Р Е Ш Е Н И Е

 

    21                    19.01.2009 год. ,гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пазарджишки окръжен съд,гражданска колегия,трети въззивен състав ,                                      в публично заседание на четиринадесети януари двехиляди и девета година в състав:

 

                                                                    

                                                             Председател : М. Т.                                         

                                                           Членове  : 1.А.П.

                                                                            2.В.М.  

С участието на секретаря Д.Н.                                              като разгледа докладваното от  съдията Т.                                                                                      

В гр.дело      по описа на съда за 2008 година,за да се произнесе ,взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно - по § 2 ал.І от ГПК във връзка чл.196 и следващите от ГПК/отм./

          С решение  № 353 от 9.04.2008 година по гр.д.№ 1949 по описа на Пазарджишки районен съд за 2007 година/ поправка на фактическа грешка в което е извършена с решение № 934 от 22.10.2008 година по същото дело/ е  осъдена Л.Т.К. да заплати на Ю. И.З. ,действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своя баща  И.А. обезщетение за причинени неимуществени вреди  от нараняване,изразяващо се в разкъсно-контузна рана в областта на дясното рамо и кръвонасядания по лявото бедро,ведно със законната лихва,считано от 18.05.2006 година,като за разликата до 2000 лева иска е отхвърлен .Присъдени са държавна такса и разноски.

          В срока по чл.197 от ГПК /отм./ така постановеното решене е обжалвано от  Ю.З. със съгласието на И.А. в частта,с която е отхвърлен предявения от нея иск до размер на 2000 лева.Излагат се доводи за порочност на решението.

          Решението е обжалвано в срок и от Л.К. ,чрез пълномощника  и адв.К.  в частта,с която е уважен иска  над размера от 200 лева.Неправилни били  изводите на съда,че липсвало съпричиняване от страна на пострадалата.

          Моли решението в обжалваната част да бъда отменено и иска над размера от 200 лева – отхвърлен.

          Постъпил е отговор на тази жалба по реда на чл.201 от ГПК /отм/.

          Съдът,като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

          Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

          В исковата си молба против Л.К. ищцата Ю.З., като непълнолетна действаща лично и със съгласието на своя баща И.А. твърди,че ответницата и преподавала „Труд и техника” в училище в с.Мало Конаре.

          На 18.05.2006 година в час ответницата я ударила няколко пъти по краката и дясното рамо с дървена пръчка,с което и причинила лека телесна повреда .Прегледана била от д-р Фингаров и издадено медицинско удостоверение.

          За случилото се била уведомена директорката на училището ,била извършена проверка  в резултат на която Л.К. била дисциплинарно уволнена.

          Образувано било и наказателно производство,което приключило през 2007 година.На К.,която признала вината си било наложено административно наказания глоба по реда на чл.78а от НК.

          В резултат на извършеното от Л.К. на ищцата било причинено разстройство на здравето във физиологичен  и в психологически аспект.В продължение на месеци се страхувала да спи сама,будела се нощем.Променило се желанието да ходи на училище,тъй като в резултат на случилото се променило и отношението на някой ученици и учители към нея.

          Моли ответницата да бъде осъдена да и заплати сумата 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,причинени и от извършеното от ответницата престъпление на 18.05.2006 година ,ведно със законната лихва  от този момент и направените разноски.

          Ответницата е оспорила иска само по размер.В писменото си становище по съществото на спора са изложени подробни доводи,че справедливото обезщетение е в размер на 1000 лева,но  се твърди,че е налице съпричиняване от страна на пострадалата по смисъла на чл.51 ал.ІІ от ЗЗД,изразяващо се в провокационно поведение.

          Съдът,като прецени всички събрани по делото доказателства  и доводите на страните по свое убеждение,прие за установено следното:

          С решение на Пазарджишки районен съд  № 106 от 9.02.2007 година постановено по НАХД № 105 по описа на съда за 2007 година е  призната обвиняемата по делото Л.К. за виновна в това,че на 18.05.2006 година в качеството си на длъжностно лице – учител в ОУ „Св.Св.Кирил и Методий” с.Мало Конаре при изпълнение на службата си е причинила лека телесна повреда на Ю. Запринова ,изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на дясното рамо и кръвонасядания по лявото бедро,довели до разстройство на здравето извън случаите на  чл.128 и 129 от НК и на основание чл.131 ал.І т.2 във връзка с 130 ал.І от НК и във връзка с чл.78 а ал.І от НК К. е освободена от наказателна отговорност,като и е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева.

          Представено е по делото съдебно-медицинско удостоверение № 158/2006 година,в което е отразено,че  при преглед извършен на 19.05.2006 година е констатирано,че ищцата има рана с линейна форма  в областта на дясното рамо,кръвонасядания в областта на лявото бедро.

          Съобразно разпоредбата на чл.222 от ГПК /отм./ , влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Такава е последицата и на постановеното от наказателния съд решение при прилагане разпоредбата на чл.78 А от НК.

          Следователно – установено е в настоящия процес,че ответницата е причинила в качеството си на учител, лека телесна повреда на ищцата Ю.З. ,която се изразява  в разкъсно – контузна рана на дясното рамо и кръвонасядания в областта на лявото бедро.

          Наказателния съд е приел ,че  увреждането е причинено при следната фактическа обстановка:ученичката влязла в час,след започването му,като носела закуска.По искане на свой съученик му дала малко от закуската,но той я хвърлил на земята.К.,мислейки,че ищцата е хвърлила закуската я накарала да вдигне хвърленото ,но З. отказала.След това започнала да замеря своя съученичка с парченца от закуската и двете започнали да се гонят в класната стая.След забележка на отв.К.З. продължила да тича из стаята и  отправила неуважителна реплика към ответницата.тогава К. я ударила с показалката си по рамото и след падане на земята и нанесла още няколко удара с показалката в областта на лявото бедро.Тази фактическа обстановка е установена по делото и от показанията на св.П. и  Г.

          След инцидента ищцата плакала в къщи,не искала да ходи на училище,впоследствие  плакала в съня си и се налагало близките и да я мотивират да ходи на училище.Страхувала се от учителката.

          За състоянието на ищцата  непосредствено след инцидента депозира показания и св.П.Тя установява,че ищцата била възбудена,показала и раната със засъхнала кръв и заявила,че не желае да влиза в час, тъй като госпожата я ударила.

          При тази фактическа обстановка,която е безспорна по делото ,съдът намира,че са налице основанията за ангажиране деликтната отговорност на ответницата.Тя в качеството си на учител е извършила действия,съставляващи престъпление – нанесла е удари с показалка на своя ученичка,с което и е причинила увреждания,квалифицирани като лека телесна повреда.Видът и характера им е установен по делото.

          От изложените обстоятелства в исковата молба е видно,че ищцата претендира вреди ,дължащи се както на последиците от самото увреждане – наречени от нея вреди във „физиологичен” аспект,така и обезщетение за вреди от негативните изживявания след инцидента.

          Характера и степента на увреждането – рана с линейна форма на дясното рамо и кръвонасядания по лявото бедро позволяват на съда да направи извод,че това увреждане не е причинило значителни по интензитет болки и няма последици във физически смисъл.Установено е от св.Пенова,че непосредствено след инцидента ищцата е била възбудена,заявила,че не желае да влиза в клас.За притесненията и страха,който изпитвала впоследствие депозира показания и св. К.

          Съобразявайки всичко това ,съдът приема,че е справедливо за търпените от нея вреди  ищцата да бъде обезщетена със сумата 800 лева.самото увреждане не е било значително,но като се има предвид начина ,по който е било нанесено и отражението му върху отношението на ищцата към посещението на учебните занятия и негативните и изживявания в тази връзка- справедливостта изисква обезщетение именно в такъв размер.не е установено по делото да се е променило отношението на учителите и учениците към ищцата и в този смисъл  претенцията и в останалата част – до размер на 2000 лева е неоснователна.

          Подържа се възражението,че е налице съпричиняване.Ищцата с поведението си била допринесла за вредоносния резултат. С провокационното си поведение – изразяващо се в нарушаване на дисциплината  ищцата  довела ответницата до състояние на силно раздразнение.

          Въззивният съд намира,че не е налице хипотезата на чл.51 ал.ІІ от ЗЗД.Въпреки,че към този момент ищцата е била малолетна то и когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно- последователна е съдебната практика в този смисъл.

          За да е налице съпричиняване обаче   следва вредата да е настъпила и от действията на пострадалото лице.Необходимо е да е налице причинна връзка между поведението на пострадалия – в случая ищцата и вредоносния резултат.В конкретната ситуация – такава причинна връзка няма.С поведението си ищцата е нарушила дисциплината и се е държала неуважително,което обаче не може да се приеме като съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.І от ЗЗД –относно причинените физически увреждания.неминуемо обаче следва да бъде съобразявано при прилагане принципа на справедливостта,което и съдът е сторил.за съпричиняване би могло да се говори – от гледна точка на това  променило ли се е отношението на останалите ученици и учители към ищцата в резултат на инцидента и респективно- търпи ли вреди ищцата от това.Не е установено по делото обаче да е налице каквато и да е промяна на отношението към ищцата –съответно настъпили вреди в резултат на това.

          По изложените съображения,съдът намира,че е справедливо ищцата да бъде обезщетена със сумата 800 лева ,която се дължи ведно със законната лихва от момента на увреждането и като е постановил решение в този смисъл ,като краен резултат ,първоинстанционния съд е постановил едно правилно решение,което следва да бъде оставено в сила.

          Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

 

                                          Р   Е  Ш  И

 

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 353 от 9.04.2008 година по гр.д.№ 1949 по описа на Пазарджишки районен съд за 2007 година.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.