Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                       

Гр. Пазарджик,13.01.2009 год.

                            .

                        В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

       

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ НА  ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ НОЕМВРИ 2008 год.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.В.                                               ЧЛЕНОВЕ:            И.Д.                                                                           К.  П.

 

при участието на секретар: С.П. и     сложи за разглеждане ВНЧХД№824 / 2008 година, докладвано от съд. В..

 

                  С Присъда №501/23.10.2008 год.по НЧХД№1784/08 год.Пазарджишкия районен съд е признал подсъдимия Г.Г.И. *** ВИНОВЕН в това,че на 30.07.08 год.в гр.Пазарджик е причинил на Я.М. лека телесна повреда,изразяваща се в причиняване на болка и страдание,поради и което на основание чл.78а ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.130 ал.2 НК и му е наложено адм.наказание „глоба”в размер на 500 лв.в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

     ОСЪДЕН е Г.И. да заплати на Я.М. сумата от 500 лв.,представляваща обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди,заедно със законната лихва,считано от 30.07.08 год.,като за разликата до пълния размер на претенцията искът за тези вреди е отхвърлен като неоснователен.

      ОСЪДЕН е подсъдимия със снета самоличност да заплати на Я.М. и направените от нея разноски по делото в размер на 319 лв.

       Така постановената присъда е обжалвана с въззивна жалба от адв.П.П. от АК-Пазарджик като защитник на подсъдимия,в която се съдържат подробни доводи за нарушение на материалния закон,необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения.Тези доводи се поддържат от защитата в с.з.като се иска въззивния съд на основание чл.336 ал.1 т.3 НПК да отмени осъдителната присъда и да постанови по отношение на подсъдимия нова,оправдателна такава.Поддържа се и алтернативно искане на основание чл.335 ал.2 НПК въззивният съд да отмени присъдата и върне делото на същия съд за ново разглеждане.

     Не се сочат нови д-ва.

      Процесуалният представител на противната страна-тъжителката излага доводи в с.з.,поради които счита,че обжалваната присъда е законосъобразна и обоснована и като такава ще следва да се потвърди.

        Окръжният съд като въззивна инстанция след като обсъди доводите на страните и при спазване разпоредбите по чл.313 и сл.НПК,съобрази следното:

      Жалбата е неоснователна.

        От събраните в процеса писмени и гласни д-ва, които първоинстанционния съд е обсъдил задълбочено,поотделно и в съвкупност,е приета за безспорно установена следната фактическа обстановка по частното обвинение:

      На инкриминираната дата в гр.Пазарджик,около 11 ч.на ул.”**”започнала разправия между подсъдимия и неговия брат от една страна и св.В.А.-от друга по повод на това,че последния бил запалил двигателя на автомобила си и изгорелите газове от него нагнетявали въздуха с отровни пари-обстоятелство,което пречело на подсъдимия и брат му,които седели на пейка пред дома си заедно със св.С. да дишат чист въздух.На искането на подсъдимия да загаси двигателя А. не се подчинил и му репликирал на висок тон.Конфликтът прераснал впоследствие в сбиване,при което подсъдимия взел от двора на къщата си една пръчка-дървена,дълга около метър,и брат му също взел подобна пръчка,но метална,като двамата се насочили с тях към А. с цел да му нанесат удари.Последният от своя страна взел от жабката на колата си флакон със спрей,който бил с някакъв газ и някаква черна пръчка подобна на полицейска палка.Излизайки от колата си той напръскал наоколо въздуха със спрея,насочвайки струята към подсъдимия и брат му,които идвали срещу него,като същевременно се опитал да влезе през дворната врата в къщата на братята.В този момент подсъдимия и брат му започнали да нанасят удари по главата и тялото на А.,който се намирал на прага на вратата-последния започнал да отстъпва назад към пътното платно.Точно тогава ситуацията около побоя била възприета от тъжителката М. и св.П.-майка на A.,които като видели какво става са насочили с викове към тях в смисъл подсъдимия и брат му да не бият A..Тъжителката се приближила първа до него/към оня момент на инкриминираната дата тя била негова годеница,а понастоящем-съпруга/и го хванала откъм гърба и по този начин започнала да го издърпва назад.В този момент подсъдимия с държаната от него дървена пръчка и нанесъл удар по дясната ръка,в резултат на което тя изпуснала чантичката си,която носела със себе си.След това И. я ударил втори път в областта на дясната слабина.М. се отдръпнала назад и побягнала по посока сградата на РПУ-Пазарджик за да потърси съдействие.

        Побоят бил преустановен-подсъдимия и брат му се оттеглили към дома си,а A. започнал да звъни по мобилния си телефон в полицията.След получения сигнал на мястото на инцидента дошъл дежурен автгопатрул на РПУ,в състава на който били св.Ш. и Х..Те провели разговор и с двете страни като разяснили на М. и A. че могат да потърсят правата си във връзка с получените телесни увреждания по частен съдебен ред.

    Веднага след това М. ***,а на следващия ден отишла в кабинета по съдебна медицина при МБАЛ-Пазарджик,където била освидетелствана и и било издадено мед.у-ние №209/08 год.От последното е видно,че в резултат на нанесените удари с пръчката от страна на подсъдимия и е било причинено охлузване и кръвонасядане по кожата на дясната слабина с размери 1х0.7 см.и кръвонасядане по крайната дясна фаланга на палеца на дясната ръка с размери 2х2 см.

     Така описаната фактическа обстановка е възприета от първоинстанционния съд в резултат на задълбочения и обстоен анализ на цялостния събран доказателствен материал в процеса,като въззивната инстанция намира,че изводите за обстоятелствата,предмет на доказване по чл.102 НПК,са изложени подробно в мотивите към съдебния акт по начина,съобразен с разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК.По време на проведения съдебен процес решаващия съд е спазил и разпоредбите по чл.12,13 и 14 НПК,имащи отношение към пълното и всестранно изясняване на обективната истина,правата на страните и вземането на фактическите и правни изводи по вътрешно убеждение.

      Ето защо при обсъждането на въпросите по чл.301 НПК съдът е направил правилния и обоснован правен извод,че частното обвинение срещу подсъдимия И. е доказано по един несъмнен начин с оглед разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК,поради което го е признал за виновен в осъществяването на обективните и субективни признаци на състава по чл.130 ал.2 НК.В тази връзка правилно и обосновано е възприета именно тази квалификация на извършеното престъпление-причиняване от страна на подсъдимия по отношение на тъжителката на лека телесна повреда,чиято обективна страна включва причиняване на болка и страдание по смисъла на посочената по-горе разпоредба от НК,респ.субективната страна на деянието също правилно е определена-извършено е виновно,с форма на вината пряк умисъл-чл.11 ал.2 НК.

   Предвид изложеното дотук въззивният съд намира,че в тази обжалвана част присъдата е законосъобразна и обоснована и доводите,които се поддържат от защитата на подсъдимия в противния смисъл са неоснователни.

        Материалният закон-чл.78А ал.1 НК също е приложен правилно и обосновано в конкретния случай.С оглед личността на подсъдимия и данните за него,както и съобразно деянието,което е извършил и предвиденото в закона наказание за него,съдът на основание този текст от НК го е освободил от наказателна отговорност по чл.130 ал.2 НК,налагайки му административно наказание „глоба”в размер на 500 лв.в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

       Въззивният съд намира също така,че поддържаните от защитата на подсъдимия доводи за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на решаващия съд при постановяването на обжалваната присъда,са също неоснователни.В конкретния случай настоящия въззивен съд не намира за основателен довода на защитата,че била нарушена разпоредбата на чл.41 ал.1 НПК,предвиждаща обединяване на дела за различни престъпления срещу различни лица,когато те имат връзка помежду си,и когато правилното им изясняване налага това.На първо място в тази насока следва да се отбележи,че по делото не са представени от защитата официални писмени данни,че има образувано пред първоинстанционния съд и друго НЧХД под друг номер,по което страни са настоящия подсъдим Г.И.,както и брат му-П. И.,а частен тъжител е свидетелят по настоящето дело В. A..И второ,дори и да има образувано такова НЧХД от необединяваното имне може да се направи извода че е бил нарушен чл.41 ал.1 НПК,тъй като в противен случай при разглеждането на едно ново,обединено дело,което да касае една и съща фактическа обстановка по повод извършеното от подсъдимия Г.И.,то в този случай срещу последния би следвало да бъда предявена от частното обвинение евентуално една по-тежка квалификация на деятелността му-такава по чл.131 ал.1 т.4 НК,която би утежнила тогава правното му положение в процеса.В този смисъл въззивната инстанция възприема доводите на защитата на частното обвинение по настоящето дело.

        Обжалваната присъда е законосъобразна и обоснована и в гражданско-осъдителната и част.Присъденото в полза на частната тъжителка обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието,извършено от подсъдимия срещу нея,е съобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и обичайната съдебна практика.

    Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира,че присъдата като законосъобразна и обоснована ще следва да се потвърди,а жалбата като неоснователна-да се остави без уважение.

       Водим от горното и на основание чл.338 НПК Окръжният съд

 

 

                                              Р    Е    Ш    И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Присъда №501/23.10.2008 год.по НЧХД№1784/08 год.на Пазарджишкия районен съд.

          Решението е окончателно.

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

.