Р  Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

№…217……/07.05.2009г. гр. Пазарджик

 

В       ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                             ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви въззивен състав, на тринадесети март две хиляди и деветата година в открито заседание в следния състав:                                                                                                                                                                                            

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.С.

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:     А.П.

                                                                             И.Д.

                                                                               

 

          Секретар: В.Б.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 218з от ГПк /отм./ във връзка с чл.196 и следващите от ГПК/отм/ във връзка с §2-ри от ГПК.

С решение №1347/27.12.2007г. постановено по гр.д.№1502/2006г. по описа на ВКС е отменено изцяло решение №521/14.09.2006г. постановено по в.гр.д.№466/2006г. по описа на Пазарджишкия ОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предмет на въззивното обжалване е решение от 31.12.2003г. постановено по гр.д.№244/2003г. по описа на Велинградския РС, в частта, с която е отхвърлен иска на „ГЕОИНЖЕНЕРИНГ” АД със седалище и адрес на управление гр.А, ул.”Б.И.” №19, представлявано от ИД Ж. С. против К.Г.Б. ***, Г.М.Б. ***„Х.Д.” бл.189, вх.В, ет.6, ап.35, Е.М.Ц. *** и Е. А. Е. *** за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик на дворно място от 800 кв.м., попадащо в УПИ ІІІ- За жилищно строителство / с 590 кв.м./ и в УПИ ІІ-За жилищно строителство /със 127 кв.м./, означено като имот с пл.№7364 в кв.1 по плана на гр.Велинград, ограничено между същите УПИ и ул.”Хр.Я.” като неоснователен.  

В жалбата си, подадена в законоустановения срок, дружеството – жалбоподател „ГЕОИНЖЕНЕРИНГ” АД със седалище и адрес на управление гр.А, ул.”Б.И.” №19, представлявано от ИД Ж. С. твърди, че така постановения съдебен акт е необоснован, незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съображенията им в този смисъл са, че ВРС не е съобразил събраните в процеса доказателства касаещи отчуждителното прозиводство, както и реализираното строителство върху процесния имот. Твърди се ,че същия понастоящем е застроен с масивни постройки, като терена е прилежащ и обслужващ към тях. Тези доводи се развиват подробно. Искането е решението на ВРС в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, с което се уважи собственическия им иск. Сочат се нови доказателства по смисъла на чл.205 от ГПК /отм./.

В хода на производството по делото дружеството – ищец е обявено в ликвидация с ликвидатор П.П..

 Ответниците по жалбата К.Б., Г.Б.Е.Ц. и Е.Е. в представени възражения по реда на чл.201 ал.1 от ГПК/отм./ оспорват изцяло въззивната жалба като неоснователна.

  Настоящият въззивен състав като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване разпоредбите на чл.188 и сл. от ГПК/отм./  прие следното:

Предявеният иск е установителен по чл.97 ал.1 от ГПК /отм./.

В обстоятелствената част на исковата си молба ищцовото дружество „ГЕОИНЖЕНЕРИНГ” АД със седалище и адрес на управление гр.А, ул.”Б.И.” №19, представлявано от ИД Ж. С. твърди против ответниците К.Б., Г.Б.Е.Ц. и Е.Е.,***, че притежава недвижим имот, представляващ: дворно място, за което са отредени УПИ І-Хотелски комплекс 3000кв.м., УПИ ІІ-Жилищно строителство 1069кв.м., УПИ ІІІ-Жилищно строителство 1409кв.м. и УПИ ІV-заведение за бързо хранене и плувен басейн от 726 кв.м./ имот пл.№5927 в кв.1 по плана на гр.Велинград, при граници – подробно описани, както и на канцеларии – два броя, със застроена площ от 148 кв.м. всяка една поотделно и представляващи едноетажни полумасивни жилища, находящи се в УПИ ІІІ-Жилищно строителство. Основават правото си собственост върху така описания имот на АДС №851/1998г. и актуализиран съгласно Заповед №РД-21 131/16.03.1999г. и Заповед № РД21-188/15.04.1999г. на Министъра на промишлеността и съгласно договор за продажба на дружествени дялове от 30.07.1999г.. Твърди се ,че недвижимите имоти били включени в капитала на дружеството. С молба вх.№032-11-10/16.04.2003г. до Общината Велинград, ответниците били поискали попълване на кадастралната основа с имот пл.№7364 с площ от 800 кв.м., който им е възстановен по реда на ЗВСВОНИ. Заповед за попълването на кадастъра нямало, но по този начин ответниците оспорвали правото на собственост на дружеството. Ищцовото дружество твърди, че ответниците  не са реституирани собственици на процесния имот, тъй като по отношение на тях не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността им – мероприятието е осъществено, имотът застроен и от същия не може да се образува самостоятелен парцел, тъй като нямало достатъчно свободна площ и лице и в него съществувала постройка, изградена през 1977г., използвана за почивно дело, поради което и съгласно чл.2 ал.5 от ЗОСОИ не може да се възстанови реално собствеността. Искането е да се приеме за установено по отношение на ответниците, че дружеството – ищец е собственик на имот пл.№7364, с който се иска попълване на кадастралния план, ведно с находящата се в него постройка на 148 кв.м.. Претендират се разноските. Сочат се доказателства.

След отстраняване нередовностите на исковата молба касаещи обстоятелствата, на които ищцовото дружество основава претенциите си за собственост върху процесния имот, твърденията на същото в този смисъл са, че е придобило права след преобразуване на държавното предприятие в ЕТД с държавно имущество през 1991г. по реда на ЗППДОП /отм./. Посочили са и са представили пет АДС, от които е видно, че имотът на ответниците бил отчужден през 1967г. и участва в терен, предоставен за нуждите на геоложки проучвания за почивна станция.

Ответниците оспорват предявените искове като неоснователни .

След анализ на събраните в процеса доказателства въззивният съд прие за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че съгласно решение №55 на ИК на ГНС от 1967, Заповед №33/14.02.1967г. и оценителен протокол от 17.02.1967г. е отчужден имот пл.№1281 - площ от 920 кв.м. собственост на Г.Б.,*** на Е. Б, за почивна станция на Геоложки проучвания – С. Съставен е и АДС №1551/04.09.1967г. и АДС №2327/27.07.1979г.. От приетите два броя Строителни разрешения- съответно от 1974г. и от 1976г. и Протоколи за строителна линия, Протокол на приемателна комисия, назначена със Заповед №2419 от 13.07.1983г. на МММР-София се установява, че на „Геоложки проучвания” – А. е разрешено изграждането на „Семейно жилище на ДСО” и „Школа за подготовка на кадри към МММР гр.В”, което строителство е осъществено.

Приет по делото е и АДС №851/19.05.1998г., ведно с Приложения №№1,2. От същия е видно, че като бивш собственик на имота, част от който е и процесния, е посочена Държавата. Наред с това е записано в т.9-та и т.11-та, че с Разпореждане на МС №23/23.09.1991г. за преобразуване на Геологопроучвателно предприятие А. в ЕТД са предоставени права върху имота, който е включен в капитала на дружеството. В т.10-та пък е записано, че със Заповед №РД-21 131/16.03.1999г. и Заповед № РД21-188/15.04.1999г. на Министъра на промишлеността е прехвърлена безвъзмездно собствеността върху „Почивна база Велинград” със ЗП 640 кв.м. и дворно място от 3000 кв.м.. От приетия препис – извлечение по сметка 203 - „сгради” гр.Велинград е видно, че са осчетоводени процесните сгради, като „канцеларии” – 2 бр. с площ поотделно 148 кв.м.,

От приетата в производството пред ВРС СТЕ се установява, че с Констативен акт от 08.05.2003г. Общината В. е заснела имот пл.№7364 в кв.1 по плана на гр.В, който не е съществувал на място, а е пренесен от обезсиления план на града от 1957г. Същият, изчислен графически по скицата на КА, попада в  УПИ ІІІ- За жилищно строителство -  590 кв.м.; в УПИ ІІ-За жилищно строителство - 127 кв.м.; в УПИ І- Хотелски комплекс – 52 кв.м.; в УПИ ІV-Заведение за бързо хранене и басейн – 28 кв.м.. Процесният имот пл.№7364 попада върху западната сглобяема къща, върху част от зелени площи, бордюри, алеи, масивни огради, подпорни стени – в УПИ ІІІ-Жилищно строителство.

Съгласно СТЕ при предвиждане на парцел за процесния имот и при спазване разпоредбите на чл.19 ал.1 т.1 от ЗУТ за ниско жилищно застрояване ще бъдат засегнати подобрения и сглобяема къща на „Геоинжинеринг” АД.

От приложеното към настоящето дело, адм. Д.№1779/2000г. по описа на ПзОС наследниците на Е. и Г. Б. са поискали алтернативно реално възстановяване на собствеността им върху процесния имот или предоставяне на дял или акции от „ГЕОИНЖИНЕРИНГ” АД.

От същото административно дело се установява, че на ответниците е реституирана собствеността върху дворно място, представляващо имот пл.№1281 в кв.1 по плана на гр.Велинград от 1957г..

При така възприетото от фактическа страна се налагат следните изводи:

Предмет на въззивното производство е предявеният положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ върху дворно място от 800 кв.м., попадащо в УПИ ІІІ- За жилищно строителство / с 590 кв.м./ и в УПИ ІІ-За жилищно строителство /със 127 кв.м./, означено като имот с пл.№7364 в кв.1 по плана на гр.Велинград, ограничено между същите УПИ и ул.”Хр.Я” .

Доводите на ищцовото дружество, въззивник в настоящето производство, относно легитимацията му като собственик на процесния недвижим имот основно са два: На първо място същото твърди, че недвижимият имот е негова собственост, поради внасянето му в капитала на ЕТД през 1991г. . И на второ място, Дружеството отрича правата на собственост на ответниците, тъй като извършената в тяхна полза реституция е в нарушение на материалноправните разпоредби визирани в чл.1-3 от ЗВОСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗС и др., а именно мероприятието, за което е отчужден имота през 1967г. е изпълнено, същия е застроен и към настоящия момент не може да бъде възстановен реално.

С оглед разясненията и указанията дадени от ВКС в двете отменителни решения, които са задължителни за въззивния съд, последния след анализ на установените по делото факти приема, за недоказано обстоятелството, че процесния имот е включен в капитала на дружество – въззивник, поради което и наведените в този смисъл доводи се явяват неоснователни.

Вярно е, че налице записване в т.9-та и т.11-та от АДС №851/19.05.1998г., че с Разпореждане на МС №23/23.09.1991г. за преобразуване на Геологопроучвателно предприятие А. в ЕТД са предоставени права върху имота, който е включен в капитала на дружеството. В т.10-та пък е записано, че със Заповед №РД-21 131/16.03.1999г. и Заповед № РД21-188/15.04.1999г. на Министъра на промишлеността е прехвърлена безвъзмездно собствеността върху „Почивна база В” със ЗП 640 кв.м. и дворно място от 3000 кв.м.. От приетия препис – извлечение по сметка 203 - „сгради” гр.Велинград е видно, че са осчетоводени процесните сгради, като „канцеларии” – 2 бр. с площ поотделно 148 кв.м.. Но тези записвания са само една индиция, а не годни доказателствени средства установяващи по категоричен начин правата на собственост, претендирани от въззивника. Това е така, защото актовете за държавна собственост, съставени по реда на ЗДС, имат единствено декларативно действие относно отразените в тях факти. Те нямат правопораждащо действие. Ето защо твърденията, че собствеността върху имота е преминала от Държавата в патримониума на „ГЕОИНЖИНЕРИНГ” АД по съответния законоустановен ред останаха недоказани. Дружеството не представи каквито и да е било годни доказателствени средства установяващи по категоричен начин претендираните от него права на собственост на основание ЗППДОП, ТЗ или друг законоустановен способ. А няма спор, че доказателствената тежест е негова.

Недоказан, а поради това неоснователен е и втория довод на въззивника, а именно, че ответниците не са реституирани собственици, поради нарушение на материалноправните разпоредби визирани в чл.1-3 от ЗВОСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗС и др.. В тази насока, отново съобразно задължителните указания на ВКС, настоящия въззивен състав даде възможност на „ГЕОИНЖИНЕРИНГ” АД да представи доказателства относно релевантните факти, но това не бе сторено. От установеното до момента в процеса е видно, че мероприятието, за което е отчужден имота не е изпълнено. Процесният имот пл.№7364 попада върху западната сглобяема къща и върху част от зелени площи, бордюри, алеи, масивни огради, подпорни стени – в УПИ ІІІ-Жилищно строителство. Следователно същия не е прилежаща площ към построените в него сгради. Още повече, че последните са сглобяеми полумасивни постройки. Освен това дворното място подлежи на реституция, независимо от наличието на новопостроени в имота сгради и разбира се при наличието на останалите законови предпоставки, както е и в настоящия случай. Сградите са построени през 1977г. и същите са суперфициарна собственост на дружество, а нововъзникналите правоотношения между него и реституираните собственици на земята ще следва да се уредят по друг ред.  Ето защо въззивния съд приема, че към настоящият момент правата на ответниците като реституирани собственици на процесния имот не са оборени, поради което и не може да се приеме, че ищцовото дружество е собственик на процесния имот.

Така изложените съображения от настоящия решаващ състав сочат, че  изводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите на обжалваното решение, кореспондират с  установеното по делото от фактическа страна и са законосъобразни, поради което същото ще следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част.

Воден от горното и на основание чл.208 от ГПК /отм./ и във връзка с §2-ри от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

 

                                      Р       Е       Ш     И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 31.12.2003г. постановено по гр.д.№244/2003г. по описа на Велинградския РС в обжалваната му част.

Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: