Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          ………               26.02.2009 ГОДИНА       ГРАД ПАЗАРДЖИК

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,НА ДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ  ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТА ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:

       

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.В.

   ЧЛЕНОВЕ: И.Д.

                      К.П.

 

СЕКРЕТАР  И.Ш.

ПРОКУРОР  НЕДЯЛКА П.

КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА П.

ВНОХД № 50 ПО ОПИСА ЗА 2009 ГОДИНА, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ,ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

С Присъда №566 от 15.12.2008 година, постановена по НОХД №2355/2008 година,Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия Г.А.С. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 03.12.07г. в гр.Пазарджик, като длъжностно лице – куриер, е присвоил чужди пари в брой на стойност 365.38лв., връчени в това му качество и поверени да ги пази и управлява, собственост на „България Експрес”ООД – гр.София, представлявано от управителя Нели Веселинова Стаменова, като е осъден на една година лишаване от свобода.

На осн. чл. 66 ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.

Осъден е подс.Г.С.  да заплати на „България Експрес”ООД сумата от 365.38лв, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

Осъден е подс.С. да заплати и ДТ в размер на 50 лв. върху уважения граждански иск.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс.С. с оплакване за незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят е осъден за деяние, което е несъставомерно и че липсват доказателства за разпоредителни действия от негова  страна.  Твърди се също, че присъдата е явно несправедлива.Иска се отмяната й и постановяване на нова оправдателна такава.Не се сочат доказателства.Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Не се явява представител за гр.ищец, редовно призован, като не взема становище по въззивната жалба.

Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК,прие за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

В  пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият С. ***, като длъжностно лице – куриер, е присвоил чужди пари в брой на стойност 365.38лв, връчени в това му качество и поверени да ги пази и управлява, собственост на „България Експрес”ООД.За да направи този извод първоинстанционния съд законосъобразно и обосновано е кредитирал показанията на свидетелите   Щерева, Качакова, Владимирова и Божилова,  както и събраните по делото писмени доказателства.

Безспорно е по делото, че в началото на месец октомври в „България Експрес”ООД – гр.София, представлявано от управителя Нели Веселинова Стаменова – в клона на дружеството в гр.Пазарджик, представляван по това време от св.Щерева,подсъдимият е започнал работа като куриер. Подс.С. не е подписал трудов договор с дружеството по семейни причини и в този смисъл между него и дружеството съдът приема, че не е възникнало трудово правоотношение, а отношенията, които са възникнали, са граждански-правни.

Подс.С. е поел задължение към дружеството да разнася пратките получени в офиса в гр.Пазарджик до техните адресати, като когато е имало наложен платеж по доставката, подсъдимият е следвало да събере съответната сума от получателя на доставката и след това да отчете парите на офис-администратора, който към 03.12.07г. е била св.Владимирова. При осъществяване на тези си задължения подс.С. е ползвал служебен автомобил и мобилен телефон и между него и дружеството е било уговорено да получава месечно възнаграждение в размер на 300 лева ,платимо до десето число на месеца, следващ отработения месец .

Безспорно е установено по делото, че на 03.12.07г., след като С. е отишъл на работа и е взел съответните пратки, за да ги разнесе по адресите, към обяд, след като е  приключил с разнасянето, се е върнал в офиса на фирмата, където са били свидетелките Владимирова и Качакова. Пред тях подсъдимият е заявил, че напуска работа, но отказал да отчете и предаде на св.Владимирова парите, които бил събрал за деня от получателите на разнесените пратки-с аргумент, че работодателят му дължал заплата, която до момента не му била изплатена. Св.Владимирова незабавно информирла ръководството на дружеството, като се оказало, че неотчетените пари от подс.С., които той задържал у себе си, възлизат на 365.38лв.

При така установената фактическа обстановка обосновано и законосъобразно Пазарджишкият РС е приел, че подсъдимият е осъществил и от обективна, и от субективна страна   признаците на състава по чл. 201 от НК. Безспорно е, че същият е имал качеството „длъжностно лице” в ощетеното дружество – въпреки, че между него и дружеството не е възникнало трудово правоотношение. Същият се явява длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б.Б от НК – било му е възложено от дружеството срещу съответно месечно възнаграждение да извършва работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество /имущество на горепосоченото юридическо лице/.Подс.С. ежедневно  е получавал от получателите на пратките при тяхната доставка съответните парични средства, които ежедневно е следвало да отчита на св.Владимирова.По силата на възникналите гражданско-правни отношения между него и дружеството той е получавал и е следвало да пази и да управлява чужди вещи, след предаването на които е получавал чужди пари /на дружеството/, които са му били връчени в качеството му на длъжностно лице – куриер и са му били поверени да ги пази и управлява.

Основното възражение е, че не било доказано по делото, че подсъдимият се бил разпоредил с тези чужди пари. На първо място, както обосновано е отбелязал първоинстанционният съд, с Решение № 19 на Конституционния съд на РБ, разпоредбата на чл. 201 от НК в частта й, в която е записано: „като се разпореди с тях в свои или в чужд личен интерес”, е обявена за противоконституционна. От друга страна съдът приема, че е безспорно установено, че подс.С. е получил горните парични средства със задължението да ги пази и управлява и съответно да ги отчете в края на работния ден, което същият не е направил на 03.12.07г. Вместо това подсъдимият е задържал парите при себе си, като свои.

          Неоснователно е и възражението, че с това си поведение подсъдимият не бил извършил престъпление, тъй като от субективна страна той смятал че ги задържа на гражданско-правно основание /евентуално като проявление на  право на задържане/. От възникналите между дружеството и подсъдимият гражданско-правни отношения е видно, че на подсъдимия дружеството е дължало месечно възнаграждение до десето число на месеца,следващ отработеният месец. Следователно към 03.12.07г. все още дружеството не е било изпаднало в забава за това си задължение към подсъдимия, тъй като не е било преминало десетото число на месеца. По тези съображения подс.С. не би могъл да упражни правомерно каквото и да било право на задържане. От друга страна следва да се отбележи, че дори и същият да е имал някакво вземане по отношение на дружеството, то редът за реализиране на това вземане е друг и в този смисъл същият в разрез със закона е присвоил горната сума, твърдейки, че реализира свои права. Че подсъдимият С. е съзнавал, че присвоява горната сума, е ясно от това, че същият вече два месеца работил във фирмата като куриер и е бил съвсем наясно за ежедневното си задължение за отчитане на тези пари. Ето защо обосновано Пазарджишкият РР е приел, че престъплението по чл. 201 от НК е осъществено от подс.С., като същият е действал с пряк умисъл.

Неоснователни са възраженията за неправилно приложение на материалния закон.

Наложеното на подс.С. наказание от една година лишаване от свобода е при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които Пазарджишкият РС е отчел в пълна степен. Обосновано съдът е приложил и разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен срок, предвиден като минимален в закона. В този смисъл са неоснователни възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание.

Законосъобразно е уважен и гр.иск в полза на ощетеното дружество, като му е присъдено горното обезщетение за причинените му имуществени вреди. Законосъобразно е определено и дължимата ДТ върху гражданския иск.

Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение,като се потвърди първоинстанционната присъда като правилна,законосъобразна и обоснована.

При разглеждане и решаване на делото от първоинстанционния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на присъдата на това основание.

Воден от горното и на основание чл.338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

                                            Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Присъда №566 от 15.12.2008 година, постановена по НОХД №2355/2008 година на Пазарджишкия районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.