Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер     8                                  Година      13.01.2009г                                      Град   Пазарджик                               

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН                    Съд           НАКАЗАТЕЛЕН           състав                                       

 

На  девети декември  през две хиляди и осмата година

 

в публично заседание в следния състав:                                                                    

                                                         Председател:     Г.В.                                       

 

                                                                               Членове:   И.Д.                                                

                                                                                               

                                                                                                    К.П.

                                                                                                                            

 

 

Секретар   С.П.                                                       

В присъствието на прокурора В.М.

 

като разгледа докладваното от    Съдията Д.                                                                               

 

дело номер    826                       по описа за    2008                    год.

 

 

    С присъда №494/17.10.2008г. постановена по НОХД № 2886/06г.на Пазарджишки районен съд  е признат подсъдимия   П.Р.К. за невиновен в това ,че чрез жестоко отнасяне и системно унизяване на достойнството на съпругата си М. П. К. ,намираща се в брачна и материална зависимост от него я е довел до самоубийство и е последвало такова на 02.03.2005г. в гр.Пазарджик като е допущал това ,поради което е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.127 ал.3 във връзка с ал.1 от НК.

    Против така постановената присъда е подаден протест от Районна прокуратура гр.Пазарджик като се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна.Твърди се ,че съдебният акт е постановен при превратно тълкуване на доказателства и е необоснован.

    Постъпила е жалба против присъдата и от частните обвинители и граждански ищци Д.Д.Х. и П.З.Х. с искането да се отмени присъдата и постанови нова осъдителна такава.Излагат се доводи за необоснованост на съдебния акт.

    В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста ,но моли да се отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане поради допуснато съществено процесуално нарушение.

    Подсъдимият моли да се потвърди присъдата като законосъобразна и обоснована .

    Пред въззивната инстанция не се сочат нови доказателства и такива не се събраха.

    Съдът като взе в предвид становището на страните изразено в съдебно заседание и това отразено в жалбата и протеста и провери изцяло така атакувания съдебен акт направи следните изводи:

    По твърдяното от представителят на Окръжна прокуратура допуснато съществено процесуално нарушение:

    В съдебно заседание пред настоящият състав прокурора твърди ,че в първото по делото заседание назначения на децата служебен защитник неправомерно е отказал да участва в процеса като повереник на малолетните деца .С това е допуснато според обвинението съществено процесуално нарушение което е отстранимо при новото разглеждане на делото.

    Защитникът на подсъдимият адвокат С. счита ,че това не е съществено процесуално нарушение тъй като назначеният служебен защитник е заявил ,че няма да се конституира като страна в процеса и поради това съдът не го е призовавал за следващите съдебни заседания.

    Окръжният съд след като внимателно прецени изложените доводи направи следните изводи:

    Подсъдимият е баща на две малолетни деца родени от брака му с пострадалата –неговата съпруга М. П. К. .В съдебно заседание на 08.02.2007г. прокурора е поискал от съда да назначи на децата по реда на чл.101 от НПК особен представител като се пише писмо до АК-Пазарджик.Съдът с определението си е приел ,че искането на обвинението е основателно тъй като децата като наследници на майката имат качеството на пострадал в процеса и след като бащата е подсъдим то е налице противоречие в интересите им и е определил да се пише писмо до АК-Пазарджик за определянето на сл.защитник.С писмо от 13.02.2007г. председателят на АК-Пазарджик е уведомил съда ,че като сл.защитник на основание чл.26 ал.1 от ЗПП се определя адвокат на децата Г. Г.С молба от 01.03.07г. адвокат Г. си е направил самоотвод поради близки отношения с подсъдимия-бивши съседи.На 02.03.2007г. съдията докладчик с разпореждане е указал да се пише ново писмо до АК-Пазарджик за определянето на сл.защитник на малолетните деца.С уведомително писмо от 14.03.07г. е определен като сл.защитник адвоката С. К.На същия ден е проведено съдебно заседание където сл.защитник С. К. е бил назначен за сл.защитник –особен представител на децата Румен петров К. и Д. П. К. на основание чл.101 от НПК .Адвокат К. е заявил ,че в качеството си на особен представител на децата няма да се конституира като гр.ищец и частен обвинител.След това негово изявление същият е освободен от съдебната зала.Процесът е протекъл без призоваването и участието на адвокат К. в качеството му на особен представител.

    Съгласно чл.73 от СК недействителни/нищожни/ са само отказите от материални права на малолетни лица.Съдът е изпълнил задълженията му визирани в чл.101 от НПК и е назначил особен представител на малолетните наследници на пострадалата.Поведението на адвокат К. може да е в нарушение на чл.44 от ЗА , но съдът няма процесуалната възможност да го задължи да участва в процеса като частен обвинител.Правата на децата по отношение на деликта по чл.45 от ЗЗД могат да се реализират и в друг процес.Тоест налице е само преклудиране на правото да участват като частни обвинители в наказателния процес.Още повече ,че съгласно чл.51 от НПК прокурора може да предяви граждански иск от името на малолетни лица в наказателния процес.

    При не встъпването на сл.защитник в процеса същият не придобива качеството на страна поради което и не следва да се призовава за съдебно заседание.по изложените съображения въззивният съд намира ,че не е допуснато твърдяното от прокурора процесуално нарушение което да е съществено и да води до отмяната на съдебния акт.При служебната проверка на присъдата не се констатираха други нарушения на процесуалния закон даващи основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

    По протеста и по жалбата на частните  обвинители:

    В протеста и в жалбата на частните обвинители се правят едни и същи доводи за необоснованост на съдебния акт поради което и обсъждането им следва да стане едновременно.

    Основните доводи както в протеста така и в жалбата са ,че съдът е направил превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и е достигнал до необоснования извод за невиновността на подсъдимия.

    Обвинението е против подсъдимия ,за това ,че като съпруг на М. К. чрез жестоко отнасяне и системно унизяване на достойнството и ,като тя се е намирала в брачна и материална зависимост от него ,я е довел до самоубийство и е последвало такова на 02.03.05г. като К. е допущал това.

    За да постанови оправдателна присъда съдът е приел,че липсва както субективната страна престъплението така и не се е доказало деянието от обективна страна.Прието е ,че няма брачна и материална зависимост ,а има емоционална зависимост ,че липсват данни за жестоко отнасяне и системно унизяване на достойнството на К .

    За да направи тези изводи решаващият съд е събрал множество гласни и писмени доказателства които е подложил на обстоен анализ в мотивите си.

    От събраните по делото доказателства е установено следното:

    Подсъдимият и пострадалата М. се познавали доста преди 1999 г. След като завършили образованието си, започнали работа те станали близки, което прераснало в сключване на граждански брак на 6.06.99г. Не се спори от разпитаните по делото свидетели, че в началото брака бил хармоничен и щастлив. Още преди сключване на брака М. К. била бременна от подсъдимия и през м. 08.1999 г.родила дете, което било мъртво. Смъртта на детето била вследствие увиване на пъпната връв около врата на плода и задушаване. На следващата година – 2000 г. М. отново забременява, тъй като проблемите с първата бременност били сериозни тя потърсила специализирана медицинска помощ в гр.Пловдив при д-р. Д. Там била заведена от свидетелката К. Р. П. – П. кума на семейството. Тази бременност била успешна и се родило живо дете на име Румен. Въпреки успешното раждане семейството имало проблеми със здравето на детето, но те били разрешени благоприятно. Веднага след раждането Мария със съгласието на съпруга си останала при своите родители за известно време, които и помагали да се грижи за детето. Всичко това пострадалата преживяла изключително тежко, като имало моменти в които се самообвинявала, че тя е виновна за проблемите със здравето на детето. През 2000 г. в дома на семейството заживява сестрата на подсъдимия, което наложило да се води дневник за разходите, за да се разделят същите между семейството и сестрата. Този дневник впоследствие, след като свидетелката К. напуснала апартамента на семейството престанал да бъде воден. През 2001 година по идея пак на подсъдимия била наета свидетелката А. Ч., като домакинска помощничка, която останала там до Коледа. През 2003 г. Мария отново забременява, но не била готова за новото раждане и направила аборт при д-р. Д. в гр.Пловдив. През 2004 г. пострадалата отново забременява и решава да задържи детето, което е родено на 18.01.2005 г. От сключването на брака от 1999 г. до второто успешно раждане през 2005 г.-януари в семейството възниквали редица противоречия, като през повечето време по обективни причини – бременност и раждане М. била в майчинство, стояла в къщи и личните и доходи били ниски. Както прокурора така и частните обвинители изтъкват, че в този период от 4 години съвместен живот, съпруга е ограничавал пострадалата във финансово отношение, не и е давал лични средства, карал я е да върши непосредствено след раждането на първото и второто дете тежка физическа – домакинска работа, а самият той е ходил на ски без нея. Всичко това обаче са твърдения, които не почиват на събрания по делото доказателствен материал. Вярно е, че се е водила тетрадка за разходите им през 2000 г., но това не е по твърдяната от частните обвинители и прокурора причина, а защото при младото семейство е живяла сестрата на подсъдимия. Както показанията на свидетелката К.- сестра, така и обясненията на подсъдимия следва да се преценяват внимателно, тъй като те са заинтересовани от изхода на делото, но заинтересовани от изхода на делото са и частните обвинители, които са майка и баща на пострадалата, както и свидетелите Ц. И. леля на М. Свидетелката И. твърди, че е виждала племенницата си със следи от нанесен бой, който пострадалата заявявала, че е нанесен от съпруга. Същата твърди, че Мария се е оплаквала, че подсъдимия изневерява и че иска да се разведе с него. По делото са събрани доказателства от разпита на свидетеля К. и М. Ж., че последната се е  срещнала един-единствен път случайно с подсъдимия в гр.Пазарджик, но не е имала каквито и да е било взаимоотношения с него, след сключване на брака му. Пострадалата е узнала за тази среща и това я е навело на мисълта, че подсъдимия изневерява. Именно за тази изневяра тя е споделила с леля си - свид. И. Твърденията, че подсъдимия физически е малтретирал пострадалата не кореспондират с останалите свидетелски показания на съседи и приятели на семейството, които установяват, че семейството е имало нормални и хармонични отношения, че Мария е разполагала с пари и не е била унижавана от съпруга си в тяхно присъствие. В тази насока са показанията на свидетелката П.-П., свидетелката Г. А., свидетелката Ч., свидетеля П. К., свидетелката Нася Ч. съсед. Всички тези изброени свидетели са незаинтересовани от изхода на делото. Те не са в родствена връзка нито с пострадалата и нейното семейство, нито с подсъдимия и неговото семейство. Те установяват непротиворечиво, че Калчеви са ходили заедно на почивка , понякога заедно на ски, никога не са се карали пред тях и по никакъв начин М. К. не е показала, че физически или психически е малтретирана от съпруга си. Дори и да се приеме, че подсъдимият се е въздържал извън семейната среда да унижава съпругата си пред чужди хора, то ако твърдяното в обвинителния акт бе вярно същото щеше да проличи в поведението на пострадалата. Напротив всички свидетели установяват, че тя е имала нормално поведение пред тях. И двамата съпрузи са се държали напълно нормално помежду си. Безспорно е, че М. не е имала достатъчно собствени парични средства, но се установява по делото, че тя е била подпомагана от своите родители и са налице и доказателства, че чичото на подсъдимия също и е купувал подаръци, които пострадалата сама избирала. Едната група от свидетелите твърдят, че М. е искала да се разведе, но не го е направила понеже подсъдимият и е казвал, да си тръгва, но да остави децата. От внимателния прочит на доказателствата е видно, че пострадалата е била млада и интелигентна жена. Същата е била учителка в училище “И. В.” Пазарджик. Родителите и също са интелигентни хора, ако се приеме, че М. е искала сериозно да се раздели със съпруга си, нищо не и е пречело да се посъветва със специалист, които спокойно би и казал, че при тази възраст на децата и при условие, че тя е добра майка, няма основание да се приеме, от които и да било съд тези деца да се предоставят на бащата.

    След раждането на второто дете на 18.01.2005г. се оказало, че и това дете се ражда преждевременно и е недоносено. Наложило се да бъде отделено от майката и да стои известно време в друга болница в гр.П. По съвет на д-р.Д. подсъдимият е останал в болницата и е спал в болничната стая при съпругата си докато тя се съвземе. Съдът възприе, като обосновани мотивите на Районния съд, че майката М. се е притеснявала и самообвинявала за това, че детето е недоносено и има проблеми, тъй като това поведение е напълно логично и човешко, още повече то се доказва и от показанията на д-р.Д. Д-р.Д. установява, че М. към 1.03.2005г., когато е била на контролен преглед е подтисната, затворена. Определено причина за това и поведение е вписаното в болничната епикриза, че М. боледува от послеродова психоза. Д-р.Д. в съдебно заседание подробно е обяснил защо е вписана тази диагноза и е категоричен, че М. не е имала белези за послеродова психоза, но той самия се е страхувал, че с оглед трите тежки бременности, които е изкарала и здравословното състояние на малкото дете същата е психически нестабилна, а посочената диагноза е вписана от друг лекар, с който свидетеля д-р.Д. е споделил опасенията си. Не на последно място следва да се отрази, че самообвинението, което си е налагала пострадалата за здравословното състояние на децата и се корени и във факта, че същата има брат, които страда от психиатрично заболяване. Определено към 1.03.2005г. не може да се приеме, че М. е била с психично заболяване, но определено същата е била психически нестабилна, депресирана. В това състояние на 2.03.2005 г. М. повикала съпруга си да се прибере за обяд, за да не е сама. Подсъдимият се прибрал. До обяд при М. била майка и Д.Х.. От тук нататъка  какво се е случило, съдът е извадил заключение само от обясненията на подсъдимия. В апартамента са били пострадалата, подсъдимия и новороденото им дете. По обясненията на подсъдимия се установява, че М. излязла на терасата и казала, че ще пуши. Преди това той поправял акумулиращата печка и случайно видял в набързо написани бележки от Мария, в които тя се прощава с близките си. К. излязъл при нея и я издърпал да не стои до парапета на терасата. М. му  казала, че иска да скочи, при което той се ядосал и я плеснал по бузата. Тогава М. казала, че ще слезе на другата тераса да пуши и че няма да скача. Тръгнала напред, след малко подсъдимият тръгнал по нея и видял, че тя е прекрачила през преградата на балкона, веднага отишъл и я хванал за ръцете, като започнал да я увещава да неправи това нещо. Тези действия на подсъдимия били забелязани от свидетелката Г. П. М. обаче се отскубнала, прекрачила с другия крак т.е. и с двата крака и увиснала с цялата си тежест в ръцете на подсъдимия. К. не успял да я задържи, поради което тя паднала от 9-тия етаж на жилищен блок, което падане причинило и смъртта и. От разпита на свидетелката П. се потвърждава казаното от подсъдимия, че той се е опитал да задържи пострадалата, но не е успял.

    От така изложеното изобщо не може да се направи извод такъв какъвто иска да се направи прокурора и частния тъжител. По делото не се събраха доказателства за каквото и да било жестоко отнасяне и системно унизяване на достойнството на М. К. от страна на подсъдимия. Дори и да е имало моменти в които подсъдимия е проявявал себичност, отнасял се е хладно към съпругата си и са имали моменти на семейни скандали то същите не са били системни и не може да се приеме, че са унизявали достойнството на Мария и че са показали жестоко отношение от страна на подсъдимия. Определено е било налице емоционална връзка и зависимост между съпрузите. При третата поред бременност М. е пожелала да премахне плода, подсъдимият е уважил това нейно желание. Когато е забременяла с второто им дете, М. сама е пожелала да го задържи. В писмата, които са приложени по делото и безспорно се установява, че са писани от пострадалата, същата е записала, че най-много е обичала на първо място децата си, изброила е майка си, баща си, брат си и съпруга си П.. Наред с това е записала “Простете ми, исках дом и деца, и ги получих, а не ги заслужавах”. По никакъв начин не може да се направи извода, че причината за суицидния опит на К. е отношението на нейния съпруг към нея.

    Твърдението, че същата е била ограничавана да се среща с близки и приятели не кореспондира със събраните по делото доказателства. Факта, че в приложеното лично тефтерче са вписани много малко телефонни номера, само по себе си не може да докаже, че именно подсъдимия е ограничавал съпругата си да има срещи със свои приятелки.

    Именно по тези съображения съдът намира доводите изложени в протеста и жалбата на частните обвинители за неоснователни. Делото е попълнено с всички относими доказателства, които са събрани по предвидения в закона ред. Съдът е направил обстоен анализ на събраните доказателства и е достигнал до един обоснован и законосъобразен извод, а именно, че липсва от обективна и субективна страна състава на вмененото на подсъдимия престъпление.

    По тези съображения, съдът намира присъдата за правилна и счита, че същата трябва да бъде потвърдена.

    На основание чл. 338 от НПК съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

    ПОТВЪРЖДАВА присъда №494/17.10.2008г. постановена по НОХД № 2886/06г.на Пазарджишки районен съд  .

    Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                    ЧЛЕНОВЕ: