Р Е Ш Е Н И Е 32

 

гр. Пазарджик, 21.01.2009 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен съд,  гражданска колегия,  в публичното

заседание на деветнадесети януари………….....…………………….

през две хиляди и девета година...........................................в  състав:

 

                                Председател: П.Я.

           Членове: Е.С.

                                                         А.П.

 

при секретаря В. Б.......................…......…… .и в присъствието на

прокурор......................................…….като разгледа докладваното от

окръжен съдия А.П..*** по описа

за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./. С решение № 140/11.06.2008 г., постановено по гр.д. № 554/2007 г. Велинградският районен съд е отхвърлил иска, предявен от Й.Б.Ш. против Н.Б.Т., С.Б.Б., С.С.Б., М.Г.Б. и И.Г.Б., за делба на УПИ, застроен и незастроен, целият  с площ 316 кв.м., означен на приложената по делото скица като парцел Х-десети, за който е отреден имот пл.№ 470 в кв.276 по плана на гр.Велинград при съседи: от изток – УПИ V-1157, от запад – улица, от север – УПИ ХІ-472 и от юг – УПИ ХІІ-471, ведно с построената в описания имот едноетажна паянтова къща, застроена на 80 кв.м., като неоснователен.

Така постановеното решение се обжалва в предвидения от закона срок пред Пазарджишкия окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразност от адв.М.Д. в качеството й на пълномощник на Й.Ш.. В жалбата се твърди, че съдът не бил възприел вярно фактическата обстановка по делото и съответно бил направил неверни изводи. Било безспорно, че имотът е съсобствен между страните, а относно това дали къщата била СИО е представено допълнително удостоверение за сключен граждански брак между наследодателите. Сочи нови доказателства и моли атакуваното решение да бъде отменено, вместо което искът за делба да бъде уважен и да бъде допусната делба на съсобствените имоти така, както е поискала ищцата.

От ответниците по жалбата се явяват лично С.Б. и С.Б., които чрез своя процесуален пълномощник оспорват жалбата и молят решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Твърдят, че като краен резултат обжалваното решение е правилно, тъй като процесният УПИ е съсобствен между страните по делото и трето лице, с което делба на този етап не е извършвана.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, при спазване разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, прие за установено следното:

В исковата си молба против Н.Б.Т., С.Б.Б., С.С.Б., М.Г.Б. и И.Г.Б., ищцата Й.Ш. твърди, че първите двама ответници са нейни брат и сестра, а последните трима са съответно съпруга и две деца на починалия й брат Г. Б.Б.. След смъртта на общата им наследодателка И. Д. Б. останал в наследство следният недвижим имот: УПИ, застроен и незастроен, целият  с площ 316 кв.м., означен на приложената по делото скица като парцел Х-десети, за който е отреден имот пл.№ 470 в кв.276 по плана на гр.Велинград при съседи: от изток – УПИ V-1157, от запад – улица, от север – УПИ ХІ-472 и от юг – УПИ ХІІ-471, ведно с построената в описания имот едноетажна паянтова къща, застроена на 80 кв.м. Ищцата твърди, че с н.а. № 196, т.ІІІ, н.д. № 990/93 г. наследодателката И.Б. дарила на нея и първата ответница при равни части собствените си 4/15 ид.ч. от дворното място и 16/30 ид.ч. от къщата. Наследниците не можели да се споразумеят доброволно за поделяне на така описаното имущество, поради което молят след установяване на твърденията, изложени в исковата молба, между тях да бъде допусната делба на описаните в ИМ недвижими имоти при следните дялове: по 38/120 ид.ч. от дворното място и 46/120 ид.ч. от къщата за ищцата Й.Ш. и първата ответница Н.Т., 14/120 ид.ч. от дворното място и 22/120 ид.ч. от къщата за С.Б. и общо 14/120 ид.ч. от дворното място и 22/120 ид.ч. от къщата за С., И. и М. Балабанови.

По отношение на къщата

Установява се от събраните по делото доказателства, че с н.а. № 129, т.І, н.д. № 225/1968 г. съпругът на общата наследодателка на страните И.Б. – Б. Т. Б., е бил признат за собственик по обстоятелствена проверка на следния недвижим имот: къща в гр.Велинград, кв.Каменица, паянтова, застроена на 80 кв.м. в дворно място, цялото застроено и незастроено от 270 кв.м. при съседи: Н. Д., В. С, Й. ***, представляващо имот пл.№ 2294, за който е отреден парцел Х-2293, 2294 в кв.276 по плана на гр.Велинград. При тази данни съдът приема, че с описания по-горе нотариален акт Б. Б. е бил признат за собственик на паянтова къща с площ 80 кв.м., застроена в имот пл.№ 2294, за който е отреден парцел Х-2293, 2294 в кв.276 по плана на града, т.е. този нотариален акт го легитимира като собственик само на паянтовата къща, описана в исковата молба, с която е сезиран съдът. Титулът за собственост е издаден на 06.04.1968 г., т.е. след обнародването, но преди влизането в сила на СК от 1968 г. /в сила от 22.05.1968 г./. Съгласно чл.103 от СК /отм./ правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове. Безспорно се установява от представеното удостоверение за сключен граждански брак, че Б. Б. и И.Б. са сключили брак на 06.03.1948 г. Назначената и изслушана по делото техническа експертиза не можа да открие строителни книжа за строежа на къщата, но установи, че тя е била отразена за пръв път в кадастралния план от 1955 г., поради което вещото лице заключва, че къщата е строена до 1955 г. Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена. При тези данни съдът намира, че може да направи обоснован извод, че къщата е построена по време на брака на съпрузите Б. и И. Б., поради което по силата на чл.103 от СК /отм./ се е превърнала в СИО след приемането на СК през 1968 г.

Видно е от представеното удостоверение за наследници, че Борис Б. е починал на 19.05.1979 г., т.е. отново при действието на СК от 1968 г., следователно по отношение на прекратената СИО следва да намери приложението на чл.14, ал.7, съгласно която при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. След своята смърт Б. Б. е оставил следните наследници по закон: И.Б. – съпруга, Н.Т. – дъщеря, Х. Б. – син, С.Б. – син, Й. Ш. – дъщеря и Г. Б. – син, т.е. преживяла съпруга и пет деца. Прилагайки нормата на чл.14, ал.7 от СК /отм./, следва да се приеме, че след прекратяване на съпружеската имуществена общност И.Б. е придобила своята ½ ид.ч. от къщата, а останалата ½ ид.ч. от прекратената СИО е била наследена от петте деца – по 1/10 ид.ч. за всяко дете.

През 1984 г. /т.е. преди наследодателката И.Д.Б., но след баща си Б. Б./ е починал синът Г. Б., който след своята смърт е оставил следните наследници по закон: С.С.Б. – съпруга, И.Г.Б. – дъщеря и М.Г.Б. – дъщеря, т.е. преживяла съпруга и две деца. Тези трима законни наследници наследяват при равни права оставената в наследство от Б. Б. 1/10 ид.ч. от къщата или всеки един от тях получава по 1/30 ид.ч. Тъй като Г. Б. е починал преди наследодателката И.Б., следва да се приеме, че към момента на нейната смърт през 2000 г. той е бил заместен в реда на наследяване по право от двете си деца И. и М. Г. Б. по силата на чл.10, ал.1 от ЗН, съгласно който текст низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. Следователно по отношение на наследството, оставено от починалата И.Б., качеството на наследници по право на заместване са придобили само низходящите на Г. Б. – неговите дъщери и ответници в процеса М. и И. Б. Това на свой ред означава, че преживялата съпруга С.Б. няма качеството на наследник на И.Д.Б., но е собственик по право на наследяване от своя съпруг на 1/30 ид.ч., представляваща 1/3 от наследената от Георги Б. 1/10 ид.ч. от къщата след смъртта на неговия баща Б. Б., поради което тя следва да участва в делбата.

През 1987 г., отново преди наследодателката И.Д.Б., е починал и синът й Х. Б.Б., който не е оставил свои низходящи наследници или съпруга, поради което на основание чл.6 от ЗН е бил наследен само от майка си И.Д.Б.. Следователно на 02.04.1987 г. неговата 1/10 ид.ч. от паянтовата къща, останала в наследство от баща му Б. Б., е преминала по силата на наследяването в патримониума на неговата майка И.Д.Б., при което тя е станала собственик на 6/10 ид.ч. от къщата – 5/10 при прекратяване на СИО през 1979 г. и 1/10 ид.ч. по наследяване след смъртта на сина й Христо Б..

През 1993 г. с нот. акт № 196, т.ІІІ, н.д. № 990/1993 г. И.Д.Б. е дарила на своите дъщери – Н.Т. и Й.Ш. при равни права за двете собствените си 4/15 ид.ч. от парцел Х-470, 471 в кв.276 по плана на гр.Велинград с площ 670 кв.м., ведно със собствените си 16/30 ид.ч. от построената в северозападния ъгъл на парцела едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м. Следователно към своите 1/10 ид.ч./равняващи се на 3/30 ид.ч./, придобити по наследство от баща им Б. Б., съделителките Й.Ш. и Н.Т. са прибавили още по 8/30 ид.ч. от същата къща или всяка една от тях е станала собственик по на 11/30 ид.ч. от къщата.

И.Д.Б. е починала на 05.08.2000 г. и е оставила за свои наследници по закон и право на заместване, както следва: Й.Ш. – дъщеря, Н.Т. – дъщеря, С.Б. – син, И.Г.Б. – внучка и М.Г.Б. – внучка, низходящи на починалия й син Г. Б.. Както беше казано по-горе обаче, след смъртта на сина си Х. Б.И.Д.Б. е станала собственик на 6/10 ид.ч. от къщата, които се равняват на 18/30 ид.ч. С нотариалния акт за дарение през 1993 г. тя се е разпоредила в полза на двете си дъщери общо с 16/30 ид.ч., което означава, че към момента на смъртта й през 2000 г. в наследствената маса са останали 2/30 ид.ч., които трябва да се разделят между трите й живи деца и двете внучки, деца на починал син. След привеждането им към дробно число, което може да бъде разделено на четири, следва да се приеме, че 2/30 ид.ч. се равняват на 8/120 ид.ч. От тях на всеки от тримата наследници – деца на наследодателката И.Д.Б., се полагат по 2/120 ид.ч., а на внучките И. и М. Б. се полагат по 1/120 ид.ч. Или дяловете на съделителите, имащи качеството на наследници по закон и право на заместване на наследодателката И.Д.Б. върху паянтовата къща са, както следва: за Й.Ш. – 11/30 ид.ч. /равни на 44/120 ид.ч./ + 2/120 ид.ч. или общо 46/120 ид.ч., за Н.Т. - 11/30 ид.ч. /равни на 44/120 ид.ч./ + 2/120 ид.ч. или общо 46/120 ид.ч., за С.Б. – 1/10 ид.ч. /равна на 12/120 ид.ч./+2/120 ид.ч. или общо 14/120 ид.ч., за С.С.Б.4/120 ид.ч., за И.Г.Б. – 5/120 ид.ч. и М.Г.Б.5/120 ид.ч.

Като е отхвърлил изцяло иска за делба на къщата, ВРС е постановил едно незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в частта, касаеща съделителите Й.Ш., Н.Т., С.Б., С.С.Б., И.Г.Б. и М.Г.Б., вместо което следва да бъде постановено ново решение, с което да бъде допусната делба между, съделителите Й.Ш., Н.Т., С.Б., И.Г.Б. и М.Г.Б. на паянтова къща с площ 80 кв.м., построена в УПИ Х-470 в кв.276 по плана от 2007 г. на гр.Велинград при посочените по-горе дялове.

 

По отношение на УПИ Х-470

         Искът за делба в тази своя част се явява неоснователен по следните съображения:

         Измежду събраните по делото доказателства липсват такива, легитимиращи И.Д.Б. и нейния съпруг Б. Т. Б. като собственици на УПИ Х-470 в кв.276 по плана на гр.Велинград. Представеният н.а. от 1968 г. легитимира Б. Б. като собственик само на построената в дворното място къща. Към датата на съставяне на нотариалния акт това дворно място било с пл. № 2294 и за него бил отреден парцел Х-2293, 2294, т.е. за имота, в който е построена къщата, не е отреден самостоятелен, а съсобствен парцел. Назначената и изслушана по делото експертиза установява статута на имота, респ. на отредените за него парцели от момента на заснемането му в плана от 1955/1957 г., когато процесният имот е бил с пл.№ 2294. В разписната книга по този план имот пл.№ 2294 е записан на името на Х. С. Б., а през 1968 г. е добавено и името на Б. Т. Б.. Самото записване в разписната книга обаче не поражда право на собственост за Б. Б. върху имот пл.№ 2294, а е очевидно, че записването е направено въз основа на нотариалния акт от 1968 г., който легитимира Б. Б. като собственик само на паянтовата жилищна сграда.

По плана от 1983 г. имотът вече е с пл.№ 470, но за него отново е отреден съсобствен  с трети лица парцел – Х-470, 471. Именно по време на действието на плана от 1980 г. наследодателката И.Д.Б. е дарила на своите дъщери идеални части от къщата и от парцел Х-470, 471 /а не от имот пл.№ 470!/, който парцел очевидно е бил съсобствен с трети лица, макар и това да не е изрично отразено в експертизата. За имот пл.№ 407 е отреден самостоятелен парцел едва с плана от 2007 г., когато обаче наследодателката И.Д.Б. вече е била починала. Следователно, на първо място, доколкото липсват доказателства, легитимиращи И.Д.Б. като собственик на имот пл.№ 470 по плана от 1983 г. и предвид правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам има, следва да се приеме, че със сключения през 1993 г. договор за дарение наследодателката не е дарила на своите дъщери идеални части от парцел Х-470, 471, но дори и да се приеме, че в тази своя част договорът е породил целения транслативен ефект, то съделителките Й.Ш. и Н.Т. в най-добрия случай са придобили права в съсобствен с трети лица парцел, с които до момента не е извършена делба. По така изложените съображения съдът приема, че по отношение на УПИ Х-470 искът за делба следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В тази своя част решението на ВРС е вярно като краен резултат и макар по други съображения, следва да бъде оставено в сила.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТМЕНЯВА решение № 140/11.06.2008 г., постановено по гр.д. № 554/2007 г. в частта, с която Велинградският районен съд е отхвърлил иска, предявен от Й.Б.Ш. против Н.Б.Т., С.Б.Б., С.С.Б., М.Г.Б. и И.Г.Б., за делба на едноетажна паянтова къща, застроена на 80 кв.м. в УПИ, застроен и незастроен, целият  с площ 316 кв.м., означен на приложената по делото скица като парцел Х-десети, за който е отреден имот пл.№ 470 в кв.276 по плана на гр.Велинград при съседи: от изток – УПИ V-1157, от запад – улица, от север – УПИ ХІ-472 и от юг – УПИ ХІІ-471, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА ДЕЛБА между Й.Б.Ш. с ЕГН **********,***, Н.Б.Т. с ЕГН **********,***, С.Б.Б. с ЕГН **********,***, С.С.Б. с ЕГН **********,***, М.Г.Б. с ЕГН **********,*** и И.Г.Б. с ЕГН **********,***, на следния недвижим имот: едноетажна паянтова къща, застроена на 80 кв.м. в урегулиран поземлен имот, застроен и незастроен, целият  с площ 316 кв.м., означен на приложената по делото скица като парцел Х-десети, за който е отреден имот пл.№ 470 в кв.276 по плана на гр.Велинград при съседи: от изток – УПИ V-1157, от запад – улица, от север – УПИ ХІ-472 и от юг – УПИ ХІІ-471.

ДЯЛОВЕТЕ НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ са, както следва: за  Й.Б.Ш. – 46/120 ид.ч., за  Н.Б.Т. – 46/120 ид.ч., за С.Б.Б. – 14/120 ид.ч., за С.С.Б. – 4/120 ид.ч. за М.Г.Б. - 5/120 ид.ч. и за  И.Г.Б. – 5/120 ид.ч.

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140/11.06.2008 г., постановено по гр.д. № 554/2007 г. по описа на Велинградския районен съд в останалата му част.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: