомления до Националната агенция по приходите  за сключването на договора между страните за прекратяването му. Уведомленията, съобразени с изискванията на чл. 62 ал. 4 от Кодекса на труда са представени като доказателства по делото. От тях е видно, че работодателят е уведомил Националната агенция по приходите за сключването и прекратяването на трудов договор с ищцата с основание, обозначено с код  07. От приложение № 1 към чл. 1 ал. 1 на Наредба № 5 от 29.12.2002 година за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал. 4 от Кодекса на труда / изм. ДВ бр. 25 от 2006 година, в сила от 24.03.2006 година, действало към процесния момент/ е видно, че с този код се означават трудови договори със срок за изпитване по чл. 70 от Кодекса на труда.

При тези доказателства по делото, които не са оспорени от ищцата и не са опровергани с каквито и да било други доказателства  съдът намира, че сключеният между страните договор е именно такъв със срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя.

Такъв договор може да бъде прекратен във всеки момент от работодателя, в чиято полза е уговорен срока, без предизвестие и без да е необходимо излагането на каквито и да е мотиви. Именно от тази възможност, уредена в чл. 71 ал. 1 от Кодекса на труда се е възползвал работодателя и със заповед № 2/14.09.2007 година е прекратил трудовото правоотношение с ищцата. Посочването като основание за прекратяване на договора на текста на чл. 71 ал. 1 от Кодекса на труда е достатъчно. Обстоятелството, че в цитираната заповед работодателят е изложил и други мотиви – “закриване на част от предприятието” не променя изводите на съда за законосъобразност на уволнението.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ищцата, свързани с разпоредбите на чл. 68 от Кодекса на труда. Тези разпоредби уреждат сключването на срочен трудов договор при определени условия. По настоящото дело не се събраха доказателства волята на страните да е била да сключат срочен договор на някое от основанията по чл. 68 от Кодекса на труда. Установи се, че договорът е по чл. 70 от КТ – със срок за изпитване. Поради това въпросите за наличие на предпоставки за сключване на срочен трудов договор по чл. 68 от Кодекса на труда са неотносими към настоящия спор.

По изложените съображения, свързани със законосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение между страните,  съдът намира, че искът за отмяна на уволнението е неоснователен.

Неоснователни са  и останалите два иска.

Предпоставка за уважаването на иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ във връзка с чл. 225 от КТ –присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, е незаконност на уволнението. Тази предпоставка не е налице, поради което искът е неоснователен.

Текстът на чл. 71 ал. 1 от Кодекса на труда изрично урежда прекратяването на трудов договор със срок за изпитване без предизвестие от страната, в чиято полза е уговорен срока. При това положение на ищцата не се дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие и искът й по чл. 220 ал. 1 от КТ също е неоснователен.

По изложените съображения Окръжният съд намира, че решенията  на Районния съд – първоначално и допълнително, с което са отхвърлени изцяло предявените от И.И. искове е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 150 лева  адвокатско възнаграждение.

Ето защо Пазарджишкият окръжен съд

 

                 Р                Е            Ш             И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 15.05.2008 година, постановено по гр. Дело № 42/2008 година по описа на Районен съд-Панагюрище  и допълнително решение № 10 от 14.08.2008 година, постановено по същото дело.

ОСЪЖДА И.Ц.И., ЕГН ********** ***  да заплати на ЕТ “Флора-Н.М.”, представлявано от Н.Н.М. със седалище и адрес на управление: град Стрелча, ул. “Геро Грозев” № 14, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 150/ сто и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                         

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                          2.