-  1  -      

 

Р        Е       Ш       Е       Н       И        Е         

 

                                     гр.Пазарджик 07. 05.2009 год.

 

                                  в   името   на   народа

 

Пазарджишки окръжен съд  -  гражданска   колегия  четвърти състав-  в публичното заседание  на  девети  април  ,през  двехиляди  и  девета  година, в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : С.К.

                                                            ЧЛЕНОВЕ : И.Д. 

                                                                                Б.   И. 

при секретаря  Г.М.  като разгледа докладваното  от   член съдия   Б.И. ***.N237/09 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.196 и следващите от ГПК/отм./.

С решение №849 от 30.09.2008г. на Пазарджишки районен съд   постановено по гр.д.№2390/07г. е осъден Окръжен съд гр.П представлявано от адм.р-тел С.Ц. да заплати на П.Щ.Щ. *** следните суми представляващи:дължимо,но неизплатено обезщетение по чл.224,алл1 КТ за неползван платен годишен отпуск за периода 01.09.99г. до 24.11.04г. в р-р на 9 141,04лв. ,мораторна лихва за забава за периода 14.123.05г. до 22.11.06г. в р-р на 1099,68лв. ,ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.11.06г. до окончателното изплащане,като са отхвърлени като неоснователни предявените искове за присъждане на обезщетение и мораторни лихви върху него-извън посочените периоди и над посочените размери. Осъден е Окръжен съд гр.Пловдив да заплати съобразно уважената част от исковете:по сметка на П р с разноски за вещо лице в р-р на 122,53лв. както и да заплати на ищцата разноски за адвокатски хонорар в р-р на 340,36лв.

В срока по чл.197 от ГПК/отм./ против така постановеното решение е постъпила въззивна  жалба от П.Щ. ,чрез пълномощника и адв.Т.Ф. с която обжалва постановеното решение в частта в която са отхвърлени предявените искове за изплащане на обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ в р-р на 3 757,36лв. за мораторна лихва в р-р на 1616,75лв. за периода 24.11.04г.-14.12.05г. и за мораторна лихва в р-р на 435,15лв. за периода 14.12.05г.-23.11.06г. ,като  неправилно поради  нарушение на материалния закон  и съдопроизводствените  правила по съображения изложени в жалбата.Моли да бъде отменено решението в обжалваните части  и се уважат претенцийте на доверителката и в пълен р-р и направените разноски.Не сочи доказателства. 

 В срока по чл.197 от ГПК/отм./ против  решението е постъпила и въззивна  жалба от Окръжен съд гр.П с която обжалва постановеното решение в частта в която са уважени предявените искове за изплащане на обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за периода 01.09.99г. до 24.11.04г. в р-р на 9 141,04лв. ,мораторна лихва за забава за периода 14.12.05г. -22.11.06г. в р-р на 1099,68лв. ,както и законна лихва върху главницата считано от 23.11.06г. до окончателното изплащане .Счита,че решението в обжалваните ччасти е неправилно поради  нарушение на материалния закон  по съображения изложени в жалбата.Моли да бъде отменено решението в обжалваните части  и се отхвърлят претенцийте на ищцата и в пълен р-р . Не сочи доказателства

В срока по чл.201 от ГПК/отм./ не са постъпили възражения.

Окръжният съд,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа страна:    

В исковата си молба против Окръжен съд гр.П представляван от админ.р-тел С.Ц.  ищцата П.Щ.Щ. *** твърди,че с решение на ВСС от 24.11.2004г. на осн.чл.170,ал.1,т.4 от ЗСВ и било наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и било прекратено тр.правоотношение с ответника за изпълняваната от нея длъжност “съдия”. Твърди,че същото съд.решение било предмет на обжалване по реда на чл.12 и сл. от ЗВАС ,като с решение №6235/04.07.05г. по адм.дело №11333/04г. жалбата била отхвърлена като неоснователна. ТВърди,че след прекратяване на тр.правоотношение ответникът бил длъжен да и изплати обезщетение по чл.224,ал.1 и ал.2 от КТ ,както следва- за 1997г. в р-р на 40календарни дни , за 1998г. в р-р на 39календарни дни , за 1999г. в р-р на 40календарни дни , за 2000г. в р-р на 40календарни дни , за 2001г. в р-р на 41календарни дни , за 2002г. в р-р на 17календарни  и 21работни дни , за 2003г. в р-р на 36работни дни , за 2004г. в р-р на 36работни дни. Твърди,че за заплащането на тези задължения  е депозирала молба с вх.№30868/14.12.05г. до председателя на съда ,като с писмо изх.№5681/07.03.06г.  и било отговорено,че не са налице предпоставките за изплащане на това обезщетение ,тъй като неползването на платения годишен отпуск се дължало на виновно поведение на магистрата и било санкционирано от разпоредбата на чл.195,ал.1 от ЗСВ Ищцата определя така дължимата и сума на 15 000лв.,като поради изложеното моли съда да постанови решение с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за неползван платен годишен отпуск след прекратяване на тр.правоотношение в р-р на 15 000лв. ,ведно с мораторна лихва върху това вземане в р-р на 2000лв. ,считано от датата на забавата -14.12.3005г. до окончателното изплащане ,както и законната лихва върху главницата,считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Сочи доказателства,като претендира съдебно-деловодни разноски. В хода на производството е присъединено гр.д.№219/08г. по описа на ПРС с предмет на претенцията заявена между същите страни за присждане на мораторна лихва върху претендираната главница за периода считано от 24.11.04г. до 14.12.05г. На осн.чл.116,ал.1 от ГПК е допуснато изменение на претенцийте съответно в р-р на 12 898,40лв.-главница ,мораторна лихва за първия период в р-р на 1616,75лв. и 1534,83лв. мораторна лихва за втория период до датата на подаване на исковата молба.

Ответникът по исковете,чрез законния си представител е изразил становище в писмен вид  с изложени доводи за неоснователност на предявените искове.

Съдът,като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое вътрешно убеждение,прие за установено следното:

Установи се по делото и няма спор,че  с решение взето с протокол №27/14.07.1999г. от заседание на ВСС ищцата П.Щ.Щ. е била преназначена от съдия в РС гр.Асеновград за съдия в ОС гр.П.Встъпването и за изпълнение на посочената длъжност се осъществило с надлежения акт на 01.09.99г. От приложените по делото писмени доказателства се установи,че с решение на ВСС от 24.11.2004г. на осн.чл.170,ал.1,т.4 от ЗСВ на ищцата и било наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и било прекратено тр.правоотношение с П Окръжен съд  за изпълняваната от нея дзлъжност “съдия”. Същото решение било предмет на обжалване по реда на чл.12 и сл. от ЗВАС ,като с решение №6235/04.07.05г. по едмин.дело №11333/04г. на ВАС жалбата и била отхвърлена ,като неоснователна.

От приложената по делото молба с вх.№30969/14.12.05г. е видно,че ищцата е поискала от п-теля на ОС Пловдив да и бъде изплатено обезщетение по чл.224,ал.1 и 2 от КТ за неползван платен годишен отпуск за периода 1997г. до 2005г. включително до датата на влизане в сила на решението на ВАС.В отговор по делото е приложено писмо изх.№568/07.03.06г. на п-ля на ОС с което ищцата е уведомена,че не са налице предпоставките за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ ,тъй като неползването на платен годишен отпуск се дължи на виновно поведение на магистрата и се санкционира от разпоредбата на чл.195,ал.1 ЗСВ. 

По делото не се спори,че през периода през който е заемала длъжността “съдия в ОС-П” ,ищцата не е ползвала платен годишен отпуск. От представените писмени доказателства се установи,че през същия период ищцата е допускала системни нарушения на служебните си задължения изразяващи се в забава на написването на мотивите на постановените съдебни актове от нея.В предвид на това ищцата не е ползвала полагащия и се платен годишен отпуск поради особеното изискване в чл.195 от ЗСВ,а освен това посочените по-горе нарушения са станали причина за налагането на ищцата на дисциплинарни наказания ,като нарушения със същия характер са дали основание за налагането и на най-тежкото дисц.наказание “уволнение”.

По делото е допусната и изслушана основна и допълнителни СИЕ от които се установява,че за м.октомври 2004г. ищцата е получавала бр.тр.възнаграждение в р-р на 1177,60лв. или 56,08лв. на ден.От същите се установява,че неползвания платен годишен отпуск на ищцата за периода 1997г.-2004г. /до 24.11.04г./ е в р-р на 231работни дни. В.л. определя р-ра на дължимата въргу главното вземане –мораторна лихва считано от 14.12.2005г. до датата на подаване на искова молба в съда /23.11.2006г./ в р-р на 1534,83лв. ,както и на мораторната лихва считано от 24.11.2004г. до 13.12.2005г. /по присъединеното дело/ в р-р на 1616,75лв.

При така установената фактическа обстановка окръжният съд приема следното:

С исковата си молба против ответника ОС гр.П ищцата П.Щ. е предявила обективно съединени искове с правно осн.чл.224,ал.1 от КТ относно изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск и заплащане на обезщетение за забава с пр.основание чл.86 ЗЗД.

 От доказателствата по делото се установи,че ищцата е работила по тр.правоотношение възникнало от избор в Окръжен съд гр.П,считано от 01.09.1999г. до 24.11.2004г. когато е било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” , а преди 01.09.1999г. същата е работила по тр.правоотношение при друг работодател - в РС А.Безспорно е,че за времето през което ищцата е полагала труд по последното тр.правоотношение,същата не е ползвала полагащия и се платен годишен отпуск. Съдът счита,че платеният годишен отпуск се дължи на всеки работник и служител по тр.правоотношение и е негово субективно право.В настоящия случай то е регламентирано в чл.190,ал.1 от ЗСВ,като законът въвежда особени правила досежно неговото ползване ,за да гарантира качеството и отговорността при осъществяването на съдийската работа - чл.195 от ЗСВ.Визирания текст предвижда,че съдиите не могат да ползват отпуск,преди да изготвят своите  актове и да върнат делата,които са им възложени,освен при временна нетрудоспособност,т.е нормата регламентира единствено и само обстоятелствата свързани с ползване на годишния отпуск към един определен момент. В случая  неспазването от страна на ищцата на специалната разпоредба на чл.195,ал.1 ЗСВ не е правоизключващ факт,който би лишил същата   от правото и на платен годишен отпуск. Независимо от тези правила в случай,че работникът или служителя не ползва полагаемият му се платен годишен отпуск,то този отпуск не се губи при прекратяване на тр.правоотношение и служителя има право на обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ.В тази насока ,като неправилно съдът не споделя становището на комисия “правна политика” относно неизплащане на обезщетение по чл.224,ал.1 КТ,когато неизползването на платен годишен отпуск се дължи на виновно поведение на магистрата още повече,че същото не е задължително за съда. В предвид на изложеното съдът намира,че в случая ищцата е имала право на платен годишен отпуск въпреки и независимо ,че поради системни нарушения на служебните си задължения е била лишена  от възможността да ползва този отпуск и при прекратяване на тр.правоотношение същата следва да бъде обезщетена на това основание.

С оглед на изложеното по-горе настоящия състав намира  за основателна претенцията за изплащане на обезщетение за неползван отпуск за времето през което ищцата е работила по тр.правоотношение  в П окръжен съд ,считано от 01.09.1999г. ,поради обстоятелството,че преди  тази дата същата е работила по  друго тр.правоотношение с друг работодател-РС Аад ,който е бил легитимиран да отговаря досежно претенцията  в тази част.В тази връзка е неоснователно  възражението на ищцата ,че единствено е била “преназначена” от една работа на друга при същия работодател ,тъй като след издадения акт на ВСС същата е започнала работа по друго тр.правоотношение встъпвайки в длъжност като съдия в ОС гр.П,който е новият и работодател.  От заключението на допусната СИЕ се установи,че за периода 01.09.1999г. до 24.11.2004г. ищцата е имала неползван платен годишен отпуск в р-р на 163раб. дни ,като съобразявайки БТВ за м.октомври 2004г./месеца предхождащ уволнението/същото е в р-р на 56,08лв. за един работен ден.В предвид на това на ищцата се полага обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ в р-р на 9141,04лв. до който р-р претенцията следва да бъде уважена ,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на искова молба в съда до окончателното   изплащане.  Относно претенцията за присъждане на мораторна лихва върху претендираното обезщетение ,считано от датата на прекратяване на тр.правоотношение до датата на писмената покана-14.12.2005г. съдът намира същата за частично основателна. Съобразно правилата на чл.84 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава по отношение на плащането на тази сума,считано от писмената покана за изпълнение ,поради което неоснователна е претенцията на ищцата за дължима мораторна лихва,считано от датата на прекратяване на тр.правоотношение ,преди да е имало покана до ответника.Безспорно установено по делото е,че такава покана е подадена на 14.12.2005г. поради което от тази дата длъжникът е изпаднал в забава. Съобразявайки заключението на в.л. и данните по делото съдът намира,че размера на дължимата лихва за този период е в р-р на 1099,68лв. поради което претенцията  следва да бъде уважена до този р-р.Над този р-р и извън посочения период претенцията като неоснователна следва да се отхвърли.

По изложените съображения въззивният съд намира, че постановявайки решение в този смисъл първоинстанционния съд е постановил едно правилно и законосъобразно  решение което като такова следва да се остави в сила.

Визираните  във въззивните жалби пороци на съдебното решение настоящия състав намира,че не са налице поради което жалбите се явяват неоснователни.

Водим от горното и на основание чл.208 ал.1 ГПК/отм./, П Окръжен съд

  

                   Р                       Е                      Ш                      И                    :  

 

 ОСТАВЯ В СИЛА  РЕШЕНИЕ №849 от 30.09.2008г. постановено от  Районен съд гр.П по гр.д.№2390 по описа на съда за 2007г.  

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му  пред Върховния касационен съд.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.