МОТИВИ към присъда по ВНОХД №903/2008г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, постановена на 13.01.2009г.:

 

С присъда № 48/23.01.2006 г. по НОХД № 2380/2005 г. по описа на Пазарджишкия районен съд е признат подсъдимия П.М.П. *** за виновен в това, че през месец май, 2005 г. в същия град в съучастие, като съизвършител със З.М.Ш. – неустановено и неиздирено лице, с користна цел е склонил към проституция непълнолетната Ж.. М. К.  от гр.Златица, поради което и на основание чл.302 от НПК е оправдан по обвинението по чл.155 ал.5 т.2, във вр.с ал.3 и във вр.с чл.20 ал.2 от НК. Със същата тази присъда подсъдимия П. е признат за невиновен и в това, че в началото на месец юни, 2005 г. в с.Априлци, обл.Пазарджишка в съучастие, като съизвършител с подсъдимия С.Г. и З. Ш.– неустановено и неиздирено лице, с цел да принуди Я.Т.Я от гр.Пазарджик да поеме имуществено задължение в размер на 2000 лв., го е заплашил с насилие, поради и което на основание чл.302 от НПК е оправдан по обвинението по чл.213а ал.2 т.4, във вр.с ал.1 от НК и чл.20 ал.2 от НК.

Признат е подсъдимият С.Н.Г. *** за невиновен в това, че в началото на месец юни 2005 г. в с.Априлци, обл.Пазарджишка в съучастие като съизвършител с подсъдимия П. и З.Ш. – неустановено и неиздирено лице, с цел да принуди Я.Т.Я от гр.Пазарджик да поеме имуществено задължение в размер на 2000 лв, го е заплашил с насилие, поради и което на основание чл.302 от НПК е оправдан по обвинението по чл.213а ал.2 т.4, във вр.с ал.1 от НК и чл.20 ал.2 от НК.

С въззивна присъда № 64/10.10.2005 г. по ВНОХД № 969/06 г. на основание чл.336 ал.1 т.2 от НПК е отменена присъда № 48/23.01.2006 г. по НОХД № 2380/05 г. по описа на Пазарджишкия РС, в която подсъдимите П.М.П. и С.Н.Г. със снети самоличности са признати за невиновни и оправдани по обвинението по чл.213а ал.2 т.4, във вр.с ал.1 от НК и чл.20 ал.2 от НК, вместо което е постановено, че се признават подсъдимите П.М.П. и С.Н.Г. за виновни в това, че в началото на месец юни, 2005 г. в с.Априлци, обл.Пазарджишка в съучастие като съизвършители включително и със З.М.Ш., което е неустановено и неиздирено лице, с цел да принудят Я.Т.Я от гр.Пазарджик да поеме имуществено задължение в размер на 2000 лв., са го заплашили с насилие, поради което и на основание чл.213а ал.2 т.4, във вр.с ал.1 от НК и във вр.с чл.20 ал.2 от НК, чл.54 ал.1 и чл.57 ал.2 от НК са осъдени на 2 години лишаване от свобода всеки един от тях поотделно, както и да заплатят всеки един от тях глоба в размер на 3000 лв в полза на държавата по бюджета на съдебната власт. На основание чл.46, б. “б” от ЗИН на подсъдимите е определен “общ” първоначален режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата на РС е потвърдена в останалата й част.

Така постановената присъда на въззивната инстанция е протестирана от прокурор при ОП гр.Пазарджик пред ВКС, като възражението е срещу оправдаването на П. за престъплението по отношение на пострадалата К и срещу несправедливо ниските наказания наложени на подсъдимите за престъпленията по отношение на пострадалия Я. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от Пазарджишкия ОС.

С Решение № 294/22.06.2007 г. по НОХД № 1059/06 г. по описа на ВКС е отменена присъда № 64/10.10.2006 г. /с техническа грешка при изписването на годината/ по ВНОХД № 969/06 г. на Пазарджишкия ОС и върнато делото на същия съд за ново разглеждане от стария на съдебното заседание и от друг съдебен състав, при което да се изпълнят дадените указания за отстраняване на констатираните неправилности.

С Присъда № 62/10.07.2008 г. по ВНОХД № 618/07 г. по описа на Пазарджишкия ОС, на основание чл.336 ал.1 т.2 от НПК е отменена присъда № 48/23.01.2006 г., постановена по НОХД № 2380/05 г. по описа на Пазарджишкия РС, вместо което е постановено признат е подсъдимия С.Н.Г. за виновен в това, че в началото на месец юни, 2005 г. в съучастие като съизвършител с подсъдимия П.М.П. и с лицето З.М.Ш. /неустановено и неиздирено лице/, с цел да принудят Я.Т.Я от гр.Пазарджик да поеме имуществено задължение в размер на 2000 лв, го заплашили с насилие, поради което и на основание чл.213а, ал.2 т.4 от НК, във вр. с чл.213 ал.1 от НК, във вр.с чл.20 ал.2 от НК, чл.54 от НК и чл.57 ал.2 от НК, е осъден на 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лв. платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

На основание чл.66 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание на подсъдимия Г. с изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила.

С тази присъда е признат подсъдимия П.М.П. за виновен в това, че през месец май, 2005 г. в гр.Пазарджик в съучастие, като съизвършител със З.М.Ш. /неустановено и неиздирено лице/ с користна цел е склонил към проституция Ж.М.К., поради което и на основание чл.155 ал.3 от НК, във вр. с чл.155 ал.1 от НК, във вр.с чл.20 ал.2 от НК, във вр.с чл.2 ал.2 от НК, чл.54 и чл.57 ал.2 от НК, е осъден на 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв., като е оправдан по обвинението по чл.155 ал.5 т.2 от НК, затова да е извършил деянието по отношение на непълнолетно лице.

Със същата тази присъда подсъдимия П.М.П. е признат за виновен в това, че в началото на месец юни, 2005 г. в съучастие, като съизвършител с подсъдимия С.Н.Г. и с лицето З.М.Ш. /неустановено и неиздирено лице/, с цел да принудят Я.Т.Я от гр.Пазарджик да поеме имуществено задължение в размер на 2000 лв, го заплашили с насилие, поради което и на основание чл.213а, ал.2 т.4 от НК, във вр.с чл.213 ал.1 от НК, във вр.с чл.20 ал.2 от НК, чл.54 от НК и чл.57 ал.2 от НК, е осъден на 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лв платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

На основание чл.66 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание на подсъдимия П. с изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Така цитираната по-горе присъда е протестирана от прокурор при ОП гр.Пазарджик с искане за отмяна  изцяло на така постановената  присъда, като бъде увеличено наказанието на подсъдимите П. и М. без приложението на чл.66 ал.1 от НК и отстраняване нарушенията на материалния закон допуснати при постановяване на оправдателната присъда на П. по чл.155 ал.5 т.2 от НК, като бъде осъден по това обвинение. Тази присъда е обжалвана и от адв.П. защитник на подсъдимите Г. и П., респ. жалба от адв.Г. – защитник на П.. И в двете жалби се правят искания за отмяна на присъдата, прекратяване производството за престъпление по чл.155 ал.3 от НК, оправдаване на подсъдимите за престъпление по чл.213а, ал.2 т.4 от НК, или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С Решение № 496/11.12.2008 г. по касационно дело № 497/08 г. по описа на ВКС, на основание чл.354 ал.3 т.2 от НПК е отменена въззивна присъда № 62/10.07.2008 г. на Пазарджишкия ОС по ВНОХД № 618/07 г. върнато е делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

При новото разглеждане на делото пред настоящата въззивна инстанция представителят на Окръжна прокуратура- Пазарджик в становището си застъпва, че следва да се уважи протеста, който се поддържа от него в цялост. В тази насока излага подробно съображенията си.

Подсъдимият П. твърди, че е невинен и моли да бъде оправдан от настоящата съдебна инстанция.

                                                            - 2 -

 

Упълномощеният от него защитник моли съда да остави без уважение протеста и да потвърди присъдата на Пазарджишкия районен съд, като правилна и законосъобразна. В този смисъл излага подробно становище.

Подсъдимият Г. не се признава за виновен, като сочи, че не е извършил никакво престъпление и в тази насока пледира за невиновност.

Упълномощеният от него защитник моли съда да остави без уважение протеста и да потвърди присъдата на Пазарджишкия районен съд, като правилна и законосъобразна. В този смисъл излага подробно становище.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото  и при цялостната проверка на обжалваната присъда в съответствие с чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд, за да постанови оправдателна присъда по отношение и на двамата подсъдими, по обвиненията които им е повдигнала РП- гр. Пазарджик е приела следната фактическа обстановка:

Свидетелите Ж.К. и Я.Я. са братовчеди. Свидетелка К е родена на 18.04.1988 г. в гр.Златица. Родителите й се развели. Баща й влязъл в затвора за изтърпяване наказание, а майка й се омъжила повторно. Тъй като нямало къде де живее през 2002 г. дошла в гр.Пазарджик при семейството на свидетеля Я. Последният имал наследствена къща в с.Априлци.

От показанията на свидетелката К дадени в съдебно заседание се установява, че през м.юни 2005 г. седяла в кафене в центъра на гр.Пазарджик, заедно с братовчед си, свидетеля Я и неговата дъщеря свидетелката М Я. При тях седнали двама непознати мъже и ги заговорили. Започнали да й предлагат да работи като проститутка на морето. Тъй като свидетелката не била съгласна споменали, за подобна работа в хотел в гр.Пловдив. Парите, които изкарвала от тази дейност щяла да изпраща на майка си. Казали й още, че ще делят получените от работата пари по равно.

В показанията си в съдебната зала свидетелката посочи, че единият от мъжете, които й предлагали да работи като проститутка е подсъдимият П., който бил по-високия. За другия мъж, който бил по-нисък свидетелката заяви, че не се намира в съдебната зала.

Видно от протоколите за разпознаване /л.43 и л.44/ свидетелката е разпознала в по-ниския и слаб мъж З.М.Ш., който не е издирен по делото. В другия мъж, описан от свидетелката, като мъж на около 25-30 годишен възраст, с тъмни очи и леко пълен, същата е разпознала подсъдимия П.П..

Свидетелката дава показания, че това била първата среща с въпросните мъже. Последвали още подобни срещи, на които също присъствал свидетелят Я. Дори веднъж срещата станала в къщата на свидетеля.

Поради противоречие на основание чл.279, ал.1 т.1 от НПК показанията на свидетелката К дадени на досъдебното производство са прочетени и приобщени към доказателствения материал. В тези показания свидетелката заявява, че срещата с подсъдимия П. и З.Ш. станала през м.май 2005 г. Двамата седнали срещу нейната маса и я заговорили. Питали я на колко години е, но тя им отвърнала, че не ги интересува. Предложи ли й да работи за тях, като проститутка на Слънчев бряг. Не били й предлагали пари. С нея разговарял само високия, едър мъж, около 30 годишен, леко плешив и лико пълен. Другият, по слаб, по- нисък и по-възрастен от първия си мълчал. Настоявали да работи за тях. Казали й да внимава къде ходи и тя си тръгнала, тъй като се изплашила. След това коментирала със свидетеля Я, че някой я е заплашвал.

Именно на тези показания приети, като фактическа обстановка се базира тезата на обвинението.

След приобщаване на показанията на свидетелката дадени на досъдебното производство, по време на съдебното следствие, същата поддържа, че при срещата й с подсъдимия П. е била заедно със свидетеля Я, както и че П. и Ш. при разговора им седели на друга маса, различна от тяхната.

В тази насока са показанията на свидетеля Т.В., който разговарял със свидетелката в качеството си на оперативен работник в РДВР Пазарджик. На свидетеля, К разказала за срещата си с подсъдимия П. и З.Ш., на която същите й били предложили да проституира за тях на морето.

Относно тези обстоятелства за срещи на свидетелката К и подсъдимия П. и уговорки за склоняване за проституция свидетелят Я неколкократно в показанията си заявява, че не знае К да се е срещала с някого и да е била склонявана да проституира. Същият дава показания, че не си спомня свидетелката К да  му е казвала подобно нещо. Не е разговарял с нея за това и  не знае.

Тъй като подсъдимият П. дава обяснения, че никога не е виждал, не се е срещал със свидетелката К и не й е предлагал да проституира за него, двамата са поставени по реда на чл.89 от НПК в очна ставка. При провеждане на очната ставка двамата не променят позициите си и поддържат дадените съответно обяснения и показания.

 От така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че липсват категорични и неоспорими доказателства подсъдимият П.П. да е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на престъпление по чл.155, ал.5, т.2 във връзка с ал.3 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, затова, че през м.май 2005 г. в гр.Пазарджик в съучастие, като съизвършител със З.М.Ш. /неустановено и неиздирено лица/ с користна цел е склонил към проституция непълнолетната Ж.М.К. от гр.Златица, родена на 18.04.1988 г. Изложен е подробен анализ на доказателствения материал от страна на първоинстанционния съд, които в случая настоящата инстанция не счита, че следва да коментира и произнася по същество на излаганите от страните възражения. В тази насока следва да отбележи следното:

В присъдата си постановена на 13.01.2009г., по настоящото дело, въззивния състав е прекратил производството по ВНОХД №903/2008г. по описан на Пазарджишкия окръжен съд в частта относно обвинението спрямо подсъдимия П., като е налице техническа грешка като е изписано и лицето С.Н.Г., което е неправилно по чл.155, ал.5, т.2 във връзка с ал.3 във връзка с ал.1 и във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като недопустимо.

Основание за това произнасяне е становището на настоящият състав, че предмет на въззивна проверка в конкретния казус, е че  присъдата на Районен съд- Пазарджик, независимо от решението на ВКС, следва да бъде разглеждана единствено и само в частта, в която подсъдимите П. и Г.  са признати за невиновни за извършени престъпления по чл.213а, ал.2 т.4 от НК, във връзка с ал.1, във вр.с чл.20 ал.2 от НК. Мотив за този извод на настоящия съдебен състав е, че присъда № 48/06 г. НОХД № 2380/05 г. по описа на РС – Пазарджик е отменена с присъда № 64/10.10.2005 г. по ВНОХД № 969/06 г. по описа на ОС гр.Пазарджик в частта, с която подсъдимите П. и Г. са признати за невиновни и оправдани в обвиненията по чл.213а ал.2 т.4, във връзка с ал.1 и чл.20 ал.2 от НК. Постановено е че двамата подсъдими са признати за виновни по цитираното по-горе престъпление, като са осъдени на наказание всеки един от тях “лишаване от свобода” за срок от 2 години, както и да заплатят глоба в размер на 3000 лв. в полза на Държавата по сметка на съдебната власт. На основание чл.46 от ЗИН е определен на подсъдимите първоначален “общ” режим на изтърпяване на това наказание. Потвърдена е присъдата на РС гр.Пазарджик в останалата й част.

Съгласно действащата законодателна наредба, както към настоящия момент, така и към датата на постановяване на тази присъда от въззивния съд, след като е отменена присъдата в едната част, то действително тя подлежи на касационна проверка пред ВКС. В останалата й част обаче, в която присъдата е потвърдена, респ. всички последващи действия на различни съдебни инстанции да разглеждат присъдата на РС гр.Пазарджик в

                                                                        - 3 -

 

частта, в която подсъдимия П. е признат за невиновен в това, че през месец май, 2005 г. в гр.Пазарджик в съучастие като съизвършител със З.М.Ш. /неустановено и неиздирено лице/ с користна цел е склонил към проституция непълнолетната Ж.М.К., което е престъпление по чл.155 ал.5 т.2, във вр.с ал.3, във вр.с ал.1, във вр.с чл.20 ал.2 от НК, не е следвало да подлежи на разглеждане, тъй като е влязла в законна сила.

В този смисъл следва да се посочи, че на касационно разглеждане подлежат само новите присъди, постановени от Окръжния съд, като въззивна инстанция, а с потвърждаването на присъдата в едната част, то тя не се явява нова и не подлежи на разглеждане от ВКС, тъй като е влязла в законна сила. Ето защо, въпреки коментарите  излагани от двата състава на ВКС по приложение на закона в тази част на повдигнато обвинение, в настоящия казус от съдебната инстанция съдът не намира, че следва да ги приема и те да бъдат водещи в настоящия случай.

По отношение обвинението в престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 от НК против подсъдимите П.П. и С.Г., първата инстанция е възприела фактическа обстановка въз основа на обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Ж.К., Я.Я., З К., М.Я., Т.В., В. Г., Т. Б., В. И., Л. Я, Д. К., Иван Добрев дадени на съдебната следствие, показанията на свидетелите Ж.К. и Я.Я., депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.1 от НПК /отм./, показанията на свидетеля З. К. дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.279, ал.3 във връзка с ал.1, т.1 от НПК/отм./, проведените по реда на чл.89 от НПК очни ставки между свидетелите К и Я, между свидетелите Я.Я. е З. К., между свидетелите Я.Я. и И. Д., между свидетелите Я.Я. и Д. К., между подсъдимия П.П. и свидетелите Ж.К. и Я.Я., между подсъдимия С.Г. и свидетелите К и Я.Я., заключенията на единичната и тройната медицински експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото, както следва:

Обвинителната теза се основава основно на показанията на свидетелите Я.Я. и Ж.К., дадени на досъдебното производство.

В съдебно заседание свидетелят Я.Я. дава показания за следната фактическа обстановка:

Познавал подсъдимите от пролетта на 2005 г., когато дошли при него и започнали да го „навиват” неговата братовчедка, свидетелката К да работи за тях като проститутка. Това продължило още няколко месеца, през които той отказвал да разговаря за това с К. Един ден подсъдимите дошли в ромската махала на гр.Пазарджик и го потърсили. Там срещнали свидетеля К., който казал на свидетеля Я, че подсъдимите го търсят и той ще го закара до мястото където следва да се срещнат. Свидетелят К. закарал със собствения си микробус Я до бензиностанция в близост до махалата. Там го чакали подсъдимият П. и З.Ш.. Последните го качили на някакъв автомобил и го закарали на неизвестно за него място извън града. Там започнали да го бият с юмруци. Накарали го да седне на земята и започнали да го ритат. Тъй като от друг инцидент имал спукан далак, свидетелят Я започнал да повръща кръв. Подсъдимият П. дори се опитал да му реже ушите. Я изпаднал в безсъзнание и бил поливан от нападателите с вода, за да се свести. След известно време отново го качили в автомобила и го закарали на бензиностанция „ШЕЛ”, откъм страната на с.Сарая. Там имало друг автомобил, син на цвят, от който слязъл подсъдимият С.Г.. Последният го ударил веднъж с дърво по ръцете. След това П. и Ш. с автомобила си го закарали до дома му в ромската махала. Заплашили го да не казва за случилото се на полицията. Свидетелят Я се прибрал в къщи, където състоянието му видели свидетелката Ж.К. и дъщеря му, свидетелката М.Я.. На същите той не обяснил за случилото се, но уплашен забранил на дъщеря си да ходи на училище. Бил обезобразен от побоя. След 1-2 дни тримата се преместили да живеят в с.Априлци, където Я имал къща. След около още 1-2 дни в с.Априлци с лек автомобил пристигнали подсъдимите П. и Г. и го потърсили. Когато подсъдимият отишъл до колата, управлявана от подсъдимия Г., последният му поискал 2 000 лв., „за да го оставят на мира”. На мястото присъствали съседите, майката и съпругата на свидетеля Я. Тъй като не знаел, защо му искат парите ги  попитал за това. В този момент към тях тръгнал брата на свидетеля, свидетелят Л. Я. Подсъдимите го видели, запалили автомобила и си тръгнали. След това Я.Я. казал на брат си, че това са хората, които са го били. След това сигнализирал полицията и на мястото дошла патрулна кола. В последствие  отишъл в полицията и разказал за случилото се.

Поради съществени противоречия в показанията на свидетеля изложени в съдебното следствие и тези депозирани на досъдебното производство, последните са прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.1 от НПК /отм./ и приобщени към доказателствения материал. В тези свои показания свидетелят твърди, че за да отиде на срещата, при която подсъдимите и Ш. са го били, същите му се обадили по телефона. Той отишъл, за да се разберат. Когато подсъдимите дошли в с.Априлци, свидетелят от прозореца на къщата си видял автомобила, който шофирал подсъдимия Г. и слязъл да разговаря с тях. Двамата подсъдими седели в автомобила и Г. го попитал „какво става с парите”. Свидетелят ги попитал за какви пари става въпрос, а те му казали, че искат „рекет” от 2 000 лв. Преди това не би говорили за пари.

Уклончиво и несигурно свидетелят заявява, както в депозираните на съдебното следствие показания, така и в тези дадени на досъдебното, използвайки изразите съответно „мисля” и „може би”, че по време на боя са му искали да даде 1 000 лв. или 2 000 лв.

Поради несъответствие в показанията на свидетеля Я и свидетеля К. относно начина на уговаряне на първата среща с подсъдимите, двамата бяха поставени в очна ставка по реда на чл.98, ал.6 от НПК /отм./. При очната ставка Я поддържа показанията си дадени на досъдебното производство, че са му се обадили по телефона и свидетелят К. го е закарал до мястото на срещата с подсъдимия П. и Ш., без да уточнява кой точно е разговарял с него. Докато свидетелят З. К. заявява, че свидетелят Я е взел неговия телефон и той е позвънил на някого, след което го помолил да го откара на бензиностанция „ОМВ”. Тази своя позиция той поддържа както в депозираните на съдебното следствие показания, така и тези на досъдебното производство.

На следващо място е налице разминаване в показанията на свидетеля Я и свидетеля К. относно лицата присъствали на срещата при бензиностанция „ОМВ”. Свидетелят Я депозира показания, че пред бензиностанцията го чакали подсъдимият П. и Ш.. От своя страна свидетелят З К. на досъдебното производство твърди, че лицата са били трима и макар да е бил в непосредствена близост и единият е бил извън колата, заявява, че не може да ги разпознае. В съдебно заседание в присъствие на подсъдимия П., К. дава показания „Аз не познавам хората, нито съм ги виждал”.

Важно обстоятелство обосноваващо тезата на обвинението, на което съдът следва да се спре и анализира е нанесения според твърденията на Я побой.

За това обстоятелство свидетелят Я дава показания, че пръв с ръце започнал да го бие Ш., като му нанасял удари по цялото тяло. Впоследствие, подсъдимият П. го ударил с бокс по устата, която се „сцепила и му потекло кръв”. След това бил бит с метална тръба, дървен прът и ритници. В следствие на побоя свидетелят започнал да плюе кръв, губил неколкократно съзнание. Когато се прибрал в къщи бил обезобразен по лицето и тялото, имал тежки наранявания и по носа. Поради това лежал около седмица.

 

                                                          - 4 -

 

Относно вида и тежестта на нараняванията свидетелката М.Я., дъщеря на Я депозира показания: „Дойде си целия в кръв, устните му дрехите му. Това беше”.

От показанията на свидетеля К. се установява, че е видял още на следващия ден свидетеля Я. Устата на последния била „малко” наранена и не се виждало нищо друго освен пукната устна. След прочитане на протокола за разпит на досъдебното производство, в който е дал показания, че на другия ден Я е бил ужасно пробит, свидетелят К. заяви, че Я е бил бит, но не и ужасно. „Може би е било само удар.”

В тази насока са и показанията на свидетеля К., а именно, че свидетелят Я посочил устната си на която имало рана.

Следвайки фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, съдът следва да обсъди събраните устни доказателства относно главния факт за срещата на свидетеля Я в с.Априлци, поисканите му пари и наличието на принуда за това изразяваща се в заплахи с насилие.

В показанията си Я твърди, че в с.Априлци пристигнали с автомобил подсъдимите П. и Г.. Извикали го и когато отишъл до колата подсъдимият Г., който управлявал автомобила му поискал 2 000 лв., за да го оставят намира. От това Я бил много уплашен. Автомобила и разигралата се сцена били видени от съседите на свидетеля, от майка му и съпругата му. Когато брат му дошъл подсъдимите си тръгнали.

За това, че именно подсъдимите са идвали в с.Априлци дава показания и свидетелката Ж.К.. Същата заявява, че била в къщата и от прозореца видяла пристигналия автомобил с трима души в него. Автомобила управлявал „високото момче”, като сочи подсъдимия П.. След като автомобила спрял, всички от него излезли навън, а П. започнал да „тропа” с ръце по капака. Поискали от свидетеля Я сума от 5000 лв. „...и на горе”. В това време всички бил в двора, съседите, брата на Я, майка му. Свидетелката чула, свидетелят Я да казва: „Вие луди ли сте, какви пари искате от мен да ви дам?”. При пристигането на брата на Я и тръгването на автомобила, запомнила и записала номера му.

При повторния разпит свидетелката дава показания, че е видяла колата от прозореца и от Я е чула за пари.

Поради противоречие на показанията на свидетелката, относно възможността за видимост, броя на хората в автомобила, с тези на свидетеля Я, неин братовчед, двамата бяха поставени в очна ставка.

При очната ставка свидетелят Я поддържа, че свидетелката Яа от разстоянието където се е намирала – в двора, не е могла да види колата и кой я управлява.

Дискредитирайки напълно показанията на свидетелката К и в известна степен показанията на Я.Я., но за важни обстоятелства, братът на Я, свидетелят Л. Я дава показания, че е бил на около 3 м от портата на брат си, когато спрял автомобил, тъмно син на цвят с двама души в него. Но той самият не могъл да види тези хора. Съпругата на Я в това време била на гости и не присъствала. На мястото не присъствала и майка им, защото тя живеела в с.Памидово, където се намирала и този ден. Свидетелят заявява, че не знае, къде се е намирала в този момент свидетелката К, но той не я е видял. От брат си разбрал, че хората от автомобила, които са го били му искат 2000 лв. рекет, но според него не можело да се каже, че е рекет. Тогава Я.Я. се бил уплашил за дъщеря си, „да не я бият или отвлекат”. Но свидетелят ясно и категорично заяви: „Освен, че са го били и искали 2 000 лв., знам, че не са го заплашвали.”

Неколкократно свидетелят Я.Я. сменя версията си за мотива за поисканите му пари. Веднъж в показанията дадени на досъдебното производство пред съдия твърди, че са го били, тъй като не искал да предостави К да проституира за тях. Тогава са му казали, че ще има големи проблеми. В този момент не бил сигурен дали са му искали пари. Бил забравил за това, докато не дошли в с.Априлци.

Това основание за поисканите пари, а именно защото не е предоставил К да проституира за тях, Я е заявил и пред свидетеля К., което се установи от показанията на последния при проведената между нето и Я очна ставка.

Впоследствие в съдебно заседание, свидетелят Я дава показания, че парите били поискани „да го оставят на мира” или „да се придвижва спокойно”. После пък се уплашил за дъщеря си.

Всички тези вътрешни противоречия в собствените му показания и разминавания с показанията на свидетелите К., Л. Я и М.Я., последните двама, съответно брат и дъщеря на свидетеля Я, относно важни обстоятелства свързани с главния факт, хвърлят огромно съмнение върху достоверността на показанията на свидетеля Я.Я..

Не се кредитират показанията на свидетеля Я.Я. относно начина и тежестта на нанесения му побой. Макар и да не е предмет на обвинението това обстоятелство е обвързано с главния факт, доколкото следва да се установи имало ли е насилие, упражнено ли е от страна на подсъдимите и доколко същото е обвързано с целта да бъде принуден Я да поеме имуществено задължение.

Свидетелят Я депозира показания за нанесени изключително тежки травматични увреждания, като плюене на кръв и загуба на съзнание, които с оглед непрофесионалните общоизвестни медицински знания могат да бъдат предизвикани основно от наранявания на вътрешни органи, налагащи спешна медицинска намеса и водещи до фатални последици при липса на такава. Но свидетелят не е потърсил лекарска помощ, мотивирайки се с уплаха, предизвикана от извършителите.

Освен това свидетелят твърди, че в следствие на тежкия побой е лежал в квартирата си в гр.Пазарджик цяла седмица. Това категорично се опровергава от показанията на свидетеля К., които заяви, че е видял още на следващия ден Я в Априлци, като устата му била леко наранена. 

Показанията на Я.Я. само и единствено относно лека рана на устната се подкрепят от показанията на свидетелите Яа, К., Л. Я и К..

Но в този случай, съдът не стигна до несъмнения и категоричен извод нараняването на подсъдимия да е било обвързано с мотивирането на последния да поеме имуществено задължение, т.е. да даде пари на извършителите.

В тази насока единственото представено от обвинението доказателствено средство са несигурните показания на свидетеля Я. Неговите предположения, изразени като „не помня”, „може би”, „мисля, че”, както и лутанията относно сумите между 1 000 и 2 000 лв. не са подкрепени от нито един от останалите свидетели от неговото обкръжение.

Само свидетелите К. и Добрев, които предават възприетите от Я фактически обстоятелства, дават показания, че свидетелят им е казал, че му били поискани пари в близост до бензиностанция „Шел”. Но пък същите опровергават версията на Я, като заявяват, че пред тях същият заявил, че парите са искани, за да се откупи, че не е предоставил К като проститутка.

Единствен свидетелят Я твърди, че хората които са му нанесли побой и в последствие са дошли в с.Априлци и са му искали пари са били именно подсъдимите.

Нито свидетелят З К., нито в последствие свидетелят Л. Я, които са били в непосредствена близост, първия при срещата на бензиностанцията, втория в с.Априлци не разпознава подсъдимите, като евентуалните извършители.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката К, както въз основа на изложените по-горе съображения относно личността й, така и поради тоталните противоречия с показанията на свидетеля Л. Я и дори на Я.Я..

От показания на последните става ясно, че мястото на което се е намирала, което в крайна сметка не бе уточнено – в двора или в къщата, не й е позволявало въобще да види

                                                                        - 5 -

 

както броя, така и лицата на хората стояли в колата, което не е възприето дори от свидетеля Л. Я, стоял на около три метра от автомобила.

Според обвинението свидетелят Я разпознал подсъдимия Г., като човека дошъл с друга кола и удрял го с дървен прът, по многото татуировки.

Вярно е, че относно подсъдимия Г. е приета по делото медицинска експертиза. Видно от заключението при прегледа на С.Г. са установени татуировки в областта на лявото рамо, гърба на лявата предмишница и дясната половина на гръдния кош, над мамилата.

Но тезата на обвинението не се подкрепя от събраните в кориците на делото доказателства. Но нито на съдебното следствие, нито на досъдебното производство свидетелят Я е дал подобни показания, още по малко за мястото и вида на татуировките.

При разпознаването /л.53 и 54/ свидетелят е посочил подсъдимия Стоянов, като леко плешив, с правилно лице и характерна физиономия.

В крайна сметка, съдът счита, че тезата на обвинението именно подсъдимите да са упражнили насилие върху Я не се доказа, а още по-малко наличие на цел да бъде принуден свидетеля да поеме имуществено задължение.

Относно обстоятелството дали именно подсъдимите са били в автомобила пристигнал в с.Априлци следва да се ценят и показанията на свидетеля Б.. Същият дава показания, предупреден за отговорността по чл.290 от НК, отново в противоречие с тези на свидетеля Я.Я., че от 1 юни нататък по време на кампанията за народни представители заедно с подсъдимият С.Г. обикаляли селата на Пазарджишки окръг, за да извършват агитация, като работното им време обхващало целия ден до 19 часа.

В подкрепа на показанията на Б. са и обясненията на подсъдимите П. и Г.. Същите освен израз на защитна позиция са и източник на доказателства и като такива следва да се ценят редом с останалите събрани по делото. Подсъдимите последователно и непротиворечиво дават обяснения, които поддържат и при проведените с Я.Я. очни ставки. Подсъдимият Г. поддържа, че никога не е виждал и не се срещал със свидетеля Я. А подсъдимият П. обяснява, че познава по физиономия свидетеля Я.Я., тъй като го виждал по улиците на града, но никога не се срещал с него изрично и не му е искал пари.

С оглед на изложеното, обясненията на подсъдимите не бяха опровергани от устните доказателства, събрани чрез показанията на свидетелите очевидци, подкрепящи тезата на обвинението.

Огромно съмнение в тази връзка будят и показанията на свидетелят Я.Я., че са му искани пари в с.Априлци.

От една страна той постоянно променя твърденията си за мотива за парите, като заявява, че не знае, защо са му били поискани или да го оставят намира.

От друга страна,  собствения му брат не е чул лично, а е научил от него, че са му поискани 2 000 лв. „рекет”, макар и да не е разбрал защо.

Неубедително звучат показанията на свидетеля Я и за обстоятелството, че е бил много уплашен, притеснен и разтревожен за себе си и за семейството си. Неговото поведение е твърде нелогично за уплашен и притиснат от обстоятелствата човек.

За това настоящият състав съди, на първо място от показанията на свидетеля К., които съдът кредитира, като непредубедени и последователни, че свидетелят Я сам е набрал нечий номер и се е обадил от мобилния телефон, собственост на К., преди последният да го откара за среща при бензиностанция „ОМВ”.

След това в с.Априлци, видно от собствените му показания, свидетелят Я е видял пристигането на автомобила от прозореца на къщата, но сам е излязъл и е разговарял според него с подсъдимите. Дори се е разправял и е искал обяснение, защо му искат пари.

Но дори да се приеме, че именно подсъдимите П. и Г. ***, по никакъв начин не бе подкрепена от събраните доказателства тезата на обвинението, че са го заплашили с насилие.

В тази насока свидетелят Л. Я е категоричен в показанията си, като заявява: „Знам, че не се го заплашвали”. Самият Я при очната ставка със свидетеля Добрев дава показания, че в Априлци не са му казали, че ще го бият.

Всичко изложено дотук и справката за висящо наказателно производство /дознание №1097/98 г. по описа на Районна прокуратура Враца/ срещу свидетелят Я.Я. за измама по чл.209, ал.1 от НК, дават пълно основание на съдебния състав да не кредитира показанията на свидетеля.

Освен това, с оглед изводите изложени по-горе, не може да става въпрос за връзка между двата случая изложени от обвинението и анализирани в детайли от съда.

Въз основа всестранния и прецизен анализ на всички събрани по делото доказателства, разгледани по отделно и в съвкупност, съдът счита, че тезата на обвинението не почива на убедителни, категорични и неоспорими доказателства даващи основание да се приеме по несъмнен начин, подсъдимите П.М.П. и С.Н.Г. да са осъществили от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.213а, ал.2, т.4 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК, затова, че в началото на м.юни 2005 г. в с.Априлци в съучастие, като съизвършители по между си и със З.М.Ш. с цел да принудят Я.Т.Я от гр.Пазарджик да поеме имуществено задължение в размер на 2 000 лева са го заплашили с насилие.

При тези безкрайно противоречиви, нелогични и неубедителни показания на свидетеля Я, на които съдът не дава вяра и косвените доказателства, събрани чрез показанията на останалите свидетели, отразяващи възприятията на същия свидетел, но и даващи сведения относно основния факт, съдът не достигна до безспорен извод, че на посочената дата и място е осъществена принуда, чрез заплаха с насилие срещу Я, че такава е осъществена от подсъдимите, както и целта за това да е била същият да поеме имуществено задължение.

Поради гореизложеното на база тази фактическа обстановка и анализ, които е вървял паралелно с описание на действията на конкретно визираните по- горе лица, съдът е признал подсъдимите П.М.П. и С.Н.Г.  за невиновни и на основание чл.302 от НПК са оправдани по обвинението за престъпление по престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 от НК, във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

Както бе посочено по- горе, настоящия съдебен състав приема, че следва да разгледа по същество оправдателната присъда на РС-Пазарджик в частта относно признаването на подсъдимите П. и Г. за невиновни за извършеното от тях престъпление по чл.213а, ал.2 т.4, във връзка с чл.213 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК. В конкретният казус така цитираната по- горе и възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка в тази част, в която се вменява на двамата подсъдими цитираното по-горе престъпление по чл.213а от НК, не се възприема като правилна, тъй като не е съобразена със събраните по делото доказателства. В случая, за да постанови нова присъда, настоящата инстанция по чл.213а ал.2 т.4, във връзка с ал.1 от НК по отношение на подсъдимите П. и Г., приема за установена друга фактическа обстановка по главните факти на това обвинение.

През пролетта на 2005 г. – месец юни, подс.П. и неустановеното лице Ш. дошли пред блока в гр.Пазарджик, където живеел пострадалия св.Я. След като го видели започнали да водят разговор с него в насока да пусне братовчедка си – св.К да работи за тях като проститутка. Я отказал и “навиването” от тяхна страна продължило известно време, през което те го предупреждавали, че ако не се съгласи, ще има големи проблеми и няма да има живот за семейството му. Един ден, в края на месец юни, те дошли в ромската махала да го търсят, където срещнали св.К.. Последния казал на Я, че го търсят П. и Ш. и че той ще го отведе до мястото,

                                                                        - 6 -

 

където трябвало да се срещнат. К. отвел Я до една бензиностанция със собствения си микробус,  която била близо до махалата и където го чакал подсъдимия и Ш.. Последните го качили в автомобил и го закарали извън града на неизвестно за него място. Там го свалили и започнали да го бият. От този бой Я започнал да повръща кръв, а подс.П. се опитал да му реже ушите. Тъй като изпаднал в безсъзнание те започнали да го поливат с вода, за да се свести. Малко време след това те отново го качили на колата и този път го откарали на бензиностанция “ШЕЛ” в близост до с.Сарая, където по това време се намирал с автомобила си и подс.Г.. Последния слязъл от него, приближил се към Я и го ударил с дърво по ръцете. След това П. и Ш. го закарали до дома му в ромската махала, като го заплашили да не се оплаква на полицията. Състоянието, в което се намирал станало достояние на св.К и дъщеря му – св.М.Я, които забелязали следите от побоя. На тях обаче, той не казал нищо и след около два дни тримата се преместили да живеят в с.Априлци, където Я имал къща. След няколко дни там, с лек автомобил Опел-Вектра дошли подсъдимите П. и Г. и потърсили последния. Когато той дошъл при тях, Г. му казал, че иска 2000 лв., за да го оставят на мира, като според показанията на Я ставало въпрос по отношение на тези пари “за рекет”. В този момент на място дошли някои от неговите съседи, съпругата му и майка му и попитали за какви пари става въпрос. Когато към тях се присъединил брат му – св.Л.Я, пострадалия му казал, че това са хората, които са му нанесли побой преди няколко дни. В този момент подсъдимите си тръгнали, а Я сигнализирал органите на МВР, като в тази връзка на мястото в по-късен момент дошла патрулна кола. В последствие Я подробно разказал в полицията за случилото се с него.

Въззивният съд възприе така описаната обстановка от показанията на св.Я.Я, от тези на свид.К., Л.Я, К, М. Яа, К., Добрев, от очните ставки между подс. Г. и св.Я и К, както и между последните и подс.П., от очните ставки между св.Я и Д., както и между него и К. и от всички останали писмени доказателства, които първоинстанционния съд е приобщил към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Подсъдимите П. и Г. принципно в обясненията си отричат изобщо да са се срещали с пострадалия Я, както и с братовчедка му – св.К. В тази насока твърденията на П. са, че е виждал Я в центъра на града при ниските фонтани и нищо повече. Отрича да е ходил с колата и него в с.Априлци и да му е искал заедно с друго лице сумата от 2000 лева, за да го оставят на мира, както и преди това да са му нанасяли заедно с Ш. побой.

Въззивният съд не кредитира обясненията на тези двама подсъдими, тъй като приема, че те са форма на защитна позиция, с цел оневиняване. Обясненията им се опровергават по категоричен и несъмнен начин. От посочените по-горе доказателства, които не си противоречат помежду си, взаимно се допълват, последователни са и като цяло съответствуват на правилата на формалната логика.

Пострадалият – св.Я, както в показанията си в хода на съдебното следствие, така и в досъдебната фаза на процеса, където е разпитван пред съдия, не се е поколебал да посочи, че именно двамата подсъдими П. и Г. са хората нанесли му побой и го заплашили като му поискали и “рекет” от 2000 лева, за да го оставят него и близките му. При извършеното разпознаване в досъдебната фаза по реда на НПК, същия категорично ги е посочил като автори на въпросното деяние. Конкретните елементи на последното в цялост са обосновани в пълна степен от възприетите обстоятелства при изясняване на главните факти. Излаганите от него коментари в насока, че е бит са в относимост на излаганите твърдения от страна на показанията на свид. Л. Я, М. Яа и Ж. К.

Относно увреждането настъпило вследствие действията на подсъдимите, действително не са налице писмени доказателства за това, но това не е основание да не се кредират твърдения на свид. Я. Я дадени пред съдия, които са в следния смисъл: “ Спряхме колата, те ме изкараха от колата и З. започна да ме бие, първо с ръце удряше ме навсякъде по тялото. Аз паднах, тогава П. започна да ме рита и бие…”. За нанесени удари от страна на подс. Г., свид. Я. Я в показанията си го коментира не по име, а за наличие на татуировки, но в поставената очна ставка между тях двамата, същия е категоричен, че това е човек, който също го е бил на инкриминираната дата. Излаганите от него данни са категорични, а именно: Това е човекът, който ме би. … Удари ме с дървото два три пъти.”. За наличието на увреждания, свид. Я. Я сочи: Аз се прибрах, съблякох дрехите защото бяха целите в кръв … Аз не разказах на дъщеря ми и Жана, какво се е случило и казах, че са ме срещнали някакви момчета наркомани и са ме били. …”.

В показанията на свид. Л. Я не се сочи фактическа обстановка по време на твърдения побой, но се излагат косвени данни за неговото увреждане, а именно: Имаше видими белези. Беше му надута тук джуката и окото. “.

В показанията си дадени в хода на съдебното следствие, свид. М. Я е неопровергана от възраженията на подсъдимите за неучастие, а именно: “Я.Я. ми е баща. Една вечер, когато си легнахме и той си дойде пребит от бой. Само това си спомням. Не мога да си спомня датата, но беше късно вечерта. … Освен мен го видя Ж. /К/…. Дрехите на баща ми- дънките му мисля, че беше с блуза, бяха целите в кръв. Счупен нос, устните  му посинели.”- показания в хода на съдебното следствие. Свид. К потвърждава уврежданията, като в показанията й дадени пред съдия и включени в доказателствения материал посочва: Прибра се късно към 23.30ч., с разбита джука беше, имаше кръв по него.”.

Досежно показанията на свид. К., съдът няма основание да не възприема неговите показания в подкрепа на твърдяното от пострадалия. Действително този свидетел не посочва двамата подсъдими, като лицата в чийто автомобил свид. Я. Я се е качил, но причината за това, е че не  ги е видял и запомнил. Същият не отрича, че на датата на която е карал свид. Я. Я, последния се е срещал с други лица. Не отрича, че на другия го е видял, и че “… устата му беше малко наранена. Това е реално неговото възприятие, както за настъпилото увреждане, както и досежно подсъдимите. В относимост на всичко гореизложено да и показанията на  свид. Д. и К., които независимо, че и те не са преки очевидци подкрепят тезата на пострадалия за нанесения му побой. Тези двама свидетели не отричат, че една седмица след побоя те са установили, че Я. Я има белези по устата. В тази насока са и техните твърдения: свид. К.: “Доколкото си спомням Я имаше рана на устата и посочи, че това е бил един от ударите, които са му нанесени по време на боя.“; свид.Д.: “… имаше белег върху устните.”.

В показанията си свид. В, не дава преки данни за случилото се, но и не опровергава излаганите данни от цитираните по- горе свидетели.

Относно свид. Ч, същата на практика не е разпитвана и реално тази свидетелка не дава информация за конкретно установената фактическа обстановка.

С оглед на изложеното дотук, въззивния съд намира от правна страна, че като е оправдал двамата подсъдими по обвинението по чл.213а ал.2 т.4, във вр. с ал.1 и чл.20 ал.2 от НК, първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен и необоснован съдебен акт, който на основание чл.336 ал.1 т.2 от НПК се отмени и се постанови нова осъдителна присъда по отношение на П. и Г..

Настоящата инстанция намери, че при обсъждането на въпросите по чл.301 от НПК при постановяване на новата си присъда е, че подсъдимите са автори на престъплението чл.213а ал.2 т.4, във вр.с ал.1 и чл.20 ал.2 от НК, респ., че това обвинение срещу тях е доказано по несъмнен начин, съобразно изискванията на чл.303 ал.2 от НПК. Мястото, времето и начина на извършването му са изяснени напълно, от действията им, като те са имали представа в случая за всички негови обективни и субективни признаци.

 

                                                            - 7 -

 

От обективна страна се касае за извършено деяние по глава V раздел 5 от НК – Изнудване, чието изпълнително деяние се свежда до това, че в началото на месец юни, 2005 г. в с.Априлци, обл.Пазарджишка подсъдимите П. и Г. в съучастие като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, включително и със З.Ш. /като неустановено и неиздирено лице/, с цел да принудят Я.Т.Я от гр.Пазарджик да поеме имуществено задължение в размер на 2000 лева, са го заплашили с насилие, нанасяйки му побой.

От субективна страна, двамата подсъдими са извършили деянието виновно, с форма на вината пряк умисъл - чл.11, ал.2 от НК. Същите са съзнавали обществено опасния характер на извършеното от тях деяние, предвиждали са неговите обществено-опасни последици и са искали тяхното настъпване.

Съдът, като прецени характера на извършеното престъпление и неговата степен на обществена опасност, обстоятелствата при които е извършено, подбудите на подсъдимия и неговата степен на вина в случая, след спазване разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК им определи наказание за извършеното от тях престъпление лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, всеки един от тях, както и да заплатят всеки едни от тях в проза на Държавата, по бюджета на съдебната власт глоба в размер на 3000лв.

При определяне на тези видове и размери наказания, съдът отчете, че смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства са в баланс и като такива отчете от една страна: чисто съдебно минало и на двамата подсъдими- смекчаващо вината обстоятелство. В тази насока следва да се отбележи, че от справката за съдимост е отразено, че Г. е осъждан, но на практика към датата на извършване на вмененото му престъпление е реабилитиран по право, тъй като е изтекъл срока визиран в чл.86, ал.1, т.1 от НК. От друга страна, от изготвените им характеристики, се установява, че същите са с негативни характеристични данни, което се явява отегчаващо вината обстоятелство.

С оглед на постигането на целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генерална превенция на закона, съдът намери, че наложеното на двамата подсъдими наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпи ефективно, предвид на което и приложи института на условното осъждане- чл.66, ал.1 от НК. В тази насока и на двамата подсъдими бе определен изпитателен срок от пет години. Като мотив, бе съобразено обстоятелството, че от момента на извършване на престъпното деяние до постановяване на настоящата присъда е изминал продължителен период от време, което дава основание на настоящата инстанция да приеме, че ефективно налаганото наказание, не ще постигне своето поправително и превъзпитателно въздействие спрямо П. и Г..

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                        Председател:

 

                  

      Членове: 1.

 

                                               

                                  2.