Р Е Ш Е Н И Е 33

 

гр. Пазарджик, 22.01.2009 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен съд,  гражданска колегия,  в публичното

заседание на деветнадесети януари………….....…………………….

през две хиляди и девета година...........................................в  състав:

 

                                Председател: П.Я.

          Членове: Е.С.

                                                         А.П.

 

при секретаря В. Б.......................…......…… .и в присъствието на

прокурор......................................…….като разгледа докладваното от

окръжен съдия А.П..*** по описа

за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 196 и сл. от ГПК /отм./ С решение № 5 без дата, постановено по гр.д. № 242/2007 г. Пещерският районен съд е отхвърлил предявените от П.Г.В. и Б.Г.В.,***, против Р.Б.Е. ***, Л.Б.Е. ***, Г. *** и М.Л.М. ***, обективно и субективно съединени искове, като всеки един от тях е на стойност 358.29 лв.

От така постановеното решени са останали недоволни П.Г.В. и Б.Г.В., които го обжалват в предвидения от закона срок пред Пазарджишкия окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че съдът неправилно бил приел, че те са получавали части от наема на съсобствения имот, тъй като получените с описаните в решение РКО суми нямали нищо общо с частта от неполучен наем и били нищожна част от него. Жалбоподателите молят след установяване на твърденията, изложени в жалбата, атакуваното решение да бъде отменено, вместо което исковите претенции да бъдат уважени срещу всички ответници така, както са предявени.

Жалбата се поддържа и в съдебно заседание, като не се сочат нови доказателства.

Ответниците Р.Б.Е. ***, Л.Б.Е. ***, Г. *** и М.Л.М. *** не се явяват в с.з. и не вземат становище по спора.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, прие за установено следното:

В първоначалната искова молба, предявена от П. и Б. Велкови против Р.Б.Е., Л.Б.Е., Г.Л.М., М.Л.М., „Биовет”АД, ЖСК„Биовет 1”, представлявано от Й. П. И. и ЖСК”Биовет 2”, представлявано от Н. Б. П., ищците са твърдяли, че те и ответниците – физически лица са съсобственици при равни права на имот пл.№ 2333, за който са отредени парцели ІІ-2333, ІІІ-2333, VІІІ-2333 и ІХ-2333 в кв.158 по плана на гр.Пещера. Ответниците – физически лица отдали този имот под наем на ответниците – ЮЛ с договор за наем, сключен на 26.06.1995 г., без знанието и съгласието на ищците, при договорен месечен наем в размер на 2 000 лв. С анекс към този договор от 30.10.1996 г. месечният наем бил увеличен на 6 000 лв. С договор от 21.09.1999 г., сключен между ответниците – физически лица и ЖСК”Биовет 2” същият имот бил отново отдаден под наем. Ищците не били получили никаква част от наема, получаван от ответниците-съсобственици от момента на сключване на първия договор за наем до датата на подаване на исковата молба. Наред с това се е поддържало, че този договор бил явно неизгоден за съсобствениците, тъй като имотът бил ползван за строителна площадка и бил захабен. Тъй като не можели лично да ползват имота, ищците били лишени от възможността да го стопанисат по по-подходящ начин, поради което търпели вреди, които оценявали на 3 000 лв. Освен това имотът се нуждаел от почистване, за което щели да бъдат заплатени 1 000 лв. А тъй като не можели да отдадат терена за застрояване, ищците пропуснали да реализират ползи в размер на 2 000 лв.

След многократно оставяне на исковата молба без движение, многобройните молби, подадени от ищците, в последна сметка с последната молба от 31.10.2007 г. ищците са конкретизирали исковите си претенции, като са заявили, че претендират срещу всеки един от ответниците – физически лица припадащата им се част от размера на получените наеми за периода от 26.05.1995 г. до м.12.1999 г. или общо за 55 месеца, като срещу всеки един от ответниците претенцията е за 358.29 лв. Искът е оттеглен и производството е прекратено с влязло в сила определение срещу ответниците – юридически лица. Изменението на иска е допуснато в с.з., проведено на 25.01.2008 г. с протоколно определение.

Установява се от представените удостоверения за наследници, че ищците и ответниците – физически лица са наследници по закон и право на заместване на П.Г.В. и Л. Г.М.. Със заповед № 399/22.12.1992 г. на Кмета на Община Пещера е разпоредено да се отпише от актовите книги за държавни недвижими имоти акт № 431/21.05.1966 г. и да се предаден на наследниците на П.Г.В. и Л. Г.М. следният недвижим имот: незастроен терен от 1 200 кв.м. в кв.158, парцел І-жилищно строителство” по плана на гр.Пещера от 1985 г. Видно от приложената скица процесният имот е отразен на нея с пл.№ 2333 в кв.158. За установяване идентичността на имота е представено удостоверение от 30.03.2004 г., издадено от Община-Пещера.

Видно е от представените писмени доказателства, че на 26.05.1995 г. Б.Е. и М.М. *** парцел 2333 в кв.158 по плана на гр.Пещера при месечен наем 2 000 лв. Б. Е. и М.М. са посочени като представителни на собствениците на имот пл.№ 2333. С анекс от 30.10.1996 г., подписан между същите страни, договореният наем е увеличен на 6 000 лв., считано от 01.11.1996 г.

Представен е и договор от 21.09.1999 г., сключен между Р.Б.Е. и М.М. от една страна и ЖСК”Биовет 2” – от друга за наем на парцел № 2333 в кв.158 при месечен нае 12 лв. Физическите лица отново са записани като представители на собствениците.

Видно е от приложената като доказателство писмена молба от 09.04.1998 г., изходяща от П.Г.В. и адресирана до директора на „Биовет” – Пещера, че В. претендира изплащане на наем за периода 18.06.1997 г. до 09.04.1998 г. съгласно договор от 26.05.1995 г. Следва да се направи извод, че претенцията не е отправена от лично името на В., а от името на две и повече лица, защото в молбата е употребено множествено число.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и изслушана икономическа експертиза, която е изчислила размера на дължимите наеми за релевантния период от време. Вещото лице е установило, че за плащането на наема са издавани РКО – 18 бр., като три от тях са издадени на името на П.В. - № 6470/31.07.1998 г. за сумата 19 500 лв., РКО № 1433/29.05.1996 г. за 18 000 лв. и РКО № 3261/18.06.1997 г. за сумата 2 500 лв. Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.

При тези данни съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, но разгледана по същество – за неоснователна по следните съображения:

Предявени са четири обективно и субективно съединени иска, намиращи правното си основание в чл.93 във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС. Безспорно се установи, че страните по делото са съсобственици на имот пл.№ 2333 в кв.158 по плана на гр.Пещера при равни права, както и че считано от 26.05.1995 г. до м.12.1999 г. този имот е бил отдаван под наем на юридически лица. Тъй като през релевантния период от време съсобственият имот не е бил ползван лично от съсобствениците, а е бил отдаван под наем на трети лица, следва да се приеме, че правилната квалификация на исковете е чл.93 във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС. Твърдението на ищците е, че ответниците са събирали целия наем, без да им дават полагаемата им се част.

Следва да се приеме, че искът е доказан по основание, тъй като съгласно чл.93 от ЗС добивът от вещта като плодове, прираст на добитък, наем и др. принадлежи на собственика на вещта, а няма спор, че съсобственици са всички страни по делото. Установи се от събраните доказателства, че част от съсобствениците са отдали под наем процесният имот на юридически лица, но съдът прие за доказан фактът, че ищците са знаели за сключените договори. За ищеца това е видно от цитираната по-горе молба от 09.04.1998 г. до директора на „Биовет”-Пещера, а по отношение на ищцата Б.В. съдът приема следното:

Още с предявяването на иска през 2000 г. ищецът е приложил пълномощно с нотариална заверка от 12.02.1996 г., от което е видно, че Б.В. упълномощава брат си П.В. да я представлява навсякъде и пред всички инстанции и лица в РБългария с неограничени правомощия на генерален пълномощник, включително да управлява нейни имоти от нейно име, да получава суми и т.н. Това означава на първо място, че подавайки молбата до директора на „Биовет” П.В., говорейки в множествено число, е действал най - малко от свое име и от името на сестра си, за което разполага с пълномощно. Същото се отнася и до получените с РКО суми – получавайки ги на свое име, в качеството си на пълномощник той е представлявал и интересите на сестра си. Именно получаването на сумите по цитираните по-горе три РКО /като и трите суми са получени след 12.02.1996 г. – датата на нотариалната заверка на пълномощното/, прави обективно и субективно съединените искове недоказани по размер. Получените през 1996 г., 1997 г. и 1998 г. суми от П.В. се включват в периода, за който ищецът претендира, че не са му изплатени никакви наеми и следва да намерят отражение при изчисляване на реално дължимите суми, като исковите претенции бъдат редуцирани. Тези суми обаче обхващат период преди и след деноминацията на лева, както и период на хиперинфлация, а съдът не притежава специални знания в икономическата област, за да може да направи сам нужните изчисления. Съгласно чл.127, ал.1 от ГПК /отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания, което означава, че в тежест на ищците е задължението да докажат своите твърдения, включително и относно размера на исковата претенция. При тези данни предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Тъй като претенцията за присъждане на разноски следва изхода на главния иск, то тя също следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Като е достигнал до подобни изводи, първоинстанционният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороци, обосноваващи неговата незаконосъобразност, поради което то следва да бъде оставено в сила. Тъй като всеки един от обективно съединените искове е на стойност под 1 000 лв., решението на ПОС не подлежи на касационно обжалване.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5 без дата, постановено по гр.д. № 242/2007 г. по описа на Пещерския районен съд.

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: