Р Е Ш Е Н И Е

 

        23                20.01.2009 год. ,гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пазарджишки окръжен съд,гражданска колегия,трети въззивен състав ,                                      в публично заседание на четиринадесети януари двехиляди и девета година в състав:

 

                                                                    

                                                             Председател : Мина Т.                                         

                                                           Членове  : 1.А.П.

                                                                            2.В.М.  

С участието на секретаря Д.Н.                                              като разгледа докладваното от  съдията Т.                                                                                      

В гр.дело  № ..  по описа на съда за 2008 година,за да се произнесе ,взе предвид следното:

 

 

         Производството е въззивно - по § 2 ал.І от ГПК във връзка чл.218 з и следващите от ГПК/отм./

            С решение на Пазарджишки районен съд /без номер и дата/ ,постановено по гр.д.№ 480/2006 год.,  е прието за установено по иска на З.  А.М. против Г.К.И.,    че вследствие  трансформация на лични средства правата върху недвижим имот,представляващ апартамент  в гр.Пазарджик на ул.”Пловдивска” № 82 ет.5 ап.15 с площ от 63,94 кв.м.,ведно с избено помещение № 15 и 4,4953 % ид.части от общите части на сградата са 10 452/13 452 ид.части за  З.М. и 3000/13 452 ид.части за Г.И..

         Прието е за установено  още,че лек автомобил  „Лада” 1500 с № на двигателя 3850702 с рег.№ РА 2584 ,вследствие на трансформация на лични средства е лична собственост на З. М.

         Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба само от Г.И. чрез пълномощника му адв.Ч..

         Порочно ,според въззивника ,е решението в частта,с която съдът е приел,че лекия автомобил е лична собственост на ищцата М.. Съдът игнорирал договора с нотариална заверка на подписа от гледна точка на посочената в него цена.Подържа,че  автомобила е придобит  след сключване на брака за сумата 1500 лева,като това са средства общи за двамата съпрузи , събрани от сватбата им.

         Обжалвано е от К. и решението в частта,с която е прието,че 10 452/13 452 ид.части от имота са лична собственост на ищцата.Твърди се,че от показанията на св.К. се установява,че при закупуване на апартамента ответникът по иска е вложил лични средства 3000 лева,а останалите средства били общи,поради което и останалата част от жилището била придобита при условията на имуществена общност.

         Моли решението да бъде отменено и предявените искове – отхвърлени.Веднага следва да се отбележи,че решението в частта,с която е прието,че от страна на ответника са вложени 3000 лева лични средства и съответната част от имота е негова лична собственост всъщност не е обжалвано.

         Ответницата оспорва жалбата.

         С решение на Пазарджишки окръжен съд по В гр.д.№ 437/2007 година  така постановеното решение е обезсилено и производството по делото – прекратено.Съдът е приел,че иска е недопустим,тъй като между страните има делбен процес и ищцата не е заявила тези си претенции в   този процес.

         С решение на Върховен касационен съд  по гр.д.№ 5834/2007 година е отменено въззивното решение и делото върнато  за извършване на следващите се процесуални действия.Изложени са мотиви за допустимостта на така предявения иск.

         Окръжният съд,като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение,съобразявайки решението на ВКС,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

         Предявени са искове с правно основание чл.21 ал.І и ал.ІІ от СК.

         В исковата си молба против Г.К. ищцата З.М. твърди,че с решение от 14.11.2003 година на Районен съд  Пазарджик бракът им е прекратен.Образувано било и гражданско дело № 497/2005 година за делба на  общо имущество.В хода на това производство не предявила претенции за трансформация на лични средства при придобиване на част от съсобствените им имоти и вещи,поради което за нея бил налице интерес от предявяване на установителен иск.

         По време на брака придобили апартамент №15 ет.5 на ул.”Червено знаме” № 26 / към момента ул.”Пловдивска” № 82/ с площ от 63,94 кв.м. ведно с избено помещение № 15 с площ от 6,84 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата ,както и лек автомобил „Лада” 1500 с рег.№ РА 2584 номер на двигателя 3850702 и на рамата 0978190.

         За закупуването на жилището получила дарение от баща си А. М. в размер на 11 452,като остатъка да размера на цената на жилището 13 452 лева – или 2000 лева били предоставени от бащата на ответника.При това положение следвало да се приеме,че правата им върху имота са в размер на 11 452/13 452 ид.части за нея и 2000/13452 ид.части – за ответника,тоест – не е възникнала имуществена общност, а поради това ,че са вложени лични средства се касае за съсобственост./С допълнителна молба са коригирани правата по размер,тъй като в действителност се е касаело до грешка /.

         Автомобила бил закупен изцяло със средства ,дарени от баща и А. М. ,поради което при условията на чл.21 ал.- от СК подържа,че той е изцяло  нейна лична собственост.

         Моли да бъде прието по отношение на ответника,че правата върху недвижимия имот са 11 452/13 452 ид.части за нея и 2000/13 452 ид.части – за ответника,а автомобила е нейна изключителна собственост.

         Веднага следва да се отбележи,че се поставя въпроса допустимо ли предявявайки претенцията си ищцата да иска установяване и на правата – лични такива на ответника,поради вложени от него лични средства.Като се съобрази  обаче  предела на проверка на вззивната инстанция – очертан от въззивната жалба ,то съдът намира,че не може да проверява решението в частта,с която са признати лични права на ответника върху имота ,тъй като няма жалба в тази част,а не се касае за порок-водещ до нищожност на решението.

         Видно е още,че първоинстанционния съд не е признал на ищцата изцяло правата ,така ,както ги претендира по исковата си молба .Признал е по-малко права на ищцата върху имота и повече по обем /приемайки ,че са вложени не 2000 ,а 3000 лични средства/ за ответника.Не е отхвърлил претенцията на ищцата за разликата до 11 452/13 452 ид.части от имота,но отново следва да се съобрази ,че решението не е обжалвано от ищцата.

         Следователно  въззивният съд следва да се занимае  със спора,така както са очертани пределите му от въззивната жалба-твърди се,че ищцата няма лични права върху имота в признатия и размер,тъй като не са вложени лични средства и тази част от правата са всъщност на двамата съпрузи ,придобити при условията на имуществена общност трансформирана вече в обикновена съсобственост след прекратяване на брака.Порочно е решението още,според жалбоподателя И.,в частта,с която е признато ,че лекия автомобил е изцяло лична собственост на ищцата ,тъй като е придобит изцяло със средства ,дарени и от  нейния баща.Тази вещ също била придобита при условията на имуществена общност.

         В този смисъл е било и становището на ответника по исковете ,подържано пред първата инстанция.Освен това е посочил,че между страните е налице висящ делбен процес.

         Съдът,като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение,прие за установено следното:

         Не е спорно по делото ,че страните са бивши съпрузи,като бракът им е прекратен с решение  по гр.д.№ 656/2003 година на Районен съд Пазарджик – влязло в сила на 1.03.2004 година.Безспорно е също,че бракът им е сключен на 7.11.1982 година.

         На 15.03.1991 година с договор  за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищен фонд по реда на Наредбата за държавните имоти ,като купувачи и двамата са придобили недвижим имот ,представляващ апартамент  в гр.Пазарджик,на ул.”Червено знаме” № 26 – ап.15 ет.3 с площ 63,94 кв.м. и избено помещение № 15 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.Цената ,на която е придобит недвижимия имот е 13 452 лева и  е изплатена в брой от купувачите.

         Представено е и копие на договор за покупка на лек автомобил,кой то носи дата 31.03.1982 година / тоест – преди сключване на брака/.Видно е обаче от договора,че нотариалната заверка на подписите е извършена на 31.03.1983 година,което разминаване,  като се съобразят твърденията на страните и събраните доказателства очевидно  се дължи на грешка.Спор относно обстоятелството ,че автомобила е закупен след сключване на брака всъщност между страните не е възникнал.Продавач по този договор е С. К.,а ответникът е купувач.Автомобила е описан с друг регистрационен № но от останалите характеристики,както и от другите събрани доказателства е видно,че договора  се отнася до автомобила ,описан в исковата молба,като продажната цена,посочена в този договор е 1500 лева.

         От ищцата в настоящия процес е предявен и иск за делба,по който е образувано гр.д.№ 407 по описа на съда за 2005 година.Между  имуществата,чиято делба се претендира срещу бившия съпруг са описани недвижимия имот и лекия автомобил.Там ищцата е заявила претенцията си за делба при равни права.

         В това производство ответникът е направил възражение,позовавайки се на частична трансформация на лични средства в размер на 3000 лева при закупуване на недвижимия имот.Това негово възражение е счетено за основателно от делбения съд и е допусната делба на недвижимия имот при права в размер на 5226/13 452 ид.части на З.М. и 8226/13 452 ид. Части за Г.К. .Делбата на лекия автомобил е допусната при равни права.

         Това съдебно решение не е влязло в сила.Производството е висящо пред въззивния съд,тъй като ,както от данните в първоинстанционното производство ,така и от представеното копие от протокол пред касационната инстанция е видно,че с определение от  27.09.2006 година ,постановено по  В гр.д.№ 364/2006 година  е спряно производството именно до приключване на спора по гр.д.№ 480/006 година на Районен съд Пазарджик.

         Претенциите си по чл.21 от СК страната може да реализира както по време на брака,така и чрез самостоятелен иск след прекратяването му.Тя може да защити тези свои права по пътя на инцидентен иск или възражение и в хода на делбено производство.

         В настоящия случай,тъй като няма влязло в сила решение по допускане на делбата /наличието на което би довело до недопустимост на иск по чл.21  от СК / така предявения иск е допустим .Не е необходимо подробното обсъждане на този въпрос,тъй като ВКС се е произнесъл в решението си по него.

         За да докаже претенцията си ищцата е подържала,че средствата 11 452 лева са и дарени от нейния баща.Разпитан като свидетел бащата на ищцата М. сочи ,че през 1990 година научил от дъщеря си,че има възможност да закупят жилище,но нямали средства.заедно с Я. Д. отишъл в ДСК и изтеглил 20 000 лева,за да ги раздели на двете си дъщери.Оказало се обаче,че дъщеря му скоро няма да закупува жилище и той дал парите на Я. назаем.През пролетта на 1991 година,когато  предстояло извършване на сделката за жилището  поискал връщането на парите ,Я. ги върнал и свидетеля ги дал на дъщеря си.този свидетел установява,че 2000 лева дал бащата на ответника,а той впоследствие дал още 452 лева ,до  пълната цена на имота.

         Събирането на гласни доказателства относно тези обстоятелства е напълно допустимо в този процес.съдът кредитира показанията на св.М.,тъй като те се подкрепят от показанията на св.Д. и писмените доказателства.Св.Д. установява,че заедно с него М. е изтеглил парите от банка,за да ги даде на дъщерите си.След като се оказало,че не са нужни веднага му ги дал на заем,а през м.март 1991 година по искане на М. ,Д. върнал парите и разбрал,че предстои закупуване на жилище от дъщеря му З..От представеното копие от спестовна книжка на името на А. М. се потвърждава обстоятелството,че през м.септември 1990 година той е изтеглил от влога си 20 000 лева,а жилището е закупено през м.март 1991 година.

         Показанията на св.К. са лишени от конкретност.Тя е точна само относно сумата 3000 лева,която твърди,че са средства на ответника,вложени в закупуване на апартамента.тази сума тою имал от свой детски влог и ги бил изтеглил и дал в заем на родителите си.Свидетелската,заедно с брата на ответника занесли тази сума в дома  на страните непосредствено преди закупуване на апартамента.Според тази свидетелка останалите средства  били общи на семейството.

         Показанията на св.З,който установява,че знае от страните ,че имат техни средства в размер на 10 000 лева,всъщност не опровергават  показанията на св.М. и Д..Този свидетел е в приятелски отношения с Г.,очевидно е,че с ищцата  не е коментирал към онзи момент тези обстоятелства ,несигурен е в показанията си /”Доколкото знам”,”не си спомням точно”/.

         Следва да се отбележи,че не са събрани каквито и да било писмени доказателства ,от които да се прави извод за движение на някакви средства  след сключването на брака.въпреки твърденията на ответника и прилагане на разпоредбата на чл.114 от ГПК /отм/ по отношение на ищцата за нейни влогове по време на брака,такива доказателства не са събрани.

         Следователно,от събраните по делото доказателства ,може да се направи извод,че средствата /извън 3000 лева ,по отношение на които решението е влязло в сила/ вложени за закупуване на недвижимия имот  по време на брака са дадени от св.М. – баща на ищцата.Неговите показания се подкрепят от останалите събрани доказателства – св.Д.,писмените доказателства и не се опровергават от показанията на св.К.  и З.,които са лишени от конкретност.

         Тъй като не е установено нещо по различно,то следва да се приеме,че даденото от св.М. е дарение за дъщеря му         а не за двамата съпрузи,поради което съответно следва да се приеме,че 10 452/13 452 ид.части от имота са лична собственост на ищцата,тъй като са вложени лични средства в такъв размер за придобиването му.

         Като е постановил решение в този смисъл в тази част ,съдът е постановил едно правилно решение,което следва да бъде оставено в сила.

         По отношение на лекия автомобил ищцата подържа,че е закупен изцяло със средства,дарени от нейния баща.Становището на ответника е че автомобила е закупен със средства „събрани от сватбата”.

         Договора за закупуване на автомобила е сключен след като страните са вече съпрузи.продавач по договора е С. К.,а като купувач е посочен ответника.Цената на автомобила според договора е 1500 лева.Св.К. установява,че след като се споразумели за сделката той получил от страните които били заедно в Пазарджик една малка сума като капаро и   му било казано,че трябва да отидат в с.Фотиново ,за да вземат пари от бащата на З..заедно отишли в селото.Бащата на ищцата имал 2-3 хиляди лева,но били необходими още.Заедно отишли в  гр.Пещера ,М. изтеглил пари,дали цялата договорена сума на К.,след което М. се върнал в селото ,а продавача и съпрузите отишли при нотариус.такива обстоятелства установява и св.М..Като се съобрази ,че св.К. не е заинтересован по какъвто и да е начин от изхода на делото ,следва да се кредитират неговите показания.Действително има несъответствие между цената ,посочена в договора и действително платената,което е често срещана порочна практика,с цел  заплащане на по-малки такси, но в конкретния случай, при положение,че съдът приема за установено,че продажната цена е изплатена изцяло със средства на бащата на ищцата ,тази разлика е без значение.На показанията на св.К. и М. не могат да бъдат противопоставени тези на св.К.,която единствено твърди,че автомобила е закупен със средства „от сватбата”.

         При така установеното,като е приел,че автомобила е изцяло лична собственост на ищцата ,тъй като е придобит по време на брака,но изцяло със средства ,дарени и от нейния баща,съдът е постановил правилно решение,което и в тази част следва да бъде оставено в сила.

         По изложените съображения Пазарджишки окръжен съд

 

 

                                               Р   Е   Ш   И

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение на Пазарджишки районен съд /без номер и дата/ ,постановено по гр.д.№ 480/2006 год. по описа на съда.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от  връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.