Р  Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

№…211…/07.05.2009г. гр. Пазарджик

 

В       ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                             ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви въззивен състав, на шести април две хиляди и деветата година в открито заседание в следния състав:                                                                                                                                                                                            

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Я.

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:Е.С.

                                                                        А.П.

                                                                               

 

          Секретар: Д.Н.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С. *** по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 218з от ГПк /отм./ във връзка с чл.196 и следващите от ГПК/отм/ във връзка с §2-ри от ГПК.

С решение №93/18.02.2009г. постановено по гр.д.№301/2008г. по описа на ВКС е отменено изцяло решение №605/25.10.2007г. постановено по в.гр.д.№683/2007г. по описа на Пазарджишкия ОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предмет на въззивното обжалване е решение №212, без дата и решение без дата и номер по реда на чл.192 ал.2 от ГПК /отм./ и двете постановени по гр.д.№900/2006г. по описа на Пазарджишкия РС, с които по исковете на Х.М.М. с ЕГН **********, чрез пълномощника си Ц. С. М. с ЕГН **********,*** против Л.И.Х. и С. П. Х. *** е прогласена нищожността на н.а.№158, том ІV, н.д.№1569/1979г. по описа на Нотариуса при Пазарджишкия РС, прогласена е нищожността на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, предмет на същия нотариален акт и е прието за установено по отношение не ищцата, че ответниците не са собственици на ½ ид.ч. от недвижим имот – парцел І-3548 в кв.238 по плана на гр.П, целия с площ от 424 кв.м. при съседи: Р. и Т. Д, Р. К. и от двете страни улици, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 70 кв.м., както и са осъдени ответниците да заплатят на ищцата Х.М. сторените по делото разноски в размер на 340 лева.

В жалбата си, подадена в законоустановения срок, жалбоподателите Л. и С. *** твърдят, че така постановения съдебен акт е необоснован, незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съображенията им в този смисъл са, че сделката, представляваща по своя характер алеаторен договор  със смесен характер, съдържащ елементи на покупко- продажба и за полагане на бъдещи грижи по гледане и издръжка е изповяда от действащ районен съдия при ПзРС, изпълняващ функциите на нотариус, а именно съдия Б. П. Твърди се, че същия е изпълнил законовите изисквания на Нотариуса в охранителното производство, но в последствие служителката при съда била написала името на друг съдия, а именно И. Ф. Това обстоятелство не правило нотариалния аякт нищожен, тъй като в действителностсе касаело за една техническа грешка, а не до порочно нотариално действие. Ето защо искането да въззивниците е обжалваните решения на ПзРС да бъдат отменени и постановено друго по съществото на спора, с което се отхвърлят като неоснователни исковите претенции. Сочат се нови доказателства по смисъла на чл.205 от ГПК /отм./.

 Ответницата по въззивната жалба и ищец в първоинстанционното производство Х.М., чрез процесуалния си представител Ц. М, в писменото си възражение подадено в срока по чл.201 от ГПК /отм./ подържа становище, че жалбата е неоснователна и затова моли същата да не бъде уважена. Излагат се доводи, че в процеса било установено по категоричен начин, че извършеното нотариално действие е нищожно, което от своя страна водело до нищожност и на самия нотариален акт, респективно и на сделката оформена с него по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.18 от ЗЗД- поради липса на форма. Не се сочат нови доказателства.

  Настоящият въззивен състав като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване разпоредбите на чл.188 и сл. от ГПК/отм./  прие следното:

Предявените искове са обективно съединени и са с правно основание чл.272 от ГПК /отм./, чл.26 ал.2 от ЗЗД и по чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ - отрицателен установителен иск.

В обстоятелствената част на исковата си молба ищцата  Х.М.М. ***, чрез пълномощника си Ц. С. М. твърди, че е наследница на Г. Д. К, който през 1919г. бил закупил дворно място от 422 кв.м., представляващо парцел І-3548 в кв.283 по плана на гр.П, като през 1979г. бил прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане в полза на Л.И.Х. ½ ид.ч. от процесния имот, ведно с построената в него върху 70 кв.м. жилищна сграда, за което бил съставен н.а.№158, том ІV, н.д.№1569/1979г.. Твърди се, че производството по съставянето на посочения нотариален акт било извършено от съдията И. Ф, в канцеларията му при ПзРС, но положения подпис, удостоверяващ сделката не бил на същия съдия или според ищцата липсвал подписа на Нотариус по смисъла на чл.476 б.”е” от ГПК /отм./. на следващо място се твърди, че в самото нотариално производство Нотариусът бил събрал и дал вяра на писмени доказателства ,които били издадени две години преди сключването на сделката, а именно скица от 19.01.1977г., удостоверение изх.№81 на ГНС – гр.Пазарджик от 02.02.1977г.. поради това се твърди, че нотариалното действие било нищожно, а с тази сделка били засегнати нейни права и в качеството й на наследник. Искането й е да се приеме за установено, че н.а.№156, н.д.№6687/1975г. е нищожен, като издаден на основание нищожно нотариално производство и да бъде обезсилен.

С допълнителна молба от 13.02.2006г. ищцата е поискала на основание чл.431 ал.2 от ГПК /отм./ конституирането като ответник в процеса и на съпругата на ответника Л.Х., С. П.  Х..

С допълнителна молба от 23.02.2006г. ищцата е уточнила обстоятелствата, удостоверяващи наличието на правен интерес за нея, а именно, че нотариалния акт е нищожен като нотариално действие, а щом това е така, то нищожна е и сделката, извършена с него, поради липса на форма, което пък е основание да се приеме, че същата е собственик по наследство на същия имот. Ответникът л.Х. като се е сдобил с н.а. за собственост върху процесния имот е оспорил тези й права. Наред с това ищцата е уточнила и петитума на исковата молба в следния смисъл: Да се обяви за нищожно нотариалното действие по издаването на НА №158, т.ІV, н.д.№1569/1979г. на основание чл.472 от ГПК /отм./, както и да се обяви за нищожен НА №158 т.ІV н.д.№1569/1979г. на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.18 от ЗЗД, както и да се приеме за установено на основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ по отношение на нея, че ответника Л.Х. не е собственик на ½ ид.ч. от имот, представляващ парцел І-3548 в кв.283 по плана на гр.Пазарджик, при съседи на имота, описани в ИМ, както и да се отмени на основание чл.431 ал.2 от ГПК /отм./ НА №158 т.ІV, н.д.№1569/1979г..

Становището на ответниците е изразено от процесуалния им пълномощник адв. К. А. Същите оспорват предявените искове като неоснователни . Твърдят, че поетите задължения за издръжка и гледане са изпълнявани до смъртта на Г. К, както и, че са живели в къщата до 1981г.. Сочат доказателства.

След анализ на събраните в процеса доказателства въззивният съд прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че ищцата Х.М.М. е наследница по закон на Г. Д. К. б.ж. на гр.Пазарджик, починал на 15.03.1981г., негова внучка по право на заместване от коляното на починалия му син М. Г. К. /починал на 20.01.1979г./ видно от удостоверение за наследници №527 от 03.02.2005г. издадено от Общината гр.П.

Безспорно е, че ответниците Л.И.Х. и С. П. Х. са съпрузи, като са сключили граждански брак през 1971г. или преди да е сключена процесната сделка.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 17.12.1979г. е изповядана прехвърлителна сделка, по силата на която Г. Д. К. е прехвърлил на Л.И.Х. жилищен имот, представляващ ½ ид.ч. от  дворно място парцел І-3548 в кв.283 по плана на гр.П, целия състоящ се от 424 кв.м., при съседи:  Р. Цв.К, Р. и Т. Л. Д. и от две страни улици, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда върху 70 кв.м., за грижите, които приобретателя е полагал до сега и срещу задължението на същия да го гледа и издържа докато е жив, като му гарантира един спокоен живот, лично и чрез трето лице, а прехвърлителя си запазва правото да живее и ползва южната стая, с лице към улицата, докато е жив. За тази сделка е съставен н.а. №158 том ІV н.д.№1569/1979г., който е подписан от съдия Б. П. при Пазарджишкия РС. Последното обстоятелство се признава от страните, а и се установява от заключението на приета по делото комплексна съдебна  графологическа експертиза. Наред с това от нотариалния акт е видно, че в същия е записано, че сделката е изповядана от И. Ф. също районен съдия при Пазарджишкия РС. Видно е от н.а.№158, че при съставянето му са представени скица от 19.01.1977г. и удостоверение изх.№81 на ГНС – гр.Пазарджик от 02.02.1977г..

Относно обстоятелството, че Л.Х. е изпълнявал задълженията си по алеаторния договор са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Г, Й. и И. Б.

При така възприетото от фактическа страна се налагат следните изводи:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.472 от ГПК /отм./ във връзка с чл.476 б.”е” от ГПК/отм./, чл.26 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.18 от ЗЗД и чл.97 ал.1 от ГПК /отм./.

По иска по чл.472 от ГПК/отм./ във връзка с чл.476 б.”е” от ГПК/отм./:

Съгласно разпоредбата на чл.476 от ГПК /отм./ единият от задължителните реквизити, които трябва да съдържа нотариалния акт е името на нотариуса, който го извършва, както и ,както и неговият подпис, чрез който фактически удостоверява, извършените от него нотариални действия, съгласно чл.476 б.”е” от ГПК. В конкретният казус се установи по един несъмнен начин, че подписа под процесния нотариален акт №158 не е положен от Илия Филипов, посочен като районния съдия изповядващ сделката, а от друго лице . Следователно липсва едно от изискванията към съдържанието на нотариалния акт визирани в цитирания чл.476 б.”е” от ГПК /отм./, поради което и на основание чл.472 от ГПК /отм./ нотариалното действие е нищожно, което прави и нищожен и нотариалния акт. С оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен.

По иска по чл.26 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.18 от ЗЗД:

Съгласно чл. 18 ЗЗД нотариалната форма за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот има не само удостоверителен характер, а е и форма за действителност на сделката. Затова нотариалните действия по съставянето на нотариалния акт имат съществено значение за действителността или недействителността на самата сделка.  Бе изложено по горе в мотивите на настоящето решение, че съгласно чл. 472 ГПК/отм./ "нотариалното действие е нищожно, когато. . . при неговото извършване е бил нарушен чл. 476… б.”е” от ГПК /отм./ ". В конкретния случай съдията, извършващ нотариални действия,  не е положил подпис под нотариалния акт, който е съставен, а подписа под него е на друг съдия, което обстоятелство следва да се приравни на липса на подпис, което води до нищожност на нотариалния акт. А щом като нотариалния акт е нищожен, нищожна е и сделката, оформена с него поради липса на предписаната от закона (чл. 18 ЗЗД) форма. Следователно и този иск се явява основателен.

Доводите на въззивниците относно изпълнението на алеаторния договор въззивния съд не смята да обсъжда като ирелевантни към спора.

По иска по чл.97 ал.1 от ГПК /отм./:

Изводите на въззивния съд относно основателността на исковете по чл.472 от ГПК /отм./ и чл.26 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.18 от ЗЗД обосновават и основателността на отрицателния установителен иск за собственост.

В случая е извършено нищожно нотариално действие , водещо до нищожност на нотариален акт и затова  него не са последвали желаните правни последици, а именно собствеността върху имота не е преминала от праводателя Г. К. върху приобретателя Л.Х., респективно върху съпругата му, втората ответница С.Х. по силата на СИО. Този акт не може да бъде зачетен, поради което и същите не са собственици на ½ ид.ч. от процесния имот..

 Така изложените съображения от настоящия решаващ състав сочат, че  изводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите на обжалваното решение, кореспондират с  установеното по делото от фактическа страна и са законосъобразни, поради което същото ще следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото претенцията на въззиваемата М. за присъждане на разноските, сторени пред настоящата инстанция се явява основателна, поради което ответниците ще следва да й заплатя сумата 200 лева, представляваща адвокатски хонорар.  

Воден от горното и на основание чл.208 от ГПК /отм./ и във връзка с §2-ри от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

 

                                      Р       Е       Ш     И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №212, без дата и решение без дата и номер по реда на чл.192 ал.2 от ГПК /отм./ и двете постановени по гр.д.№900/2006г. по описа на Пазарджишкия РС.

ОСЪЖДА Л.И.Х. и С. П. Х. *** да заплатят на Х.М.М. с ЕГН ********** *** сумата 200 лева, представляваща сторени по делото разноски пред въззивната инстанция.

Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: