О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Пазарджик 22.01.2009год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Пазарджишки окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на..двадесет и втори януари…през две хиляди и девета година…………………………………………………………..в състав:

                                                         

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Т.

                                             ЧЛЕНОВЕ: К.П.

 К.Н.

                                                                         

При секретаря………………..……………………и в присъствието на  прокурора........като……………….разгледа……………...докладваното от..................съдия  П.…***.д.11…..по…...…описа за 2009г.,   за да се произнесе взе  предвид следното:

          

                 

       Производството е по чл.274 и сл.от ГПК.

                 С определение №233 от 12.09.2008г., постановено по гр.д. №362/2008г. по описа на Велинградския районен съд е прекратено производството по делото.

                 Против така постановеното определение е подадена частна жалба от  ищците Е.Т.М. и Г.П.М.. Считат, че същото е незаконосъобразно, като излагат  съображения. Молят обжалваното определение да бъде отменено.

                 Като се запозна с приложените към делото доказателства, Окръжният съд намира частната жалба за основателна по следните съображения:

                  Обжалваното определение е постановено при условията на чл.129 ал.3 от ГПК – след като с разпореждане от 14.08.2008г. исковата молба е оставена без движение и след като съдът е приел, че с постъпилата на 09.09.2008г. молба констатираните нередовности не са отстранени.

                 Действително първоинстанционният съд е бил сезиран с нередовна искова молба. Тази нередовна искова молба е предявена при условието на субективно /активно и пасивно/ съединяване на исковете, както и при условията на обективно съединени искове. С постъпилата на 09.09.2008г. молба не е санирана нередовността на исковата молба, но не поради съображенията, мотивирали обжалвания съдебен акт.

               С исковата молба са изложени обстоятелства, индикиращи наличие на спор за материално право, без да е било надлежно конкретизирано естеството на нарушеното материално право /спор за право на собственост към минал момент или към настоящ момент/ – от една страна и без да е надлежно формирана вида търсена защита – както с първоначалната молба, така и с допълнителната такава – от 09.09.2008г. /В първоначалната искова молба се съдържат установителни искове, ревандикационни искове, както и искания за прогласяване нищожност на договори и за отмяна на констативни нотариални актове, като с допълнителната молба исканията са редуцирани до установителни и ревандикационни искове, предявени в т.1 – 5.

                  Указанията, дадени от първоинстанционния съд с разпореждането от 14.08.2008г. за отстраняване нередовностите по исковата молба са общи и неконкретни /което обосновава незаконосъобразността на обжалваното определение/. Те са следните: “Да се заявят надлежни петитуми, отговарящи на вида търсена защита; да се изложат обстоятелства, поради които обективно се съединяват различни искове против и от различни лица, да се посочи цената на всеки иск и да се внесе ДТ”. Разпореждането, касаещо посочване цената на исковете и дължимата се ДТ е правилно. Разпореждането в частта, с която е дадено указание да се изложат обстоятелства, поради които обективно се съединяват различни искове против и от различни лица – е неправилно. Указанията, касаещи предявените петитуми и вида търсена защита, касаят допустимостта на предявените искове /както при положение, че същите са самостоятелно предявени, така и при наличието на обективно и субективно съединяване/, но тези указания са общи и неконкретни. Съображенията на въззивната инстанция в тази насока са следните:       

                  Имотите - предмет на исковата молба са със статут на земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ. Защитата на правото на собственост по действуващото право се осъществява с ревандикационен иск по чл.108 от ЗС или иск по чл.124 ал.1 от ГПК /чл.97 ал.1 от ГПК – отм./,  като и с иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ за установяването на материално право към минал момент – в зависимост от характера на породения спор и в зависимост от правния интерес от търсената защита.

                   Както се посочи по-горе в обстоятелствената част на  исковата молба липсват необходимите фактически основания, които обуславят естеството на нарушеното материално право /спор за право на собственост към минал момент или към настоящ момент/ – от една страна и не е надлежно формирана вида търсена защита – както с първоначалната молба, така и с допълнителната такава – от 09.09.2008г. Обстоятелствената част на исковата молба съдържа по-скоро факти, очертаващи спор за материално право към минал момент /каквато е правната квалификация, посочена от ищеца – “чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ”, която естествено не е обвързваща за съда/. Предявените петитуми обаче не кореспондират с обстоятелствената част на исковата молба, като имотите се сочат, както по плана от 1951 г., така и по плана от 1994г. В този смисъл районният съд е следвало да укаже на ищците: 1. Да изложат конкретни обстоятелства за вида нарушено материално право /към минал момент или към настоящ такъв/ - чл.127 ал.1 т.4 от ГПК; 2. Да приведат петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба – чл.127 ал.1 т.5 от ГПК;. 2.1 Следва да се укаже на ищците, че при положение че видът търсена защита касае материално право към минал момент – да се предяви надлежен петитум, отговарящ на вида търсена защита, като се посочи и към кой момент се търси установяване правото на собственост. 2.2 Следва да се укаже на ищците, че при положение че видът търсена защита касае материално право към настоящ момент: Да се изложат конкретни факти и да се ангажират доказателства за наличието на правен интерес – наличието на приключила реституционна процедура по специалния закон – ЗСПЗЗ. При положение че се търси защита на материално право към настоящ момент /чрез установителен иск или петиторна защита/, следва да се индивидуализира по-конкретно предметът на тази защита по сега действащия план, като се представи и скица на имота /парцелите, за които се твърди, че имотите са включени, като при необходимост ищците могат да се снабдят със съдебно удостоверение/.

            От съществено значение е моментът, към който се търси установяване на правото на собственост. В случай, че административното производство все още е висящо, ищците ще имат правен интерес от защита по реда на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ /като в случая следва да съобразят и пасивната легитимация по такъв иск/. Ако административната процедура е завършила, то правото на възстановяване на собствеността се превръща на право на собственост към настоящ момент и то ще бъде предмет на защита по съдебен ред. Във втория случай вида търсена защита следва да съответства на правния интерес и следва да се реализира в зависимост от владението на имота по пътя на установителен или ревандикационен иск, като е недопустимо обективното съединяване на тези искове /каквото е сторено с настоящата искова молба по отношение на част от пасивно легитимираните лица/, тъй като искът по чл.108 от ЗС съдържа в своя предметен обхват установителен иск за собственост и петиторната защита предполага разрешаване на спор за собственост. В този смисъл първоинстанционният съд следва да даде указания на ищците да реализират правото си на защита спрямо отделните ответници в зависимост от породения правен интерес – които указания касаят допустимостта на иска. Едва при неспазване на тези указания и съобразно разпоредбата на чл.130 от ГПК, съдът следва да съобрази допустимостта на обективно съединените искове и да прекрати частично или изцяло производството по тях. В мотивите на обжалваното определение първоинстанционният съд се е позовал на недопустимо съединяване, но не е изложил конкретни и ясни доводи в тази насока /като липсва и ясно формирана воля дали производството по делото е прекратено по реда на чл129 ал.3 от ГПК или по реда на чл.130 от ГПК/. Неправилни са съображенията на съда и относно липсата на посочени обстоятелства за съединяване на исковете.

            С оглед обстоятелството, че в първоначалната ИМ и в допълнителната такава липсва идентичност между обема предявени права /напр. първата група ищци – н-ци на Т. М., в ИМ са заявили права по отношение на УПИ * дка; 2 900/7072 ид.ч., а в допълнителната ИМ са посочили 1 200/6367 ид.ч./  - следва да се даде повторно указание на ищците да конкретизират обема претендирани от тях права.

 По изложените съображения обжалваното определение се явява незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на процесуалните действия, съобразно мотивите на настоящето определение.

            Водим от изложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                     О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

             ОТМЕНЯВА определение №233 от 12.09.2008г., постановено по гр.д. №362/2008г. по описа на Велинградския районен съд, с което е прекратено производството по делото - като незаконосъобразно.

             Връща гр.д. №362/2008г. на Велинградския районен съд за продължаване на процесуалните действия, при съобразяване на указанията, дадени в настоящето определение.

   Определението не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                         

         

 

                                                                                        2.