Р Е Ш Е Н И Е

 

24

 

 

20. 01. 2009

 

    Пазарджик

 
 


Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

Трети въззивен граждански

 
 


                                                                Съд                                                                                 

 

състав       

 

 четиринадесети януари

 

 

      2009

 
 


На                                                                                               Година                                       

 

В   закрито заседание в следния състав:

                                                                    

М. Т.

 

 
                                                          Председател                                            

А. П.

 

 

 

 

 
 


                                                                    Членове                                                   

В. М.

 

 
 


                                                                          

 

Д. Н.

 
 

  Секретар                                                         

 

 
 

  Прокурор                                            

съдията М. Костадинова

 
 


  като разгледа докладваното от                                                                                       

 

 

 

 2008

 

    гражданско

 
                                                    

                                                дело   номер                                     по описа за                                

 

 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

         Обжалва се решение №211 от 15.10.2008г. на Велинградски районен съд постановено по гр.д.№168/2008г. по описа на същия съд, с което  Т.П.С. ***, е осъден да заплати в полза на „Велинсоф” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Велинград сумата от 2000лв, представляваща част от общо дължимата сума от 20000лв, дължима по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2008г. до окончателното  й изплащане, както и 555лв сторени по делото съдебни разноски.

          Във въззивната жалба, подадена от Т.С. чрез процесуалния си представител адв.Е.Б. ***, в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, се излагат доводи за порочност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че по делото не е установено предаването в заем на сумата от 25400лв, равняваща се 12987евро, нито в момента на подписването на договора, нито е направено изявление в него, че тя е предадена, нито са представени разписки за такова предаване. Според жалбоподателят преведената сума  от 5000лв от него по  банковата сметка на ищцовото дружество касае други отношения между страните, предмет на друг спор по в.гр.д.№662/2008г. по описа на Пазарджишки окръжен съд и че няма установено по делото движение на такава заемна сума по банкови сметки на дружеството. Искането е да се отмени  изцяло решението на първата инстанция  и се постанови ново с което се отхвърли исковата претенция. Сочат се нови доказателства при условията на чл.266 ал.2 от ГПК.

         В писмения отговор на въззивната жалба, подаден в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от „Велинсофт” ООД  се излагат доводи, че сключения договор с оглед и на съдържанието му представлява и разписка за получената сума, тъй като в противен случай заемателят е нямало да се задължи да върне сумата в тримесечен срок, определен с решението на съдружниците от предишния ден и да поеме задължение да върне нещо, което не е получил до точно определена дата. Даването на сумата било отразено в счетоводните документи на фирмата, където кредита бил осчетоводен и описан като паричен заем на Т. С. в размер на 25400лв, което било установено от вещото лице. Внесената сума от 5400лв от С. по сметката на ищцовото дружество доказвало изпълнение на задължението по договора за заем и че последният не доказал, че превода е в изпълнение на други негови задължения извън договора за заем. Плащането, извършено няколко дни след изтичането на крайния срок за изпълнение на договора, било индиция, че ставало въпрос  именно за заемната сума, а не за нещо друго.Моли да се потвърди  обжалваното решение. Не се сочат нови доказателства .

         Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание в чл.79 ал.1 във връзка с чл.240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

         Предявен е частичен иск за заплащане на сумата от 2000лв за която се твърди, че е предоставена по договор за заем. Според ищеца „Велинсофт” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Велинград, на 27.06.2006г. бил сключен договор за заем между дружеството-заемодател и ответника Т.С. като заемател за сумата в размер на 12987евро, равностойни на 25400лв, която сума била отпусната за срок от три месеца, с крайна дата на погасяване-27.09.2006г.. На 02.10.2006г. по банков път ответникът превел по сметката на дружеството в „Райфайзенбанк” сумата от 5400лв.Останалата част от заема от 20000лв не била върната и до момента. Поради претърпяна злополука от страна на ответника до момента дружеството не потърсило остатъка от заема, затова и с исковата молба се претендира част от сумата, а именно в размер на 2000лв. ведно със законната лихва. Искането е да се осъди ответника да заплати исковата претенция, заявена като частичен иск ведно със законната лихва, считано от  датата на подаване на исковата молба. Сочи доказателства.

         Ответникът оспорва предявения частичен иск по основание и по размер. Първоначално позиция му е, че не е сключил приложения по делото договор за заем, като оспорва съдържанието на същия и положения  от негово име подпис за заемател. В хода на производството се поддържа и тезата, че заемателят реално не е получил в заем посочената в договора сума, поради което не дължи връщането й. Твърди, че той е имал заемни правоотношения с трето лице, но не и с ищцовото дружество. Дотолкова доколкото е внесъл по сметката на ищеца сумата от 5400лв се твърди, че това касае други взаимоотношения между него и дружеството и не се отнася до договора за заем.

         Пазарджишкият окръжен съд провери валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част, както и правилността му с оглед на изложените в жалбата доводи за порочност и при спазване на чл.269 от ГПК, прие за установено следното:

         Решението е валидно и допустимо.

         Съдът е сезиран с иск за  връщане на дадена в заем парична сума,  поради неизпълнение на договорни правоотношения произтичащи от сключен договор за заем, като претенцията е заявена частично в размер на 2000лв-чл.79 във връзка с чл.240 от ЗЗД.

         По делото е установено по безспорен и категоричен начин, че страните са сключили писмен договор, в който е уговорено ищцовото дружество в качеството си на заемодател да предостави в срок до 3 дни от подписването му на заемателя Т.С. левовата равностойност на 12987евро, в размер на 25400лв, като последният се задължава да върне сумата в срок до 27.09.2006г.

         За отпускането на такава сума от страна на дружеството и в полза на Т.С. е взето решение от общото събрание на съдружниците в него на 26.06.2006г.

         Към договора обаче липсват съставени каквито и да било първични счетоводни документи, включително и разписки, изхождащи от страна на Т.С., които да установяват, че той реално е получил в заем процесната сума.

         Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза също не установява движение на парични средства от банковите сметки на ищцовото дружество  към заемателя Т.С.. Обстоятелството, че в счетоводството на  ищеца  задължението на С. е осчетоводено в кредита на счетоводна сметка 501”Каса” със счетоводна справка като паричен заем срещу дебатиране на счетоводна сметка 499 ”Разни дебитори и кредитори” също не установява реално получаване на заемната сума от страна на С..

         Не може да се приеме, че е налице и косвено признание от страна на Т.С., че е получил твърдяната сума като заем, с факта на внасянето на сумата от 5400лв по сметка на ищцовото дружество в „Райфайзенбанк”, по причина, че във вносната бележка не е посочено изрично, че сумата се внася за погасяване на задължение по цитирания писмен договор, още повече, че самият С. твърди, че се касае за  други взаимоотношения между страните. В документа е посочено само, че сумата се внася за разплащане. Така оформен, документът не дава основание за категорично приемане, че се касае за погасяване на дълг по договор за заем.

         Изслушаните единична и тройна комплексни съдебно-почеркови експертизи установяват по категоричен начин, че подписите под писмения договор са положени от лицата, сочени като страни по договора, като ръкописния текст на името на „заемополучателя” е написан от самият него.

         В договора няма изрично отразяване, че сумата реално се предава на заемателя Т.С. в момента на подписването на договора.

         При тези данни въззивният съд намира, че решението е валидно и допустимо в обжалваната му част, но по същество е неправилно.

         Не се установява от доказателства по делото да е сключен надлежно договор за заем.Съгласно трайната практика и теория, договорът за заем е реален договор, по който правата и задълженията между страните възникват от момента на предаването на паричната сума от заемодателя в собственост на заемателя. Договорът се счита за сключен  в момента, когато въз основа на постигнатото между страните съгласие едната даде, а другата-получи в заем пари. Предаването на дадена сума в заем е съществен елемент от фактическия състав на сделката, поради което установяването на предаването на паричната сума със задължение за връщането й от заемателя, е доказване на договора на заем, което с оглед разпределението на доказателствената тежест е задължение на ищцовото дружество, съгласно чл.154 ал.1 от ГПК в настоящия спор, което е и надлежно указано от първоинстанционния съд с доклада си по реда на чл.146 ал.1 от ГПК. Получаването на сумата може да се доказва с всякакъв документ, изходящ от заемателя-разписка за предоставяне на сумата в заем, разходен касов ордер, движение на парични средства от банковата сметка на заемодателя към банковата сметка на заемателя, свидетелски показания  при спазване на ограниченията в чл.164 ал.1 от ГПК и други /Виж решение №777 от 08.11.2005г. на ВКС по гр.д.№1011/ 2004г.-ІІ г.о., решение №875 от 11.01.2006г. на ВКС по гр.д.№431/2005г, ІІ-г.о., решение №161 от 10.03.2006г. на ВКС по гр.д.№47/2005г., І- г.о, решение №517 от 31.05.2007г. на ВКС по т.д.№956/2006г. ТК, ІІ-ро о., решение №666 от 06.12.2007г. на ВКС по т.д.№387/2007г., І о. , ТК,  решение №568 от 16.10.2008г. по т.д.№278/2008г., І о., ТК и други/.

В случая такива доказателства не са ангажирани. В тежест на страната, която твърди, че има сключен такъв договор, е да установи с допустимите от закона доказателства неговото съществуване. В конкретния случай ищцовото дружество не е ангажирало безспорни и категорични доказателства установяващи предаването на сумата в полза на Т.С. като заем.

         Обстоятелството, че в счетоводството на дружеството по партидата на ответника се води отпуснат кредит като заем, без реално да има първичен счетоводен документ или евентуално такова движение на парични суми от сметките на заемодателя към сметките на заемателя, само по себе не е достатъчно за да обоснове сключен договор за заем. Не може да се приеме, че процесната сума от 5400лв внесена от Т.С. касае погасяване именно на това договорно задължение тъй като в същата няма такова отразяване като причина за внасянето й.

         Следователно въззивната инстанция приема, че  няма сключен между страните договор за заем. В най-добрия случай приложения по делото писмен договор   от 27.06.2006г. наименован „договор за заем”  може да се приеме само като едно обещание за предоставяне в заем на пари. Няма ли реално предадена сума като заем в полза на заемателя  от страна на заемодателя, няма  и сключен договор за заем.

         С оглед на изложеното съдът намира, че ще следва да се отмени изцяло решението на първата инстанция като неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.  Ще следва да се постанови ново решение с което да се отхвърли изцяло заявената като частичен иск искова претенция за сумата от 2000лв ведно със законната лихва.

Представените пред въззивната инстанция преписи от съдебни решения-№155 от 30.06.2008г. по гр.д.№688/2007г. по описа на Велинградски РС и въвзивно решение №666 от 18.11.2008г на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д.№ 662/2008г., касаят други страни и имат за предмет ревадикационен иск за собственост, и в този смисъл съдът приема, че тези доказателства са неотносими и нямат значение за решаването на настоящия спор, поради което не ги и обсъжда.

При този изход на делото в полза на ответника Т.С. ще следва да се присъдят направените по делото разноски от които 600лв разноски за първата инстанция и 40лв за въззивната инстанция. Доказателства за други разноски по делото не са представени както и не е представен списък на направените разноски, съгласно чл.80 от ГПК.

         Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                      Р   Е   Ш   И     :

 

         ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение №211 от 15.10.2008г. на Велинградски районен съд постановено по гр.д.№168/2008г. по описа на същия съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения като частичен иск  от „Велинсоф” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Велинград, ул.”Христо Ботев” №2, представлявано от управителя П.Н.Б., с адрес за призоваване в гр.София, бул. ”Витоша” №1 А, ет.2, кантора №267, чрез адвокат А.П.  против Т.П.С. ***, обл.Пазарджик за сумата от 2000лв, представляваща част от общо дължимата сума от 20000лв  по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2008г. до окончателното й изплащане.

         ОСЪЖДА „Велинсоф” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Велинград, ул.”Христо Ботев” №2, представлявано от управителя П.Н.Б. да заплати в полза на Т.П.С., с ЕГН-********** *** А сумата от 640лв (шестстотин и четиридесет лева) представляващи направените по делото разноски от тази страна за двете инстанции.

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

        

Председател:                        Членове:1.                  2.