Р Е Ш Е Н И Е   212

 

                                    ГР.Пазарджик 07.05.2009 година

 

 

Пазарджишкият окръжен съд,гражданска колегия, І въззивен състав ,в публично заседание на 16.03.2009 година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Я.

                                               ЧЛЕНОВЕ : Е.С.

                                                                     А.П.

 

При секретаря В.Б. ,като изслуша докладваното от съдията Я. ***/2009 година  по описа на съда и за да се произнесе прие следното:

Производството е въззивно по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм/

Образувано е по подадени жалби от адвокат Ал.П.,в качеството му на процесуален представител  на М.Х. и А.А. *** и от адвокат А.К. ,в качеството му на процесуален представител  на П.Х.А. *** против решение № 938/20.10.2008 година постановено по гр.дело № 15/2008 година на Пазарджишкия районен съд ,с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС от В.Д.П. и Е.Д.П. .

Твърди се в подадените жалби,че решението е неправилно –необосновано,незаконосъобразно ,постановено при съществено нарушение на процесуалните правила .

Иска се отменяването му и постановяване на друго с което да се отхвърли предявеният иск.

В срока по чл.201 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбите с изразено становище,че решението е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила.

С жалбите не са представени и искани нови доказателства по смисъла на чл.205 от ГПК.

Съдът като съобрази основателността на оплакванията изложени в жалбите и доразвити в писмените бележки ,становището на ответниците ,събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност с оглед и разпоредбата на чл.188 от ГПК прие следното:

Жалбите са подадени в срока по чл.197 от ГПК от надлежни страни в производството по делото и са процесуални допустими.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС,предявен от В.П. и Е.П. против ответника Х. А.Х..

При разглеждането на делото в първата инстанция ответника е починал и по реда на чл.120 от ГПК са конституирани като ответници-наследниците му.

Твърдението на ищците в исковата молба против първоначалния ответник е било,че те се собственици на имот ,представляващ нива от 6.9дка четвърта категория в м.”Над гробищата” ,имот № 055002 по картата на землището на с.Ю ,като собствеността им била възстановена с решение на ПК П. под № 6Б065/15.04.1999 година .Ответника Х. А.Х. без основание завзел и владеел част от имота им от 470 кв.м. в най източната му част  и отказвал да отстъпи собствеността и предаде владението върху тази част от имота ,поради което предявявайки иска ,претендират от съда да постанови решение с което да го осъди да отстъпи собствеността и предаде владението върху тази част .

След смъртта на първоначалния ответник и след конституирането като ответници на правоприемниците му-неговите наследници – М.П.Х.,А.Х.А.,П.Х.А. и С.Х.Б. ,ищците са заявили,че подържат така предявеният иск за собственост ,тъй като в съдебно заседание проведено на 26.02.2008 година ,процесуалният представител на конституираният П.Х.А. –адв.К. е заявил,че в имота  на законно основание се намира именно П.Х.А. и фактическата власт  се упражнява чрез неговите майка,брат и сестра-останалите конституирани ответници,всички те наследници на починалият в хода на процеса ответник Х. А.Х..

Ответниците са оспорили предявеният иск с твърдението ,че имотът е собственост на П.Х.А. ,който го е придобил по реда на § 4 от ЗСПЗЗ .

Безспорно е установено по делото,че ищците са наследници на Д. Г.П.,починал  на 04.11.2004 година ,както и че настоящите ответници са наследници на Х. А.Х.,починал на 03.08.2005 година .

Установено е още по делото от представените писмени доказателства,че на наследодателят на ищците –Д. П. ***5.04.1999 година ,издадено на основание чл. 18 ж ал.1 и чл.18 з ал.1 от ППЗСПЗЗ е възстановена собствеността върху нива от 6.909 дка ,четвърта категория в м.”Над гробищата” в землището на с.Ю ,имота № 055002 по картата на землището на същото село при съседи:от две страни полски път на общината ,нива на общината и други жилищни терени на населеното място.С протокол № 6Б066/15.04.1999 година ,същият е въведен във владение на имота ,като му е издадена и скица.

Видно от представеното по делото препис от решение от 06.11.1995 година постановено по гр.дело № 3983/1994 година по описа на пазарджишкия районен съд,в производство по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ,по подадена жалба от Д. Г.П. против решение № 4/13/06.06.1994 година на ПК гр.П,съдът е отменил посоченото решение и е възстановил правото на собственост във възстановими стари реални граници върху ½ идеална част от имот пл.№ 241 в кв.45 и 53 по плана на с.Ю. от 1935 година ,целият с площ от 19 000 кв.м. с изключение на частта от 7760 кв.м. ,за които е било установено че са продадени на Г. З ,П. К,Д. Д ,П. А. и Д. В.

По делото като доказателство е представен и констативен нот.акт № 46/1995 година ,с който ответника П.Х.А. се легитимира като собственик на недвижим имот от 470 кв.м. съставляващ имот 609по кадастралния план на Ю ,находящ се в м.”Тухларната „придобит на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ  и § 30 ал.2 от ЗИД на ЗСПЗЗ в който смисъл са приложените по делото писмени доказателства.

Безспорно е ,че процесният имот за който ищците твърдят че са собственици на основание решението на ПК е идентичен с този на ответника по посоченият нотариален акт,в какъвто смисъл са и е и изявлението направено от защитата на ответника П.А..

По делото са допуснати и изслушани и съдебно техническа и агрономически експертизи

От представеното заключение на вещото лице Б. се установява,че  процесният имот по кадастралния план на с.Ю. от 1935 година се е намирал извън регулацията на населеното място и попада в имот пл.№ 241-записан в разписната книга на Г. П..за част от този имот с площ от 470 кв.м.  и съставляващ имот пл.№ 609 в м.”Тухларната”ответника се е снабдил с констативния нот.акт за собственост на основание § 4от ЗСПЗЗ.

От заключението на вещото лице агроном пък се установява,че имотът с площ от 470 кв.м. съставляващ пл.№ 609 за който ответника П.Х. се е снабдил с нотариален акт за собственост не представлява овощна градина,тъй като е със смесени насаждения ,предназначени за задоволяване на лични нужди.

От показанията на допуснатите и разпитани по делото свидетели е установено,че процесният имот първоначално се е владял от ответника Х. А.Х., тъй  като ответника П.Х.А. от дълги години се намира в чужбина ,а след смъртта на Х. Х. и при отсъствието на П.А. фактическата власт върху имота се упражнява от останалите  наследници – другите ответници по иска.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищците претендират ,че са собственици на имот № 055002 по картата на възстановената собственост на землището с.Ю, с площ от 6909 дка,който по  плана  от 1935 година съставлявал имот пл.№ 241 в кв.54 ,като част от него с площ от 470 кв.м. се владее от ответниците без правно основание.

Безспорно се установи,че е налице годен обект на защита,като се има предвид приключилата административна процедура с влязло в сила решение на ПК,протокол за въвод във владение и издадена скица за имот № 055002 с площ от 6.909 дка ,заснет по картата на възстановената собственост на землището с.Ю.Така възстановеният имот съгласно съдебно техническата експертиза представена по делото и неоспорена от страните по делото попада върху имот с пл.№ 609 с площ от 470 кв.м. ,по кадастъра извън регулацията на с.Ю ,придобит от ползвателя П.Х.А. по силата на ПМС 11,съгласно разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ  и § 30а ал.2 от ЗИД на ЗСПЗЗ с ДВ бр.45/16.05.1995 година.Следователно предявеният иск е допустим.

Безспорно е установено с оглед на представените и обсъдени по-горе доказателства,че ищците като наследници на Дамян П. са и собственици на имота,тъй като наследодателят им е бил собственик на този имот по наследство и завещание към момента по чл.10 ал.1 от ЗСПЗЗ/момента на образуване на ТКЗС/.

От друга страна безспорно е установено по делото  и в тази насока съдът възприема изцяло приетото от първоинстанционния съд,че ответниците владеят частта от имота с площ от 470 кв.м. без правно основание.

Това е така,тъй като ползвателят  П.Х.А. от чието име и чрез когото останалите ответници осъществяват фактическата власт върху имота ,не е имал правото да изкупи земята предоставена му за ползване по реда на § 4 ,тъй като предоставеният му земя  не е отговарял на изискванията установени в ал. 1 на същата разпоредба.Имотът не е бил застроен,не е представлявал лозе или овощна градина по смисъла на § 4 б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Липсата на предвидените в закона предпоставки за закупуването на земята има за последица неосъществяването на продажбата на процесната земя ,поради което и П.Х.А. не би могъл да се легитимира като собственик на същата,още повече останалите ответници които осъществяват владението върху тази част от имота чрез него,в който смисъл са направените изявления на процесуалният му представител –адвоката А.К..

В подкрепа на тези изводи е и заключението на допуснатата и изслушана по делото агрономическа експертиза.

От изложеното и извода,че предявеният иск от ищците е и основателен ,тъй като безспорно е установено ,че ищците са собственици на процесния имот ,както и ,че ответниците владеят същия без правно основание.

Като е приел горното и постановил решение ,с което е уважил предявеният от ищците иск с правно основание чл.108 от ЗС,първоинстанционният съд е постановил един валиден и допустим,а по съществото си обоснован и законосъобразен съдебен акт ,който ще следва да се остави в сила.

Неоснователни с оглед на изложените съображения,се явяват направените възражения от жалбоподателите в подадени въззивни жалби.

Неоснователни са възраженията ,че първоначалният ответник Х. Х. не се е намирал във владение на имота.Напротив установено е по делото,че последният не е направил такова възражение.Процесуалният му представител е възразил само,че имота е собственост на неговият син П.А. на лично основание.Нещо повече от събраните гласни доказателства по делото се установява,че във владение на имота първоначално е бил Х. Х.,а след неговата смърт имота се владее от наследниците му.

По изложените съображения в настоящото решение и в решението предмет на въззивно обжалване ,неоснователно е и възражението,че пороците в процедурата по предоставяне правото на ползване по § 4 НЕ МОГАТ ДА СЕ УСТАНОВЯВАТ В НАСТОЯЩОТО ПРОИЗВОДСТВО , а това би могло да стане само с отделен иск по § 4 и от ПЗР на ЗСПЗЗ,срокът за чието предявяване бил изтекъл към 01.12.1998 година.Това е така ,тъй като порочността на административната процедура е установена още през 1995 година при постановяване на решението от 06.11.1995 година  по гр.дело № 3983/1994 година .

С оглед изхода на делото по подадените жалби на ответника В.П. ще следва да се присъдят и направените разноски за настоящата инстанция в размер на 200/двеста/ лв.

Водим от горното и на основание чл.208 ал.1 от ГПК/отм/пазарджишкият окръжен съд,

 

                        Р              Е             Ш            И    :

 

ОСТАВЯ В СИЛА   решение № 938/20.10.2008 година постановено по гр.дело № 15/2008 година на пазарджишкия районен съд .

ОСЪЖДА  П.Х.А. *** –адв.А.К.,М.П.Х. *** и А.Х.А. ***  да заплатят на  В.Д.П. *** ,направените разноски за въззивната инстанция в размер на 200/двеста/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ :